● Щом като (или: ако!) битието е мисъл, е неотделимо от мисълта, щом като (ако) битие и мисъл са тъждествени, са едно и също нещо, то не следва ли оттук, че битието на съществуващото според своята истина е идея? Дали всъщност битието не е идея, тъй като идеята е битие? Но що е идея?
● Нима идея и истина не са едно и също нещо? В такъв случай истината на битието не е ли идея? Нима е истинно множеството, многото, щом като е смесица на битие и небитие? Хаотичната “множественост” не е ли сянка на битие, илюзия, сън, майа (според индийците), заблуда, спомен на битие, но не самото битие?
● Идеята не е ли – бидейки изчистена от небитие битийна мощ сама по себе си – битието като такова, “действителността на всички възможности”? Впрочем, истински реалното не е ли идеята, чистото битие? “Причастното” на идеята доколкото принадлежи и на небитието, не е ли в същата степен и мнимо, непълноценно, непълно битие? И доколкото е причастно на идеята, не е ли в същата степен истинно, автентично?
● Но може ли идеята за човека да е по-пълноценна от “този тук човек”, изпълнен с жизненост, с пулсираща във вените му кръв и с непрекъснато биещо сърце? Различават ли се по нещо мисъл от идея? Мисълта не е ли “стерилен човек”, “абстракция за човек” и пр., докато идеята е цялата пълнота на човешкото – в цялата му жизненост и живост? Нима идеята за живот не придава жизненост на идеята за човек?
● Ако идеята превъзхожда “живия човек”, то какво не й достига, за да бъде жива като него? Или тя е по-жива от него? Какво казваме когато говорим за “идеален човек” и си представяме, че той е “прекалено скучен”? Разбирам ли автентичния смисъл на идеята? Не я ли смесвам често с нещо друго?
● Човешкото като идея не е ли изчистената от несъвършенства човечност? И каква е тази последната, нима съвършеното е “по-нежизнеспособно” от несъвършеното? Но дали тъкмо несъвършенствата не ни придават “жизнено достоверната” човечност – ние не сме ангели, нали?! Какъв е този хаос, мога ли да го преодолея?
● Битието изобщо, а също и битието на човека, може ли да съдържа несъвършенства? Битието, бидейки единно, може ли да включва в себе си и несъвършеното? Или то е самото съвършенство, “идеята като такава”? Несъвършеното не е ли “заслуга” на небитието?
● Но и свободата като непрекъсната възможност на човека да “прави” живота и себе си, не се ли “излюпва” от нищото, от небитието? Идеята за свобода дали е по-битийно изпълнена от непосредствената, преживяната, живата, изпълващата сърцето на човека свобода? Нима истината на свободата “струва” по-малко от човешките “предчувствия” за нея? Свободата, превърната в живот, идеята за свобода, хармонизирана с идеята за живот, това ли е истината за битието на човека?
● А ако идеята за истина не одухотворява идеите за живот и свобода, то какви ли ще бъдат животът и свободата на човека? Истина и “идея за истина” не са ли едно и също нещо – истината в своята реалност? Какво става обаче ако “примесим” битието на истината – и истината на битието – с небитие?
● Имат ли край тези въпроси? Не трябва ли – ако истината е “неуловима” – да се откажа от тях? Но кой е доказал, че истината е неуловима? Кому е изгодна… такава истина? Тогава?
Няма коментари:
Публикуване на коментар