Предстои ни дълъг път на промяна на образованието в България: да тръгваме, какво чакаме още?!

Общност за демократично образование ви кани на вдъхновяваща среща с Яков Хехт - визионерът-революционер в световното образование, двигателят на промяната за бъдещите поколения!

Авторът на книгата „Демократичното образование” и основател на десетки демократични училища из целия свят ЯКОВ ХЕХТ отново ще ни гостува в България! Яков Хехт идва заедно с трима професионалисти от Educational Cities за уникален еднодневен уъркшоп за същността на демократичното образование!

За първи път в България ще имаме възможност да научим от първа ръка за:

* демократичния процес в училище

* менторство

* self-directed learning

* работа със силните ни страни и много други.

Обучението ще се състои на 13 юли, от 9:15 до 18 часа в частно училище „РОВЕЛ“, София 1393, Банкя, Иваняне, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ 66.

Предстои ни дълъг път на промяна на образованието в България! Да го започнем с уверена и твърда крачка чрез подкрепата от световните революционери в областта!

Цена за уъркшопа: 50 лева

Обучителите: Институт за демократично образование, Израел е създаден от Яков Хехт за социална промяна, която промотира демократичните култура и образование, основани на Декларацията на човешките права. Демократична култура изважда уникалността (силата, растежа и знанието) във всеки индивид и подкрепя сътрудничеството между хората. В среда на демократично образование индивидът избира сам своите занимания и търсения, съобразно своята уникалност, таланти и развитие в настоящия момент и ръководи по този начин своето развитие. Екипът на института начело с Яков Хехт притежава безпрецедентен в световен мащаб дългогодишен опит в практиките на демократичното образование и насърчаването на връзката между личността, обществото и средата. Чрез проекта Educational Cities тяхната мисия е да развият изкуството на сътрудничество между учебното пространство, училището и града, трансформирайки класната стая в платформа за съдействие и съучастие между различни елементи – ученици, учители и техните семейства.

Организатор на уъркшопа: Общност за демократично образование, България цели подпомагане развитието на активна гражданска позиция в подкрепа на осигуряването на свобода в образованието, създаването и развитието на училищни модели с основна ценност - зачитане правата на личността и свободният избор на учениците, в хармония с принципите на демократичното образование.

За записвания: dem.edu.bg@gmail.com

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Трябва да сме човеци, трябва и да си останем човеци - на всяка цена, независимо от това какво ще ни се наложи да платим!

Подготовката на исковата молба, чрез която ще дам под съд ПГЕЕ-Пловдив, представлявана от директорката Стоянка Анастасова (заради издадена от нея на 19 май 2014 г. заповед за моето уволнение като преподавател по философия и гражданско образование), та значи тази подготовка вече стигна до завършващия си етап. По нея работи мой адвокат, комуто доверих това мое съдебно дяло; изразявам се така, щото водя и друго дело, от частен наказателен характер, именно дяло за клевета - тъй като същата административна особа благоволи в официален документ да ми даде... "диагноза", т.е. да напише, че съм бил, видите ли, "психично болен", тя писа в документ до ТЕЛК, че Ангел Грънчаров "често изпада" в някакви "нервно-психически разстройства"; тази директорска "диагноза" беше отхвърлена, разбира се, от психиатрите, но за преживените унижения се наложи да отново да съдя така чевръстата директорка. (Преди това пък спечелих и на трите инстанции друго едно дяло, за отхвърляне на нейна заповед за мое дисциплинарно наказание!) Но това е относно другото дяло, което вече е заведено и сега вече очакваме откриването му. А по дялото за отхвърляне от съда на заповедта за моето уволнение (като не можа да ме изкара "луд" и на това основание да ме уволни, на директорката й се наложи да ме изкара... "некадърник" - и на това основание пак ме уволни, щото тя ни е като Азис: каквото поиска, то непременно става!), та значи по новото дяло, което тия дни ще заведа, се получи един много точно аргументиран, направо перфектен в правно отношение документ, на когото аз сега, разбира се, не мога да придам публичност или гласност по разбираеми причини.

Подготвяме също така и доказателствата в потвърждение на моята теза, именно, че съм бил уволнен незаконно, несправедливо, в резултат на един грозен акт на административен произвол - като "основанията" за уволнението ми са били натаманени след провеждането на една преднамерена, злоумишлена (недобронамерена) кампания по моето дискредитиране като личност и преподавател с оглед да се "докаже" абсурдната теза на директорката, а именно, че съм бил, видите ли, "напълно некадърен", "абсолютно неспособен да бъде учител", "изцяло несправящ се със задълженията си" и прочие, и так далее, и ала-бала.

Тук възниква и сюблимният въпрос: а как моя милост ей-така, изведнъж, неизвестно защо, един вид внезапно "изгуби" своите качества? И то именно качества, многократно изявени и доказани и то по един обективен, при това категоричен начин, регистрирани в официални документи на оторизирани за това институции и пр., и то не от вчера, а от десетки години наред - примерно аз от 20 години имам призната най-висша учителска квалификация, която малцина учители притежават, именно т.н. "Първи клас-квалификация"! Оказва се, че в наши условия, в условията на административната командна система в образованието, в условията на пълно директорско всевластие (което е урегулирано по сега действащия анахроничен закон), е възможно субективната преценка на един директор да елиминира всички ония обективно налични качества, удостоверени при това в съответните документи, което пък означава, че тук е налице един съвсем непозволителен административен волунтаризъм и диктат - диктат, характерен за едни отдавна отминали, ала изглежда още живи в нечии съзнания времена. И най-вече удостоверява живостта на някакви рудиментарни, анахронични нрави, отговарящи на ония уж отминали времена. Аз вече писах свое разсъждение по този интересуващ ме въпрос, именно как един доказал се човек се преобразява, видите ли, в "пълен некадърник" - а сега ме интересува доколко противната страна ще успее убедително да докаже пред съда, че такова едно "преображение" е възможно.

Навремето Сократ, и то в прекланящата се пред философията и философите Атина, е бил осъден на смърт от съдебен процес, пред съда се пожалвали част от учениците на Сократ, те го обвинили за някакви "вреди", Сократ, видите ли, бил "развращавал младежта", именно такива екзистенциални вреди той им бил нанесъл (а другото обвинение било, че не признавал съществуващите богове и си измислял нови); две хиляди и петстотин години по-късно на същия този наш Балкански полуостров пак философ, вярно, не от ранга на Сократ (А пък знае ли се какъв ми е точно моят ранг, то тия неща се разбират след време?! Тази шега я казвам само за да ядосам някои от моите приятели, дето дремят в блога - и рипват като ужилени като напиша нещо такова, почват истерично да ме плюят, което и една умилително-весела гледка, разнообразяваща ежедневието ми на затрупан с работа философ), та значи две хиляди и петстотин години след процеса на Сократ аз, също като него философ, съм изправен пред потребността пред съда да защитя делото на целия си живот, като тук не мои ученици, а една администраторка е запретнала ръкави да доказва колко съм, видите ли, "некадърен" и пр., сиреч, пак съм бил, излиза, вреден за учениците си, щото нима може да не е вреден един такъв "непостижимо некадърен" философ като мен - както ме възприема, предполагам, тъй усърдната администраторка, която покрай мен също е застрашена да се прослави в историята, щото ако не се беше случило това, което се случи покрай мен, за нея в големия свят едва ли някой изобщо щеше да знае нещо.

Да, но има едно леко неудобство пред тезата на директорката досежно моята тъй крещяща "некадърност" - и това са някои факти, че същата тази особа, но преди да стане директорка, съвсем не ме е възприемала по този крайно негативен начин, да, истина е, и има много свидетели за това, че преди аз да й стана тъй ненавистен - а аз й станах ненавистен, първо, защото не пожелах да коленича пред директорския й пиедестал, второ, защото дръзнах да не я хваля, а да я... критикувам, и то публично, открито! - та значи преди да й стана по указаните причини тъй ненавистен, аз в нейните очи бях съвършено друг, сякаш тя ме гледаше с други, не със своите очи. Ето няколко факта в тази посока, които са любопитни и които тъй любезната директорка, вярвам, няма да отрече (пък и да отрече, аз съм се погрижил да си намеря съответните свидетели):

- Преди да стане директорка, като колеги, ние с г-жа Стоянка Анастасова имахме съвсем близки и дори, смея да кажа, любезни колегиални отношения; опиумът на властта още не й беше повлиял и тя ме възприемаше иначе, гледаше на мен с други очи; тя ме ценеше и като колега, и като човек, и не криеше това; сближи ни и това, че тя преподаваше литература на моя син; в един момент даже сякаш имахме едни най-чисти приятелски отношения (по времето на предишния директор Паунов, който се отнасяше към нас съвсем приятелски, и ние, учителите, помежду си се отнасяхме приятелски, ето колко е важна ролята на съответния мениджър!); та смятам, че ако призова самата нея да свидетелства пред съда за това как тя ме е възприемала преди да стане директорка, тя ще потвърди тия мои констатации; аз също я възприемах най-доброжелателно и дори приятелски - и се отнасях по този начин към нея; един вид взаимно се ценяхме - и като човеци, и като колеги, като специалисти в съответната, всеки в своята област; много сме разговаряли и то в задушевна обстановка и настроение за различните творчески иновации, които предприемахме, аз в оня спокоен и творчески период издавах книга след книга, тогава в блога си дори пишех новите си книги (!), а не пишех разни жалби и доклади, дори почнах да издавам философско списание (в 2009 г.), то излиза още, става дума за списание ИДЕИ, тя ме е насърчавала и пр.; даже си спомням, че по нейна покана аз ходих на една конференция в Дома на техниката, в която участва неин бивш научен ръководител, както тя го представи, професор... еди-кой си, не помня за жалост името му, тя била работила в ръководена от него Лаборатория или нещо подобно; тия неща са факти, които не вярвам и тя да отрече, дори и пред съда;

- Спомням си един друг епизод, малко преди да стане директорка: нейна приятелка, работеща в Търговската гимназия, и се наложило, за да си допълва часовете, да преподава предмета "Свят и личност", който се учи в 12-ти клас; тази дама, мисля по специалност икономистка, се беше доста уплашила, щото ето й се налага да преподава съвършено нов и то "философски" предмет. Та г-жа Анастасова, приятелката й, ме помоли да се срещнем с тази дама от Търговската гимназия, е, съгласих се, срещата беше в едно кафене наблизо до същата гимназия, там аз й бях представен като "голям спец" по тия предмети, бях помолен да я консултирам как се преподава този предмет, нали така беше, г-жо Анастасова, аз зная добре, че Вие всеки ден четете блога ми, вярвам, няма да отречете, че точно така беше? Аз тогава си спомням, че извадих лаптопа си и показах на загрижената колежка разни мои разработки по този предмет, които съм сложил в блога си, мои помагала, програми, списъци с теми, с въпроси и пр., които са предостатъчни да се води един интересен и полезен за учениците курс по този предмет; дълго разговарях с тази дама и, чини ми се, успях да й вдъхна увереност, че ще се справи; г-жа Анастасова тогава по време на разговора ни повтаряше "колко голяма работа сме ний, в нашето училище", "колко много сме напреднали" и т.н., все от този сорт бяха възклицанията й; можем да повикаме, ако г-жа Анастасова иска, тази дама, да ни бъде свидетел пред съда, нали истината все пак е важна, а не нещо друго? факт е обаче, че тази среща се проведе и че тя протече в този дух. Възниква логичният въпрос: а как тогава г-жа Анастасова допусна да бъде консултирана по този важен предмет нейната собствена приятелка от такъв един... "пълен некадърник" като мен?! Или тя тогава не ме е смятала за "пълен некадърник", аз лично бих желал да чуя с огромно любопитство отговора й на такъв един въпрос, зададен обаче пред съда!

- Е, стана най-накрая г-жа Анастасова директорка, седна на директорското кресло. През първата година на директорстването й, когато властта, изглежда, не й се беше толкова много отразила, тя беше изключително любезна с мен, приятелските ни отношения продължаваха, аз тогава също бях във великолепни отношения и с нейната най-доверена помощник-директорка и приятелка г-жа Камелия Стоянова, на която аз помогнах да стане... синдикален лидер на секцията на "Подкрепа" в училището, въпреки че не беше редно помощник-директор и пръв приятел на директорката да е синдикалния лидер; е, за този мой грях аз ще си платя съвсем скоро цялата цена, всичко в този живот се плаща. Както и да е, да остави това, но е факт, за който може да свидетелства всеки един учител от училището, че през първата година на директорстването на Анастасова моя милост беше от най-приближените и доверените й хора, аз от нея бях предложен и влязох във всички най-важни комисии, примерно тази за Правилника, другата, още по-важна, за диференцираното заплащане (!!!), дори в Етичната комисия мисля влязох, спомням си че като директорката четеше състава на тия комисии, аз изпитах неудобство, че ме е сложила комай във всяка една комисия! Аз съм такъв човек, изпитах неудобство, други може би се пъчат като ги тикат напред, ала аз съм скромен човек, то си ми е от характера. Мисля, че това нещо няма да го отрече уважаемата г-жа директорка, даже ако стане дума за него пред съда, а се знае, че пред съда всички са длъжни да говорят само истината; но това няма как да го отрече, щото има много свидетели, то стана пред целия учителски съвет, пък и има съответните документи в архива, където лесно може да се провери бил ли съм аз в толкова много комисии или не съм бил. И тук възниква сюблимният въпрос: знаела ли е вече тогава, че аз съм такъв "пълен некадърник", квалификацията, която тя дръзна да напише в моята заповед за уволнение две-три паметни годинки по-късно?! Ако е знаела, как така е допуснала да вкара толкова некадърен човек в такива важни комисии? Ако не е знаела, че съм чак такъв голям некадърник, как е станало така, че да се остави да бъде толкова много подведена, и то тъкмо от толкова некадърен човек като мен? Или аз по-късно съм се онекадърностил, тъй да се рече, ако позволите да се изразя малко по-философски? Аз, признавам си, си умирам от желание да чуя отговорите на г-жа Анастасова на тия сюблимни въпроси, отправени й пред съда.

- Интересно е, че между предишните възприятия на г-жа Анастасова спрямо моята личност и тези от последно време, които в нейната заповед за уволнение получиха, тъй да се рече, своя апотеоз, е налице същинска пропаст; много е любопитно как се е получил този срив, на какво се той дължи, може ли тя достоверно и убедително да обясни пред съда коя е точната причина за тази коренна и дълбинна промяна в собствените си възприятия? Вярно, г-жа Анастасова е дама, но ми се чини, че промяната на настроенията, която е така характерна за женската душа, едва ли може да бъде достатъчно убедителна мотивация, която да убеди съда, че тая промяна има съществен, значим, основателен, а не чисто капризен характер. Вярно, странностите на женската душа, които са вечна загадка за мъжа, са фактор, от това не можем да се абстрахираме, аз като психолог съм длъжен да отчитам всеки един фактор, но ето, че за съда нещата би следвало да имат една съвършено друга и то твърда, обективна обосновка, в противен случай всичко пропада. Същото може да се каже и за преценката на моята личност, пък и на мен самия като специалист от страна на инспекторката по философия г-жа А.Кръстанова, която години наред, откакто тя е инспектор (щото аз съм учител по философия доста преди тя да се възцари на това кресло, познавам много други инспектори преди нея), имаше за мен едно възприятие, което я правеше напълно спокойна, тя в училището, факт е, не се появи да ме проверява за повече от 10 години нито веднъж (!!!), но ето, изведнъж, успоредно с нарастването (кой знае защо?) на недоверието към мен от страна на директорката, и самата инспекторка почна доста да се безпокои и да изпитва съмнения относно моята работа и квалификация, та се стигна дотам, че изведнъж, по покана на директорката, тя започна да ме посещава едва ли не всеки месец, да не кажа ден; в един момент, съвсем неясно защо, проверките й зачестиха така, че сякаш е започнал да идва края на света, знам ли как де се изразя? То тия въпроси ми е много интересно какво убедително обяснение за същинската мотивация за коренната промяна на отношението си ще дадат пред съда както директорката, така и, особено, инспекторката, която, предвид участието й в моята екзекуция като преподавател по философия, сама би следвало да прояви желание да дойде в съда и да заяви открито позицията си (стига да не изпитва известни угризения на съвестта, някакви ненадейни морални скрупули, знам ли, човешката душа също е голяма загадка за нас, философите?!). Е, тя може да бъде призована като свидетел и от страната на ответницата Анастасова, но ето виждате, че процесът има всички шансове да стане доста интересен, да получи, респективно, и подобаващото медийно внимание - което да доведе до шумотевица, наближаваща по интензитет онази, на която се дължи славата на съдебното дяло на самия Сократ.

Ще видим де, този процес за мен е важен, защото в оформящия се съдебен процес на карта е поставено делото на целия ми живот, който аз отдадох на философията - и на българското образование. Отдадох всичките си сили, много работих, много постигнах, но ето, изведнъж се намери една администраторка, която по изцяло субективни причини, свързани със собствения й характер (и най-вече свързани с неумението й да работи с хора, с човешки същества) и с оглед да ми отмъсти, да се саморазправи с мен, да се отърве от мен, дръзна да ме обяви за какъв ли не, именно за "народен враг", за "злодей", в един момент даже за "луд", а накрая, в заповедта си за уволнение, дори се сети да предложи най-смешната и изцяло неубедителна мотивация, именно, обяви ме за... "пълен некадърник", за "вреден за младежта", "за изцяло неспособен да бъде учител" и прочие. Налице е крещящ пример за пълна злоупотреба със служебно положение и с власт в угода на изцяло субективни, личностни капризи, а такива неща, знайно е, са съвсем непозволени в една нормална и правова държава, където човешката личност е суверенна и дори свята; не, така не е позволено да се отнасят към човек в наше време дори и у нас: стига да не сме станали вече една изцяло тиранична, дива, варварска мутренска държава, в която всеки си прави каквото му скимне - и е способен, ей-така, за разнообразие, да гръмне по какъвто си иска начин и да застреля оня, който му се изпречил пред погледа.

Не, така, както си позволи да постъпи тази особа в тия паметни три години, към мен не са си позволявали да се отнасят дори и във времето на най-първосортния комунизъм, което аз имах злата участ да живея, така обаче да се отнасят с човешко същество пък съвсем не е позволено в страна, която е в Европейския съюз, именно сред най-цивилизованите, най-културни и най-човеколюбиви страни в целия свят. И аз, като човек, имащ европейско съзнание, ще направя нужното, за да докажа на въпросните самозабравили се администратори, че така към човешко същество те нямат правото, не могат да се отнасят дори и у нас, в страната с толкова недопустими нрави и табиети.

