Кога животът ми е наистина пълноценен?

Как живея? - питате ли се понякога така? Нима животът ми ще бъде такъв, какъвто си го направя сам? Избор на живот: как се прави това? Или какво е това жизнена стратегия, от какво зависи, кои са факторите, с които трябва да се съобразяваме, кои са нравствените принципи, от които можем да се ръководим, кои са алтернативите, между които избираме и пр. - тези са някои от моментите, които засягам в това свое изложение. (Прочети ЦЯЛОТО ВЪВЕДЕНИЕ И ЧУЙ БЕСЕДАТА НА ВИДЕО)

Разговор по отвлечена философска тема: може ли с думи понятно да изразим неизразимото?

Ето какъв разговор по "абстрактна философско-езикова тема" проведохме с един млад човек снощи, мисля, че казаното може да е полезно и за други хора, та затова го копирам и го слагам и тук (а нищо чудно да го сложа и в новата, последна за тази година книжка на списание ИДЕИ, която подготвям за печат тия дни):

P. B. каза: Здравейте, г-н Грънчаров. Бих искал да отправя към Вас едно питане, щом бъдете на линия. Не ще отнемам много от времето Ви. Предварително благодаря...

Ангел Грънчаров каза: Здравейте! Питайте. Ако не съм на линия, веднага, щом вляза, ще Ви отговоря.

P. B. каза: Въпросът е езиков. Не намирам филолог, към когото да се обърна. Понеже следя вашия блог, реших да попитам Вас като философ и писател. Вече в няколко текста на различни автори срещам прилагателното „солиптичен”. Свързвам го, разбира се, с термина „солипсизъм”. Въпросът ми е: правилно ли е образувано това прилагателно? Имам известни резерви, защото: обективизъм - обективистичен; идеализъм - идеалистичен; материализъм - материалистичен и т.н. Не следва ли прилагателното на „солипсизъм” да бъде „солипсистичен”? „Солиптичен” по моему съответства като прилагателно на „солиптик”, но пък такова съществително сякаш не съществува.

Ще се радвам да споделите своето виждане за думата „солиптичен” и нейното значение. Благодаря!

Ангел Грънчаров каза: Изглежда така е за краткост: вместо "солипсистичен" е станало "солиптичен". Смятам, че би следвало по смисъл да съвпадат. Знаете, че има учени хора, които се напъват сами да си изобретяват разни думи, с оглед да изглеждат колкото се може по-учени. Та и тук може да има следи от такива напъни. Някои хора, като нямат мисъл, се опитват да компенсират недостига с издевателства (насилия) над думите и на езика. А така не бива да се прави. Има много думи, не непременно чак толкова учени, с помощта на които човек може да си изрази мисълта. Стига да я има де...

P. B. каза: Знаете ли... обичам думите, обичам езика. Макар да не учих за филолог. Постоянно се опитвам да разширявам езиковия си кръгозор, четейки интересни текстове: обичам историята, философията, психологията. Чета и блогове, които намирам за стойностни.

Позволете ми да Ви занимая с още един езиков въпрос, който ме измъчва. Ще приложа конкретен цитат. Авторът е самобитен философ от Шумен, Вие със сигурност сте общувал с него, съдейки по взаимни коментари. Не искам да навлизам в подробности, но... Нека все пак да обясня защо питам Вас, а не него. Направих опит да общувам с него в мрежата и най-учтиво го попитах за значението на думата, която е употребил, а той ме напсува и блокира. Абсолютно не преувеличавам... реакцията му беше гневна, макар, че попитах най-човешки и без злоба (още повече че с голям интерес следя неговите текстове, както и Вашите).

Та към въпроса ми: какво, според вас, означава предлогът „посади” в първото изречение? Ето пасажът:

В нямащо къде придръпване на безбрежния океан на съчувствието става така, че посади люлката на прамрака усяда личност. Изпод черната клокочеща глъб на водата, от високи към ниски, кои по-наблизо, кои по-далеч, надигат жарък тектоничен лоб хората, още: хорицата, кратунковците, крачунчовците...

Въпросният автор сподели единствено, че не става въпрос за правописна грешка. Изненада ме острата му и емоциална реакция, защото моят въпрос не изразяваше ни най-малко някаква критика, а беше чиста проба любознателност. След това направих справка по телефона с БАН, откъдето също не успяха да ми дадат значението на тази дума.

Интересно ми е Вашето становище. Авторът е пословичен с употребата на сложни и редки думички, но някак си все още отказвам пред себе си да го причисля към графата «нямащи никаква идея за споделяне».

Да, не става дума за такъв случай, че няма какво да сподели, напротив, вероятно има много какво да сподели, толкова много, че не успява да намери подходящ езиков израз - и по тази причина е възникнал един толкова оригинален и същевременно образен езиков стил. Защо е реагирал така не мога да зная, допускам, че се е нервирал може би защото е възприел такъв въпрос като "излишна педантичност" или дори като дребнавост. Много често мисълта по смисъла си е толкова обемна, че трудно може да се "излее" в подходяща и лесна за непосредствено разбиране или схващане езикова форма. Автори с такава мисъл се възприемат като автори с "труден за разбиране" стил. Тук аз съм на принципа, че авторът има право да прибягва към каквото си иска езикови средства (метафори, символи, алегории и прочие, каквото щете още) щом като се опитва да изрази едно по-богато по смисъл съдържание. Тия неща са съвсем оправдани, това е израз на творческа свобода.

А за конкретната дума в това изречение мога да кажа следното: "посади" е употребено в смисъл на "постави", щото като става дума за люлка, тя няма как да бъде посаждана, щото се сади нещо, което е живо, растение и прочие, люлката не е нещо живо. Но като е употребил думата "посади" той намеква, че възприема люлката като нещо живо, в смисъл, че набляга на живото, на живеещото, щото нали все пак в люлката се крепи животът?

P. B. каза: „ ... става така, че посади люлката на прамрака усяда личност.”

Извинете за упорството, просто никак не мога да си обясня. Ако „посади” е употребено като глагол (от „посаждам” в смисъл на „постави”), следва въпросът кой е подлогът в изречението? „усяда личност”, сиреч „личността” (подлог) усяда (сказуемо)... но „посади люлката” какво иде да рече? Кой посажда люлката метафорично речено? При внимателен анализ на изречението... нещо не ми се вързва.

Наистина ще съм благодарен много, ако ми помогнете. Може би наистина съм дребнав, но това е в стремежа ми да разбера...

Ангел Грънчаров каза: Опитайте се да го осмислите в тази посока: подобни изречения се опитват да изразят неизразимото (въпросния богат смисъл) тъй че в тях е съвсем естествена тази неопределеност и неяснота; не може със съвсем ясни и разпознаваеми езикови средства да се изразява онова, което по принцип е неизразимо. Тъй че се осланяйте не толкова на разсъдъка, а заложете повече на интуицията, тя всичко схваща и разбира. :-) Във философското изразяване ако заложите на нея, няма да имате такива кахъри.

Та значи приемете, че няма подлог, подлогът е неопределен, по тази причина и всичко в това изречение става някак си смесено и неразпознаваемо, и точно това въздействие може би е целял мислителят-автор.

Той го е целял интуитивно, интуицията в този тип изразяване-мислене е водеща. Несъзнавано го е целял...

Всяко изразяване е усилие да се роди една мисъл, то може да има разни формални несъвършенства, но тук водещото и решаващото е именно смисълът.

Разсъдъкът в тази сфера често пречи или е безсилен - затова не залагайте на него, ами го елиминирайте по възможност. :-) И тогава ще намерите спокойствие - и ще изпитвате удоволствие от потапянето в безбрежния иначе смисъл.

P. B. каза: „В нямащо къде придръпване на безбрежния океан на съчувствието става така, че посади люлката на прамрака усяда личност.”

Все-таки смятам, че иде реч за предлог, а не за глагол. Може би погрешно е изписано „посади” вместо „посаМи”. „ПосаМи” в смисъл на „върху”, „по самата люлка”. Сиреч, получава се така: личността усяда върху/на люлката на прамрака.

Тази постановка ми звучи по-завършена от граматическа и логическа гледна точка (езикът все пак е формалност, логичност).

Ангел Грънчаров каза: Да, възможно е да е и грешка при изписването, "посами" ми звучи добре, на място. Може на това основание авторът да е реагирал толкова емоционално. Случват се такива неща. Той е усетил реакцията Ви в друг смисъл, а Вие сте искал да му помогнете да отстрани грешката си.

P. B. каза: Печатните грешки у него отсъстват, наистина е удивително педантичен в това отношение - всяка запетайка, всяка точка е на мястото си, и всяка буква. Поради това сметнах, а и до сега се съмнявам, че може и да не е грешка... и си блъсках главата да разбра изречението, в случай че наистина е "посади"! :-)

Ангел Грънчаров каза: Имайте все пак предвид, че в по-сложните текстове като философските нещата не следва да се приемат разсъдъчно-буквално, че в тях е неизбежна доза неопределеност. И пълното възприемане на смисъла им е невъзможно без участие на интуицията. Аз имам теория, според която и в писането (произвеждането на философски текстове), и във възприемането им следва да участва целия потенциал на душата, т.е. всички до една душевни сили (ум, разсъдък, чувство, въображение, разум, вяра и т.н.)) - за да може първом да се роди пълноценна философска идея, е след това тя да бъде присадена в душата на читателя и то така, че да заживее там своя живот. Тук има момент на тайнство, ирационален момент, затуй недейте да търсите точни обяснения на всичко, как е станало, защо е така и пр. Обясненията тук не помагат. Разбирането обаче е пределно достатъчно, а то не става на ниво разсъдък единствено...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Въпросите около нашите реакции по отношение на Бога, човека, живота, духа, вярата и т.н. са вечни въпроси

След като се постарах да напиша една вече твърде дълга уводна част, е време да се захвана със същинската част на изложението по избраната тема, а именно Въведение във философията на вярата и религията. Казах също, обещах, че ще се постарая да приложа един съвременен подход към разработването на проблемите, а не дискурсивно да ги изложа, да дам едно-единствено "правилно" изложение или тълкуване, не оставящо място както за съмнения, така и за дискутиране; напротив, верният път е проблемите да се представят така, че непрекъснато да пораждат дискусии, разгорещени спорове. Вече обясних коя е причината за това: в духовната област всеки сам решава какво да мисли, всяко разбиране е допустимо, това в какво вярваме моя най-лична, бих казал даже интимна и свободна сфера, в която никой няма право да ми се меси и да ме манипулира. Аз решавам за всичко сам, изцяло отговорно - и тук никой не може да ми помогне или да ме замени. Разбира се, в процеса на обсъждане, на съпоставяне на различните гледни точки всеки напредва в самоидентифицирането на своя възглед, т.е. в търсенето на своята "лична истина", която да е хармонична с Истината, със същината на проблемите. Този е верният, този е благодатният път.

Ето, покрай вече написаното се появиха и първите опити за дискусия. Аз засега възнамерявам и тях да включа в поредицата, която ще служи за база, по която ще се прави след това самото учебно помагало по религия. Ще ми се да има все пак някаква последователност в поставянето на темите и проблемите, но ето, правя изключение, сега един коментар ми дава възможност да осветля въпрос, който с неизбежност се поставя; аз, разбира се, ще се опитам да го поставя този въпрос в адекватната му и чиста форма, примерно така:

А вярата в Бога не противоречи ли на начина на мислене на съвременния човек? или пък ето как:

Можем ли да сме модерни ако същевременно сме и вярващи в Бога?

Изглежда някои хора имат съмнения дали това е възможно и понеже "модерността" за тях е нещо като идея-фикс (сакън, да не допуснеш изоставане в някое отношение, модата във всяка една област трябвало да диктува поведението ни!), такива хора, предполагам, се пазят по-далеч от вярата, само и само за да изглеждат модерни, което за такива хора вероятно е нещо като абсолютна повеля на живота. Страхуват се да не изглеждат немодерни, това именно изглежда ги плаши - понеже по някакви причини са си втълпили, че че вярата в Бога е "нещо старо", "древно", "архаично", "остаряло", а пък да изглеждаш, казахме, немодерен, за такива хора е изглежда нещо като кошмар. Ето един коментар, който илюстрира по превъзходен начин току-що казаното:

Съществуването на Христос е повече от съмнително, но дори да е имало историческа фигура, послужила за прототип, тя несъмнено не е била „Син Божий“, а най-обикновен човек. Моля Ви се, подобни наивитети са неуместни в 21-и век сред просветени хора.

Иначе не само швейцарската, но въобще европейската култура въобще не може да бъде разбрана без християнството. Само че то е изиграло историческата си роля и няма как да се възроди. Скандинавските държави, които са сред най-благоденстващите на света, са и сред най-атеистичните. Но скандинавската история не може да бъде разбрана без да се отчита ролята на християнството и по-специално на Реформацията.

Впрочем аз не съм против религията, понеже тя е много полезна за масите и по-слабите хора, които намират в нея опора и утеха и която служи по този начин за вътрешно сцепление в обществото. За издигнатите, скептични умове тя, разбира се, е ненужна и неприемлива, вкл. и като морален ориентир. На мен не ми трябва религия, за да постъпвам морално и да живея добродетелно, аз го постигам и без религия. Впрочем правилната позиция не е атеизъм, а агностицизъм.

Това кратичко изказване по чудесен начин илюстрира обремеността на този човек от каквито си искате непромислени представи; тук имаме един коктейл от прогресизъм, отломка от по марксистко-ленински начин разбираната едновремешна учебникарска "диалектика", наред с догмите на прехваления "научен атеизъм", който непременно следва да е "войнстващ", не някакъв друг, "примиренчески" и пр., този човек също така страда от напреднала форма на позитивизъм, според догматиката на който само онова, което може да бъде удостоверено от вездесъщата нàука (задължително е ударението да се постави в случая на първото à!), е приемливо и "съвременно", всичко друго, видите ли, било проява на някакъв "наивитет" и т.н. Като капак този очевидно немислещ човек си позволява да ни убеждава, че "правилната позиция" е всички да станем "единомишленици", всички да почнем да "мислим" като него, опитва се, виждате, да ни подкупи да станем агностици (тази учена дума е употребена, респективно, за да шашне малоумния ни съвременник, който, разбира се, изобщо не знае що е това "агностицизъм", но думата звучи крайно заплашително, да ти настръхнат космите на главата от ужас - ако допуснеш да не си "агностик"!). Та ето как в три-четири изречения този човек показа по най-убедителен начин робската си обремененост от представи, които изобщо не са кой знае колко хитроумни, камо ли пък "дълбоки" или "съвременни", каквато, очевидно, е претенцията му. Той, разбира се, се представя за изразител на "единствено-правилното научно гледище", това е фундаменталната догма, от който този човек очебийно страда.

Ще се опитам съвсем вкратце да оборя забележката му - щото основателният анализ би ме отвел надалеко. Аз многократно съм отговарял на такива хора, водил съм дълги полемики с тях, някои от тях са публикувани в този блог, а други дори и на страниците на издаваното от мен философско списание ИДЕИ. Не зная дали няма да е добре да извадя някои от тия интересни дискусии и да ги присъединя към това пишещо се сега пред очите ви помагало; слагам тази забележка, та да се подсетя при редактирането му, при подготовката му за печат. А ето сега какво ще кажа в отговор на този многоучен, ала въпреки това явно не обичащ да мисли старателно човек.

Особено тия, дето се представят за горещи поддръжници на нàуката, би следвало да се стараят да мислят що-годе прилично; ала много често това съвсем не им се удава, въпреки напъните. Първо, ако бяха поне малко мислили, щяха с удивление да бяха разбрали, че сферата на прехвалената нàука е съвършено друга, тя няма потенциала да се опитва да решава проблемите на вярата, духа, морала и пр., тези проблеми са извън нейната сфера, а прилагането на научния и позитивен подход на науката тук ражда само най-уродливи чудовища. Поне да се бяха поинтересували, щом имат претенцията, че са "многоучени", "просветени", "образовани" или не знам си още какви, та значи да се бяха опитали да разберат поне това, което великият Кант е разяснил така убедително в своето учение за антиномиите на чистия разум, ала не би, явно не им е стигнал умствения потенциал да разберат какво е казал Кант по тия всичките въпроси. А той там казва нещо съвършено просто: чистият теоретичен (познавателен) разум трябва смирено да признае безсилието си когато се захване да мисли по въпроси от рода на Има ли Бог?, Смъртна или безсмъртна е човешката душа?, Краен или безкраен е светът?, Има ли свобода или всичко е необходимо?; да, по тези въпроси теоретичният (научният) разум се забърква в антиномии, той може, подобно на адвокатите, да "докаже" и тезата, и антитезата, ала по никакъв начин не може да реши коя от двете е истината, е вярното решение - и затова, ако иска да постъпи разумно, изобщо не бива да се захваща със съдене по тия "проклети въпроси" (аз ги наричам в случая така, не Кант). Да, ама не, "просветеният" немислещ нашенец пердаши, дето се казва, през просото, и ето, почва да съди и разпорежда съвсем наукообразно това, което имахме шанса благодарение на него да ни бъде поднесено така безапелационно, а именно:

"... религията е много полезна за масите и по-слабите хора, които намират в нея опора и утеха и която служи по този начин за вътрешно сцепление в обществото. За издигнатите, скептични умове тя, разбира се, е ненужна и неприемлива, вкл. и като морален ориентир."

Самият факт, че тоя многоучен и безкрайно претенциозен другар употребява тъй баналния марксистки термин "масите" (за марксизма човеците не са човеци, а... "маси", "народни маси", "пролетарски маси" и какви ли не още, само не човеци и, опазил ни Бог, свободни личности!), говори много относно това от какви догми страда, от какви представи е обременен. Също този човек, виждате, набързо определя Христос като "обикновен човек", макар че по начало такова чудо като "обикновен човек" просто не съществува, всички ний, доколкото изобщо сме човеци, сме все необикновени, уникални даже, индивидуални и какви ли не още. У всеки човек, предполага се, има нещо Божествено, инак казано, духовно, да, ама не, по виждането на това многоучено, но не знаещо какво казва плямпало, по-специално таман у Христос, видите ли, нямало било нищо Божествено, камо ли пък самият Христос да е Бог, да е самият Бог! И се пита, откъде-накъде, на какво основание този човек мисли така, и то с тази безапелационност? Ами причината е една: не си дава труда изобщо да се замисли. Щото ако поне малко се беше замислил, щеше да открие, че нещата не стоят така елементарно, както на него му изглеждат. По този въпрос той съди съобразно своята субективна увереност, сиреч, той просто... не вярва, че Христос е Бог. Но нали все пак претендира, че мнението му по въпроса било... "научно", е, оказа се, че "мисли" така по причина на своята... вяра, по-скоро на основание на своето неверие. И така, неговото "Не вярвам, че Христос е Бог!", застава срещу вярата на милиони хора, които пък вярват, че Христос е Бог - какво да правим в такъв случай? Вяра срещу неверие, вяра срещу нихилизъм - ето докъде ни доведе най-простото разсъждение. "Вярвам не в Бога, а вярвам в... нищото, мой "бог", комуто се кланям, е тъкмо... Нищото!", ето я "вярата" на "богоборците", ето я същината тяхната претенциозна, но тъй куха "вяра", на тяхното неверие!

Аз преди доста години, когато още бях млад, писах едно есе за вярата, което стана част от моята дисертация, която пък е на тема Учението за човека и формите на духа (под това заглавие може да се намери, освен в хартиен вариант това мое изследване е публикувано и онлайн). Сега се сещам също така, че имам една поредица от видеобеседи, която е публикувана под заглавието Човешката потребност от вяра (видеобеседи), и нея препоръчвам на тия, които искат да навлязат в проблемите в тяхната дълбина. Относно пък тъй претенциозното твърдение на въпросния многоучен почитател на нàуката, че, видите ли, само "слаби" хора били вярвали в Бога, ми се ще да го запитам, с оглед поне малко да се замисли - а позволете да попитам, слаби в какво отношение са тия, дето вярват в Бога? Човек може да е слаб в едно отношение, а да е силен в друго, примерно, има хора, очевидно умствено слаби, които се представят за многоучени, има слаби във физическо отношение, слаби са им, примерно, мускулите, докато други хора в същото отношение са по-силни или по-едри, да речем, та ми е интересно в какво отношение този наш многоучен всезнайко си мисли, че вярващите били слаби? Пък то зависи и от гледната точка: онова, което от една гледна точка изглежда слабост, от друга гледна точна може да се възприеме като израз на сила. Това са елементарни неща, които що-годе мислещият човек ги усеща и затова няма да почне да се изказва така общо, щото общата форма в случая нищо не значи. Може пък вярващите хора да са силни, примерно, в духовно отношение, а пък нашия умник, понеже вярва в Нищото, да се е изхитрил да смята, че духовни неща, примерно, няма, ерго, "единствено съществуват" само материалните неща, съобразно което "слабостта" на духовно силните хора, в неговата интерпретация, означава, че вярващите хора са... телесно слаби, което, както и да го погледне човек, е една глупост, е една идиотщина! И тъй нататък, виждате, че нищожно замисляне се иска и построенията на този нашенски "мислител" се разхвърчават като носените от вятъра есенни листа.

Същото може да се каже и за напълно голословното му твърдение, че религията била "... ненужна и неприемлива, вкл. и като морален ориентир". Защото след като казахме, че този човек фактически вярва в Нищото, то за него е неговият "бог", то от тази гледна точка се оказват крайно съмнителни всички негови други изказвания, които независимо от претенциозността си не са друго освен едно най-банално празнословие. Той явно не е напреднал в развитието си от догмата на т.н. "нàучен атеизъм" (ударението пак трябва да е на първото à, за да се подчертае, че тази квазинàука няма нищо общо с автентичната наука, която се занимава със съвършено друг род проблеми и не се меси в области, по които нищо смислено не може да каже, по причина на това, че не са й по силите), та този нашенски умник явно не е напреднал или кривнал встрани от догмата на "нàучния атеизъм", според която вярата в Бога и религията били служели за нещо като "социална юзда" за бедните (не се посочва в какво отношение са бедни тия прословути бедни, в умствено отношение ли са най-вече бедни или в материално), докато "по-специалните", именно "нашите" хора нямали, видите ли, никакво особена полза от религията, поради което требвало да си стоят нихилисти, агностици и скептици; интересно е обаче защо тъй рекламираният от нашия умник "скептицизъм" не се проявява и по отношение на неговите собствени глупости, но това е, явно, крайно неудобен за него въпрос; все пак ако човек е на една йота скептик или агностик, той нямаше да си позволи да ръси постоянно абсолютно недоказани и кухи твърдения, в които, както сами се убедихте, няма никакъв смисъл.

Понеже, както виждате, разборът на това умотворение на нашия атеист-"скептик"-нихилист-"агностик"-"диалектик" и т.н. ни зае доста място, то ще се принуда да спра дотук, с оглед да не смесвам по-нататъшните въпроси с тези, с които тук по принуда се наложи да се занимаваме. Само ще се наложи в тезисен план да отговоря на поставените по-горе, в самото начало въпроси, а именно ето тези:

А вярата в Бога не противоречи ли на начина на мислене на съвременния човек? Можем ли да сме модерни ако същевременно сме и вярващи в Бога?

То това са чудесни въпроси за дискусия, по които наистина е по-добре да не предрешавам нещата, казвайки своя отговор. Само ще вметна следното, което същевременно ще хвърли известна светлина и върху прогресистката претенция на нашия тъй самоотвержено опитващ се да мисли коментатор.

Много е глупаво да се мисли, че проблеми, които са терзаели древните хора, нас, съвременните хора вече не ни вълнуват, щото ний, видите ли, сме били напреднали дотам, че един вид сме извършили... чудото на преброената безкрайност. Човекът е човек независимо в кои или какви времена живее и има човешки въпроси, които принадлежат от разреда на вечните, по които си заслужава винаги да се мисли, винаги да се търси истината. Е, въпросите около нашите човешки реакции по отношение на Бога, въпросите за живота, духа, вярата и т.н. са именно вечни въпроси, които никакъв прогрес не може да обезсмисли, щото тия въпроси, при това, са и нерешими, сиреч, бидейки такива, се налага отново и отново да бъдат поставяни и премисляни. И това важи не само за човечеството, но и за всеки отделен човек. От само себе си се разбира, че няма как всички хора да започнат да мислят еднакво по тия вечни човешки и духовни въпроси, и това не е трагедия, както си мислят немислещите хора, а е нещо прекрасно, понеже ни дава възможност да разговаряме по тях, да спорим, заедно да търсим истината. Толкова са прости тия неща, да, не всички въпроси са от рода на въпросите, които са от компетентността на науката, има въпроси, които са съвършено различни - и тъкмо там да се търсят еднозначни и точни отговори е глупаво занимание. Има, разбира се, хора, чието мислене наподобява гледането, характерно за конете, които са снабдени с капаци, е, на тия хора трябва да им се обясни, че ако благоволят да си свалят "научните капаци", които сами са са си наложили, то нещата ще почнат да им изглеждат съвсем иначе. Заниманията с философия и с религия, а също така и с изкуство са превъзходно средство да не допускаме да ни сполети това голямо нещастие, именно, да станем "коне с капаци", нищо че уж имаме претенцията и усещането, че сме хора, санким, човеци...

Тъй че и т.н. "позитивна" или "научна", сиреч, "единствено-правилна" философия, за която бленуват въпросните "коне с капаци", е една фикция, е една химера, е една глупава илюзия, е една безполезна страст. Тия мои забележки по адрес на претендиращата за монополизъм наука съвсем не означават, че аз по начало съм бил, видите ли, отричал науката или научния подход, не, няма такова нещо. Науката обаче си има друга сфера, там тя може да постига удивителни неща, разбира се, научният подход, пренесен в неподобаваща за научни занимания духовна сфера, казахме, ражда само най-уродливи форми на съзнание - понеже убива тъкмо онова, което прави тия сфери тъй примамливи за човека, който не се е отказал от своя дух. Ето по тази причина аз силно възразявам срещу пренасянето на научния подход и в анализа на човешката вяра и религия, както правят някои увличащи се по наукообразността богослови или дейци на "религиознанието" - унищожим ли в тази тъй възвишена духовна сфера на религията самата духовност, елиминираме ли тази последната, в резултат ще получим само трохи. И ще насърчим нихилизма, неверието, бездуховността, безкултурието. Тогава именно ще ни се явяват такива "просветени" дървени "философи" като горния коментиращ, които ще ни поднасят в притоплен вид прокисналите чорбалаци на научния атеизъм и на материализма, а пък гладните за духовност хора, разбира се, от това ще бъдат завинаги отвратени и от вярата в Бога, и от религията, и от духовността, и от всичко. А ето това не бива да бъде допускано, срещу това трябва да се борим.

Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! Този ден е предпоследният ден на 2014 година, е, нека той да бъде хубав за вас. До скоро, до нови срещи! Живот и здраве да е утре пак ще разговаряме, а пък нищо не ни пречи днес да дискутираме, заповядайте, смело участвайте в дискусиите, ето, явиха се интересни хора, тази сутрин виждам, че под предишни публикации вече се е зародила интересна дискусия, явно има смисъл да се мисли и разговаря за тия неща...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Словоизлиянието на един тъжен свободолюбец, който си стои потънал до шия в нашия "тъй ухаен български басейн" - цяло море от нечистотии

Под публикацията със заглавие Предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" от 20 ноември (видеозапис), където поместих записа на последното издание на моето предаване по Пловдивската обществена телевизия се изказаха различни хора, ето какво си казахме, решавам да поместя в отделен постинг техните коментари, щото те, така или иначе, добре представят нравствената и психологическата ситуация, в която сме принудени да съществуваме:

Бивш ученик каза: Уважаеми господин Грънчаров,

Аз съм Ваш бивш ученик, завърших преди три години тета. Искам да споделя с Вас нещо, което ми хрумна докато гледах предаването Ви, докато слушах встъплението Ви по темата. Знаете ли какво оказва се, че ето Вие вече не сте на работа в ПГЕЕ, аз вече не съм ученик в това училище, но понеже почти всеки ден идвам и чета в блога Ви, излиза, че Вие продължавате да сте мой учител! Да, странно е това, но е така, така се получава на практика. Но ми се струва че по същия начин се получава и с всички Ваши ученици, които знаят за блога Ви и го посещават, а това, уверявам Ви, съвсем не са малко хора, аз имам доста приятели и съученици, които също като мен идват и четат Вашия блог. Някои от тях не са били Ваши ученици, но покрай мен и покрай мои съученици и те идват и Ви четат, гледат и слушат. Оказва се, че и уволнението Ви не можа да Ви спре и Вие пак сте наш учител, пак ни преподавате, само че вече ни преподавате "дистанционно", чрез блога си ни изнасяте Вашите уроци. А сега вече и чрез телевизията. Така че тия които искаха да Ви лишат от възможността да учителствате нищо фактически не можаха да постигнат. Вие пак сте си учител, а просто Ви се наложи да смените формата на преподаване. От това нещо могат да се направят доста изводи, но аз ще се въздържа, по вашия маниер, нека всеки сам да си прави изводите, според своята съвест, според съзнанието и според ценностите си.

