Добротата ще спаси света, тя ще ни предпази от духовната смърт...

Да, не красотата, а добротата ще спаси света. Красотата, струва ми се, е нещо бездушно, студено, надменно, докато добротата е нещо съвсем душевно - и топло, трептящо от човечност. А този наш зъл свят, раздиращ се от лицемерие и злоба, има нужда от душевност, сиреч, от човечност, другояче казано - от доброта. Нашият зъл и студен свят има нужда от повече топлина - от повече човечност. Човечеството се е обезчовечава с ускорени темпове, тази тенденция обаче трябва да бъде спряна. На нея трябва да й се противодейства. Доброто трябва да набира все повече сила, добрите хора в света трябва да си обединят силите. Как може да стане това? Какво трябва да направим в тази посока - ето за това ми се ще да разсъждавам тази сутрин.

Не крия - силно съм обезпокоен. Успоредно с отслабването на духовната мощ и помръкването на възвишеността на християнството силите на злото заякват, набират непрестанно мощ. И, което е най-лошото, стават все по-коварни: слагат си маската на "добротата", злите хора се преструват на добри, лицемерието ни залива и задушава отвсякъде! Да, коварството на извечния враг на добротата, коварството на злото, е в наше време колосално по размах и сила. Усещате ли студенината, която се лее от телевизионните екрани? Усещате ли мерзостта на медийните мерзавци? Усещате ли гаврите, на които сте подложени? Усещате ли лицемерието, в което сме потопени отвсякъде? Не го усещате, нали? Ето, точно в това се корени целият кошмар: не усещате гнусотията на многоликото зло, чиято инвазия е в невероятен възход! Там е целият проблем. Човечеството се е обезчувствило, безчувствеността е тоя камшик, който плющи връз главите ни, а ние не го усещаме. Другото име на обезчовечаването е обезчувствяване. Станали сме безчувствени, там е проблемът. Да, там е целият проблем. Обезчовечилият се човек го е сполетяло това понеже е станал безчувствен. Нашата човечност се корени в способността ни да реагираме емоционално, да имаме чувства, да чувстваме. Нещо тук, в тази сфера, съвсем не е наред. Как да се обоснова ли? Примери безброй, ала не ги забелязваме. Ето един пример, криещ цяла символика.

Казаха го по новините. Не сте му обърнали внимание най-вероятно. Двама младежи, единият на 17 години, другият не помня на колко, май беше малко по-голям, отиват при 85-годишна бабичка, която имала доверие на този изверг, щото той с баща си идвал да й върши някаква работа. Бабата им отворила и ги пуснала. Като влезли, започнали да я... убиват! За да й вземат пръстените: две златни пръстенчета й взели, общо тежали тия пръстенчета 8 грама. Като взели пръстените, доубили бабата (!), за да са спокойни, че няма да ги издаде, излезли си тихо и отишли в заложната къща. Там получили 240 лева, които си разделили по братски, по равно. Това станало в навечерието на посрещането на нова година, ден-два преди 31 декември. Явно не са им стигали парите за новогодишното тържество. Ето така си набавили парите. Толкоз.

Какво има повече да коментирам? Не е страшно, така ли? Голяма работа, убили някаква бабичка! Тя, бабичката, и без това си е била стара, а то да живееш на такива години живот ли е изобщо? С такива пенсии да се живее живот ли е - или изтезание? Младите просто направили на бабичката една услуга. Спасили я от мъките и страданията да дълбоката старост. Трябва да им благодарим за това, което сторили, а не да ги мъмрим! Айде де, голема работа, че били убили една предъртяла самотна бабичка!

Друг пример. Новият ни президент изнася първото си новогодишно послание. Чете някакви непоносими банализми-алабализми. Сякаш сме деца, сякаш сме малоумни, ни поучава с някакви изтъркани общи фрази и клишета, някакви страшно лицемерни думи се леят в този особен момент! Кой ли пък се вслушва в тия думи в такъв момент? Капчица идея няма в това послание! От него струи, лее се поток от сивота, вещаещ, че пребиваваме в някаква ужасна духовна пустиня! Как пък не можа да засегне някакъв значим проблем, да каже нещо по що-годе вълнуващ начин?! Не, няма такова нещо.

Страшни банализми-алабализми! Аз такива банализми и алабализми скоро не бях чувал. Цели пет минути нищонеказване! Ужасно празнословие. Словоблудство, пълен разврат на празнословието! Наглецът Гоце пък всяка година направо си четеше все едно и също послание! Крещяща безличност! Начело на държавата си слагаме винаги най-големи безличници! И наглеци. И дори не усещаме това! Изобщо не се безпокоим за нищо.

