Да кажа все пак няколко думи във връзка с по-нататъшното развитие около т.н. Покана за участие в определянето на събеседници за предаването "На Агората...", отправена до Началника на РИО и директора на ПГЕЕ в Пловдив. Тя биде отправена пряко до цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив (чрез директорката на това учебно заведение г-жа Стоянка Анастасова) и до ръководните образователни кадри на РИО-Пловдив (чрез Началника на РИО г-жа Иванка Киркова). Темата на днешното издание на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия е зададена чрез поставяне на един необходим въпрос, а именно: Как възприемаме новаторите, различните, творчески мислещите личности?; излишно е да уточнявам, че става дума за това как стои този въпрос най-вече в общностите, занимаващи се с образование и възпитание, с личностно и духовно формиране на младите. Пожелах да дам възможност на желаещ да се изкаже, на някой имащ какво да каже да заяви съвсем свободно желанието си, ето, стига някой да пожелае, ще му се даде трибуна; мисля, че темата си заслужава обсъждането. Ето какъв е резултатът от тази все пак новаторска инициатива до този момент - сега е 8.00 часа сутринта, предаването ще започне след три часа, в 11.00.
Не повече от час след публикацията по телефона ми се обади г-жа Иванка Киркова, Началник на РИО-Пловдив. Тя има добрината да ми заяви, че темата на предаването лично много ù била харесала, ала, за жалост, тя лично нямала възможност да участва в предаването, тъй като днес щяла за бъде ангажирана служебно в София. Тя също така ми разясни, че що се отнася до медийно участие на някой от работещите в РИО-Пловдив, то правилата били такива, че разрешение за такова участие трябвало да бъде получено от Пресцентъра на МОН, до който именно следвало по определения ред да се даде официална заявка или предложение от съответната медия. Стана дума и за това дали е възможно такава покана за участие в моето предаване да бъде отправена и лично до г-н Министъра, до проф. Тодор Танев, г-жа Киркова ми заяви, че не виждала проблем това нещо да бъде сторено, тя лично, както разбрах, би могла да ми съдейства в тази посока, но всичко, доколкото разбрах, би следвало да стане пак чрез Пресцентъра на Министерството на образованието и науката. Аз специално бих желал освен г-н Министъра да поканя за участие в предаването си и г-жа А.Кръстанова, инспектор по философия, която, тъй да се рече, стана кръстница на туй предаване, щото след уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив, за което тя съдейства с целия си плам, на който е способна, тя има добрината да ми заяви, че не би трябвало да искам да преподавам философия в училища, гимназии или университети, щом като мога да правя това нещо както навремето го е правил моят кумир Сократ, именно като тръгна да разговарям за философия с минувачите по улицата, по площада, по пазарищата, санким, най-вече на Агората! Аз така силно се впечатлих от туй нейно тъй оригинално и авангардно, за нашето време, предложение, че, както виждате, нарекох предаването си по Пловдивската обществена телевизия именно така, "На Агората...". Това е в основни линии същината, есенцията на разговора ми по телефона с г-жа Киркова, която, трябва да подчертая, се отнесе твърде доброжелателно към инициативата ми. За малко да забравя, че тя пожела нейната снимка от въпросната публикация да бъде премахната, тъй като била собственост на в-к МАРИЦА, което аз мигновено и сторих.
От страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, както и очаквах, нямаше и до този момент все още няма никаква реакция. Аз не зная дали тя е направила нещо за да уведоми педагогическия т.н. "колектив" за предложението ми някой да дръзне да дойде в предаването и съвсем свободно да заяви какво мисли по темата, както и по създалия се прелюбопитен казус с управлението на самата ПГЕЕ-Пловдив, също нямам сведения (а и не съм пробвал, признавам си, да науча за това по други канали) дали тя е имала добрината да уведоми за предложението ми и останалата част от така голямата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив, именно учениците и служителите. Изобщо от нейна страна до момента има толкова упорито мълчание, че аз сериозно дали въпросната госпожа на ръководна длъжност не е станала вече поклонничка на учението за будистката нирвана, където, доколкото си спомням, мълчанието е на особена почит. Все пак, ако има някой желаещ да участва в предаването, и то покрай знанието и волята на директорката, държа да заявя, че той все пак би следвало да ми се обади, освен за да уточним някои подробности около предаването, да мога също така и лично да стисна ръката на този отчаян смелчак, макар, не крия, да имам основателното съмнение, че в така и така създалата се психологическа и нравствена обстановка във въпросното образователно-възпитателно учреждение едва ли ще се намери някой, който да е готов да си направи нещо като медийно харакири, щото, добре зная това, ако такъв безумно смел и направо дързък човек реши да говори точно каквото мисли и при това успее да каже нещо, което евентуално няма да се хареса на г-жа Директорката, то с това нещо той рискува да си има ония главоболия, които аз лично си имах докато бях под нейната тъй мъдра власт, главоболия, които в крайна сметка доведоха и до уволнението ми. Както и да е, да не задълбавам в темата, щото тя, както виждате, се оформя и като интересен казус, достоен да бъде удостоен с внимание и в днешното телевизионно предаване, тъй че да спра засега дотук; само ще си позволя да прибавя, че ако не се обади до час пред предаването някой желаещ да се изкаже, то аз все пак съм приготвил един чудесен сюрприз, който, вярвам, ще бъде много приятен за цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив и особено за нейния ръководен екип воглаве с г-жа директорката. Толкоз. Нека да запазим интригата за момента, което, разбира се, не ни прави... интриганти.
От цялата тази история се оформи един превъзходен експеримент, едно чудесно научно изследване или тест, с помощта на който ще разберем самата истина относно твърдението ми, че демокрацията във въпросната училищна общност е нещо като утопия. Ако никой не посмее да дойде и да заяви каквото мисли, и то да заяви нещо, което (евентуално), няма да се хареса на ръководителката на туй учреждение, то това по бляскав начин ще потвърди моята теза за това, че хората в него са сковани от леден страх, дължащ се на откровено авторитарния стил на ръководство на неговата върховна водачка. Ако все пак някой се престраши и дойде, дори и да е само един човек, то аз ще призная, че моите твърдения относно тежката психологическа обстановка в това учреждение не са истина, ще ми се наложи тогава да изляза на площада (на Агората де!), да си раздера публично ризата, да си посипя главата с пепел, да си оскуба някой и друг кичур от вече доста пооредялата ми и побеляла коса. Тъй че, сами виждате, тестът и казусът е чудесен, той ще изпълни назначението си дори и да дойде в предаването човек, който през цялото време ще ниже дитирамби за тъй мъдрото и наистина "демократично" управление на въпросната директорка. Спирам, щото темата е наистина интересна, до да не предвардвам туй, дето ще кажа в предаването. Пък и стана време вече да се готвя за предаването, с оглед да не закъснея.
Желая ви хубав ден! Бъдете смели, не бъдете малодушни, не показвайте унизителна слабост, санким, не преставайте да бъдете човеци! Щото да си човек това значи: да държиш на свободата, на личността и на достойнството си, нищо друго! Хайде чао и до скоро! А предаването може да се гледа от цял свят ето на този адрес, именно на сайта на Пловдивската обществена телевизия, най-хубавата телевизия в света! Тя е най-хубава пак заради това - защото е най-свободна...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар