"Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители"

РАЗМИСЛИ ЗА ЦЪРКОВНИЯ СЪБОР

"Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?" (Мат. 7:16).

"Няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод... Всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде" (Лк. 6:43-44).

Моето скромно мнение е, че на църковен събор се разглеждат въпроси от каноничен и дисциплинарен характер, касаещи живота на поместната църква.

Участниците в един църковен събор трябва да са задължително реални православни християни, участващи най-активно в литургичния живот на Църквата, а не известни греховодници и силни на деня със своето беззаконие. Участниците в събора трябва да са известни на християните като хора с благочестив живот и да са избрани като най-достойни представители на достойните българи да се нарекат православни християни. Евентуалният избор на участниците в църковен събор не може да служи за самозадоволитен екстаз като вятърничевата горделивост на Борислав Цеков, а да имат страх Божи и чувството на отговрност да представят онези, които са ги избрали с ясно определена цел.

Църковният събор не е Конгрес на Българската Комунистическа Църковна Партия, където, ако няма реални аплодисменти на глупостите, пускат запис на ръкопляскане по високоговорил!

"Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители" (Мат. 7:15).

Кой и кога е избирал екскурзиантите за маскарада в Рилския манастир? По какви критерии са избирани цивилните участници и кои енории представляват те?

"Не давайцте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свинете, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат" (Мат. 7:6).

Засега никой не е в състояние да ми отговори на тези въпроси и затова не приемам карнавала в Рилския манастир за каноничен църковен събор.

ЦЪРКВАТА в България е подменена с църковната администрация, която е във всякакво нарушение с каноните на св. Православие и Устава на Б.П.Ц. Църковната видимост, която лъжливо се представя за Църква Е БОЛНА И АГОНИЗИРА, нуждаейки се от КАНОНИЧНА ТЕРАПИЯ!

"Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда!" (Мат. 6:33).

Тази оздравителна терапия може да й приложи единствено един истински църковен събор, чиито участници имат елементарна канонична грмотност и реален християнски живот. Иначе, по-интелигентно би било да се поканят актьорите от драматичните театри в България и да изиграят една фантастично качествена пиеса!

Истинският църковен събор е призван да поправи нарушенията в живота на поместната църква, а не да ги дегизира, нещо като пребоядисана ръждясала стара и раздрънкана комбайна. Колкото и доброкачествена да е боята, тя може единствено да прикрие ерозията, но в никакъв случай не подобрява качеството на износената машина.

Друг нагледен пример можем да вземем от медицината. Добрият лекар ще почисти първом раната, преди да я превърже с изкусни движения и вносен превързочен материал. Иначе, непочистената рана ще гнояся и причини натравяне на кръвта.

Какво виждаме от медиатизирания карнавал в Рилския манастир? Хора, които не са в Църквата Христова, са поканени на екскурзия от расоносни разбойници - владици, седнали бандитски на Моисеевото седалище, за да решават съдбините на варосаната гробница или пребоядисана ерозирала комбайна с фирмено заглавие Б.П.Ц. Фирмата няма нищо общо с Църквата Христова, създадена от Христа, разпространена по лицето на земята от светите апостоли и живееща в догматичното богословие на Вселенските събори, които са я оградили с каноните на Светото Православие.

Днес, платени драскачи по църковни въпроси раздухват най-безсъвестно понятието "каноничен" и "неканоничен", които са създадени изкуствено и могат да служат за «бостански плашила». Тези псевдобогослови гъделичкат слуха на неграмотната тълпа, която държат най-съзнателно в тотално невежество. В своята словесна проституция, псевдобогословите, които не са чели нито веднъж Евангелието, убеждават народните маси, че само официалната Б.П.Ц., оглавявана от Патриарх Максим и призната от световното православие, е истинската или "канонична" Църква. Според логиката на тези драскачи със жигосани съвести, всеки друг, който не признава наложения от "партията любима" Патриарх, е "неканоничен" или разколник. Когато една глупост се преповтори няколко пъти, тя става истина за неграмотната тълпа и бойно знаме за расоносните хулигани със жигосана съвест.

Твърде отдавна, още преди разделението, което медиите и маститите църковни демагози наричат "разкол", корабът на единната Б.П.Ц. пое един НЕканоничен курс на ускорено отдалечаване от Христа и Неговото евангелско учение. В момента на разделението имахме вече една църковна видимост без никакво съдържание. Тази църковна видимост, погледната през призмата на църковното канонично право, беше една изкусна подмяна на Църквата Христова. Прочее, имахме вече на лице една църковна администрация, която, бидейки една професионална духовна проститутка, съумя да подлъже неграмотния български народ, че е девствената Христова невеста - Неговата истинска Църква.

Само малцина грамотни богослови имаха възможността да погледнат нещата през призмата на църковното канонично право, но за паница леща те предпочетоха да си мълчат. Парата дава храната и определя съвестта на българската църковност! Иначе, народът си остава стадо овце за стригане или обогатяване на расоносните вълци, дегизирани в кротки овчици.

Тогава политическата ситуация беше все още объркана и компромисно можеше да се изчакат по-благоприятни времена за прилагането на наложителната канонична терапия или същинско почистване на гноящата рана на родната българска църква.

Църковният събор се налагаше по спешност, защото изкусните превръзки ускоряваха смъртоносното си действие.

Църквата Христова е съвкупността от лаици, представители на народа и от клирици - духовенството.

Отдавна се е наложило в България еретичното понятие, че Църквата е само духовенството. Отдавна народът е пренебрегнат и висшата йерархия се самозадоволява най-безсрамно!

Никой не може да възрази на твърдението ми, че всичката власт в църковната видимост е съсредоточена в корумпираните ръце на висшата йерархия. Тя - тази йерархия, сдобила се с апостолската приемственост чрез симония или с угодничество на богоборците комунисти, подмени Църквата Христова със своята си администрация. Имайки за инициатор "великия архитект на Вселената", тя продължава с партизанска смела стъпка да тероризира всеки, който дръзне да озвучи гласа на съвестта си.

Прочее, СЪБОРЪТ е върховната административно-дисциплинарна инстанция в Светото Православие или в истинската Църква Христова. Църквата свиква събор за разрешаване на наболели въпроси и е представена в нейната цялост - народ и клир.

Както споменах, йерархията е неканонично назначена и подлежи на СЪБОРЕН СЪД!

Народът е пренебрегнат и болшинството църковни настоятели не са реални християни, а щедри бизнесмени и собственици на публични домове. Един от църковните канони е категоричен и пределно ясен кой е в Църквата и кой не е в нея.

Уверен съм, че болшинството екскурзианти без раса са миряни. Те не са лаици, представители на богомолния народ, а хора с езически манталитет, които нямат нищо общо с християнството като учение и живот. Те не са в Църквата, не са християни, а са просто фиктивно кръстени по православному за душевна погибел и вечно осъждане. Такива същества не могат да разрешават църковните проблеми, защото Църквата Христова не е личното им приятелство с този или онзи митрополит и пищно ядене и пиене. Те не могат да бъдат благодатни проводници на Св. Дух и по силата на своята църковно-канонична и верова неграмотност, са неспособни да решат каквото и да било за слава Божия и полза на православния народ.

Този карнавален парад в Рилския манастир показа на света, че българската иерархия е в интелектуална констипация и всички участници в маскарада са върха на българското псевдохристиянство.

Ако е възможен църковен събор, то той би трябвало да разреши проблема с неканоничните епископски хиротонии и митрополитски назначения от държавната власт.

Ако църковната видимост в България, възхвалявана и съдействана до полуда със специално законодателство от Борислав Цеков беше истинска Църква, то да не чакаше неграмотни персони да й уреждат положението в държавата, а да би сверила очевадните си нарушения с каноните на св. Православие. Не е ли наглост да се нарича "канонична" църква, когато нарушава същността на православното канонично право?!

Народът сам не може да съди иерархията и остава единствено съборът да го стори. Съборността в Православието е унищожена от Сталин, който подменя Руската Православна Църква с т.н. "Московска Патриаршия". От този трагичен момент няма никакви прояви на църковна съборност в боледуващото Православие.

Патриарси и митрополити са наложени от безбожната власт и всеки профан, който е хвърлял бегъл поглед в сборника от църковни канони, ще знае, че това не са истински апостолски приемници и подлежат на низвержение.

Симонията е осъдена още от апостолите и който има навика да чете Новия Завет, ще узнае конкретния случай в 8 глава на Деяния Апостолски. Истинските църковни събори с изволението на Св. Дух са санкционирали тази практика и всяка църковна видимост, която се сили да заблуждава света, че е църква, трябва да се съобразява с този канон и го привежда в реално изпълнение.

