Истината ни прави свободни

неделя, 19 октомври 2014 г.

Без пълна, без истинска откритост, гласност и публичност по най-важните проблеми на българската общност демокрацията у нас за дълго ще си остане фалшива, лъжлива, илюзорна



Съдебното дяло, което заведох за отмяна на заповедта на директорката на ПГЕЕ-Пловдив за моето уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование, ще се проведе на 4 ноември, сиреч, след две седмици. Свидетелите от моя страна и адвокатът ми са получили призовки и съответната документация, само аз дето не съм получил нищо. Ще направя нужното обаче и аз да се информирам и да съм в "пълна бойна готовност" за начеващата се битка за реабилитиране на истината, правото и на справедливостта, която ще се проведе на полето на правосъдната система на Пловдив (да не казвам на България, че ще прозвучи прекалено гръмко!). Не е тайна, че аз бях уволнен не за друго, а защото в качеството си на активен блогър дръзнах да поставя пред общественото мнение най-тежките проблеми на българското образование и училище. Системата в лицето на съответните администратори не пожела да влезе в диалог по поставените от мен същински въпроси, тя реагира по древния охранителен за запазване на статуквото начин: използва властта си за да посече, за да елиминира опонента, поставящ толкова неприятни въпроси. Да, обаче сега не сме 50-те години на ХХ век, сега сме 2014 година; времето на подобен род репресии за запушване на устата отдавна е минало. Проблемът на някои хора е че живеят с представите на други, отдавна отминали времена.

Разбира се, подробности по задаващото се съдебно дяло сега не мога да пиша. Бъдете обаче спокойни, аз в своя си дневник описвам всичко, което се случва - и след приключване на дялото ще обнародвам цялата поредица от мои наблюдения и размисли по случая. Престои да се проведе съдебен процес, който (казано, да приемем, на шега) нищо чудно да затъмни по епохалността и славата си дори Сократовия. На този процес ще водя битка за отстояване на своите идеи, разбирания и подходи за едно съвременно, автентично образование на младите хора у нас, които са поставени под пресата на безжалостната и обезчовечаваща ги бюрократична образователна система. Защото аз бях уволнен тъкмо за да бъда наказан, че не допуснах да стана... тухла в стената, а държах в отчайващата обстановка да бъда до последно личност, не отказваща се от суверенните си граждански, човешки и професионални права. Моето отношение към проблемите на българското образование беше възприето от администраторите като заплаха за жалкото статукво, а не като шанс за промяна, който можеше да бъде използван - с оглед подобряване на качеството на образованието на младите. Другояче казано, бях възприет като опасен за системата "народен враг" и според анахроничния стереотип трябваше да бъда унищожен, смазан във всеки един смисъл. Много е интересно как правосъдната система, която, по всеобщото признание, също не е в бляскаво състояние и се нуждае от спешна реформа, ще възприеме и оцени така и така сложилата се ситуация в намиращата се в плачевно състояние образователна система, за която реформирането и демократизирането вече е въпрос на живот и на смърт. Аз лично съм оптимист, вярвам в разумността и съм убеден в мъдростта на дейците и стожерите на правосъдието у нас.

Толкова по случая. Засега. Хрумва ми в този момент нещо крайно екстравагантно: дали пък съдът, предвид обществената важност на това съдебно дяло, предвид съдбовния и обществено значим характер на проблемите, които ще се обсъждат на него, няма да разреши видеозаснемане и дори онлайн-излъчване на съдебното заседание? Ако това нещо се случи, да допуснем, ако съдът разреши излъчването на живо на това съдебно дяло, аз съм убеден не само в това, че събитието ще предизвика голям обществен, граждански резонанс, но и че по този начин правосъдието ще спомогне много за разрешаване на кризата в българското образование и училище. Защото най-важното е да се работи по посока на създаване на гражданска непримиримост спрямо ужасните дефекти на една образователна система, чиито безмълвни жертви са децата, младите хора на България - а има ли нещо по-значимо за една страна от тях? Да, младите хора на България са същински страдалци, които са принудени да понасят всекидневни гаври над своите личности, над своите права: системата поставя не само тях, но и учителите в крайно унизително положение. Но, за жалост, тази унизителност мнозина не я съзнават, дори не я усещат и идентифицират, не я разпознават като унизителност, което вече наистина е страшно. Да се притъпят сетивата на толкова много хора, тия хора да са безчувствени и да не усещат униженията, на които са подложени, да не ги припознават като унижения, това наистина е страшно. Не зная дали си давате сметка колко е страшно, но ето, правя нужното да се опитате да осмислите този проблем. Този факт.

Ще попитам адвоката си дали не е добре от наша страна да излезе инициативата за това да се направи пълен видеозапис на съдебното заседание по това дяло. Аз лично не виждам нищо лошо в една такава мисъл, та нали истинска демокрация - а демокрация, не просто демократизация, не видимост за демокрация, а същинска демокрация! - е потребна не само на българското образование, но и на българското правосъдие; демокрация обаче без пълна откритост и публичност не може да има. Ако разбираме точния смисъл на проблемите, които ще се разискват на това съдебно дяло, ще трябва да се съгласим, че пълна откритост по него е жизнено необходима. Аз така мисля, аз вярвам в пълната прозрачност, във възвишения характер на истината, истината не се плаши от откритостта, изглежда за лъжата само тази откритост е неприятна; вярвам в потребността от пълна медийна откритост, гласност и публичност по най-важните проблеми на нашата българска общност - щото без такава публичност и откритост ние напредък няма да имаме, демокрацията у нас ще си остане за дълго време само фикция, само видимост, демокрацията ни за дълго ще си остане фалшива, лъжлива, илюзорна. В това мое убеждение нищо не може да ме разколебае. Аз лично няма защо да се страхувам от пълната откритост, публичност и прозрачност по това съдебно дяло. Не съм правил нищо, от което да се срамувам или страхувам. Други вероятно са застрашени от това; а ако не са, какво пречи тогава и те да пожелаят откритостта?

Не съм наясно как стои този проблем, но доколкото зная, съдебните заседания по принцип са открити, значи няма причина да бъде забранен видеозаписа на съдебното заседание. Така аз разсъждавам. За излъчването онлайн нещата може да стоят иначе, не зная. Но не бива да има някаква пречка. Аз съм готов да организирам техническия ресурс това да се случи без с нищо да се попречи на спокойното протичане на съдебното заседание. Ще видим де. Аз само подхвърлям идеята. Да се надяваме, че това, което предложих, не е толкова "страшно" за някого. Ще ми се не просто училищната общност на ПГЕЕ-Пловдив да има възможността да проследи протичането на цялото съдебно дирене на истината, но и голямата общност у нас, не само пловдивската, но и в България (пък дори и по света доста българи четат блога ми!) да имат възможността да станат съпричастни на случващото се в съдебната зала. Гражданският и човешкият резонанс, ако това се случи, ще бъде грамаден. И ефектът върху съзнания, убеден съм, също. А това е най-важното. За мен поне. Вие ако мислите иначе, моля, споделете, с интерес ще изслушам вашата позиция по въпроса.

Желая ви хубав ден! До нови срещи! Бъдете здрави! Бъдете смели - и право в очите казвайте какво мислите по всички проблеми! Този е пътят за справяне с мекушавостта и с малодушието. Движейки се неотклонно по този път хората стават достойно живеещи човеци и граждани. Аз друг път за това не зная, вие ако знаете, информирайте ме, с благодарност ще гледам да го науча и възприема...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