И какво се получава: учители, които преподават в класните стаи и които никога няма да ги уволнят защото за разлика от Вас те покорно изпълняват всички предписания на началството, тях почти никой не ги слуша даже и в час, учениците умират от скука в часовете им, а ето, Вас идват специално да Ви четат и слушат в блога Ви, нищо че не са задължени, идват да Ви слушат съвсем свободно, по свой избор. И според мен точно това е истинското, Вие на практика показахте, че сте истински учител, че сте учител, който е способен да намери път до всеки свой ученик. Наистина имам информация, че много от учениците, на които доскоро сте преподавал в ПГЕЕ идват и редовно четат блога Ви. Е, директорката Ви уволни, лиши ги от възможността да общуват с Вас, но ето, те идват в блога и пак Ви слушат, Вие пак сте техен учител, уверявам Ви, те много и научават от Вас, щото на моменти се улавям, че имам чувството, че казвате неща, които човек никъде другаде не може да ги чуе или прочете.

Точно и по тази причина следя така редовно блога Ви. Защо Вашите критици, тия, които Ви обявиха за "некадърен" и за "ненормален" не се опитат да направят нещо като Вас, примерно да напишат учебник, да си направят блог? Нека да пишат в него всеки ден, нека да общуват с толкова много хора и то на едно високо ниво, с хора от всякакви възрасти, какво им пречи да направят и те нещо такова? Едва ли ще направят и причината е че Вие успявате да намерите подход с всеки и дори и с учениците, с младите хора, което в наше време е рядкост. Защото аз добре зная колко фалшиви и лицемерни официални отношения възникват по начало между учители и ученици в днешно време, как унизително се отнасят учителите към учениците, как им се подмазват, та да им влияят някак, поне да ги слушат в час. И даже често сключват сделки - мълчиш и слушаш в часовете ми и ще ти пиша тройка! Но иначе, по духовен и по свободен път да имат някакво въздействие, някакъв авторитет това за тях се оказва непосилно.

Това исках да Ви кажа, а наред с него и да Ви благодаря за това, което правите! Благодаря, желая Ви здраве и успехи! Вие най-важният успех вече сте го постигнал, имате и дарбата, и уменията да правите това, което малцина умеят. Исках просто да Ви кажа, че има хора като мен, които оценяват това, което правите, да не си мислите, че като обикновено си мълчим, не ценим това, което правите. Аз лично много рядко коментирам понеже нямам време, но ето днес реших да Ви кажа какво мисля.

С уважение.... не мога да си напиша името, понеже брат ми учи в момента в тета и не искам да почнат да му се случват някои неприятни неща.... съжалявам но Вие разбирате психологията и затова ще ме извините!

Анонимен каза: Хех, Грънчаров пак почна да си се хвали самичък, уж като "анонимен". Смех! :-)

Ангел Грънчаров каза: Другарю анонимен мерзавец (другарко анонимна мерзавке), моя милост, за разлика от теб, не пише никога анонимно... винаги си поставям името, по простата причина, че не съм мерзавец и страхливец като теб...

Анонимен каза: ХОРАТА НЕ СА ДОШЛИ В СТУДИОТО, НЕ ЗАЩОТО СЕ СТРАХУВАТ А ПРОСТО НЕ ИМ Е ПРИЯТНО ДА СЕ ЗАНИМАВАТ С ТЕБ

Анонимен каза: Хайде, хайде, без оправдания. Всички ви знаят, че това ви е практика ;)

Ангел Грънчаров каза: Тъй ли? И защо не им е приятно с мен? :-) Защото не са им приятни темите, които поставям ли? :-) Или защото по неприятен начин поставям темите? Доизяснете се, защитете си тезата, ако обичате?

Заблудила сте сте се нещо, другарко. Моята практика всички я знаят: каквото кажа, се подписвам отдолу. Така постъпваме ний, хората, дето не сме малодушници, страхливци и мерзавци като вас, анонимниците...

Мария Василева каза: Дълбоко съм потресена от споделеното откровено мнение на редовния ви слушател от здравеопазването. Той "се срамува" от това че слуша предаването НА АГОРАТА, че участва в него! По всичко личи че разсъждава правилно и че иска нещата в страната да се оправят. Нравствените и духовните неща го вълнуват, което е нормално. Не е нормално обаче да се съобразява с общоприетите норми на страх и мълчание, да крие това, което го вълнува в себе си. Радва се че мислите еднакво и че има с кого най-после да разговаря.

Как тогава един интелигентен човек е загубил свободата си да говори и прави нещата, както му идва отвътре? Защо определи съпричастността си към най-важни въпроси като "лиготия"? Как и кога най-важните неща в живота са станали излишни, смешни, ненужни?

Поведението на българина е много силно цензурирано от невидими и неписани закони. Той иска сякаш да бъде безгласна буква, да се скрие в капсула, да се остави да бъде промиван мозъка му, да се подчинява, да не се противи никога на командно-административната машина. Да, вярно че е мачкан и тъпкан, но поне достойнството си да беше запазил! Ето, няма национална мечта, няма нужда от различни мнения и новаторско мислене, няма достойнство!

Не аз съм за завиждане че имам възможност да бъда в Швейцария, а Вие, защото имате търпението, човеколюбието и вярата че всичко ще се оправи. И правите много неща по въпроса. Блазе Ви!

Ангел Грънчаров каза: Здравейте, госпожо Василева,

Този човек, за когото пишете (който работи в сферата на здравеопазването и редовно ми звъни по телефона по време на предаването) от вълнение тогава не можа да изрази ясно каква по-точно мисъл и дори какво чувство (впечатление, усещане) го е обхванало, ще се опитам вместо него (въпреки риска) да изразя това, което той се опита да каже. Мисля, че го разбрах, но наистина е трудно с думи да се изрази неговото впечатление; понеже съм чувствал същото, ще дръзна да опитам дали е възможно да се изрази понятно с думи въпросното вълнение или емоция. А иначе съм съгласен с Вас, че той се изрази несполучливо и изказването му прозвуча в смисъл, обратен на оня, който човекът се опита да каже. Все пак той е медицинско лице, там, в тази сфера не думите, а съвсем други са инструментите, с които тия хора умеят да боравят. А иначе този човек е ценен събеседник, много ми помага с обажданията си, за което ето тук имам сгоден случай да му благодаря.

Та за тази негова мисъл бих казал следното; човекът имаше предвид нещо такова:

Представете си, че се намирате общо взето постоянно в обкръжение на хора, които реагират нечовешки, които се държат неестествено, чиято, така да се рече, "нормалност" е точно противоположна на твоето лично понятие за човечност, за човешки реакции и пр. В такава една среда човек постоянно вътрешно се възмущава, но вече от опит знае, че е излишно да споделя емоцията си, щото едва ли някой ще го разбере. Почваме да мълчим, живеейки в такава една абсурдна потопеност в един противочовешки свят, обитаван сякаш от зомбитата на въпросната "масова нормалност". В такъв един абсурден и огледален свят, където всичко е тъкмо наопаки на истинското, на исконната човечност, човек е поставен в ситуация на страшно изпитание на своите личностни, душевни и духовни сили. Човек се чувства така (ще ми се наложи да употребя една странна метафора, няма как иначе да изразя смисъла!), че все едно е потънал до шия в някакво тресавище, а около него лазят не човеци, а някакви грозни гущери, жаби, змии и всякакви подобни грозни твари. Или примерно си с други хора в басейн, пълен обаче не с вода, а с... лайна (простете за думата!), всички се давите от тия гнусни и вонящи екскременти, ала ти с удивление забелязваш, че другите сякаш се чувстват превъзходно, че само на теб ти е гнусно, че само на теб ти вони - представяте ли си душевното състояние и настроение на такъв един човек?

Да, обаче изведнъж, ненадейно срещаш човек, който има здрави (и нормални, човешки и пр.) възприятия, емоции, усещания, който има дух, аналогичен на твоя собствен; този човек (ще продължа метафората си, въпреки че е така... "смрадлива", но все пак самите метафори не смърдят, друго е онова, което наистина смърди!), та този човек, значи, застава на края на вонящия басейн и почва да казва:

"Хей, смръдльовци, я се погледнете в каква гнус и воня сте потънали до шия бе! Как не ви е противно бе! Нима не усещате вонята бе, какво е станало с вашите носове?! Та вие сте някакви уроди щом се радвате на тая гнус бе?! и пр."

Как ще се почувства оня човек, който е стоял, потънал в своята самотна и несподелена от никой погнуса? Ще се почувства потресен, и то дотам, че в един момент дори ще се появи чувството, че в някакъв смисъл е "неприлично", че и той мисли като тоя "странен" и "ненормален" човек, дето казва досущ твоите мисли! Нещо такова чувства човек в една такава ситуация, не зная доколко можах да я изтълкувам понятно, сега и бързам, щото друга работа ме чака, но каквото успях да кажа, толкова... Та затуй този човек, мъчейки се да изрази въпросното усещане, заяви, че сякаш "се срамува" като гледа това предаване - сега става ли малко по-ясно защо така се е изразил?

Всичко добро! Поздрави на Швейцария от един тъжен свободолюбец като мен, дето си стои потънал до шия в нашия тъй "ухаен" български "басейн" - или дори цяло езеро и море от нечистотии. Простете, че в своето импровизирано тълкуване ми се наложи да прибегна до такива грозни думи, за да дам пример, имам предвид метафорите, които набързо съчиних...

Ангел Грънчаров каза: На първия коментиращ, мой бивш ученик, искам да благодаря за коментара, съжалявам, че не намерих време да му отговоря както бих искал и то навреме, но това е понеже бях потънал до шия в друга работа (правя тия дни предпечата на двете списания, които издавам). Всъщност за мен ето такива знаци на подкрепа от страна на мои бивши ученици или на читатели са онова нещо, което ми дава сили, което ме стимулира - за да продължавам в най-тежки условия да работя, да се трепя, дето се казва (примерно ето сега, като пиша това, краката ми са премръзнали - щото съм принуден да пиша в неотоплявана стая; и така ще продължава цяла зима, абсурд е да почна да отоплявам стаята си, просто няма как да си го позволя).

