Истината ни прави свободни

петък, 28 ноември 2014 г.

Ситуацията, в която живее иновативно мислещият образователен деец - и която е така чужда на жалките нагаждачи към плачевното статукво


Под публикацията със заглавие Свободолюбие и човеколюбие са двете страни на една и съща безценна монета във връзка със следния провокиращ коментар на някакъв анонимник

Анонимен каза: Аз се учудвам малко на цялото това дЯло в смисъл какво го интересува Ангел Грънчаров какво била казала някаква лелка за него – че бил такъв или онакъв. Нямата ли самооценка, та се засягате от бръщолевенето по Ваш адрес на някакви съвсем обикновени хорица? Впрочем тъкмо за Вашия случай са много подходящи приведените от самия Вас мисли на Карнеги.

г-н Райчо Радев взема думата и казва нещо изключително важно, нещо принципно, нещо фундаментално, което привеждам по-долу (с оглед да го публикувам и в списанието за съвременно образование, носещо името HUMANUS). За мен неговият текст, признавам, има голямо значение тъкмо в тази светлина, а личната форма на изразяване, свързана с моята скромна персона, е несъществена подробност, нямаща особено значение. Изхождам от базисния принцип "онова, което самият ти не си го преживял, просто няма как да го разбереш", да, непреживяното лично ние не можем да го разберем, само приблизително можем да си го представяме. Наясно съм, с положителност зная, че г-н Радев в своята лична професионална история на философ, учител, ангажиран гражданин, образователен мениджър (дълги години той е директор на Спортното училище "Олимпиец" в Перник, но това съвсем не му пречи да бъде авангардно мислещ човек, какъвто си остана и до ден днешен!) не просто е силно загрижен за позитивната промяна в образователната сфера, но и много години активно е действал, работил е на дело за тази същата промяна - и още продължава да работи, да се бори, да инициира всичко онова, което може да подпомогне промяната. Което, както може да се очаква, многократно го е въвличало в сблъсъци, аналогични на тия, в които и моя милост има съвсем естествената участ да бъде въвлечен; та в светлината на всичкото това казаното от г-н Радев за мен има най-вече принципно, сериозно и наистина голямо значение. Понеже произлиза от един разбиращ същината на цялата работа опитен и разумен човек, на когото при това имам пълно доверие: щото добре зная, че той никога, заради здравия си морал, не би допуснал да съгреши спрямо истината.

Та прочетете какво пише г-н Радев, изрично повтарям и подчертавам, че съм много далеч от някакво чувство на суетно задоволство покрай тия неговите думи по мой адрес, тази емоция ми е съвсем чужда; мен ме интересува същината на поставените от него по този начин наистина значими и сериозни проблеми, свързани отново със сферата на образованието, на която ние двамата с него, така или иначе, отдадохме живота си. В този смисъл в написаното от г-н Радев аз виждам фактически същината на онази типична екзистенциална ситуация, в която неизбежно попада образователният деец, за когото не нагаждането към порочната система (с оглед оцеляване) има приоритет, а водещото е действителният, коренният интерес на младите, на учениците, на обучаваните; а в крайна сметка и на цялата нация, щото, знайно е, без качествено и автентично образование и пълноценно личностно развитие на младите нито една нация няма как да има завидно бъдеще:

Райчо Радев каза: Вложената ирония-напътствие към Ангел Грънчаров в текста на първия анонимен е некоректна и ме провокира да представя моето разбиране за Ангел Грънчаров през 10-те мисли на Карнеги:

1. Ако искате да намерите щастието, престанете да мислите за благодарността и неблагодарността, и се предайте на вътрешната радост, която ни носи самото отдаване.

Ангел, в своето битие като мислене и опредметяване в текстове се вписва в тази мисъл. Неговото творчество (отдаване), страстта, с която разработва темите и съдържанието на неговите текстове и видеозаписи ясно показва и доказва, че той не се съобразява с благодарността и неблагодарността. Засилената личностна съпричастност към проблемите е особеност на неговия стил и ако на читателя това се струва завишен егоцентризъм, това обстоятелство му пречи да вникне в представените от него същности; и на това основание е проблем на самия читател.