За нещастие, симонията стига зенита на своята мощ в Цариградската патриаршия по време на турското робство. Историята знае много случаи, когато цариградските патриарси се сменяли едва ли не ежедневно и всеки, който плати повече пари, става патриарх. Някои патриарси са заемали трона по няколко пъти. От този злочестив исторически момент Православието започва да потъпква безцеремонно свещените канони, въведени със съдействието на Св. Дух.

Симонията има своите дълбоки корени и в българската църковна видимост. Ако имаше истински църковен събор, той би трябвало да се заеме с този проблем и се опита да изчисти църковността от расоносната мафиотщина.

Ето защо съм привърженик на идеята за СЪБОРНО искане към всички владици да оповестят банковите си сметки.

"... Защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6:21).

Докато има владици милионери, те ще се грижат не за душеспасението на българския народ и разцвета на Родната Църква, а само за преумножаване на земните си богатства!

Някой може да ме осъди, че говоря глупости и че това не е работа на църковен събор. Точно и само църковен събор може и е задължен да го стори, ако на него не преобладават цивилни бизнесмени. Владиците не са защитени от католическия догмат за безгрешността на папата и подлежат на църковен съд.

Църковен съд в момента няма и това е една от големите български аномалии. Съборът трябва да го възстанови и църковният съд да не е само за свещеници, но и за митрополити, стигайки до лишаването им от сан за финансови далавери и светотатства.

Владиците са преди всичко монаси и само монаси могат да бъдат хиротонисвани за епископи. Един от обетите на монасите при пострижение е и този на нестежателството. Недопустимо е в една истинска църква да има владици милиардери и собственици на петролни фирми. Недопустимо е в една истинска Църква владиците да имат неограничена власт и никой да не може да им търси сметка и отговорност. При една такава действителност не може да се говори за Църква Христова. При такова падение става реч за игра на шикалки или църковен маскарад.

Един митрополит не може да разпродава църковна земя на мафиотски фирми и още по-малко да дава манастир под аренда и дори да се превръща в официален публичен дом!

Точно такъв беше случаят с Клисурския манкастир край гр. Берковица, чийто игумен бях и напускайки го, трябваше да напусна България. Тогава действаше президентският мараториум да не се подписват сделки, но манастирът беше превърнат във вертеп. Годишният ми ремонт струваше 10 000 тогавашни лева и само за приема на випуска на митрополит Дометиан трябваше да се похарчат 5 000 лева. Приех манастира с дългове, които бяха изплатени. През 1990 г. годишният ми доход беше стигнал 100 000 лева и Владиката подписа договор с някаква съмнителна туристическа фирма за тотално ползване на манастира при годишен доход 70 000 лева. Тези пари трябваше да са уж за манастира, но автоматично да се превеждат на банковата сметка на Видинска Митрополия. Беше купен автобус на името на манастира, но той не е служил никога за манастирски цели, а се ползваше от Митрополията. За другите безобразия след моето напускане и убийството на Александър Горанов няма да говоря. Тези щтрихи могат да обяснят защо Митрополит Дометиан е излязъл разгорещено по телевизията за да изрази претенциите си Църквата да усвоява европейски парични фондове.

Искам да подчертая, че времето е крайно за възстановяването на достойнството на българските манастири. Игумените да не парашутират по назначение, а да бъдат избирани от братствата и сестричествата на манастирите, които да имат известна автономия. Това е дълг на Събора, защото корумпираният Синод няма никога да изпусне финансовата си власт и шантаж.

Не е ли престъпление, че болшинството български манастири са раздадени под аренда на дявол знае какви бизнесмени и при какви сделки, а няма нито едно старопиталище за самотни стари свещеници и монашествуващи?!

Изпитах срам при срещата ми с покойната госпожа Донка Паприкова, която ми сподели, че една православна монахиня, страдаща от раково заболяване, я молела със сълзи на очи да я вземе да умре в нейния хоспис, защото нямала роднини, нямала пенсия и нямало кой да я изгледа през последните й земни дни. Ако българските владици бяха благочестиви християни с апостолско съзнание, щяха да имат елементарна човещина, но не би! Ако адвокатът на официалната църковна какафония Борислав Цеков беше човек с християнска съвест, не би се пенявил пред журналистите да защитава църковната престъпност!

Понеже той проявява пословична дързост да дава лекомислени примери с католическата църква и европейското законодателство, които не познава, то бих припомнил, че един католически епископ получава същата месечна издръжка, каквато е на обикновен свещеник. В България нещата с десетки пъти по-различни. Владиците не си плащат от големите заплати дори пастата за зъби. В същото време, семейни свещеници са обречени да мизерстват, ако са назначени във фиктивни енории. После, ако доживеят до пенсия, едва ли ще получават повече от 100 лева. Дълг на Събора е да разгледа тези аномалии и да прекрати факта, че висшата иерархия е зла мащеха за народ и обикновен клир. Йерархията трябва да осъзнае, че не е по-всемогъща от Господ Саваот. Само истинският църковен събор може да сложи самозабравилата се българска църковна йерархия на място.

Ако карнавалът в Рилския манастир беше църковен събор, той щеше да вземе недвусмислено решение по тези аномалии, надминаващи злоупотребите на италианската мафия.

Ако имаше църковен събор, той трябваше да разследва мафиотската история по създаването на църковната банка «Свети Никола». Митрополитите се въвлякоха в една престъпна авантюра и съдействаха да се изнесат в чужбина милиони български пари. Когато мафията ограби България и изнесе парите посредством църковната банка или по-точно със съдействието на българските православни митрополити и Патриарх, последната прекрати съществуването си.

Да благодарим на Бога, че не допусна тези църковни чучела да произнесат хула срещу Св. Дух, озаглавявайки мафиотското си предприятие «Банка на Св. Дух».

Многословният Борислав Цеков, който иска да наложи себе си като най-способен юрист, ако не е играч в този държавен обир, би трябвало да повдигне въпроса за юридическо разследване. Ако Цеков има съвест, не би се втурнал да измисля закони в полза на българската църковна видимост, заплетена в толкова много нарушения на граждански закони и църковни канони!

"Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му" (Лк. 6:45"

На църковен събор би трябвало да се възвърне законното право на богомолния православен български народ. Това право започва от спапзването на Устава на Б.П.Ц.

В едно свое интервю Борислав Цеков говори глупости на бълнуващ човек относно църковното имущество. С тази си високопарност той доказва неграмотност, макар и да е обиколил света като юридически специализант. Уставът на Б.П.Ц. е ясен, че, всяко църковно настоятелство е собственик на енорийското недвижимо имущество. Способният и почтен юрист би трябвало да отстоява тази законност, а не да духа в перилата на вятърна мелница. Нарушение, граничещо с престъпност е претенцията, че енорийските имущества са собственост на митрополиите с корумпирани митрополити, които ги разпродават на безценица на свои приятели мафиоти.

"Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?" (Марк. 8:36-37).

Ако един събор не е способен да прекрати престъпността на епископата, то не само не е църковен, но се явява орган, озаконяващ престъпността в Църквата.

По мафиотски съображения се повдигна незаконно гонение срещу Митрополит Инокентий. Той просто пречеше на истинските църковни мафиоти и държаните от него имоти дразнеха апетита на професионалистите в далаверите около Патриарх Максим. Държавата наруши собствените си закони, заграбвайки църковните пари и имущество, придобито след разделението. Апетитните имоти се взеха от едни и дадоха на други, но нито църковната каса се обогати, нито овчедушното свещенство получи прилични заплати!

От мафиотска алчност беше убит по най-зверски начин отец Стефан Камберов. Неговата кръв тегне проклятие над убийците му, които не се покаяха. Неговата кръв тегне на съвестта на всеки православен българин, който признава и целува окървавените ръце на преосвещените убийци! Докато съборно не се принесе покаяние, тази пролята кръв ще тегне над българската църковност!

"Добре е пророкувал Исайя за вас, лицемерците, както е писано : "тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене" (Марк. 7:6).

Църковен събор би трябвало да изясни еклезиологията на църковниците. В момента еклезиологията не е ясна. Нарушават се каноните и погледнато от канонична гледна точка, в България няма Българска Православна Църква. Ако Б.П.Ц. е напуснала Световния съвет на църквите, то всяка икуменическа изява би трябвало да се санкционира. Свидетели сме на канонична анархия и нито един представител на маскарада в Рилския манастир не е издигнал глас за спазването на каноните на Св. Православие.

На събора е направено предложение за смяна на богослужебния календар. Болшинството българи си мислят, че това ще да е възможно най-несериозен въпрос. На пръв поглед изглежда така, но той е повече от сериозен.

