Истината ни прави свободни

сряда, 31 декември 2014 г.

Въпросите около нашите реакции по отношение на Бога, човека, живота, духа, вярата и т.н. са вечни въпроси



След като се постарах да напиша една вече твърде дълга уводна част, е време да се захвана със същинската част на изложението по избраната тема, а именно Въведение във философията на вярата и религията. Казах също, обещах, че ще се постарая да приложа един съвременен подход към разработването на проблемите, а не дискурсивно да ги изложа, да дам едно-единствено "правилно" изложение или тълкуване, не оставящо място както за съмнения, така и за дискутиране; напротив, верният път е проблемите да се представят така, че непрекъснато да пораждат дискусии, разгорещени спорове. Вече обясних коя е причината за това: в духовната област всеки сам решава какво да мисли, всяко разбиране е допустимо, това в какво вярваме моя най-лична, бих казал даже интимна и свободна сфера, в която никой няма право да ми се меси и да ме манипулира. Аз решавам за всичко сам, изцяло отговорно - и тук никой не може да ми помогне или да ме замени. Разбира се, в процеса на обсъждане, на съпоставяне на различните гледни точки всеки напредва в самоидентифицирането на своя възглед, т.е. в търсенето на своята "лична истина", която да е хармонична с Истината, със същината на проблемите. Този е верният, този е благодатният път.

Ето, покрай вече написаното се появиха и първите опити за дискусия. Аз засега възнамерявам и тях да включа в поредицата, която ще служи за база, по която ще се прави след това самото учебно помагало по религия. Ще ми се да има все пак някаква последователност в поставянето на темите и проблемите, но ето, правя изключение, сега един коментар ми дава възможност да осветля въпрос, който с неизбежност се поставя; аз, разбира се, ще се опитам да го поставя този въпрос в адекватната му и чиста форма, примерно така:

А вярата в Бога не противоречи ли на начина на мислене на съвременния човек? или пък ето как:

Можем ли да сме модерни ако същевременно сме и вярващи в Бога?

Изглежда някои хора имат съмнения дали това е възможно и понеже "модерността" за тях е нещо като идея-фикс (сакън, да не допуснеш изоставане в някое отношение, модата във всяка една област трябвало да диктува поведението ни!), такива хора, предполагам, се пазят по-далеч от вярата, само и само за да изглеждат модерни, което за такива хора вероятно е нещо като абсолютна повеля на живота. Страхуват се да не изглеждат немодерни, това именно изглежда ги плаши - понеже по някакви причини са си втълпили, че че вярата в Бога е "нещо старо", "древно", "архаично", "остаряло", а пък да изглеждаш, казахме, немодерен, за такива хора е изглежда нещо като кошмар. Ето един коментар, който илюстрира по превъзходен начин току-що казаното:

Съществуването на Христос е повече от съмнително, но дори да е имало историческа фигура, послужила за прототип, тя несъмнено не е била „Син Божий“, а най-обикновен човек. Моля Ви се, подобни наивитети са неуместни в 21-и век сред просветени хора.

Иначе не само швейцарската, но въобще европейската култура въобще не може да бъде разбрана без християнството. Само че то е изиграло историческата си роля и няма как да се възроди. Скандинавските държави, които са сред най-благоденстващите на света, са и сред най-атеистичните. Но скандинавската история не може да бъде разбрана без да се отчита ролята на християнството и по-специално на Реформацията.

Впрочем аз не съм против религията, понеже тя е много полезна за масите и по-слабите хора, които намират в нея опора и утеха и която служи по този начин за вътрешно сцепление в обществото. За издигнатите, скептични умове тя, разбира се, е ненужна и неприемлива, вкл. и като морален ориентир. На мен не ми трябва религия, за да постъпвам морално и да живея добродетелно, аз го постигам и без религия. Впрочем правилната позиция не е атеизъм, а агностицизъм.

