Господстващата представа за "идеално добрия" и "идеално лошия" учител

Попаднах случайно на публикация със заглавие, което ме заинтригува: Изкуството да бъдеш идеален учител. Прочетох я, тя провокира много въпроси, ето, публикувам я и тук, пък тия дни, живот и здраве да е, ще й направя коментар, а може и дори цялостен разбор, ще видим какво ще се наложи да направя:

Идеалният учител и досадният учител

Винаги съм вярвала, че да бъдеш учител е призвание, което се състои от огромна доза талант и голяма доза знания и умения за комуникиране. Също така, винаги съм считала, че учителската професия е една от най-важните и отговорните в едно общество, защото учителят е човекът, който спомага за изграждането на характери. За съжаление явно малко хора споделят моето мнение, съдейки по заплащането и отношението към много от преподавателите в България, но това е друга тема...

Всъщност, чудесно е когато човекът, който реално упражнява учителската професия, разполага с необходимите качества. Какви са тези качества и дали те са достатъчни, за да бъдат удовлетворени от работата му и учениците – това е трудният въпрос, на който се опитваме да отговорим днес. Темата е обширна и по нея може да се дискутира с часове.

Далеч съм от мисълта, че един курс по методика в университета или семинар за преподаватели по гръцки език в Атина са достатъчни, за да направят някого „идеален” преподавател. Това не е и „етикет”, който човек може да си лепне сам. Колко сме „добри” в работата си решават само и единствено учениците ни. И все пак, въпреки скромния си опит, искам да споделя някои наблюдения по въпроса. Вземам темата присърце, не само защото истински обичам това, с което се занимавам, но и защото, вече повече от 2 години, играя ролята на „базов преподавател” с гръцки език към Катедра МЧО на СУ „Св.Климент Охридски” и помагам на колегите-студенти от четвърти курс на специалност „Новогръцка филология” да проведат своите наблюдения на уроци и държавна практика, с което се опитвам да им бъда полезна по всякакъв начин.

Най-напред, много е важно създаването на „идеалния урок” да започне с неговото планиране. При изграждането на плана трябва да се вземат предвид много фактори – като започнем от външните, понякога дори независещи от преподавателя (напр. размери на учебното помещение, осветление, отопление, разположение на чиновете и учебната дъска, разположение на аудио и видео техниката и пр.) – това са фактори, които не бива да бъдат пренебрегвани, тъй като именно атмосферата и комфорта на обучаваните са в основата на хубавия урок!

Следва да разгледаме и да вземем предвид личностните фактори (възраст, интереси, социално-психологически особености на обучаваниете и пр. подробности, свързани с техния характер, с които учителят се запознава постепенно в процеса на работа). И най-накрая сме готови да започнем работата по същинското планиране на урока си. То, от своя страна, си има своите тънкости, разбира се, но това е една отделна и много обширна тема, която ще разгледаме друг път.В тази статия ми се иска, по-скоро, да обърна внимание на личностните качества, които създават образа на „иделния” или пък на „досадния” учител в очите на учениците. Знам, че страшно много е изписано по темата, и вместо да повтарям вече известни факти, аз избрах да цитирам два интересни, забавни и преди всичко компетентни (по мое мнение) източника. Първият е гръцки сайт, в който са публикувани ученически съчинения на тема „Идеалният учител”, а вторият е списък с качества, описващи „Идеалният ДОСАДЕН учител”, изготвен от Катедрата по Методика на Чуждоезиковото Обучение (МЧО) на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”

Започваме с качествата на „добрия” учител. Много ми хареса написаното от едно момиченце есе на тема „Идеалния учител”, което споделям с вас (в почти дословен превод), а в линка по-долу, можете да прочетете оригиналния гръцки текст, както и други подобни есета на ученици по темата.

Аз, лично, се доверявам изцяло на мнението на „децата” (а пък, тези, които познават гръцкия език знаят, че независимо от тяхната възраст за гърците всички хора са си „παιδιά” = деца). Ето го и есетИДЕАЛНИЯТ УЧИТЕЛ

„Когато си представям идеалния учител, не правя разлика дали е мъж или жена, млад или възрастен, красив или не толкова (в общоприетия смисъл на думата). За мен учителят е този, който просвещава децата и изгражда характера им.

Идеалният учител прелива от обич към децата, знае какво чувстват и мислят и е търпелив. Знае как да седи правилно на катедрата си, но и на чиновете до учениците си. Усмихва се искрено и докосва гърбовете на децата, като споделя с тях както радостите, така и проблемите им. Хитро затваря очи при техните номерца и хвали дори и най-малките им успехи. Доброто познаване на предмета, който преподава, е важна част от неговия образ.

Добрият учител се съсредоточава върху същественото и пропуска безмислените подробности, като по този начин прави урока по-интересен. Загърбва егоизма си и оставя личните проблеми извън класната стая. Занимава се с всеки от учениците си поотделно. Не се държи като „абсолютен авторитет”, а прави така, че детето само да достигне до това, което иска да му предаде.

Не насърчава наизустяването, а цели изграждането на критично мислене у учениците си. Приема евентуалните грешки, както своите, така и на учениците си. Следователно, добрият учител е като една огромна прегръдка, в която се събират поколения и поколения ученици. Не забравя никога малките им имена, независимо колко години са минали. Интересува се от изборите, които правят, и наблюдава развитието им, знаейки, че най-важното му задължение е да им помага да станат по-добри и по-значими личности от него самия!!”

автор: Θεοπίστη-Μαρίνα Χασιώτη

ДОСАДНИЯТ УЧИТЕЛ ПО ЧУЖД ЕЗИК

Темата на предходната част беше „Идеалният Учител”. За съжаление, не всички са такива и ще бъде интересно да хвърлим един поглед и на някои качества, присъщи на „досадния” му колега. Докато за характера на добрия учител почерпихме вдъхновение от едно детско есе, по темата за „досадния” ще се позабавляваме с хумора на професионалистите.

Както отбелязах в началото, аз самата вярвам, че да бъдеш учител е изкуство, с което човек се ражда. И все пак, никога не е късно да се научиш да бъдеш такъв. Едно от най-добрите места, където можете да се научите да преподавате чужд език, е Катедрата по Методика на Чуждоезиковото Обучение (МЧО) на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”, където работят прекрасни преподаватели с много опит и желание да създават свои последователи. По-долу цитирам списък, който създаден от тях, наречен „Изкуството да бъдеш досаден учител по чужд език”, който достигна до мен благодарение на моята преподавателка по методика – Милена Миленова. Описът посочва някои основни характеристики на идеалния досаден учител по чужд език. Искрено се надявам, в случай, че сте преподаватели, да НЕ откриете себе си в написаното тук! (Или, ако все пак, това се случи, дано да се замислите!)

ИДЕАЛНИЯТ ДОСАДЕН УЧИТЕЛ

Отношение към работата:

1.Не се оплакваш, но винаги търсиш някое друго свободно място. Човек трябва непрестанно да се бори, за да се развива.

2.Не се старай да отиваш навреме на работа, по-добре е изобщо да не отидеш. Какво друго би направило учениците по-щастливи от това да нямат часове?

3.Не взимай работата си присърце. В живота има толкова други по-важни и приятни неща.

Подготовка за часа:

1.Никога не подготвяй уроците си предварително! Това унищожава въображението и желанието за творчество в час. Следвай учебника – в него всичко е казано.

2.В никакъв случай не си и помисляй да носиш нагледни материали и предмети в класната стая. Те само отвличат вниманието на учениците от учебника.

3.Не се опитвай да следваш някаква програма. Какъв е смисълът – възможно е изобщо да не се получи. Просто импровизирай.

В класната стая:

1.Никога не се усмихвай! Това ще развали репутацията ти.

2.Няма нужда да се обръщаш към учениците по име. Звучи твърде лично. Вместо това, можеш да използваш други обръщения, като „Хей, ти” или „Младата дама с шините”, „Момчето с очилата, ей там” и др. Би могъл просто да посочиш, да използваш контакта с очи, или нещо подобно. Това несъмнено ще освежи атмосферата в класната стая.

3.Никога не питай учениците за домашното! Може да се почувстват неловко, ако не са го написали.

4.Не сменяй мястото си в класната стая! Най-добре да се окупираш зад катедрата и да останеш седнал и неподвижен до края на часа. Така учениците винаги ще знаят къде да те намерят, в случай, че се нуждаят от теб.

5.Работи винаги само с най-добрите! Какъв е смисълът да включваш и онези, които напредват по-бавно? Най-вероятно нещо ще объркат и само ще ти загубят времето.

6.Важно е учениците да научат наизуст граматическите правила, спреженията на глаголите и склоненията на съществителните. Давай им огромни списъци с думи, които те никога няма да употребят! Та нали езикът е това – граматика и лексика.

7.Нека учениците превеждат непрекъснато от и на чуждия език. Какво по-полезно упражнение от това?

8. Никога не давай на учениците да слушат автентична реч на чуждия език. Това само ще им отнеме от времето да превеждат полезни текстове.

9.Колкото до говоренето – то възниква като естествен резултат от заниманията с лексика, граматика и превод, така че какъв е смисълът да го упражняваш в час?

10. Важното е да се „препуска” по материала – колкото повече материал преподадем – топлкова по-добре! Никога не се съобразявай с темпото на усвояване на учениците. Наложи им своето темпо на работа! Нали ти си „шефът”?

11. Никога не поощрявай учениците. Никога не им казвай, че се справят добре. Никога не употребявай думата „Браво!”. Ами, разбира се - това не е възпитателно!

12. Пиши си спокойно текстови съобщения или играй игрички на телефона си по време на час. Няма значение какво ще си помислят учениците, така или иначе и те го правят постоянно.

Приключвам темата с хубавата гръцка поговорка „Με όποιον δάσκαλο καθίσεις, τέτοια γράμματα θα μάθεις” (букв. „С какъвто учител седнеш, такова четмо и писмо ще научиш”) или както ние казваме „Какъвто учителят, такъв и ученикът”. Оказва се, че учителят е най-важният фактор при обучението, така че не го подценявайте при избора си на школа или училище!

Ако случайно ви е станало интересно, и искате да четете още по темата, препоръчвам:

Книжката на Доц.д-р Йорданка Иванова Симеонова: 1/ „Преподавателят. С комуникативна ориентация и комуникативност в обучението” (изд. „Актив Комерс”, София, 2000)

Статията на Милена Миленова „Ένα θεωρητικό πλαίσιο για την ανάπτυξη της δεξιότητας παραγωγής προφορικού λόγου των σπουδαστών της νεοελληνικής ως ξένης γλώσσας.” В: Τέχνηγραμματική. Сборник изследвания в чест на Стойна Пороманска. Съст. К. Павликянов. С., Фабер, 214—2

Петя Загорчева

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)