Сам по себе си, календарът не спасява никого. Един православен църковен събор не може да си играе с народното невежество. Съборът предполага преди всичко и най-вече богословска грамотност. Много дипломи и екстравагантни прически с изобилно размазан брилянтин нямат никакво значение за истинността на съборните решения и не му придават никаква авторитетност. Напротив, позорят православното достойнство на България.

Нямам представа как е бил поставен този въпрос и кои са дискутирали по въпроса. Съобщението е, че «съборът» отхвърлил връщането на стария богослужебен църковен календар. Това поставя България в оригинално по бай Ганьовски положение.

За да се противостои на новосъздадената секта на епископ Фотий Триадицки, Синодът на Патриарх Максим, както и Синодът на Митрополит Инокентий толерираха употребата на двата календара. Това е какафоничност, която няма здрава логика. До Рилския карнавал толерантността беше частично обяснима. При положение, че има съборно решение за календара, толерантността на стария стил става абсурдност. Абсурдността би била на лице, ако ставаше дума за истински събор. Рилското сборище не е каноничен православен събор и затова решенията му нямат никаква авторитетност в живота на Православието.

Би трябвало на тези рилски календарни прения да се уточнят някои неща. При все това, че сам по себе си календарът не спасява никого, въвеждането на новия календарен стил е РАЗКОЛ, защото е в нарушение с каноните на Св. Православие. Образованите богослови увъртат приказките си и въвеждат в заблуждение несведущия български народ.

Всяка поместна църква, която се счита православна, трябва да спазва догматите и каноните на Православието. Всяко нарушение я отсича от Църквата Христова.

Новият григориянска календар влиза в сила на Запад. Той претендира да е по-точен от юлиянския. В действителност, двата календара са неточни. Новият календар обаче е наложен с франк-масонска твърдост и разстройва богослужебната дисциплина на Православната Църква.

Първият Вселенски събор определя веднъж завинаги кога християните трябва да празнуват Великден. Според съборното правило, християнският Великден – Възкресение Христово не може да съвпада с еврейския празник Пасха и никога преди или заедно. Всеки, който дръзне да наруши това правило, се отлъчва от Църквата Христова. Не само това, но всеки, който дръзне да служи литургия с някой, който е нарушил правилото, отпада от Църквата също.

В България е наложен новият римо-католически календар и с това Б.П.Ц. както и всички новостилни православни църкви правят сериозен разкол. Те не отпадат от Православието, защото жонглират с двата календара. Хем новият стил е богослужебен, хем Великден се празнува по стария календар. Следователно, не се нарушава правилото на Първия Вселенски събор за празнуването на Великден.

Българските богослови замълчават една подробност, че новият стил е въведен в Цариградската патриаршия от масона патриарх Мелетий. Ватиканът заплатил не малко пари на онези поместни църкви, които се съгласят да въведат новия католически календар. Ако се вярва на вестникарската статия, Б.П.Ц. е получила също пари, въвеждайки католическия календар! ПАРАТА САМО ПРАВИ ИГРАТА!

При все, че ние православните българи празнуваме Великден по стария календар, ако се вгледаме строго в каноните, ще разберем, че в България няма истинска Православна Църква.

Официалната Б.П.Ц. служи съвместно с Финландската православна църква, която единствена празнува Великден различно от всички останали православни. Нарушавайки 100 % правилото на Първия Вселенски събор, Финландската Църква би трябвало да се смята от истинските православни за отпаднала от Православието. Всички, които служат заедно с техни епископи, отпадат от истината също или подлежат на санкция. По силата на съборното решение, което не може да бъде поправено никога, официалната Б.П.Ц. е чисто и просто православна видимост без никакво благодатно съдържание.

Няма съмнение, че болшинството ще ми възразят. Така или иначе, богословите омаловажават и една друга подробност. Народът не знае за православния събор през 1583 г. в Константинопол, който осъдил не само пасхалията на папа Григорий, но и целия григориянски месецослов. Този Цариградски събор анатемосал всички последователи на тези латински нововъведения.

Както и да усукват съвременните богослови, новият календарен стил попада под съборно проклятие. Друг събор не е отменял проклятието и затова то е действено.