Това кратичко изказване по чудесен начин илюстрира обремеността на този човек от каквито си искате непромислени представи; тук имаме един коктейл от прогресизъм, отломка от по марксистко-ленински начин разбираната едновремешна учебникарска "диалектика", наред с догмите на прехваления "научен атеизъм", който непременно следва да е "войнстващ", не някакъв друг, "примиренчески" и пр., този човек също така страда от напреднала форма на позитивизъм, според догматиката на който само онова, което може да бъде удостоверено от вездесъщата нàука (задължително е ударението да се постави в случая на първото à!), е приемливо и "съвременно", всичко друго, видите ли, било проява на някакъв "наивитет" и т.н. Като капак този очевидно немислещ човек си позволява да ни убеждава, че "правилната позиция" е всички да станем "единомишленици", всички да почнем да "мислим" като него, опитва се, виждате, да ни подкупи да станем агностици (тази учена дума е употребена, респективно, за да шашне малоумния ни съвременник, който, разбира се, изобщо не знае що е това "агностицизъм", но думата звучи крайно заплашително, да ти настръхнат космите на главата от ужас - ако допуснеш да не си "агностик"!). Та ето как в три-четири изречения този човек показа по най-убедителен начин робската си обремененост от представи, които изобщо не са кой знае колко хитроумни, камо ли пък "дълбоки" или "съвременни", каквато, очевидно, е претенцията му. Той, разбира се, се представя за изразител на "единствено-правилното научно гледище", това е фундаменталната догма, от който този човек очебийно страда.

Ще се опитам съвсем вкратце да оборя забележката му - щото основателният анализ би ме отвел надалеко. Аз многократно съм отговарял на такива хора, водил съм дълги полемики с тях, някои от тях са публикувани в този блог, а други дори и на страниците на издаваното от мен философско списание ИДЕИ. Не зная дали няма да е добре да извадя някои от тия интересни дискусии и да ги присъединя към това пишещо се сега пред очите ви помагало; слагам тази забележка, та да се подсетя при редактирането му, при подготовката му за печат. А ето сега какво ще кажа в отговор на този многоучен, ала въпреки това явно не обичащ да мисли старателно човек.

Особено тия, дето се представят за горещи поддръжници на нàуката, би следвало да се стараят да мислят що-годе прилично; ала много често това съвсем не им се удава, въпреки напъните. Първо, ако бяха поне малко мислили, щяха с удивление да бяха разбрали, че сферата на прехвалената нàука е съвършено друга, тя няма потенциала да се опитва да решава проблемите на вярата, духа, морала и пр., тези проблеми са извън нейната сфера, а прилагането на научния и позитивен подход на науката тук ражда само най-уродливи чудовища. Поне да се бяха поинтересували, щом имат претенцията, че са "многоучени", "просветени", "образовани" или не знам си още какви, та значи да се бяха опитали да разберат поне това, което великият Кант е разяснил така убедително в своето учение за антиномиите на чистия разум, ала не би, явно не им е стигнал умствения потенциал да разберат какво е казал Кант по тия всичките въпроси. А той там казва нещо съвършено просто: чистият теоретичен (познавателен) разум трябва смирено да признае безсилието си когато се захване да мисли по въпроси от рода на Има ли Бог?, Смъртна или безсмъртна е човешката душа?, Краен или безкраен е светът?, Има ли свобода или всичко е необходимо?; да, по тези въпроси теоретичният (научният) разум се забърква в антиномии, той може, подобно на адвокатите, да "докаже" и тезата, и антитезата, ала по никакъв начин не може да реши коя от двете е истината, е вярното решение - и затова, ако иска да постъпи разумно, изобщо не бива да се захваща със съдене по тия "проклети въпроси" (аз ги наричам в случая така, не Кант). Да, ама не, "просветеният" немислещ нашенец пердаши, дето се казва, през просото, и ето, почва да съди и разпорежда съвсем наукообразно това, което имахме шанса благодарение на него да ни бъде поднесено така безапелационно, а именно:

"... религията е много полезна за масите и по-слабите хора, които намират в нея опора и утеха и която служи по този начин за вътрешно сцепление в обществото. За издигнатите, скептични умове тя, разбира се, е ненужна и неприемлива, вкл. и като морален ориентир."

Самият факт, че тоя многоучен и безкрайно претенциозен другар употребява тъй баналния марксистки термин "масите" (за марксизма човеците не са човеци, а... "маси", "народни маси", "пролетарски маси" и какви ли не още, само не човеци и, опазил ни Бог, свободни личности!), говори много относно това от какви догми страда, от какви представи е обременен. Също този човек, виждате, набързо определя Христос като "обикновен човек", макар че по начало такова чудо като "обикновен човек" просто не съществува, всички ний, доколкото изобщо сме човеци, сме все необикновени, уникални даже, индивидуални и какви ли не още. У всеки човек, предполага се, има нещо Божествено, инак казано, духовно, да, ама не, по виждането на това многоучено, но не знаещо какво казва плямпало, по-специално таман у Христос, видите ли, нямало било нищо Божествено, камо ли пък самият Христос да е Бог, да е самият Бог! И се пита, откъде-накъде, на какво основание този човек мисли така, и то с тази безапелационност? Ами причината е една: не си дава труда изобщо да се замисли. Щото ако поне малко се беше замислил, щеше да открие, че нещата не стоят така елементарно, както на него му изглеждат. По този въпрос той съди съобразно своята субективна увереност, сиреч, той просто... не вярва, че Христос е Бог. Но нали все пак претендира, че мнението му по въпроса било... "научно", е, оказа се, че "мисли" така по причина на своята... вяра, по-скоро на основание на своето неверие. И така, неговото "Не вярвам, че Христос е Бог!", застава срещу вярата на милиони хора, които пък вярват, че Христос е Бог - какво да правим в такъв случай? Вяра срещу неверие, вяра срещу нихилизъм - ето докъде ни доведе най-простото разсъждение. "Вярвам не в Бога, а вярвам в... нищото, мой "бог", комуто се кланям, е тъкмо... Нищото!", ето я "вярата" на "богоборците", ето я същината тяхната претенциозна, но тъй куха "вяра", на тяхното неверие!


Аз преди доста години, когато още бях млад, писах едно есе за вярата, което стана част от моята дисертация, която пък е на тема Учението за човека и формите на духа (под това заглавие може да се намери, освен в хартиен вариант това мое изследване е публикувано и онлайн). Сега се сещам също така, че имам една поредица от видеобеседи, която е публикувана под заглавието Човешката потребност от вяра (видеобеседи), и нея препоръчвам на тия, които искат да навлязат в проблемите в тяхната дълбина. Относно пък тъй претенциозното твърдение на въпросния многоучен почитател на нàуката, че, видите ли, само "слаби" хора били вярвали в Бога, ми се ще да го запитам, с оглед поне малко да се замисли - а позволете да попитам, слаби в какво отношение са тия, дето вярват в Бога? Човек може да е слаб в едно отношение, а да е силен в друго, примерно, има хора, очевидно умствено слаби, които се представят за многоучени, има слаби във физическо отношение, слаби са им, примерно, мускулите, докато други хора в същото отношение са по-силни или по-едри, да речем, та ми е интересно в какво отношение този наш многоучен всезнайко си мисли, че вярващите били слаби? Пък то зависи и от гледната точка: онова, което от една гледна точка изглежда слабост, от друга гледна точна може да се възприеме като израз на сила. Това са елементарни неща, които що-годе мислещият човек ги усеща и затова няма да почне да се изказва така общо, щото общата форма в случая нищо не значи. Може пък вярващите хора да са силни, примерно, в духовно отношение, а пък нашия умник, понеже вярва в Нищото, да се е изхитрил да смята, че духовни неща, примерно, няма, ерго, "единствено съществуват" само материалните неща, съобразно което "слабостта" на духовно силните хора, в неговата интерпретация, означава, че вярващите хора са... телесно слаби, което, както и да го погледне човек, е една глупост, е една идиотщина! И тъй нататък, виждате, че нищожно замисляне се иска и построенията на този нашенски "мислител" се разхвърчават като носените от вятъра есенни листа.

Същото може да се каже и за напълно голословното му твърдение, че религията била "... ненужна и неприемлива, вкл. и като морален ориентир". Защото след като казахме, че този човек фактически вярва в Нищото, то за него е неговият "бог", то от тази гледна точка се оказват крайно съмнителни всички негови други изказвания, които независимо от претенциозността си не са друго освен едно най-банално празнословие. Той явно не е напреднал в развитието си от догмата на т.н. "нàучен атеизъм" (ударението пак трябва да е на първото à, за да се подчертае, че тази квазинàука няма нищо общо с автентичната наука, която се занимава със съвършено друг род проблеми и не се меси в области, по които нищо смислено не може да каже, по причина на това, че не са й по силите), та този нашенски умник явно не е напреднал или кривнал встрани от догмата на "нàучния атеизъм", според която вярата в Бога и религията били служели за нещо като "социална юзда" за бедните (не се посочва в какво отношение са бедни тия прословути бедни, в умствено отношение ли са най-вече бедни или в материално), докато "по-специалните", именно "нашите" хора нямали, видите ли, никакво особена полза от религията, поради което требвало да си стоят нихилисти, агностици и скептици; интересно е обаче защо тъй рекламираният от нашия умник "скептицизъм" не се проявява и по отношение на неговите собствени глупости, но това е, явно, крайно неудобен за него въпрос; все пак ако човек е на една йота скептик или агностик, той нямаше да си позволи да ръси постоянно абсолютно недоказани и кухи твърдения, в които, както сами се убедихте, няма никакъв смисъл.

