Истината ни прави свободни

събота, 1 ноември 2014 г.

"Ден на будителите" честват само заспалите народи, и този ден, така разбран, е проекция на страшната лъжа, в която живеем



Ще почна този мой текст по крайно грозен и обиден направо начин, ще си позволя да напиша нещо прекалено лично. Да видим къде ще ме доведе мисълта ми като почна разсъждението си от един пределно "дребен факт", от един съвсем "частен" случай...

Един от свидетелите от страната на тъжителя, сиреч, на моята страна, тъй като аз заведох това съдебно дяло, поиска от мен справка, под формата на изображения на кориците на всички досега издадени мои книги, на всички издания на книгите ми - и също на всички броеве на редактираното и издавано от мен списание ИДЕИ. Е, направих му тази справка, той, наивният човечец смяташе, че щом съм уволнен и отстранен от преподаване на философия с мотив "пълна некадърност", то може би такъв един документ в пределно нагледна и очебийна форма ще покаже истина ли е или не истина че съм толкова "некадърен", сиреч, този човек искаше да убеди съда и то в най-нагледна форма истинна ли е или не е истинна мотивацията на тия администратори в сферата на образованието, които в последните години си позволиха да ме репресират по такъв грозен начин, включително и да ме уволнят, да ме изритат от училището, в което съм работил толкова години.

Да, но адвокатите ми заявиха, че на този свидетел не бива да му се позволява да свидетелства по този начин, щото е възможно това да се изтълкува в невярна посока, ето примерно така: тоя Грънчаров вероятно може и да умее да пише някакви там книги, но това съвсем не значи, че го бива за преподавател - и прочие! Пък и моите гонители няма да пропуснат да кажат: е, уволнихме го за да си пише на спокойствие книгите, ние, другари, сме загрижени за неговия творчески подем, за неговото добро - щото преподаването го отклонява от писането и пр.! Както и да е, ето, тия изображения отиват, дето се казва, за боклука, преди да ги изхвърля, ми хрумва тази сутрин да ги сложа тук, във фейсбук, така и така положих някакъв труд за да ги направя - сякаш фейсбук е нещо като място за изхвърляне на боклуци (пък може и да е, знае ли се?!). Та в тази връзка виж ето това, публикувано преди малко: Нещо за... боклука.

И изведнъж се сещам ето в този момент, че днес е Денят на будителите - кажете ми, нима моята история няма известен най-красноречив смисъл по посока на това да ни покаже как у нас днес се отнасят с хора, чиято дейност в сферата на духовното, както и да го погледнем, има известна връзка с т.н. "будителство"? Аз имам друг възглед по тази тема, моето разбиране е, че честването на такъв празник е несъзнаван опит за изкупване на нашата национална вина към дейците на българската духовност, приживе обикновено тормозени и обиждани как ли не, а пък едва сега, постфактум, посмъртно, за да компенсираме вината си, видите ли, най-демонстративно ги "прославяме", а всъщност наново им се подиграваме, гаврим се с тяхната памет. И обиждаме вече даже и кокалите им.

Вкратце казано, този наш крайно лицемерен "празник" е признание, че към т.н. "будители", сиреч към дейците на българската духовност народът ни непосредствено изпитва не само смразяващо безразличие, но дори и нескрита неприязън - да, точно това издава и показва лицемерието, което чувствам във фалшивите и лицемерни думи, с които, видите ли, на този ден "почитаме" будителите си. Само умрелите си будители предимно честваме, не живите, разбира се, а пък живите ги тормозим и преследваме: знаете ли кучетата на колко български села са лаяли оня рошав и безумен монах Паисий, който явно не е бил с всичкия си - и затова благоразумните селяни обикновено са го замеряли, предполагам, с камъни, за да го отпъдят по-далеко. Е, ако Паисий, понеже е монах, не са смеели да го гонят за да не предизвикат гнева на Всевишния, но от такива като Левски (и Ботев, и пр.) мнозинството от ония българи се е криело - щото тия "луди глави", както ги е наричал търпеливият народец, като едното нищо ще ти подпалят чергата. А днес нима не се пазим по-далеко от днешните "луди глави", а, нима и днес не си плюем в пазвата като ги срещнем? И що да си плюем пък в пазвата си като можем да плюнем директно в лицето им?!

Ний почитаме фалшиви кумири, вижте ли какви са ни днешните официозни "звезди" и венценосци на нашия, с извинение, "ентелектуален и духовен елит"! Турили сме неколцина нахалници, дето се врат навсякъде, на най-високото място, на тия фалшиви кумири се кланяме, а пък истинските си безименни будители даряваме със смразяващо ледено безразличие, подиграваме им се, наричаме ги как ли не, а най-често правим нужното да се преструваме, че изобщо не ги забелязваме. Как ще допуснем да покажем, че ги забелязваме, да не сме луди да се издадем че ги забелязваме?! Или пък се покланяме на чужди идоли, на разните там светила на световната масова култура, а нашите просветители, будители и пр. сме ги оставили да мрат в мизерия. Щото на такива, разбира се, нито някой издател ще им предложи да им издаде книгите, нито някой ще им изложи някъде картините, не, няма такова нещо, от такъв грях да зачитаме подобаващо днешните си истински будители ний се пазим, ний нямаме намерение да сторим такъв грях.

Пиша тия неща с горчилка: има примерно издатели, книжари и пр., юрнали се по пустата печалба, които примерно на мен в очите са ми казвали, че понеже съм български автор, то книгите ми не били пазарни - и затуй няма да могат да инвестират в издаването им, ерго, на мен ми се е налагало да издавам книгите си със собствената си мизерна учителска заплата. Е, правил съм го, а пък след това книжарите ме доубиват мъчително като се грижат предимно за това не допуснат моя книга да стигне до рафтовете на книжарниците, до рафтовете, не до витрините, там общо взето книги на български автор не могат да се видят (ако не е от малцината нахални избраници-венценосци). И моите книги си стоят арестувани на книжните борси и в складовете, те най-любезно са предоставени на вниманието единствено на мишките. И ето, за да не мога да си издавам повече книгите и ме уволниха от работа, явно такива като мен не само че не са нужни, но те и са вредни, затуй направо трябва да мрат. Нека да ми се подиграват зевзеците че пиша тия неща, че се правя на някакъв страдалец, че сам съм се бил отнасял към "будителите", не, у нас и за да си будител, требва да имаш официален ранг, да имаш подобаващата титла, официално някоя институция да те е провъзгласила и санкционирала за такъв, нищо чудно и удостоверения за будителство да са се сетили да издават някъде вече?!

Както и да е, не ми се пише за тия неща отново, аз вече съм писал и съм казвал каквото е трябвало да бъде казано и написано, е, за благодарност, съм изгонен отвсякъде и съм осъден на гладна смърт. И ето, налага ми се да водя тежки съдебни битки за да извоювам правото си на труд, едно гарантирано от конституцията мое човешко право, ала погазено така грозно от развилнели се охранители на прогнилата бюрократична образователна система. От 31 години за първи път ме сполетява на Деня на будителите да съм "безработен", да съм остракиран отвсякъде така грозно, ето, затова тази заран изпитвам такава голяма болка от обидата! Но пишейки тия неща съзнавам, че едва ли някой ще се трогне, не, няма такова нещо, мнозина днес ще ми изкрещят в очите: досаднико, млъкни, ти си си заслужил да те гонят и обиждат! Е, хубаво, мерси, заслужил съм си го, ето, това е моето истинско признание, благодаря ви много! Навремето дори самите атиняни осъдили на смърт своя Сократ, та ний ще се церемоним днес с някакъв си там гимназиален даскал по философия и по гражданско образование, нали така, таваришчи, откъде-накъде да го щадим пък този?!

В тия месеци, в които аз преживявам своята най-голяма обида, имах много знаци на човешка съпричастност. Има хора със сърца у нас, да, има и такива хора. Но онова, което ме втрещи, е следното: огромната маса от дейци на образованието, пък и на културата, които добре знаят какво ми беше сторено от церберите на системата, тъпо мълчат и се преструват, че нищо не забелязват! Дори се стигна дотам, че когато щастливата директорка на ПГЕЕ-Пловдив "свела до знанието на колектива" радостната новина, че "злодеят Грънчаров" вече е уволнен и изритан от училището, се намерили подлизурковци, който без никаква скрупул бурно... изръкопляскали! Да, не си измислям, истина е, аз не съм Кафка, че да си измислям тия гротески, простете, аз нямам чак такова въображение! Давете ли си сметка какво значат тия ръкопляскания в онзи момент? А ръкопляскащите са били учители и възпитатели на млади хора, ето това е истински страшното!

Нямам думи просто! Онемявам. Честит ви Ден на будителите, толкова любезни "колеги", дето не се посвенихте тогава да изръкопляскате! Ако такива като вас са "будители", то простете, но аз не ща да имам нищо общо с подобно "будителство". Мерси, не ща!