Ще каже някой: абе, Ангеле, защо си губиш времето да пишеш всички тия неща бе, човече, зарежи, съди я, но не го преживявай толкова надълбоко всичко това?! Има всякакви хора и всякакви мисли минават през главите им. Защо пиша това ли? Защото, първо, случаят е важен и показва нещо много характерно и значимо за съвременните нрави, а аз като изследовател не мога да не се интересувам най-живо от такива човешки, нравствени и психологически, казуси. На второ място защото такова едно безчовечно отношение към мен, не крия, ме обиди най-дълбоко, ето, дръзнаха да ме обявят за "пълен некадърник", аз бидох изритан от образователната сфера по недопустимо грозен начин - нищо че отдадох целия си живот на делото на образованието и възпитанието на младите, на делото на тяхното личностно и духовно израстване. Нека всеки да опита да се постави на мое място и да опита да почувства какво ми е. На трето място аз силно съм заинтересован и по философски подбуди да участвам в разнищването на този великолепен казус до установяването на истината по него. Пиша си по тия неща, щото за тях, признавам, ще издавам нова книга; философска, психологическа, свързана с образованието ни, историческа даже, за историята на нашите съвременни нрави: това е моята "златна мина", а кой няма да копае всеки ден ако е намерил своята "златна мина"?

Кой знае дали съдбата не ми е приготвила това изпитание за да изпита и провери колко наистина струвам като личност - и ми е дала шанса да докажа най-сетне себе си, щото аз заради своята пословична скромност до този момент никъде не съм се навирал; е, сега самата съдба ме тика в някакъв грандиозно, фрапантно скандален случай, та да ме изтика до заслуженото място; всеки си получава заслуженото в крайна сметка, това, предполагам, важи и за самозабравили се и опиянени от наркозата на властта властници, независимо на какво място в нея се намират. На съдбата ний, смъртните, не можем да се противим, аз затова се старая да спазвам правилото: прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Това и правя, това съм правил през целия си живот, правил съм каквото съм длъжен, е, поех и известни рискове, щото, оказва се, да се живее подобаващо в наши условия често е дразнещо за околните. Раздразних достатъчно хора, е, те се опитаха да ми отмъстят, но прекалиха: поискаха да ме унищожат не само физически (отнеха ми здравето, съсипаха ми здравето!), но и морално, именно, дръзнаха да потъпчат в калта престижа ми. Да убият самочувствието ми. Е, няма да позволя това. Те отдавна да бяха го разбрали, ама не би.

Тяхна воля. Всеки сам е ковач на съдбата си, както го е казал Клавдий, аз също приемам тази максима; заради нея се имам за човек, държащ най-много на свободата си, на истината също, а в крайна сметка и на достойнството си. Достойнството си няма да позволя да ми го тъпчат безнаказано някакви си там опиянени от власт... самодържци: не са познали, имаха неблагоразумието да ударят на твърд камък. Да, но май пак прекалих с думите, те са моето единствено оръжие, аз пари нямам, нито пък към власт се стремя, имам и разполагам само с думите. Тъй че простете, че не оставям оръжието си, ами го размахвам подобно на оня смахнат симпатяга... Дон Кихот. Е, намерих си подходяща компания, няма що...

А сега да ви оставя на размислите ви, нека денят да ви е плодотворен! До нови срещи! Не си мислете, че тия, моралните проблеми, на които аз наблягам, са "пълни измишльотини", "фантасмагории", "разтягане на локуми" и пр., както ме наруга наскоро една оправна даскалица във фейсбук; не е така; горко ви ако си мислите, че е така: за нищо не ставаме, не сме човеци, а уроди - ако потъпчем и си позволим да се погаврим с морала, сиреч, с най-святото; това поне признавате ли го?! А най-святото за нас, човеците, е че сме човеци, сиреч, Божии твари, имащи души; нашата духовна същност е най-святото; затова трябва да бъдем и да си останем човеци - на всяка цена! Е, аз в това вярвам, за това работя - и то не от вчера, а откакто се помня; винаги за това съм работил и за това съм се борил. То е моето верую. Затова от него няма да се откажа докато дишам...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Мой разговор с Жак Асса - за живота, за миналото и настоящето, за общуването с младите, за съдилищата и по други важни теми

