Автор: Florida Polytechnic University
Американците се хвалят, че при тях вече се бил появил Университетът без нито една книга, но да имат много здраве от мен, доста са поизостанали от нас: у нас отдавна вече е постигнато нещо много повече, именно да може човек да стане примерно доктор на науките като е прочел само една-единствена книга, а след това да стане премиер, върховен властник на съответната държава! У нас отдавна има университети, в които студентите нищичко не четат и пак си вземат изпитите, а и дипломите накрая, тъй че американците да не се хвалят толкова, доста са назад в сравнение с нас. Но да видим все пак за какво се хвалят те; ето какво пише в тази въпросната статия:
... Политехническият университет на Флорида изглежда смята, че вече технологиите са достатъчно развити, за да се сбогува с книгите напълно. Новата образователна институция отваря врати тази есен и разполага с библиотека, която струва 60 млн. долара и в нея няма нито една книга, съобщава в. Guardian.
Вместо това на бюрата му са разположени настолни компютри, лаптопи и таблети. Всеки от тях има връзка с интернет и достъп до колекцията с книги на университета. Тя е изцяло в дигитален формат, като институцията има сключени договори с множество издателства. Те позволяват по едно безплатно "взимане" на дигиталното копие на дадена книга от студент. Когато втори студент поиска същата книга, това вече ще се таксува в сметката на самия университет и тя ще влиза в неговата библиотека. Така университетът едновременно осигурява достъп на студентите си до по-голям брой издания, но и не харчи средства за всяка потърсена книга...
Това пише там. Голяма работа, намерили те с какво да ми се фукат! Да, но възниква един проблем, по който искам да се изкажа: дали пък книгите не са осъдени на изчезване? Ето какво в тази връзка написах току-що във фейсбук, с надежда да предизвикам известно замисляне и може би и дискусия, защо не:
Прочее, нека да се изразяваме коректно, книгите като такива няма да изчезнат никога, щото има книги на различен носител, примерно папируси, свитъчни книги, хартиени книги, електронни книги, "говорещи" книги даже има - и кой знае още какви книги ще се появят в бъдещето. Когато са изчезвали папирусите като основен вид книга едва ли са смятали, че книгата като такава изчезва, ето, сега има опасност хартиената книга ако не да изчезне, постепенно да стане предмет на лукс, а пък народът ще чете основно електронни книги, да допуснем.
На мен ми се струва, че щом като четенето като такова не и застрашено от изчезване (дали?), то основания за безпокойства няма. Но ето, че в днешно време се появиха хора-бабаити с докторски степени, които се хвалят, че в живота си били прочели само една книга - и народът така се трогна, че ги избра за свои водачи.
Ето това вече е обезпокоителното, щото явно предстои да се появи нов вид човек, човек, който "всичко си знае" без нищичко да е чел! Това според мен е най-опасното, а не това от книги на какъв носител ще четат мнозинството от хората...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар