Истината ни прави свободни

сряда, 9 януари 2013 г.

Психологически портрет на простака

Получих чудесен текст от г-жа Венеция Соколова, касаещ обсъжданата в момента в блога HUMANUS тема за простащината, придружен с кратка обяснителна бележка; публикувам ги двете, понеже те твърде много подпомагат изследването на този феномен на нашето време: триумфиращата, парадиращата със себе си, ликуващата простотия и простащина; получих разрешението на г-жа Соколова да публикувам текста й; ето какво пише тя:

Наблюдавах простака много години. Любопитна бях да разбера неговата логика на мислене и поведение. Накрая се опитах да му направя и психологически портрет. Ще Ви го изпратя. Изводът ми е, че простащината е непобедима.

На първо място простакът е невъзпитан. Той обаче е убеден, че е естествен. Затова често може да се види как на публични места се оригва, грухти, пърди, мучи, хихика или издава други странни звуци, които категорично доказват близостта му до природата.

Простакът е прост. Възбужда се само от прости стимули. Неговото поведение е подчинено на елементарната формула: стимул-реакция. Липсва когнитивна обработка на информацията. При това колкото по-интензивен е простият стимул, толкова по-силна е неговата реакция. Или колкото по-силен е звукът, толкова по-голямо е задоволството му.

Чувството му за хумор също е елементарно. В хумора му често присъстват обидни забележки и обезателно теми със сексуално съдържание.

Простакът мрази интелигентния човек. Не само защото не го разбира, но и защото смътно прави някакви сравнения и дълбоко в себе си усеща интелектуалната си непълноценност. Сигурно Айнщайн е имал предвид него, когато е казал, че простотата на примитивния ум никога не ще да разбере сложността на извисения ум.

Простакът е лишен от тактичност и не зачита човешкото достойнство. Неговите обидни забележки обикновено са насочени към елементи на човешкото тяло или облекло, но не и към черти на характера с нравствен, емоционален или интелектуален облик - защото елементарното му мислене борави с понятия и представи, които имат само материални измерения. Той не уважава личното пространство у другия и не спазва никаква дистанция в общуването си с хората. Нещо повече – за него “такова животно нема”.

Простакът е егоист. Той не се интересува от мислите, чувствата или желанията на хората. Често е високомерен, надменен и саркастичен и изпитва омраза към всичко живо, защото дели света на две - аз-добрият и другите-лошите.

Простакът има ниско самочувствие. За да повиши значимостта си и компенсира ниската си самооценка, той напада, нагрубява и принизява хората, агресията е най-честият начин за защита.

Простакът е неспособен на самоанализ и самокритичност. На него е невъзможно да се обясни, дори и да се обясни, той никога не може да разбере, че е простак. Затова простащината е непобедима.

Простащината е примитивен начин за привличане на вниманието на околните. Защото простакът не разполага с други средства или възможности – талант, знания, интелектуални способности. Не му достига ум да покаже по подходящ начин, че се нуждае от признание, уважение и възхищение.

Затова чувствата, които предизвиква са предимно гняв, възмущение и отвращение. Но за него това няма значение – важното е да демонстрира себе си.

КРАТЪК КОМЕНТАР: Г-жа Соколова е успяла много плътно да опише физиономията и характера на простака, наедно с психологическите механизми, които го тикат да развява простотията си като мръсни гащи в очите на другите. И тук принципът е: всеки показва това, което има. И го има в изобилие. Това, което няма, не може да го покаже. По това, което показва, съдим за това колко струва този или онзи. На простака обаче не му пука, че показва нищетата, мизерията си - личностна, душевна, умствена, екзистенциална - нещо повече, парадира с нея, "фали" се, тупа се по космясалите гърди.

Което и показва, че тук вече имаме нещо като настъпление, инвазия на някаква своеобразна идеология или дори културна парадигма на намиращата се в настъпление простащина. Простаците имат самочувствието на нещо като властелини на света, особено на българската част от него. Ето това е обезпокоителното. Те не само претендират, че имат числено превъзходство, те претендират и за морално такова. Претендират за тотално превъзходство.

Те затова се добраха даже и до политическата власт в държавата. Днес нас ни управляват простаци и наглеци от висша форма, които заради господството на простотията обират симпатиите на мнозинството от националното природонаселение. Ето защо проблемът с инвазията на простащината придобива формата на съдбовна битка за националното ни оцеляване. И дори за оцеляване на човечността по нашите земи, тъй като тя е застрашена от страшно израждане.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.  Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