Тъй като вече сериозно се замислям дали пък наистина да не нарека своето предаване по Пловдивската обществена телевизия ето как: НА АГОРАТА с философа Ангел Грънчаров, то мислейки в тази посока, реших да подготвя справка за това какво е представлявала Агората в отдавна отминалите времена на древна Гърция; ето каква информация намерих:
Агора̀ (гр. άγορά) е названието на главния площад в древногръцките полиси и символизира жизнеността и демократичността на античните градове-държави. Агората е разположена в средата на града и служи многофункционално - за пазар, религиозни чествания, произнасяне на речи, провеждане на политически дискусии и пр. Като център на обществено-политическия живот, агората е и мястото на което се провеждат заседанията на античното народно събрание, както и тези на народните съдилища (хелиастите). Най-известната агора е Атинската.
Агората в Атина е разположена в подножието на Акропола. В античните времена Агората е била мястото, където се е събирало Народното събрание, сиреч, е била политически, културен и религиозен център на полиса. На Агората са се помещавали административни здания и храмове, тук са се намирали обществените служби и юридическите учреждения, а също така е имало колонади, под сенките на които са се помещавали сергиите на търговците.
Древните атиняни се събирали тук ежедневно не само за да се осведомят за новините, да покритикуват правителството, да обменят мнения или просто да поклюкарстват, но и да купят или да продадат своите стоки.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Явно авторът не е с висше образование Класическа филология, в което няма нищо лошо, разбира се, но държа една правописна грешка да бъде поправена. Правилното изписване на старогръцкото "Агорá" е Ἀγορά, а не άγορά, т. е. на първата алфа трябва да има слабо придихание, а не остро ударение. Освен това Агора винаги се изписва с главна буква.
Благодаря за коментара! Така намерих тази дума изписана в уикипедия. Поправям грешката. И така, ударението при произнасяне е на последната гласна, така ли? На български обаче това няма да звучи добре, как мислите?
Да, ударението е на последната сричка. Агорá. Наистина на български няма да звучи добре, но по-хубаво да произнасяме нещата с истинските им имена. :)
Публикуване на коментар