Проф. Тодор Танев, министър на образованието и науката СНИМКА: Йордан Симeонов
... Децата ни ще станат граждани, ще гласуват, ще гледат новини. Ще вземат кредити и ще следят цените на енергийните източници. Все ще им се наложи да се срещнат с адвокати и правни документи. Кажете ми по кой предмет се получават адекватни базови знания по политика, икономика, право - изобщо по професията на всички ни "гражданин"? А подготовката по чужди езици в епоха на глобализация? Май не е като в Холандия. Същевременно има тежки до нечовечност обеми от научни "знания" в учебниците, които затрудняват даже родители-висшисти.
Не съм против да кажем, химията. Но от шестоъгълниците на бензоловото ядро не помня нищо и открих чара на тази наука чак като вдигнах захвърлен стар учебник, в който човешки пишеше как се прави захарта, как се рафинира бензина, кой е бил Менделеев и каква е простата гениалност на идеята му. Не съм и против физиката, но нека не говорим за адиабатите и изобарите на идеалната парна машина.
А геният Айнщайн е казал: образование е само това, което остане, след като всичко друго е забравено. Значи трябва да се тръгне по веригата: нов закон - нови програми - нови учебници, за да има мислещо ново поколение, а не вторично неграмотни кандидат - емигранти.
... Иначе административните реформи са постоянен процес, ако веднъж се започнат. Те не са достигане до някакво желано състояние, а постоянен ход, промяна, стига да знаеш посоката, която е трайна. В това отношение вярвам, че партиите този път са решени да се направи крачката.
Има решимост на думи, ще видим за действията. Виждам волята, действията трябва да са верига, политическата подкрепа трябва да е смела и постоянна. Ако партиите разрешат реформите, ще имат нов мандат, ако не - ще се орезилят. Това се знае. Защото с образованието шега не бива. То е националната идентичност, зад него са над 1 милион деца и ученици, най-малкото 1,5 млн. родители, 90 хиляди учители, 28 инспектората, 240 хиляди студенти, БАН. Ако има проблем, той е по-скоро другаде, на този етап. Всяка система бяга от промени. Не искам да стане вярна приказката, че "образователната реформа е като реформата на гробището, тъй като няма подкрепа отвътре". Надявам се, че на всички им е писнало от статуквото.
... Има съвпадения - преподавам и политика, и управление, както стратегия, така и администрация, което е рядкост, но съвпада с нуждите на момента. Аз съм сред авторите, ако щете - идеолозите на вълната граждански съвети в политиката и държавното управление. Натрупал съм гняв като много колеги от университети, БАН и училища към статуквото.
Противник съм на политическата аритметика, която праща партийни кадри към държавната администрация. Една шега: предпочитам "размитите множества", по-интересни са. На прощъпалника си преди 57 години съм хванал костелив орех вместо по-лъскави неща.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар