По публикацията Задачата на живота според идеята за една наистина действена, жива, преизпълнена с реализъм философия се получи интересен коментар, който обнародвам отделно, та да му се обърне подобаващото внимание:
Ех, Грънчаров, на една работа, ако не й виждаш края хич не я почвай. Както казвахме в ТЕТ-а: жица, на която не виждаш другия край, с голи ръце не пипай. Ще ти отговоря по-надълго, защото прочетох няколко било то и стари новини от ТЕТ-а в блога ти и ми стана приятно да прочета имена, които останаха 20г назад, едва ли ще помогна, но малък повод за размисъл.
Философията е много повече от разбирането на човеците, защото в обществото човекът следва орбити, очертани от принципи закрепени първо в икономически и социални взаимоотношения и най-накрая в закони. Следователно е по-важно да осъзнаеш тези принципи, защото дори и да разбереш Човека, той ще промени поведението си, за да ги следва. И тук философията е дори по-ценна. Като психолог си имаш своите пристрастия, те са напълно валидни и целите важни, просто са недостатъчни, за да те измъкнат от батака.
Следователно спри да се опитваш да разбираш директорката – жените да разбереш е трудно, а жените с власт са достойна тема за докторат, който няма мъж, който би могъл да защити. Следователно философията е по-важна за установяването на принципите.
Администрацията съществува, за да упражнява сила по закосъобразен начин. Справедливостта не е задължителна, доколкото обществената справедливост спокойно може да бъде в разрез с индивидуалната, а пък за индивидуалните няма какво да говорим – те се разминават всеки ден. Това е важно да се разбере, когато се опитваш да цакаш администрацията, иначе можеш да пострадаш, какъвто за съжаление е случая. Невъзможно е да оспорваш силата на администрацията, трябва да се фокусираш върху справедливостта и само донякъде върху законосъобразността. Администрацията спокойно може да действа законосъобразно, но несправедливо и тук вече идва ролята на политиката. В бизнеса случаят е още по-тежък, но пък затова ви виждам на длан, без изобщо да ви познавам (по мое време директор беше Рашков).
Не оспорвай силата на администрацията – подобно на гравитацията тя е неотменим обществен закон, дори когато не се разбира – колко човека разбират ОТО? Това е стратегическа грешка - оспориш ли силата на администрацията ти атакуваш фундамента на обществото и ще бъдеш смачкан, напълно основателно при това. При това всички администрации ще се солидаризират срещу теб – училищна, общинска, здравна, съдебна и т.н.
Атакувай несправедливостта и така генерирай политическа мощ, атакувай и законосъобразността, като ограничаваш силата на администрацията в рамките на закона. Прави постоянно първото, но не бързай и избирай подходящия момент за второто.
Това на практика означава, че не бива да твърдиш, че директорката е тъпа, недалновидна и злонамерена, дори тя да е такава, защото така поставяш под въпрос силата на администрацията и затова си атакуван, а не заради книгите си. Директорката ти търси цаката, за да бъдат действията й законосъобразни, защото извън тях тя губи силата си. Но това е техническата страна на нещата – във всекидневието сила почти не се упражнява или колкото да се преодолее триенето. Според закона за инерцията на Галилей, едно тяло във вакуум ще си се движи равномерно и праволинейно – това са всекидневните работи в твоето училище. В реалността на това тяло ще трябва да му се прилага малка сила, за да се преодолее триенето – тази сила упражнавя директора и необходимата сила е МИНИМАЛНА. ВНИМАНИЕ – това означава, че във всекидневието ти НЕ МОЖЕШ да знаеш реалната сила на директора, а непремерената сила е най-страшна. За да изпиташ истинската сила е необходимо да се опиташ да спреш тялото или да промениш посоката на движение т.е. хода на всекидневието в училище и тогава директорът ще трябва и вероятно ще развие много по-голяма сила, за да възстанови състоянието на системата – този ефект изпитваш ти. Затова никога не се опитвай да спираш самосвал като застанеш на пътя му и не се колебай да го оставиш да затъне в калта.
Не те познавам и ти говоря на ТИ само защото си чатим в блога на глобалното село, а и не споделям и много от мненията в блога ти. Това с което си ми много симпатичен е, че се опитваш да разшириш мястото, което философията има в училище и това е фундаментално важна мисия и ти желая здраве и успех.
Може би една последна дума: ти познаваш един човек, който считам за най-добрия си учител Асса, той бе уважаван от всички - помисли си за поведението му. Асса беше винаги спокоен, усмихнат, любезен и като на майтап ни пишеше двойките, шестиците обаче пишеше някак си тихомълком, знаеше и компромиси да прави човекът. Мисля, че беше естествен философ по трудния начин – като изключително ерудиран човек. Това е недостъпно за повечето хора, но обратно, ЖИВАТА философия на старите гърци е достъпна за всеки, стига да има хора като теб, които се опитват да обърнат внимание на житейската страна и практическата й стойност. Дори и да го правите погрешно, тези зърна ще покълнат.
Спокойно мога да твърдя, че Франция с нейните успехи и недостатъци е това, което е, заради преподаването на философия като основен предмет в училищата вече толкова поколения наред. Толкова по-важно е това в техническо училище като ТЕТ-а. Със здраве!
Няма коментари:
Публикуване на коментар