Решавам в този момент да ви представя два текста от чудесния блог с име МАГНА АУЛА на един млад човек - Добрин Добрев, студент. Заслужава си да се прочетат, аз например ги прочетох с удоволствие. Истинско удоволствие за мен е да чета текстове, написани от мислещи млади хора - или да пък да разговарям с тях. Същевременно Д.Добрев, този млад човек, отдаден на философията, когото имам честта да познавам лично, поставя и твърде важни, значими, сериозни въпроси. Ето, вкусете и вие от това удоволствие, почетете, помислете, всичко това може, да се надяваме, да укрепи и вашия дух:
Ето, днес беше тържественото откриване на академичната година във „В”. То беше, по афишите и в устата на академичният състав, наречено така. Сцената ми напомни в голяма степен картината на Репин: „Крестный ход в Курской губернии”. Ако картината е художествен образ на руската действителност, то тук пред мен се разкри прозаичната българска реалност.
Но аз, присъствайки там, останах с едно друго впечатление, което е напълно противоположно на заявеното твърдение на уважаемите ректор, професори, доценти и всякакъв вид университетски величия. Още по-значимо става противоречието щом е налице и фактът, че днес се отбелязват и петдесет години от създаването на самият университет, сам по себе си това е наистина важен момент, защото ето този университет е вторият по време и значимост български университет.
И какво се случва? Виждам как абсурдът и незаинтересоваността на публиката: студенти, преподаватели, политици и цял куп други лица е обзел цялото пространство наоколо. Каква величествена гледка! Множеството нови и стари ученолюбиви чеда на родината ни седят и зяпат своите ментори. Зяпат и говорят помежду си поредните абсурди от всекидневието. Почти липсва какъвто и да е стремеж на духа към нещо по-добро.Очаквах да попадна в подобна ситуация, но не мислех за възможно наличието на толкова много безразличие и невежество. (Прочети ДО КРАЯ >>>)
Човешката глупост прави живота поносим
Нека да пиша, но за какво? За какво друго освен за глупостта, тази вечна спътница на всички хора. Тяхна предводителка във всяко едно начинание, пътеводителка в живота.
Откривайки я у всеки от нас сякаш няма нищо по-познато от нея, често пъти я отричаме, обаче ако сме искрени ще признаем, че нито за миг не се отделяме от нея въпреки, че правим постоянни опити в тази насока. Когато някой каже: "Ти си глупав!" или "Виж какъв си простак" приемащият обидата е готов на яростна самозащита и той от своя страна започва да се държи по същият начин. И ето виждаме този, който се опитва да се оправдае, в крайна сметка сам се осъжда. Не е ли достатъчно убедително влиянието на глупостта даже когато се опитваме да я надвием с все сили пак и оставаме подвластни?
Но за да не се покажа достатъчно способен да демонстрирам собствената си глупост, чрез думи и мисли, ще Ви разкажа за един лечител. Лечител на Глупостта. Прочети ДО КРАЯ >>>
Няма коментари:
Публикуване на коментар