2. Никога не се опитвайте да си разчиствате сметките с враговете, защото по този начин ще нанесете на себе си много повече щети, отколкото на тях.

Ангел не осмисля директорката като свой личен враг, дори и да го е казал някъде, а като субект-рожба на бюрократичната образователна система, който не допуска, че е възможно и нещо друго, нещо различно от стандартните норми, вкл. подчинението - и затова наказва неговите новаторски стремежи. Неговите опоненти (“врагове“) в училището, водени от лични интереси, защитници на остарелите, командно-административни принципи на управление му дават възможност да надмогне житейско-битовото си страдание-щета и да постигне смисъла (щастието) на своето човешко, учителско битие и духовното отрицание на живуркането и живуркащите в училище.

3. Постъпвайте като генерал Айзенхауер: никога не отделяйте и минута в мислите си за хора, които са ви неприятни.

Ангел мисли не толкова за хората, които разбират и действат ортодоксално за/в образованието в измеренията на тоталитарните му принципи и норми на поведение, а за ортодоксалното разбиране и действие за/в образованието в измеренията на тоталитарните му принципи и норми на поведение.

4. Не критикувайте, не осъждайте, не се оплаквайте.

Ангел, както и всеки нормален български гражданин не може да остане безучастен, безчувствен, пасивен към съвременната ситуация - за да запази спокойствието на мислещият своето битие на принципа „Не критикувайте, не осъждайте, не се оплаквайте“. Смисълът на тази мисъл на Карнеги е в друго измерение. Как би се развило и изобщо дали ще се развива обществото, цивилизацията - ако критиката към социалното изчезне от социума?


5. Помнете, че събеседникът ви може изобщо да не е прав. Но той не мисли така. Не го съдете.

Ангел съди (като процес на словесно представяне на съждения) своя събеседник съобразно словесното представяне на съждения от самия събеседник. В случай на прибързана оценка за събеседника, резултат от недоразбиране, Ангел е поднасял своето извинение и винаги е посочвал уважението си към различното мнение, разбирайки, че дори и да не е прав събеседникът мисли обратното.

6. Учете се да се поставяте на мястото на човека срещу вас и да разбирате от какво точно се нуждае той, а не вие. Светът е зад този, който успее да го направи.

Ангел ни показва в текстовете си, че може да се поставя на мястото на човека срещу него и разбира какви са неговите нужди и мотиви за поведение. Светът, вкл. и съдът, ще застане зад него, защото той е успял да се постави на мястото на своите опоненти (“врагове“), да познае тяхната битност като тоталитарно минало и да осмисли и представи адекватно техните мотиви.

7. Ако някой се опитва да те употреби за своите цели, зачеркни го от списъка с познатите си.

Ангел, верен на философската рефлексия, не е зачеркнал от списъка на познатите си дори и своите критици и отрицатели. Не зная дали е разбрал кои са се опитали да го използват за свои цели, но зная, че много хора използват неговите текстове да упражняват своето омерзение, хейтърска низост, изблици на злоба като анонимници. Не търсейки своето спокойствие, той не ги е зачеркнал, а спори с тях или определя тяхната същност.

8. Ако съдбата ти поднесе лимон, направи си от него лимонада.

Ангел не е чужд на този принцип. Всички „удари“ на съдбата той превръща в творчески импулс за осмисляне на съвремието ни.

9. Бъдете заети. Това е най-евтиното лекарство на земята — и едно от най-ефективните.

Ангел е подчинил живота си на този принцип, но не заради самия принцип, а защото неговата гражданска ангажираност е смисълът на неговото съществуване. Струва ми се, че не са много хората, които 24 часа от денонощието са ангажирани с мисъл и действие с проблемите на хората.

10. Дръж се като че ли наистина си щастлив и наистина ще намериш щастието.

Ангел, струва ми се, че е щастлив човек - защото „плува“ в социума съобразно своето разбиране за човешката същност.

Райчо Радев

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