Понеже, както виждате, разборът на това умотворение на нашия атеист-"скептик"-нихилист-"агностик"-"диалектик" и т.н. ни зае доста място, то ще се принуда да спра дотук, с оглед да не смесвам по-нататъшните въпроси с тези, с които тук по принуда се наложи да се занимаваме. Само ще се наложи в тезисен план да отговоря на поставените по-горе, в самото начало въпроси, а именно ето тези:

А вярата в Бога не противоречи ли на начина на мислене на съвременния човек? Можем ли да сме модерни ако същевременно сме и вярващи в Бога?

То това са чудесни въпроси за дискусия, по които наистина е по-добре да не предрешавам нещата, казвайки своя отговор. Само ще вметна следното, което същевременно ще хвърли известна светлина и върху прогресистката претенция на нашия тъй самоотвержено опитващ се да мисли коментатор.

Много е глупаво да се мисли, че проблеми, които са терзаели древните хора, нас, съвременните хора вече не ни вълнуват, щото ний, видите ли, сме били напреднали дотам, че един вид сме извършили... чудото на преброената безкрайност. Човекът е човек независимо в кои или какви времена живее и има човешки въпроси, които принадлежат от разреда на вечните, по които си заслужава винаги да се мисли, винаги да се търси истината. Е, въпросите около нашите човешки реакции по отношение на Бога, въпросите за живота, духа, вярата и т.н. са именно вечни въпроси, които никакъв прогрес не може да обезсмисли, щото тия въпроси, при това, са и нерешими, сиреч, бидейки такива, се налага отново и отново да бъдат поставяни и премисляни. И това важи не само за човечеството, но и за всеки отделен човек. От само себе си се разбира, че няма как всички хора да започнат да мислят еднакво по тия вечни човешки и духовни въпроси, и това не е трагедия, както си мислят немислещите хора, а е нещо прекрасно, понеже ни дава възможност да разговаряме по тях, да спорим, заедно да търсим истината. Толкова са прости тия неща, да, не всички въпроси са от рода на въпросите, които са от компетентността на науката, има въпроси, които са съвършено различни - и тъкмо там да се търсят еднозначни и точни отговори е глупаво занимание. Има, разбира се, хора, чието мислене наподобява гледането, характерно за конете, които са снабдени с капаци, е, на тия хора трябва да им се обясни, че ако благоволят да си свалят "научните капаци", които сами са са си наложили, то нещата ще почнат да им изглеждат съвсем иначе. Заниманията с философия и с религия, а също така и с изкуство са превъзходно средство да не допускаме да ни сполети това голямо нещастие, именно, да станем "коне с капаци", нищо че уж имаме претенцията и усещането, че сме хора, санким, човеци...

Тъй че и т.н. "позитивна" или "научна", сиреч, "единствено-правилна" философия, за която бленуват въпросните "коне с капаци", е една фикция, е една химера, е една глупава илюзия, е една безполезна страст. Тия мои забележки по адрес на претендиращата за монополизъм наука съвсем не означават, че аз по начало съм бил, видите ли, отричал науката или научния подход, не, няма такова нещо. Науката обаче си има друга сфера, там тя може да постига удивителни неща, разбира се, научният подход, пренесен в неподобаваща за научни занимания духовна сфера, казахме, ражда само най-уродливи форми на съзнание - понеже убива тъкмо онова, което прави тия сфери тъй примамливи за човека, който не се е отказал от своя дух. Ето по тази причина аз силно възразявам срещу пренасянето на научния подход и в анализа на човешката вяра и религия, както правят някои увличащи се по наукообразността богослови или дейци на "религиознанието" - унищожим ли в тази тъй възвишена духовна сфера на религията самата духовност, елиминираме ли тази последната, в резултат ще получим само трохи. И ще насърчим нихилизма, неверието, бездуховността, безкултурието. Тогава именно ще ни се явяват такива "просветени" дървени "философи" като горния коментиращ, които ще ни поднасят в притоплен вид прокисналите чорбалаци на научния атеизъм и на материализма, а пък гладните за духовност хора, разбира се, от това ще бъдат завинаги отвратени и от вярата в Бога, и от религията, и от духовността, и от всичко. А ето това не бива да бъде допускано, срещу това трябва да се борим.

Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! Този ден е предпоследният ден на 2014 година, е, нека той да бъде хубав за вас. До скоро, до нови срещи! Живот и здраве да е утре пак ще разговаряме, а пък нищо не ни пречи днес да дискутираме, заповядайте, смело участвайте в дискусиите, ето, явиха се интересни хора, тази сутрин виждам, че под предишни публикации вече се е зародила интересна дискусия, явно има смисъл да се мисли и разговаря за тия неща...


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