Патриаршеският и Синодален Сигилион, утвърден от трима източно-православни патриарси – Иеремия Константинополски, Силвестър Александрийски и Софроний Иерусалимски гласи: « Който не следва обичаите на Църквата и това, което са наредили за спазване Седемте Вселенски Събори за Светата Пасха и месецослова, а желае да следва Григориянската Пасхалия и месецослов, ... с което иска да измени или отслаби определенията на Светите Събори, - нему да бъде анатема, - да бъде отлъчен от Църквата Христова и събранието на верните».

Това Съборно решение било потвърдено отново и отново на Константинополските събори през 1587 и 1593 години, както и с Втория Сигилион на Вселенския патриарх Кирил през 1756 г. Този последен Сигилион постановил за всеки последовател на григориянския календар:

«... да бъде отлъчен от Бога, проклет и след смъртта си да не се разложи, като пребъди във вечни мъки. Нека камък и желязо се разпилеят и разложат, но тези (спазващите новия календар) никога и по никакъв начин. Да наследят проказата на Гиезий и смъртта на Юда; да бъдат на земята като Кайн...;гневът Божи върху главите им и участта им да бъде с предателя Юда и богоборците...; земята да се разтвори и ги погълни както някога Датана и Авирона. Ангел Божий да ги преследва с меч през всички дни на живота им и да подлежат на всички проклятия на патриарсите и Съборите – на вечно отлъчване и мъки във вечния огън. Амин».

За някои, тези зловещи съборни проклятия може и да нямат значение. В дързостта си, богословите ги замълчават или омаловажават, стигайки до безоочието да отричат автентичността им. Всеки е отговорен за себе си, но един истински Събор би трябвало да бъде откровен докрай с богомолния народ и да не разчита на българската духовна неграмотност и сладкодумието на платените богослови да насаждат лъжи.

Някой би ми възразил, че календарната реформа е каноничен въпрос, а не догматичен. Така съм си мислил и аз, защото не са ни казвали истината нито в семинарията, нито в някогашната духовна Академия. Ако старата генерация богослови са замълчавали истината, то какво може да се очаква от днешните богослови с модернистичен дух и чужди на светоотеческото Православие?!

Грамотните богослови трябва да имат съзнанието, че обрядовото изменение се приравнява с ерес. Православието признава еднакво както Св. Писание, така и Св. Предание.

Дълг на добросъвестните богослови е да обяснят на неграмотните владици, че нарушението на Първия Вселенски събор за празнуването на Пасха е непростим грях срещу Св. Дух.

Ако народните маси не го знаят, то непростимо е един дипломиран семинарист или богослов да не го каже, че всеки Вселенски събор е завършвал с формулата: «изволися Святому Духу и нам».

Ако за католически пари българският Синод е наложил календара по човешко изволение, остава да тегне грехът срещу Светия Дух.

Не може да се гледа с профанската самодоволност на Борислав Цеков, че е ненадминат юрист, който решава съдбините на българската църква с масонска нагласт и незнание на каноничното право. Всеки християнин е в Църквата, ако спазва каноните на Св. Православие. Ясно и недвусмислено е казано в 87 и 91 правило на свети Василий Велики, че спазването на преданията и древните обичаи има същото значение както и спазването на писания догмат!

След смешките от Рилския карнавал няма да закъснеят и плачките от последствията на съборната анатема, която тегне над новостилието. Платените богослови могат да увъртат както си искат, но добросъвестният човек трябва да каже цялата истина на несведущия народ и тогава да предостави на съвестта на всекиго да решава за себе си.

Така или иначе, новият календарен стил е нарушение на догмата за единството на Църквата. Затова е неприлично да се използва като юргански чаршаф този именно догмат от нарушителите му. Те го развяват най-безпринципно като бойно знаме в тяхната злобна битка срещу всеки, който се отдели от тяхната варосана гробница.

При истинските църковни събори се публикуват техните Деяния – или протоколи от заседанията. Никога не съм виждал в България да се оповестява какво точно се разисква на тези клоунади, представяни за събори. Никога не се публикуват дискусиите за да се знае богословското ниво на участниците и доколко екскурзиантите са достойни да представляват църковния народ.

Някога, енориите са си избирали свещеника. Днес им се налагат свещеници и ако свещениците са добри играчи, ще имат благоволението на корумпираните владици. В България има високообразовани свещеници и добросъвестни пастири, но или попадиите им не са съумяли да прелъстят владиците или пък поповете не са долнопробни играчи и затова ще имат назначения в мъртви енории и ще са обречени на мизерия. Другите, обиграните в лукавството, ще бъдат в централните храмове и вместо да просвещават народа, ще се занимават с конвейрно очитане на гащи, потници, комбинезони, всевъзможни хлябове, освещаване на коли, театри и бардаци! Затова пък неконтролираните им доходи ще надвишават тези на президента на Републиката, докато събратята им ще мизерстват и ще трябва да си търсят гражданска работа.

Един сериозен събор трябва да регулира принципите по назначаването на свещенството и да гарантира на бялото свещенство минимум защита от владишкия произвол, който засега е ненаказан. Ако някой митрополит се занаяти срещу някой свещеник, никой, дори и Бог не може да помогне на нещастния свещеник, ако не изпрати смърт на владиката или потърпевшия свещеник за избава.

Църковният събор трябва да осъди вкореняващата се шарлатания и разбуди съвестите за душеспасение. Неотдавна Русенска Митрополия организира шарлатанско мероприятие, обявявайки официално поклонение на «чудотворна икона». Принципно, всяка канонична икона може да се яви чудотворна, но медиатизираната акция на Русенска Митрополия си беше чиста проба шарлатанизъм на официално ниво. Ако един културен човек като Митрополит Неофит се въвлече в такъв шарлатански авантюризъм, то какво може да се очаква от нези всесилни владици, които сумтят под носа си и не могат да изтрезнеят цели денонощия?!

Понеже Синодът на Патриарх Максим се оказва неспособен да възспре шарлатанизма, а и митрополити го насаждат с особена ревност, то остава на събора като висша инстанция да спаси езическото православие в България от още по-голямо падение.

По храмовете се извършват някакви колективни «Киприянови молитви». Синодът не е санкционирал тази шарлатанска практика. Тя беше толерирана дори от прехваления със своята строгост Пловдивски митрополит Николай. Тези шарлатански баения на поповете са опасни за духовното здраве на православните християни. Тази шарлатанска практика идва от старостилния гръцки манастир « Свв. Киприан и Иустина». Българският старостилец Иван Николов издава книжка за да улесни шарлатанията в България. Такива «Киприанови» молитви не съществуват в никакъв старопечатен Требник и древната Църква не е познавала тази практика да се обират парите на простолюдието с долнопробно попско баене.

Ако Борислав Цеков, който е сочен от богослови, владици и православни портали като някаква особена референция, е истински юрист, би трябвало да въведе закон, защитаващ не само Б.П.Ц., но и богомолците от шарлатанските «услуги» на расоносци.

Ако свещенството, практикуващо тези очитания, е духоносно, то ще разясни, че не тяхното баене ще освободи народа от магиите, а високонравственият живот ще ги направи съсъди на благодатта.

Понеже този вид шарлатанизъм придобива необхватни размери, работа е на събора да санкционира немърливостта на Синода.

България е на ръба на духовна катастрофа. Би трябвало Синодът да издаде Окръжно и вмени в дълг на православното свещенство да извършва правилно тайнството Кръщение, което да бъде предшествано от катехизация.

Всички други съборни съждения ще са сапунени мехурчета, ако църковната видимост не започне спешно да катехизира и да кръщава правилно, по православному – с трикратно потопяване. Всички кръщения, които са извършвани с поръсвания и обливания, са невалидни! Църковната иерархия в България осакатява духовно народа още от първото тайнство – Кръщението. Останалите тайнства трудно биха възпълнили духовното престъпление на забързаното за требничарство свещенство.

Ако карнавалът в Рилския манастир беше църковен събор, той трябваше да има съждение за броя на митрополиите в България. Няма логика в това, че Доростоло - Червенска митрополия е разбита на Русенска и Силистренска, както и Врачанска на Врачанска и Плевенска, а половин България да бъде в границите на една само Пловдивска Митрополия.

Ако Б.П.Ц. дава фиктивни епископски титли при хиротониите, би трябвало да възстанови старите реални митрополитски катедри. Единствено в България епископите са уж архиереи, но нямат реална архиерейска власт. Това е аномалия, дължаща се на митрополитските капризи никой да не ги засенчва в бизнеса!

Църковен събор трябва да изясни доколко животът в българската църковна видимост е християнски. Доколко този християнски живот е в съгласие с каноничното право на Св. Православие и Устава на Б.П.Ц. Докато това изясняване липсва, сборището е маскарад или всенационален карнавал.

"Секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън" (Мат. 3:10)

(Автор: Крупнишки епископ Климент, виж 129 коментар)

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]