Но понеже духовната съпричастност на базата на близки, родствени ценности е единственото нещо, което може да ентусиазира човека така, че той да работи всеотдайно, забравил и всякаква умора, и времето, и всички трудности, и бедността, и неблагодарността от страна на мнозинството, и злобните задявки на завистниците и т.н., ето, и при мен се получава така: вдъхновен съм и си работя всеки ден, правя това, което съм длъжен, пък да става каквото ще!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Който безропотно преглъща гаврите, такъв според мен е по-скоро говедо, а не човек

Напоследък много общувам с адвокати. Понякога дори те сами ми се обаждат за да ми дадат някакъв съвет. Ей-така, на човешка основа. Оказва се, че сред адвокатското съсловие имало и свестни, човечни адвокати, а не само лакоми хиени. Вчера например, след като писах за отказа на РИО-Пловдив да ме допусне до участие в конкурс за директор на едно училище - виж Административната система в образованието умее да се защищава, на нея изобщо не ѝ пука за никакво право, за никаква истина, за никакъв морал - двама адвокати ми се обадиха да ми дадат съвети; най-напред ми се обади една дама-адвокат, като обсъдихме случая по нейна инициатива, ми даде ценни съвети; ето как завърши разговора ни във Фейсбук:

Аз: Много Ви благодаря за консултацията!

Адвокатка: А, няма проблем, аз сама Ви предложих - искам да Ви помогна. Моля, за нищо, приятна вечер!

Аз: Добър човек сте, това е много ценно за един добър адвокат - според мен! Приятна вечер!

Адвокатка: Старая се да помагам на хората. Благодаря!

Аз: Радвам се, че има такива адвокати, че има адвокати с такова съзнание у нас!

Адвокатка: Благодаря за хубавите думи! (Край на разговора)

А друг един адвокат ме посъветва да обжалвам отказа или недопускането до конкурс пред висшестоящия орган, именно пред Министъра; понеже съм станал пословичен случай на човек, който често се жалва срещу безобразията на административната система в образованието, ето моето становище по този въпрос дали изобщо си струва да се жалваме - и какъв е смисъла все пак нещо да правим, а да не мълчим като говеда:

Да, ще обжалвам само пред Министерството и то поне само за да ми е чиста съвестта - че не съм премълчал гаврата като последен мухлю; който безропотно преглъща гаврите, такъв според мен е по-скоро говедо, а не човек; то комай само това остава на човека като се сблъска с лудостите на Системата - да роптае, да се жалва. Затова благоразумните хора преглъщат униженията щото и от оплакване особена полза няма: човек като се оплаква и роптае само предизвиква срещу себе си могъщите сили на Системата - и в резултат пак е смачкан, дори и още по-жестоко. Страшна работа!

Ние, българите, по думите на Иречек, сме такива, че не правим друго освен взаимно да си пречим и да се прецакваме, тоест да си разваляме един другиму работите (почти дословно цитирам от "Българския дневник" на проф. Константин Иречек); така е било в миналото, така е и сега, а ето, комунизмът пък явно разви тази общобългарска склонност до цяла една безчовечна Система с безброй служители-паразити, която друго не прави освен да вреди, да пречи, да мачка и да прецаква активните, дейни хора, които не са безлични и търпеливи изпълнители на своеволията на всемогъщата Система. Сега вече Системата ни прецаква всички нас и действа като безжалостен държавен механизъм за прецакване, тъпчене на личностите и за отмъщение - когато дадени хора дръзнат да се държат като свободни граждани.

Да, така у нас постъпва Системата спрямо всички ония, които не мълчат, които роптаят, които се мъчат някак да защитят личността си - и да си запазят достойнството. Аз специално - понеже искам все пак да си остана човек, а не ща да дегенерирам до нивото на говедо! - затова пиша, роптая и се жалвам: друг избор не ми остава.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Смисълът на моята борба, която водих в сферата на образованието, а сега ми се налага да я продължа и в сферата на съдебното дирене на истината

Вчера се опитах да обоснова потребността от един синтетичен, способен да долови цялостния смисъл на нещата философски (и човечен) подход, надмогващ специализираността на чисто правното обосноваване на истината с оглед постигането на благоприятен съдебен резултат: виж Моето ново съдебно дяло се очертава да бъде вече съвсем подобно на Сократовото!; става дума за някои противоречия с моите евентуални адвокати по съдебното дяло, което смятам да заведа тия дни с цел да обжалвам куриозната заповед за моето уволнение, издадена от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работих през последните 14 години. Оказа се, че правистите и адвокатите, от своят гледна точка, си имат друго виждане, ето че стана така, че с единия от двамата адвокати, с които се консултирах, не можахме да се спогодим, още повече че той сам реши да се откаже от водене на моето дяло. В тази връзка вчера си позволих дори да публикувам и кореспонденцията ни с този адвокат, една много способна дама, която, както виждам тази сутрин, ми е отговорила с дълго писмо; тя обаче предпочита да не давам публичност на нейното писмо; изпълнявам желанието й, тук ще публикувам само своя отговор до нея:

Здравейте, уважаема госпожо ...,

Благодаря Ви за отговора! Разбирам Ви напълно, моля да ме извините за това, че не съм се изразил достатъчно ясно и затова вероятно думите ми са прозвучали двусмислено или подвеждащо. Вашата искова молба е чудесна, аз ще си позволя да се възползвам от нея, като само ще внеса някои добавки, с оглед да очертая цялостния контекст, щото, като философ, ме е страх той да не се загуби, т.е. страх ме е да не се замаже същината на цялата работа, страх ме е съдебния спор да потръгне в невярна посока - да се изроди в несъществена дреболия. А тя, тази същина на цялата работа, в моето виждане е: с директорката на ПГЕЕ-Пловдив имаме сериозни разминавания във вижданията си за начините, по които следва да се преподава, да бъде организиран учебния процес, какви следва да са отношенията учител-ученик, учител-мениджър и пр., следователно, разминаванията ни са по принципни въпроси, имащи пределно ценностен, идеен, методологически и прочие професионален смисъл, иначе казано, ние с г-жа Анастасова сме привърженици на коренно различни философии, стратегии и технологии на образованието.

Около този момент възникнаха нашите разминавания и спорове, продължили повече от две години; аз също си позволих открита критика на нейния остарял по моето виждане, несъвременен, неотговарящ на нуждите мениджърски подход, на нейния порочен стил на ръководство, тъй като тя, в пълно противоречие с демократичното време, в което живеем (и в унисон с ахраичните представи за външно администриране, на които тя е жертва), се постара да ме представи за "народен враг", за "опасен човек", за "деструктивен елемент", който не се вписва в системата, който й е изцяло чужд, съответно на това тя направи нужното да проведе една ефективна и целенасочена кампания по моето дискредитиране като личност и като преподавател - като за постигане на намеренията си не се посвени даже да използва и ученици. Аз наистина съм човек и философ, привърженик на свободното, толерантно, творчески наситено, търсещо истината, иновативно и демократично познание, образование и училище - и в затова съм принципен противник на унифициращата, командна, директивна система, установила се в българското образование от десетилетия. Като при това, в качеството си на учител, разбира се, съм се принуждавал да спазвам нормативната уредба, което обаче не ми е повлияло дотам, че да изменя на принципите си, да се обезлича, да стана типов и стандартен учител, изменил на мисията, на дълга си, която, в моето разбиране, е един: да бъда полезен на своите ученици, а не да угаждам, не да изглеждам добре в очите на началството.

Е, в този наш принципен спор г-жа Анастасова не пожела да направи нищо, което е по силите и също е във властта й, именно противоречията да бъдат решени в една нормална и колегиална обстановка на принципния и свободен демократичен дебат, за което аз постоянно призовавах, не, това, за жалост, не се случи, а тя, в съответствие със своите ретроградни представи, както казах, се опита да ме изкара и да ме представи, в крайна сметка, като "пълен некадърник", "изцяло неспособен" да бъда учител, "негоден" и т.н., тя направи нужното, тъй да се рече, "да обоснове" своята изцяло смехотворна теза, да я "докаже" - като за целта използва всякакви позволени и непозволени от правилата и закона средства. Ето например въпросните й "доказателства", от които Вие така силно сте се впечатлила, са под формата на т.н. "констативни протоколи", писани основно от самата нея и то под формата на "свободни литературни съчинения" (нашата директорка, директорката на нашата професионална техническа гимназия е... литераторка!), някои дори под формата на пряка ред (!), в диалогична форма (нашата директорка, излиза, е и иновативна, гледа творчески на работата си!), сиреч са изцяло предубедени, те нямат нищо общо с това, което се е разгръщало пред очите й по време на нейните посещения на мои учебни часове (тия посещения при това са ставали не по надлежния ред, с издаването на заповед и пр, с предупреждаването на учителя и учениците и т.н.). При това госпожа директорката не ме е запознавала с тия нейни "препоръки", принуждавала ме е да подписвам тия документи без да мога даже да ги прочета, камо ли пък да мога да изпълня препоръките й (не ми е връчвала препоръките си в надлежния писмен вид).