А пък с такъв мил гласец пронесе словото си г-н Президентът?! Леле-мале! Думи нямам вече! Ето, чуйте го сами, аз какво да коментирам повече:

Ще каже някой: ами ти, нещастнико Грънчаров, нали уж апелираш за повече доброта, ами ето, нашият мил Президент е самата доброта, какво искаш повече?! Толкова ни е добричък, милият, ти какво искаш повече, да се разтопи от доброта ли?! Засрами се де: той е пределно добър, той е самата доброта, ти уж искаш да ставаме по-добри, а в същото време го кориш, сам не знаейки за какво?! Смахнат човек си ти, Грънчаров, голем нещастник си ти!

Да, Плевнелиев в тази своя реч е самата доброта, разтапя се от доброта, от една захаросана, лустросана, блудкава доброта. От една показна, крайно лицемерна доброта! Иска се малко усет, за да усети човек това, за което се опитвам да намекна. Чак пък толкова добър да си не е хубаво, мама му стара! Мило, добричко се държи нашият любим Президент, разтапя се от доброта и миловидност, ах, колко ни е добричък той?! А ний, представете си, сме нещо като малки дечица! Ах, каква идилия?! Да се прегърнем, мили дечица! Да плеснем с ръчички и да се прегърнем! И едно хорце да му ударим, искате ли?! Леле, най сме веч страната на приказките! Злото у нас е победено окончателно!

Е, има някакви злобни идиоти като тоя нещастник Ангел Грънчаров, които от нищо не са доволни, ето, сега пък протестира, че добричкият ни президент се разтапял от доброта, и какво, моля ви се, иска още тоя нещастник?! Кой смущава там идилията?! Имаме си всичко, от какво да недоволстваме: Президентът ни е добричък, а пък Премиерът ни е мачо, той е пич отвсякъде, откъдето го погледнеш! Всичко си имаме, ето, дори и магистрали веч си имаме, що друго да искаме?! Да, ний сме страната на приказките, тук всички сънища се сбъдват! Ах, колко много доброта има у нас! Парад на добротата! Парад на лицемерието! Отврат! Пълна отврат! Гнус!

И аз искам, апелирам за... доброта?! Ние се давим от доброта, а той, мерзавецът, иска още доброта?! Пълна лудница! Какво искаш още бе, нещастнико?!?

Другояче исках да протече тоя текст, ала заорах в друга почва и май всичко отиде по дяволите. Всъщност защо да е отишло по дяволите?! Мисълта ми е все тази: злото, турило си маска на безпределно фалшива и лицемерна доброта, трябва да привикнем да го различаваме именно като зло. Да не допускаме подмяната. Щото ако допуснем злото, маскирано като добро, да минава и да бъде възприемано за добро, тогава горко ни! Лъжата, ако я приемаме за истина, също е извратено - позволете ми да добавя и това. А у нас лъжите отдавна минават за истина; в същото време у нас истината се приема за проява на лош вкус; тя отдавна е в немилост.

Лъжците у нас триумфират и парадират. Новогодишното обръщение към нацията на нашия миловиден Президент бъка от лъжи! Той се гаври с нас, а пък кожата на невинно агънце, която си е наметнал, е за да бъде скрита вълчата природа на тая безскрупулна и арогантна власт! Нему тази роля е отредена. За да ни приспива се държи така с нас, сякаш сме малоумни деца, не за друго! Това е лицето на коварството на злото, което ни души и залива отвсякъде. Нещата съвсем не са безобидни. Напротив, страшно е ако не реагираме. Ако се оставяме да се гаврят с нас, ще ни превърнат в нация от идиоти! Прочее, дали вече не са на път да го постигнат?! Дали вече не са го постигнали?!

Спасението е в това: здрава чувствителност. Силна чувствителност, неизродена чувствителност. Когато някой бълва лъжи, моментално да усетиш и да се отвратиш от лъжеца. И моментално да възроптаеш, това се иска. Да не мълчиш. Да реагираш мигновено. Ако трябва да псуваш. Не реагираш ли, значи се примиряваш. Трябва да се стараем да сме нормални. На мерзавеца директно в очите да му кажеш: ей, мерзавецо, така, както си я подкарал, няма да я бъде! Така не стават тия работи! Ти мен за какъв ме мислиш бе?! Ето, когато Кеворкян прави своите уж умни мерзости, да не търпиш, а да реагираш. Дори само с превключването на друг канал. Където ще ти се умилква един друг мерзавец. пълно е с медийни мерзавци у нас, това поне не сте ли го забелязали?! Да изброявам ли? То ми е неудобно да ги изброявам всеки път. Виж, свестен човек и, опази Боже, журналист, да срещнеш у нас, е същинско чудо! Почти вече няма такива. Не, няма. Какво стана с Кулезич?! Купиха ли я за добри пари? Къде е Иво Инджев? Ами Иво Беров? Да, ама Карбовски е тук...

Страшна работа! Мерзавците обаче са навсякъде и ликуват. Публиката тъпо мълчи и гледа изпод вежди. Не зная докъде ще доведе тази агония. Този парад на мерзостта. Дядо ви Николай е ваш "нравствен ментор". Каква извратеност?! Майчице мила?! Или Кирил Варненски?! Боже, защо допускаш такива гаври?! Какъв ли урок така мъдро ни изнасяш като си допуснал тия мерзавци така да се гаврят с нас? Знам, изпитваш ни, така е. Но мнозинството от нас са бавномислещи, направо немислещи, тъпички ученици са, това е положението. Не им пука за нищо. Ето това също е страшно.

Мен не ме успокоява това, че същото било по целия свят. С медиите било същото, същият разгул на безнравствеността шествал по света. Не, не съм съгласен. Има страни в света, където хората не са изгубили здравите си инстинкти към доброто, към приличното, където умеят да се възмущават когато мерзавците се опитват да ги правят на луди. Има и такива страни със здрав морал, ала и там положението е разклатено отдавна. Нещата не вървят на добре. Изобщо даже. Непростимо е да не се безпокоим за това накъде е тръгнал светът. А добротата наистина ще спаси света. Но автентичната, истинската, човечната доброта, не онази фалшивата, лицемерната, не онази гнусната "доброта" на лицемерите. Тази ми е мисълта.

За това роптая тази сутрин. Да се научим да различаваме едната от другата "доброта". Злото, маскирано като "добро", е най-страшно. Повярваме ли му, презрем ли автентичното добро, вече съвсем сме загубени. Станали сме духовни мъртъвци. Ето срещу това аз роптая. Не трябва да допуснем да се превърнем в нация, съставена от духовни мъртъвци. Трябва да се противопоставим решително на духовната смърт на нацията ни. За това аз апелирам. Трябва да се предпазим от смъртта на човечността - това аз разбирам под духовна смърт. От нея обаче сме застрашени. Трябва вярно да разпознаем откъде иде опасността...

Около нас е пълно с духовни мъртъвци. От човеци, чиито дух е погинал. От човеци, чиято човечност е отишла по дяволите. От човеци с извратена човечност - пълно е с такива, нима не го забелязвате? Пълно е с човеци, които не долавят когато нечия човечност е погинала. Пълно е с човеци у нас, които са извратени дотам, че се радват и благославят духовните мъртъвци - и ги провъзгласяват за свои кумири! И за свои герои. Ужасна вакханалия на аморализма се вихри наоколо, нима не сте го забелязали? Пълно е с човеци, които се възторгват от гледката на убитата и разтерзана човечност: ето това вече наистина е страшно - ако ме разбирате какво искам да кажа. Ако ме разбирате какво казвам. И от какво се безпокоя...

Спирам дотук. Още много може да се пише, ала ми се отщя. Спирам, помислете над думите ми - ако можете. Ако изобщо сте стигнали дотук, до края на това есе. В което силно се съмнявам. Тия, дето са прочели дотук това есе, за тях работите не са безнадеждни. Но ония, които с прозявка са прочели само заглавието и са минали на друга страница, на тях как да помогнем? Не е лесно, но трябва да опитаме. Всяка душа на човек може да бъде спасена, нито един човек не е опорочен дотам, че да е погинал завинаги. Винаги има шанс всеки да се спаси. Да спаси душата си. Да се покае. Да отрезвее. Има такъв шанс. Аз в това вярвам. В това е вярвал и Христос. Нищо че са го разпъвали на кръста, пак е вярвал, че доброто има шанс. Даже на кръста е помогнал да бъде спасена една душа - на единия от двамата приковани до него разбойници...

И е продължил да работи все в тази посока - с възвишения пример, който ни даде нашият толкова човечен Бог. Трябва да продължим и ние, всеки прикован на своя си кръст, да работим за тържеството на благородното Христово дело по спасение на човечността - и на добротата, която наистина ще спаси света. Този е пътят. А вървящите по този път сме малко, но ще ставаме повече. И в това вярвам. Не е леко, но не трябва да се отчайваме. Нека да завърша с това:

Хубав ден ви желая, ден втори на новата 2013-та година! И светла да е новата година, желая ви да бъде изпълнена с най-благородни за вас дела! Бъдете човечни - това ви стига! То е първото, то е и предостатъчно: всичко останало произлиза от това. Грижете се най-вече за човечността си. Насърчавайте истински човешкото у себе си. Бъдете добри - това е първата и най-ефикасна грижа за нашата застрашена човечност. Този е пътят, водещ до спасението. Да спасим душите си, да спасим духа, оживяващ душите ни - този е пътят. Толкова е просто всичко: бъди добър - и ще спасиш душата си! Ще спасиш човека в себе си! Ще помогнеш за спасението на самата доброта - сиреч, на човечността в нашия прогизнал от злоба и от фалшива, от лицемерна "доброта" свят. Струва си да се живее за това; то е същинска духовна мисия. Но да спра дотук, щото това вече е нова тема...