Спирам, не ща да ровя повече в такива рани. Отщя ми се. Гнусно ми стана някак. Правете си сами сметката какво значат тия неща, за които припомних в този ден. Един народ показва колко струва като народ като се вгледаме в неговите т.н. будители. Само народ, дълбоко сърдечно привързан общо взето към дрямането, към блаженото спане и похъркване, може да си измисли и да чества "Празник на будителите". Тази констатация е близо до ума: ония народи, които истински уважават своите дейци на духовността, народите, които не са заспали в духовно отношение, на тях и през ума им няма да мине мисълта да честват някакъв "Ден на будителите"; "Ден на будителите" честват само заспалите общо взето в мнозинството си хора и народи.

Щото към дейците на духовността незаспалите народи по съвършено друг начин показват уважението и признанието си. Примерно, като си купят книга, като я прочетат, като си купят картина, като насърчават и по този начин дори и спасяват своите дейци на духовността, образованието, културата. И им осигуряват достоен и спокоен живот, отдаден на творчески занимания. Не, ний обаче на думи произнасяме лицемерни речи, такива, каквито вчера в Парламента има наглостта да прочете една депутатка от БСП. Прочете лицемерните си думи, водещият попита има ли други желаещи да се изкажат, нямаше, никой друг не пожела да каже нещо по повод на празника на будителите. Както и да е. Но тия неща все нещо показват. На кой ли му пука какво показват? Та ний сме си най-добрите!

Живеем в страна на триумфиращата простащина, олицетворявана от какви ли не жалкии дори уродливи в умствено, духовно и личностно отношение "VIP-ове", "звезди" и "елити"! Тях почитаме, а същинските дейци и труженици на полето духовността не забелязваме - и дори презираме. Нашето лицемерие на такива дни като 24 май и 1 ноември блика с най-неудържима и грозна сила! 364 или 363 дена пълно, смразяващо и убийствено безразличие и един-два дена показна, демонстративна и лицемерна "любов" към дейците на духовността! Мерси, не ща! По-добре бъдете докрай честни и убийте с камъни дейците на духовността си, о, представители на това самозабравило се в бездуховността си племе! Да, убийте тия проклети "будители", дето, без да ви се мазнят (за да получават някакви облаги), ви казват цялата горчива истина право в очите - и ви дразнят така нагло! Дремлювци, нима ще ни излъжете, че като тъй демонстративно се представяте че уж "чествате" и дори "празнувате" тоя прословут "Ден на будителите", ще очистите някак гузната си съвест?! Само на изродените в духовно отношение народи може да им мине в ума мисълта да честват такъв ден, денят на будителите. Изродените в духовно отношение народи са привързани сърдечно не към духовното, а към материалното, към бездуховното - каквато, уви, е ситуацията с нашия потънал в мизерия и комплекси многострадален народ.

Хубав празник ви желая! Аз не ща да бъда честван в този ден, не ща да имам никакво отношение към него, щото ми е писнало от гаври, още една такава гавра ще ми дойде прекалено. Чествайте си вие този ден. Правете си своите банкети, яжте, пийте, оригвайте се колкото си искате, аз не ща "празника" ви! Той си е ваш празник, не мой: вие всичко ни откраднахте, та този празник ли нямаше да откраднете?! Вие всичко успяхте да опошлите и оскверните, та този празник ли ще ви се опре?! Всичко у нас трябва да бъде напикано в калта и омърсено до неузнаваемост. Аз обаче предпочитам своята си участ: да бъда руган, гонен, плют, замерян с камъни, ритан и пр. Щото когато ме ругаете, гоните, плюете, замеряте и пр., тогава вие показвате истинското си отношение, тогава сте искрени, постъпвате честно, показвате действителната си същина. Тогава сте истински, а не когато лъжете, че уж почитате будителите си. Денят на будителите, така разбиран, е проекция на голямата страшна лъжа, в която предпочитаме да живеем. А така не бива да живее човекът, страшно е, ако живее така. С истината трябва да се живее, не с лъжата. Духовността, здравата духовност се крепи единствено на истината, на правдата на живота, не на лъжата, нито пък на измамата и подмяната...

Докога ще продължаваме да лъжем и самите себе си за най-важното, а именно какви сме и колко изобщо струваме?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

2 коментара:

Анонимен каза...

Написаното е просто едно словоблудство, нищо повече...

Анонимен каза...

И аз не ща да участвам в празника на тези, които се осмеляват да възхваляват само мъртви будители, а живите ги побъркват- тук и сега, за да угодят на малоумните си шефове (които мразят будители) и да си запазят службицата.
Текстът е силно изобличаващ и великолепен, защото е изстрадан. Това огорчение, тази погнуса ми са така познати!
Мария Василева

Абонамент за списание ИДЕИ