Който безропотно преглъща гаврите, такъв според мен е по-скоро говедо, а не човек

Напоследък много общувам с адвокати. Понякога дори те сами ми се обаждат за да ми дадат някакъв съвет. Ей-така, на човешка основа. Оказва се, че сред адвокатското съсловие имало и свестни, човечни адвокати, а не само лакоми хиени. Вчера например, след като писах за отказа на РИО-Пловдив да ме допусне до участие в конкурс за директор на едно училище - виж Административната система в образованието умее да се защищава, на нея изобщо не ѝ пука за никакво право, за никаква истина, за никакъв морал - двама адвокати ми се обадиха да ми дадат съвети; най-напред ми се обади една дама-адвокат, като обсъдихме случая по нейна инициатива, ми даде ценни съвети; ето как завърши разговора ни във Фейсбук:

Аз: Много Ви благодаря за консултацията!

Адвокатка: А, няма проблем, аз сама Ви предложих - искам да Ви помогна. Моля, за нищо, приятна вечер!

Аз: Добър човек сте, това е много ценно за един добър адвокат - според мен! Приятна вечер!

Адвокатка: Старая се да помагам на хората. Благодаря!

Аз: Радвам се, че има такива адвокати, че има адвокати с такова съзнание у нас!

Адвокатка: Благодаря за хубавите думи! (Край на разговора)

А друг един адвокат ме посъветва да обжалвам отказа или недопускането до конкурс пред висшестоящия орган, именно пред Министъра; понеже съм станал пословичен случай на човек, който често се жалва срещу безобразията на административната система в образованието, ето моето становище по този въпрос дали изобщо си струва да се жалваме - и какъв е смисъла все пак нещо да правим, а да не мълчим като говеда:

Да, ще обжалвам само пред Министерството и то поне само за да ми е чиста съвестта - че не съм премълчал гаврата като последен мухлю; който безропотно преглъща гаврите, такъв според мен е по-скоро говедо, а не човек; то комай само това остава на човека като се сблъска с лудостите на Системата - да роптае, да се жалва. Затова благоразумните хора преглъщат униженията щото и от оплакване особена полза няма: човек като се оплаква и роптае само предизвиква срещу себе си могъщите сили на Системата - и в резултат пак е смачкан, дори и още по-жестоко. Страшна работа!

Ние, българите, по думите на Иречек, сме такива, че не правим друго освен взаимно да си пречим и да се прецакваме, тоест да си разваляме един другиму работите (почти дословно цитирам от "Българския дневник" на проф. Константин Иречек); така е било в миналото, така е и сега, а ето, комунизмът пък явно разви тази общобългарска склонност до цяла една безчовечна Система с безброй служители-паразити, която друго не прави освен да вреди, да пречи, да мачка и да прецаква активните, дейни хора, които не са безлични и търпеливи изпълнители на своеволията на всемогъщата Система. Сега вече Системата ни прецаква всички нас и действа като безжалостен държавен механизъм за прецакване, тъпчене на личностите и за отмъщение - когато дадени хора дръзнат да се държат като свободни граждани.

Да, така у нас постъпва Системата спрямо всички ония, които не мълчат, които роптаят, които се мъчат някак да защитят личността си - и да си запазят достойнството. Аз специално - понеже искам все пак да си остана човек, а не ща да дегенерирам до нивото на говедо! - затова пиша, роптая и се жалвам: друг избор не ми остава.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.