Тъй че "доказателствата" й за моите хипотетични "нарушения" са изцяло субективни, са плод на преднамерената, на изкривената й оценка, на предвзетостта й, дължаща се, както вече казах, на нашите сериозни ценностни и методологически разминавания, които тя така и не можа да надмогне - което пък й изигра такава лоша услуга, че ето сега вече ще й се наложи пред съда да обосновава законността на поведението си. Такива разминавания са съвсем естествени в нашето така динамично и противоречиво време, те не са "болка за умиране", позициите се сближават чрез демократичен дебат, ала ето, г-жа Анастасова, с оглед своята фикс-идея да отстрани "вредителя" и "дразнителя", именно моя милост, всичко се постара да изтълкува в посока, която се свързва с целта й, именно да ме премахне, да ме ликвидира като личност и учител; за постигането на целта си тя стигна до арогантността да не подбира средствата, което вече, по моя преценка, е съвсем непозволено, особено пък за един ръководител. Е, постигна целта си, уволни ме, "премахна вредителя", ала аз сега ще се постарая да й докажа чрез съда, че така не стават тия работи, че госпожа директорката е изпаднала в дълбоко противоречие дори със смисъла на своята функция, а функцията на един демократичен ръководител не е да потиска личностните и всякакви други различия между учителите, не да се опитва да унифицира и обезличи учителския персонал, а да даде простор за разгръщането на тия различия, щото те именно имат творчески, иновативен характер и т.н. При това, разбира се, тя си надвиши правомощията: въпросът за моята професионална пригодност, за моята квалификация не е от нейната компетентност, има си съвсем други органи, оправомощени да решават тия въпроси, които отдавна са се произнесли и са удостоверили моята годност да върша работата на преподавател по философия и гражданско образование; ето, чини ми се, и по този пункт може да бъде атакувана пред съда нейната заповед за уволнение, която е очевидно куриозна и скандална по несъстоятелността си, а като такава и направо смехотворна.

Сега разбирате ли за какво всъщност става дума? Ето, този е смисълът на моята борба, която водих години наред, сега пък ми се налага да я продължа и в тази сфера, сферата на съдебното дирене на истината и на справедливостта. Ще ми се да повярвам, че българският съд ще направи нужното да вникне в същината на цялата тази работа, че няма да пренебрегне принципната същина на спора, че няма да пренебрегне ценностната, идейната, принципната основа, че няма да си позволи да се отнесе към всичко едноизмерно, именно чисто формално, в чисто правния смисъл, т.е. няма да се отнесе към спора бюрократично, безчовечно и бездушно. Аз смятам, нищо че не съм специалист в тази област (въпреки че години наред съм преподавал учебния предмет "Въведение във философията на правото"), че е дошло времето българския съд да надмогне чисто формалния и бюрократичен, сиреч, бездушен подход към решаването на човешките проблеми и конфликти, щото игнорирането на човешката страна е страшно, то именно води и до онова пагубно недоверие към съда, така разпространено у нас, то също и води до компрометиране на високия и така възвишен смисъл и предназначение на правосъдието, на съдебната институция. Ето, в този смисъл аз се надявам да успея да намеря и адвокат, който да споделя една такава принципна позиция, който да е склонен да поведе заедно с мен една такава борба, която е доста рискована; но пък какво в крайна сметка ще стане ако претърпим поражение, та нали ще сме опитали, нали съвестта ни ще е чиста, нали все пак сме дали пример, че е възможна и една такава позиция? Която наистина се стреми да възвърне достойнството, а аз бих казал даже и достолепието на съдебната институция и на българското правосъдие.

Дали ще се намерят прависти и адвокати, които да ме разберат и да дръзнат да ме подкрепят в такава една борба? - ето този е въпросът, който ме вълнува в този момент, тия дни, в които Вие ми отказахте да поведете делото, а и Вашият колега, с когото също се консултирах, вероятно ще стори същото, понеже и той ме възприема като някакъв странен човек, неадекватен на реалностите - сякаш съм нещо като "извънземен". Е, "неадекватен" съм, знам, неконформист съм, но аз няма да се нагаждам към неблагоприятните реалности, а ще направя нещо с оглед да допринеса за позитивната промяна на тия отношения, за промяната на институциите към добро. Считам, че воденето на една такава борба е мой човешки и граждански дълг. Нека да звучи това на всички като "обезумяване", като свидетелство за "лудост", е, аз съм такъв човек, казвам и пиша каквото мисля, не ща да се преструвам, не ща да лицемеря, презирам лицемерите, също така не гледам с добро око на нагаждачите, на конформистите и пр. Знам, странен съм, но и такива хора нека да има, защо пък точно такива изобщо да няма?!

Та виждате как се насложиха два проблема, еднакво принципни и важни: за да се прозре абсурдността на господстващата в сферата на образованието авторитарна и дори тоталитарна, изцяло недемократична система се налага да се направи известен пробив и в представите и нормите, на които се покои и системата на нашенското родно правораздаване и правосъдие, която също не е в бляскаво и цветущо състояние. Иначе няма как моят казус да бъде оценен подобаващо, а ще бъде, възможно е, разгледан съвсем формално, извън "същинската същина" на цялата работа, в оня беден чисто "правен-и-юридически" смисъл, в смисъла на формалната, схематична и абстрактна "законосъобразност", смисъл, който изпуска истински важните моменти, имащи и човешки, и ценностен, и морален, и какъв ли не още смисъл. Е, тогава ще загубя делото, но борбата ми няма как да спре, ще се наложи да я водя във всички по-горни съдебни инстанции, а накрая, възможно е, да се наложи да се обърна и към Европейския съд (по правата на човека). Е, за всичко това ще ми е нужен адвокат-съмишленик (който да е и "щура глава" като мен, да се вдъхновява от родствени идеи, то без това нещо не може!), а дали изобщо е възможно да намеря такъв?! Ето за мен това е превъзходен казус, ако, да речем, не мога да намеря такъв адвокат, споделящ такива възвишени идеалистични ценности - давате ли си сметка какво означава това?! Ами ако наистина у нас няма да мога да си намеря точно такъв адвокат - представяте ли са какво показва това? Според мен това ако не мога да намеря такъв адвокат е страшен и ужасен симптом, свидетелстващ за ужасното състояние на системата на българското правосъдие! Аз така виждам нещата.

Тъй че ето как стоят нещата според мен, в моето виждане. Моля да ме извините ако без да искам някак съм Ви обидил или недооценил. Аз много добре осъзнах, че Вие сте чудесен човек и професионалист, а пък и по принцип знам, че системата и в правосъдието у нас не е достигнала онова състояние, при което най-ефикасно да осъществява незаменимата си с нищо друго функция. За достигането обаче на това състояние всички ние, и гражданите, и професионалистите-юристи особено, трябва да правим нещичко, щото всички сме заинтересовани да имаме едно истинско и добре действащо правосъдие. Дано не сме стигнали до този момент самите магистрати и прависти да са така добре устроени и "вградени" в порочната система, че сами да не допускат нейната промяна, да пречат на промяната - както е станало вече, за жалост, със системата на българското образование, за което моят случай е безкрайно показателен пример и точно потвърждение!

Има най-различни възможности за заемане на позиция по тия въпроси от всеки един човек, от всеки един българин и гражданин. Нека всеки сам да избира и да решава както смята за добре, нека да мисли и действа според съвестта и според ценностите си. Аз не съм никакъв ментор и никого за нищо не мога да виня или да съдя. Аз обаче отговарям изцяло за моето разбиране и за моята позиция. Мнозина смятат, че имало било "нещо сбъркано" в нея; е, аз съм човек, нямам претенции нито да съм съвършен, нито пък "най-добър", "идеален" или "най-умен"; не вярвам обаче че бъркам чак толкова кардинално като си позволявам лукса да съм верен на принципите си - и според силите си се старая и да живея според тях.

Е, бях наказан, уволнен, ето, вече едва ли ще си намеря работа като учител в близките години ако системата на образованието у нас решително не се промени - по посока на моите разбирания за смислено, модерно и ефективно образование; системата, в лицето на крайно престаралата се директорка на ПГЕЕ-Пловдив, ме оцени не само като "излишен", но и като "вреден". Интересно ми е какво в тази връзка ще реши българският съд, ето това ми е много любопитно да разбера. И затова ще заведа и ще водя това дело - дори и да остана съвсем сам, без никаква подкрепа, тръгнал срещу целия благоразумен и тъй малодушен български свят.

Всичко добро Ви желая!

С уважение: Ангел Грънчаров

П.П. Няма да публикувам в блога си Вашето писмо, а само своя отговор до Вас - изпълнявам Вашето желание.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

У нас всичко май вече отдавна е отишло по дяволите, тъй че има ли смисъл да се чудим още как е възможно да ни сполети всичко това?!

Както преди малко съобщих - виж публикацията Моето ново съдебно дяло се очертава да бъде вече съвсем подобно на Сократовото! - единият адвокат, с който се консултирах за завеждане на съдебно дело за отмяна на абсурдната заповед за моето уволнение, издадена от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, реши да не приеме ангажимента да заведе и да води делото. Решавам да публикувам неговия писмен отказ, смятам, че е интересно да се разбере как този правист възприема ситуацията, тъй като неговото възприятие влиза в дълбоко противоречие с моето възприятие; разбира се, запазвам дискретност и няма да съобщя кой именно е адвоката, чийто отказ получих вчера, ще запазя в тайна името му, тъй като не съм искал съгласието му за публикация на писмото му (мога само да съобщя, че въпросният адвокат е дама). Също по-долу ще публикувам и моя отговор до уважаемата госпожа адвокат; ето и двата документа:

Г-н Грънчаров,

Изчетох всички изпратени до мен документи от Ваша страна, както и тези, които взех от флаш-паметта Ви. Първоначалната ми увереност в успеха на делото обаче се разклати, тъй като виждам, че явно съществуват документите, посочени в заповедта за уволнение, на база на които директорът на ПГЕЕ е преценил, че следва да Ви уволни. С оглед на това, че професионалният ми опит при подобни ситуации, в които шансът за успеваемост на дадена искова молба е под 50% налага да Ви уведомя, че е по-вероятно да изгубите делото, отколкото да го спечелите, а моралът ми и изискванията на Закона за адвокатурата, налагат при такава ситуация да се откажа да Ви представлявам, защото просто бих Ви взела парите за нещо, което е обречено изначално по-скоро на неуспех, Ви уведомявам, че няма да мога да поема защитата Ви по дело за отмяна на уволнението Ви, извършено със Заповед № 860/19.05.2014 г. на Директора на ПГЕЕ Пловдив.

