Отдавна имам намерението да седна и да разработя в един дискурсивен маниер всички ония проблеми, маркирани в моята книга ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Психология на пола, секса и любовта), т.е. от много време живея със замисъла да напиша нова книга с примерно (засега) заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА. Имам потребния и то огромен, събран в годините материал за написването на тази книга, просто се искаше да намеря време и спокойствие за написването й. С години чаках това блажено време, ала то не идва. И понеже разбрах, убедих се окончателно, че животът на нас, съвременните хора, е устроен така, че е безсмислено да чакаме идването на такова време, в което ще можем на спокойствие, в пълно блаженство на духа, да се отдадем на своите любими занимания, то днес решавам: започвам писането на тази книга именно сега, в най-тежкия период от живота ми, който изобщо съм преживявал досега, т.е. точно в този момент и период.
Моят блог и този път ще бъде мястото, в което за пръв път ще публикувам всичко, написано в тази поредица. Книгата и този път ще се пише точно така: като поредица от есета, писани рано сутринта, които същия ден вече съм публикувал в блога си и съм предоставил пред съда на читателя. Няма по-голям стимул, действащ почти със силата на наркотик, от този: авторовата, писателската ангажираност с вниманието на читателя, или, другояче казано, дългът пред същия този читател. Това първо.
Второ: в сегашното бездуховно и глухо към поривите на сърцето време сядам да пиша книга тъкмо за най-великата, одухотворяваща всичко в живота ни сила и стихия – любовта. Без любов нищо истинско, жизнеустойчиво, субстанциално не е създадено – и не може да се създаде. Ето, аз ще пиша с любов тази своя книга за любовта: защото наистина във всички години на некъсия си вече живот аз съм имал една любима тема за размисъл – любовта. Да, наред със свободата любовта е била темата, която ме е вдъхновявала във всички тия години, в които съм вървял към създаването на своята дълбоко лична, изстрадана, вкоренена в сърцето и душата ми философия на живота, по-голямата част от която, слава Богу, вече успях да въплотя в една поредица от книги – това са книгите, които съм написал до този момент. Остава ми да увенчая своето философско дело с написването на тази книга за любовта.
И аз сядам да го правя. Длъжен съм да направя онова, за което самият Бог ме е призовал. Да, смея да заявя това, защото тази сутрин, още с отварянето на очи, ми се яви точно тази идея: сядай, неблагодарнико, да пишеш книгата на живота си, сядай да работиш върху книгата за любовта, която от толкова време зрее в душата ти – и вдъхновява духа ти! Сядай да пишеш, не губи време! Ето такъв невиждан ентусиазъм ме обзе, че аз директно със ставането пуснах компютъра и запретнах ръкави да пиша своята книга за любовта.
Само Бог може по този начин да ни влияе дълбоко в сърцата – и да ни подарява този така мощен и свеж ентусиазъм на духа. Хора, старайте се да бъдете верни на утринния ентусиазъм на своя дух, който чувствате още с отварянето на очите! Защото този е моментът, в който Бог ни нашепва всичко онова истинско и най-потребно, на което трябва да посветим своя ден. Оня Велик наш Създател, който е благоволил да ни отпусне щедро и този ден с всичките му предизвикателства и шансове – денят, който ни се отдава, подобно на преизпълнена със страст жена – единствен има правото да изисква от нас на какво да посветим този ден.
Затова аз пиша своите книги винаги и само в първите няколко часове на утрото! Пиша ги именно във времето, в което моят дух току-що се е завърнал от своята родина – възвишеното царство на Духа и Бога – и носи в себе си цялата свежест, красота и вдъхновеност, които, подобно на преизпълнена с нектар пчела, сме длъжни да занесем в кошера – в жизненото дело, с което сме се заели, заради което именно Бог ни е отпуснал така великодушно и този ден!
Да благодарим да великия Бог, че ни е подарил и този ден, и да се захващаме вдъхновено, с ентусиазъм за своето дело – всеки за своето жизнено дело, ето това мога да ви пожелая в този момент. Не са нужни много думи, затова свършвам тук. Работа ме чака. Чака ме дълъг път. Трябва да се отправям по пътя си – подобно на претоварена камила, която обаче достойно нагазва в пясъците на жизнената пустиня, която пори сякаш е нещо като кораб. Да, чувствам се претоварен с вдъхновение в този миг, ето в тази ранна утрин, обзел ме е невероятен ентусиазъм, което е верен знак, че този ентусиазъм ми го е подарил великият Бог! Благодаря ти, щедри Боже, за подкрепата, ще работя за това, за което ме зовеш – до последната си капчица сила! Няма да се изложа!
Ще направя всичко, на което съм способен, и то най-добре, ще вложа цялата сила на духа и проницателността си, които пак Ти си ми дал, подарил си ми го така великодушно. Ето, приготвям „сечивата” на своя занаят – и пристъпвам към ваенето на една прекрасна статуя – моята книга за любовта! Бог да ми е на помощ като съзнавам с колко грандиозна задача съм се заел!
Но именно с Божията помощ всичко се постига – тя ни окриля така, както нищо друго не може! Аз, философът, именно човекът, имащ все пак някакво дълбоко човечно, първично, субстанциално отношение към духа и мъдростта, имам право да напиша това, да тръгна по пътя си с тия думи – затова простете за слабостта ми! И разчитам на теб, благосклонни читателю, надявам се на твоята подкрепа и на насърчението ти, защото съвсем няма да ми е леко в този очакващ ме тежък, ала така благодатен труд. А пък темата ми е страхотна, най-страхотната: любовта!
Хайде, да започвам, какво чакам още! Какво толкова се мая, какво толкова се туткам?! Няма време! Време е за път! Да вървим! Да бързаме! Да не изоставаме! Казано е: „Човекът е човек, когато е на път!” и това е една безусловно верна истина! Затова: на добър час!
Няма коментари:
Публикуване на коментар