Времето, което Ви остава до края на давностния срок за оспорване на уволнението - 19.07.2014 г. е достатъчно за да ангажирате друг колега, с повече познания по трудово право, който да Ви защити по делото, респ. да предявите сам искова молба за това и да се защитавате пред съда (за първа и въззивна инстанции не е задължително ползването на адвокатска услуга, такава ще Ви се наложи едва за приподписване на касационна жалба пред ВКС, ако се стигне до там в развитието на случая).

Тъй като държа на себе си като професионалист и човек, не бих желала да Ви подвеждам и разочаровам, при което и отказвам да поема защитата Ви по случая по изложените вече съображения. В случай, че намерите за необходимо да оспорвате въпреки това уволнението - както вече отбелязах, можете да ангажирате друг колега или да се представлявате сам. В последния случай и тъй като все пак от две седмици казусът Ви ми бе доведен до знанието, като отново Ви предупреждавам, че вероятността за успех по това дело е минимална, Ви изпращам нещо като Искова молба, в която съм нахвърлила основните и всъщност единствени възможни, според моите познания и опит в материята, мотиви за оспорване на уволнението, която ако желаете можете да използвате - и която Ви предоставям напълно безвъзмездно, както и безвъзмездно съм Ви предоставила и предварителните си консултации.

С уважение, ...

Уважаема госпожо ...,

Благодаря Ви за писмото и за коректното, изцяло етично (честно) решение да откажете този ангажимент! Много съм Ви задължен за това, което направихте по моя случай, много усилия и работа положихте, тъй че не зная как да Ви се реванширам; в тази връзка сега ми хрумва, че бих могъл, в положението, в което се намирам, да Ви се реванширам поне като Ви подаря екземпляри от някои от моите авторски книги, надявам се, ще бъдат полезни било за Вас, било за някой от семейството Ви, примерно, за децата Ви. Това непременно ще го направя, щото ми е крайно неудобно да не възмездя с нищичко онзи труд, който Вие положихте по делото, което сега, оказва се, считате за невъзможно Вие самата да заведете.

Аз лично, за разлика от Вас, не считам, че делото, пък и, да допуснем, макар и трудно, трябва да бъде спечелено. Макар да не съм юрист, и бидейки само философ, но си позволявам да мисля, че казусът е интересен, за мен лично прагматичната пряка цел, именно да бъде отменена тази смехотворна заповед за уволнение и аз да бъда възстановен на работа от съда, не е главното, за мен смисълът на това дело е съвършено друг, той е и водещ, пък дори и с риска да загубя делото: за мен верният смисъл е с това дело да бъде алармирана блажено дремещата общност (гражданството) у нас да бъде алармирана за непоносимо тежката ситуация в българското образование, щото именно в тази ситуация са възможно рецидиви от рода на този, който ме сполетя мен, след като целия си съзнателен живот отдадох на българското образование - да бъда обявен за "негоден", за "некадърник", "за неспособен да си изпълнява задълженията", "да бъде учител" и прочие идиотщини, които самозабравилата се директорка, уверена в своята безнаказаност, дръзна да напише в своята заповед. И то при положение, че моя милост даде целия си живот за образованието, че за тия 30 години, в които съм преподавател и в университета, и в училище, направих дори и невъзможното, с оглед да способствам и да допринеса за промяната към добро, за възникването на едно модерно, адекватно на нуждите на младите хора образование, за едно адекватно, човечно отношение към тия жертви на една нехуманна система, която показа своята пълна жизнена несъстоятелност. Тъй че в това съдебно дело аз ще трябва да защищавам не толкова себе си или своето работно място, а делото и каузата на моя живот, именно онази философия на на модерното образование, която ме е вдъхновявала винаги - и за сбъдването на която отдадох силите, а в крайна сметка и живота си. Ето, оказва се, че в нашите безчовечни български условия човек като мен, вижда се, няма да бъде подкрепен от никой, даже и адвокатите, излиза, се отказват да го защищават, един вид, излиза, нашето общество е способно да ги остави да погинат, което, както и да го погледнем, не просто е безчовечно, не и също така и прекалено жестоко и грозно. Но аз илюзии в това отношение не съм и таил, добре знам на какво е способен нашият роден български гений - заради който и не можем да прокопсаме.

Ако трябва, ще се защищавам сам. Ще водя борбата на своя живот сам и сега, пред съда, ще водя борбата за истина, която и смисъл и оправдание на съществуването на философа и на философията. Ще се опитам да последвам ако трябва даже и в смъртта примера на моя кумир Сократ, който също, както е известно, на залеза на своя живот е бил принуден да изживее такъв един по същество родствен съдебен процес: щото Сократ бил даден под съд от свои ученици, и те поискали смъртна присъда за "вредите", които, видите ли, той им бил нанесъл, е, в моя случая една суетна и самозабравила се администраторка, уж от името на учениците, пак поиска моята смърт, е, сега времето е напреднало, тя не поиска смъртта ми от съда, а сама, собственоръчно ме осъди на смърт, вярно, осъди ме на гладна смърт, в която да си умра, изцяло опозорен, за благодарност за всичко, което съм направил! И Вие, по Вашата преценка, не виждате смисъл да се води такова дело, то щяло да бъде "загубено", е, аз не мисля така, аз съм притиснат така, че ще го водя това дело до последното си дихание, даже ако трябва да стигна до съда в Страсбург, още повече че добре зная, че Божият съд, най-върховната инстанция, вече е отсъдила делото в моя полза, щото съвестта ми е изцяло чиста, аз, госпожо адвокат, не съм този "вредител", за какъвто ме представи въпросната директорка, и то така, че дори сякаш успя и Вас лично да убеди! Е, това е обидно за мен, не зная дали си давате сметка за това, но карай, така у нас, у нас, за жалост, все още явно си процъфтява все оня същия див и варварски комунизъм, според който отделната личност не значи абсолютно нищо! Аз това нещо, с което воювах целия си живот, няма да допусна да бъде продължавано, и то на моя гръб, на моята кожа!

В тази връзка Ви предлагам ако имате излишно време да хвърлите един поглед върху един текст, който написах тази сутрин под влияние на Вашето писмо, на Вашия писмен отказ да поемете моето съдебно дяло: Моето ново съдебно дяло се очертава да бъде вече съвсем подобно на Сократовото!. Ако имате малко време, прочетете тия мои философски "нелепици", в този текст има един момент, който по моя преценка е важен и касае смисъла на Вашата професия, адвокатската, професията на юристите изобщо. Ако Вие, правистите, не се вдъхновявате от един по-цялостен и висш смисъл на Вашата иначе така благородна професия, тогава всичко ще отиде по дяволите, е, у нас всичко май вече отдавна е отишло по дяволите, тъй че има ли смисъл да се чудим още как е възможно да ни сполети всичко това?! Е, аз отчасти хвърлям светлина и върху този може би любопитен и за Вас въпрос.

Простете, ако с нещо съм Ви засегнал без да съм го желал - и без да съм го осъзнал! Желая Ви здраве и успехи в живота и професията!

С уважение и с благодарност: А.Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

На някои учители предпразнично им дават грамоти и им връчват ордени, мен ме наградиха с уволнение: чувствам се изключително поласкан за високото признание!

Във фейсбук-групата ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА!, в която за 24 май, празника на просветата, културата и духовността се организира една чудесна акция, покрай другото стана дума за едни плакати, аз си предложих услугите, щото сега, след уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив вече съм изцяло свободен човек, а пък някои хора, сред които и г-жа Минасян (активист за свобода в образованието, преводач на най-новите книги в тази област), и г-н Анджекарски, философ по образование, бивш директор на експериментално училище за ново, за алтернативно образование; та в тази връзка те поискаха да кажа нещо повече за моя случай, ето как им отвърнах:

Ангел Грънчаров каза: Ако е възможно по някой пътуващ от София за Пловдив да бъдат изпратени плакати за Пловдив ще бъде чудесно. След уволнението ми от държавно училище като преподавател по философия и гражданско образование (мотив: "непригодност за Системата"), случило се предпразнично (уволниха ме на 19 май тази година, преди три дни) вече съм свободен гражданин и мога да помогна за разпространението му в моя град.

Gayane Minassian каза: Непригодност за системата!!!!! Какъв мотив! Това е пословично и си заслужава да се разтръби!

Юрий Анджекарски каза: Колега Грънчаров, напиши повече за твоя случай... Тези дето сме уволнявани за непригодност трябва да се гордеем с това, защото системата е все по-непригодна за учениците и за нас и затова ще я променим! Браво! Не трябва да спираме с действията!...

Nelly Stoycheva каза: Ангел Грънчаров, утре след обяд ще пътувам за Пловдив. Мога да взема плакати.

Ангел Грънчаров каза: Г-жо Стойчева, г-н Ганчев ми каза, че утре (петък) и той щял да пътува за Пловдив и ще донесе плакати. Но е хубаво, че Вие се обаждате. Предполагам, той ще види предложението Ви и ако трябва, ще Ви се обади. Аз съм на линия, ще помогна за разпространението им в Пловдив. Ето, колеги от Пловдив, и граждани от Пловдив, които искат да помогнат, нека да се свържат с мен, да си разпределим плакатите. (Този апел за съдействие отправям и тук, в блога, пловдивчани, които искат да помогнат на 24 май, нека да се свържат с мен!)

Г-жо Минасян, г-н Анджекарски, моят случай е доста показателен, той тече от две-три години, откакто в училището дойде ново ръководство, което се захвана да ликвидира "свободомислието", щото предишния директор беше крайно либерален човек и ни беше дал пълна свобода да работим според разбиранията си. Той ни пазеше от намесата на висшите контролни органи, пазеше ни "завет", а ние работихме чудесно, с увлечение, със себеотдаване. И учениците, и учителите се изявяваха като творци. Страхотно беше! Имаше някакъв дори оксфордски, без преувеличение, дух; да, но ето, инстанциите запретнаха ръкави да въведат ред.

Доста хора бяха посечени и изгонени, ето, след голяма битка и аз, преподавател по философия и гражданско образование, бях поразен. Мотивът за уволнение е великолепен: "крещяща неспособност да изпълнява служебните си задължения", "пълна непригодност за системата", "нарушител по всички линии", един вид - "престъпник", дръзнал да наруши самата омерта, самата светая светих на Системата! Моето главно престъпление, по такъв начин, е, че бидейки философ, си позволих да бъда свободен човек и учител. Да, и не преподавам по учебник. Това е моят голям грях. Да, и учениците не били научили онова, което трябвало според Системата да знаят.

Аз, прочее, ги обучавах да философстват, да мислят със своите умове, а не да поназнайват нещичко "ЗА философията". Интересно е, че за да се извърши екзекуцията над мен се наложи да повикат и г-н Коста Костов, главен експерт в МОН по философските предмети. Той посети два мои часа. Интересното е, че в реферирането след това позицията му беше една, в общи линии положителна, а в "констативния протокол" след това - коренно различна, изцяло отрицателна. Как е извършена тази подмяна не зная. Изглежда е подписал празен лист, пък после някой си е вписал каквото сърце му иска.

Историята е дълга, но ето, факт, от три дни съм уволнен, и то предпразнично, и то месец преди края на учебната година. Явно е преценено, че съм толкова опасен човек, че и ден повече не могат да ме търпят. Което, прочее, е голям комплимент за мен. Аз всъщност по-голям комплимент (за моите 30 години непрекъсната работа в сферата на университетското и на средното образование) и по-голяма награда от това уволнение не съм получавал. На някои хора предпразнично им дават грамоти и им връчват ордени, мен ме наградиха с уволнение! Чувствам се изключително поласкан. Сериозно говоря! Най-сетне се намери някой, който така високо да ме оцени! :-)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Главният проблем, центърът, фокусът на възпитанието

Нашата родна образователна система е устроена така, че не възпитава, а развращава. Деморализира сиреч. Да, тя развращава младите, създава в мнозинството от тях един порочен, уродлив "морал", опростачва ги. Да, освен че ги затъпява, т.е. прави ги тъпанари, ги прави също и простаци. Ражда доста нравствени уроди. Ще каже някой - пресилени са тия думи, айде сега, не се прави на интересен, не е така! Е, аз така виждам нещата. За да станат релефни, за да се осъзнае размера на опасността, затова се изразявам толкова грубо, затова така неприятно звучат думите ми в ушите. В по-изтънчените уши на лицемерите, на ония, които предпочитат истината за страшното положение, в което се намираме, да бъде крита, да бъде замазвана. Аз пък смятам, че тя следва да бъде казана в цялата й отвратителна голота.

та значи не се чудете защо простащината и простотията у нас са така напреднали - родното училище стимулира невероятно мощно този процес на опростачване на нацията. Ще се аргументирам за тия толкова неприятни думи. Ето как.

Постоянно правим непростими грешки в тази посока, които даже не съзнаваме. Имам предвид възпитателите, да, дори и те живеят с едно неадекватно и дори развратно, крайно порочно съзнание. Съзнание, характерно за гниещия, абсурдистки колективизъм, който от години се намира в стадия на своето трупно разложение. Примерно, възпитателите у нас не правят друго освен да угаждат на "мнозинството", на "ученическия народ", щото, видите ли, "народът никога не грешил"! Този изцяло вреден популизъм постоянно ражда своите отровни плодове. Личността у нас съвсем не се почита, личностното отношение, имам предвид яркото личностно поведение, у нас не се толерира; такива личности ги определяме като "конфликтни", като "ръбати"; у нас системата цени само "облите камъни", "непроблемните ученици", сиреч, насърчава също така изцяло порочния конформизъм. У нас подлизурковците биват оценявани като добри, искрените, честните, смелите, достойните са безкрайно дразнещи. Лицемерието е възведено до нивото на "нравствен жалон", "стожер", около който всичко се върти. Лъжата е турена на най-висок пиедестал, лъжците са също така най-почитани. Честните хора биват възприемани като глупаци. Да се уредиш в обществото с цената на безчет нравствени компромиси се нарича "социално признание"; тия, дето свикват отрано "да цаливат задници", те един ден ще влязат в нашия "ентелектуален и духовен елит". Нали ги познавате тия боклуци, дето сами себе си постоянно наричат... "звезди"? Абе имам предвид навлеците, дето обикалят всички телевизии, от тая напаст явно няма спасение. Тези същите, тази мръсна пяна и при Тодор Живков беше на върха, сега пак е на върха. Още ли се чудите защо сме затънали в тотално нравствено разложение?

Цялото ни възпитание е изначално опорочено понеже е поставено на невярна основа. И в семейството, и в училището, в средите на т.н. "възпитатели", господстват напълно неверни представи. А именно: че трябва да бъдем кротки и послушни, че требе да търпим, да мълчим, да не се навираме в очите, щото "срещу ръжен рита ли се", да почитаме началството сякаш е някаква свещена крава, да, "началството никога не греши", а пък "Език кости няма, но кости чупи"; "Преклонена главичка сабя не я сече". Да продължавам ли? У нас действа в непроменен, непоклатим вид стереотипът на тоталната диктатура на посредствеността над личността, а комуналната психика не ненакърнима с нищо. Който действа в разрез с този канон, с тенденцията на тези догми е "враг", той е "разрушител", "опасен елемент", подлежащ на немедлено унищожение, на смачкване, на прогонване поне. (Ний защо си прогонихме най-читавото и най-кадърното, ний защо си прогонихме 2 милиона българи?!) Мерзавщината и мерзавците у нас са нещо като "нравствен еталон", по който трябва да се равняваме всички. Нравственият усет, чувствителността, помагаща ни със сърцето да усещаме разликата между добро и зло и притъпена дотам, че е блокирала изцяло; безчувствени сме като говеда. Или като дървета, щото и говедата много неща чувстват, но ние - не. Как ще се обясните иначе това, че двама 18-19 годишни младежи се скарват кой пръв да мине по тясната пътечка в парка, сбиват се, единият изважда ножче, наръгва съперника си толкова, че го убива на място, а пък после, предполагам, гордо е минал по пътеката! Това не е ли уродство?! За какво ви говори това? "Разбираемо", тъй ли? "Ядосал се, затова", тъй ли? Глупости! Само безчовечен звяр може да направи подобно нещо; пардон, не може: и най-големите зверове не разкъсват безпричинно жертвата си, камо ли пък себеподобния си.

Та ето какво според мен най-много е сбъркано, поради което поражда тия уродливости - и затова системата на пълни обороти бълва какви ли не уроди. Сбъркан е принципът: там, където липсва свобода, там липсва и отговорност, там всичко се обезсмисля. На правиш добро под външен натиск няма ценност, такива постъпки са нравствено индиферентни, възпитание, поставено на тази основа, вреди, а не помага. То затова и така обезчовечава хората. С "пресоване" човеци не се правят, правят се тухли; със смилане пък се прави само... кайма. Остави човека свободен, тогава той ще покаже истинското си лице. И тогава вече си взаимодействай с него, но също така свободно, зачитайки личността му. Да, знам, трудно е, възникват конфликти, тогава младите сякаш пощръкляват, но нещата са вече поставени на истинска, на вярната основа. Нека да не се пречи на младите да се изявяват като свободни личности - и то от най-ранната възраст. Щом системата е настроена така, че да произвежда роби, е, тия роби ще ти отмъщават за това по всякакъв начин: агресията не може да победена с агресия, а с добро; злото поражда само зло. Насила хубост не става, казал го е народът, който понякога има и верни поговорки. Иначе има и много поговорки, показващи само малодушието му. Да, и малодушници, страхливци, плъхове поражда системата на нашето родно комунистическо-посткомунистическо образование и възпитание; да, тя поражда предимно мерзавци, безскрупулни типове с криминални наклонности. Тя поражда потенциални престъпници и бандити. сега чудно ли ви е защо бандитизмът в нашите родни предели е така широко застъпен, е така цъфнал като майските рози? Сега чудно ли ви е защо "честният" Бареков бива приеман така възторжено от деморализираната паплач?

Имам още много да пиша, ала ми свърши времето. Трябва да рипам и да тръгвам за работа; имам първи час. Може да продължа днес разсъждението си, а може и да не продължа. Аз казах най-главното: без свобода няма отговорност, няма вина, без свобода всичко отива по дяволите, всичко се обезсмисля. Деморализацията на тази порочна основа затова е така повсеместна. Няма друго средство, няма противоотрова на нравствената разруха освен тази: свободата. А у нас нали знаете как се мисли? Ами точно наопаки на истината: у нас се мисли, че тъкмо свободата била виновна за всичко!!! Свободата и демокрацията ни били опорочили, а преди това, при комунизма, сме си били нещо като невинни ангелчета, добрички отвсякъде, нали така плямпат лъжльовци кат бай ви Вучкова? Ако няма свобода, ако има "чатал връз шията", всичко е о`кей, но щом някъде се допусне свобода, всичко било пропадало. Та била виновница за "свободията", а пък "свободията" пораждала анархията. За таз пуста "свободия" ще пиша отделно тия дни, щото тази грозна дума употребяват само ония, дето са врагове на свободата, ония, дето мразят свободата. Забелязали ли сте у нас колко много хора мразят свободата?

А сред възпитателите на нашите деца забелязали ли сте колко много са свободоненавистниците? Е, възпитателите трябва най-напред да бъдат възпитани. Край. Скачам. Бъдете здрави! Окъснях съвсем вече! Хубав ден на всички!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.