Снощи в късната вечер завързахме разговор по скайпа с г-н Жак Асса, бивш дългогодишен учител и доайен на ПГЕЕ-Пловдив, който сега живее в София; спомнихме си това-онова за времето, в което сме работили в едно и също училище. Той е инженер, много добре го познават всички, които са учили в ПГЕЕ-Пловдив, училището, от което новата директорка го изгони по крайно неподобаващ и унизителен начин, аз съм писал вече за това. Аз пък бях уволнен преди около месец от твърде войнствената нова директорка Стоянка Анастасова - след като съм работил там около 14 години; известно е, че тя ме уволни на "основание" това, че по нейна преценка съм бил "абсолютно некадърен", "изцяло неспособен да бъде учител" и пр., нищо че като учител по философия съм работил повече от 30 години. Уволни ме всъщност за отмъщение, защото аз съм човекът, който не пожела да склони глава и да почне да прави поклони пред царствения й пиедестал; дори години наред я критикувах публично, в блога си, пък и на учителски съвети и т.н. Е, скоро съдът ще реши кой прав, кой крив, може ли така да се отнасяш с един човек, с един колега - пък дори и да си всемогъща директорка на училище.

Такива, за жалост, истории се случиха напоследък в това знаменито преди години училище, което сега е паднало дотам, че с прискърбие тия дни установих, че ръководството му е дало обява да моли разни отпаднали от други училища ученици да дойдат да се запишат в него (!) тъй като не могат да си запълнят паралелките (тия дни все още тече приема на нови ученици); някога обаче училището е било така елитно, че в него много трудно се е попадало, влизали са след строги изпити, конкурс и прочие. И е било голяма чест да учиш там. Но времената се менят, тъжно е обаче, че вместо да се развива във възходяща посока, училището в наши дни запада - благодарение на старанията на ръководството си. Както и да е, та ето какво си казахме с г-н Асса, публикувам разговора ни с негово съгласие (разбира се, премахнал съм някои моменти, които нямат важно, съществено или принципно значение):

Ангел Грънчаров каза: Имам една молба, г-н Жак Асса, понеже си идвал в Дискусионния клуб, пък и в мои часове си влизал и затова имаш непосредствени впечатления от начина, по който общувам с учениците: би ли описал с няколко думи впечатленията си - тъй като ето, представен съм в заповедта за уволнение като някакъв урод?! Адвокатът каза, че ако даден човек не може да дойде да свидетелства пред съда, все пак може в писмен вид да представи своето впечатление. Ако ти се пише де, пък ако искаш, заповядай в Пловдив да свидетелстваш пред самия съд, делото - на шега казано - може да влезе в историята, то наподобява знаменития процес над Сократ. :-)

Жак Асса каза: Абе имаше една дискусия за религията в присъствието на външен инспектор. Не си спомням точно какъв беше, проведе се в една от класните стаи. Помниш ли кой беше, за да го цитираме и неговото име? Имаше и една дискусия на тема ГЕЙ-ПАРАДИТЕ, нямаш ли я запазена?

Ангел Грънчаров каза: Този външният беше, мисля, инспекторът по български език и литература към РИО-Пловдив.

Жак Асса каза: Темата на тази дискусия беше бог.

Ангел Грънчаров каза: А за гей-парадите не се сещам дали има запис, аз ще се поровя в архива на блога за да видя какви дискусии има записани на видео. Добре че ме подсети за това.

Жак Асса каза: И този инспектор даде много положителна оценка на тази дискусия и най-вече затова, че учениците имаха свободата на изказ. Крайният извод от дискусията беше, че независимо от твоята позиция - има ли бог, няма ли бог? - моята позиция беше: християнството и изобщо религията е създала общочовешка етика, която трябва да намери място във философията, литературата и дори в точните науки.

Ангел Грънчаров каза: Да, спомням си, хубава дискусия беше тази за Бога, получи се чудесна дискусия тогава. Този инспектор май беше по някаква друга работа в училището и дойде на дискусията, а пък може, знам ли, специално за нея да е дошъл като е прочел обявата в блога. Но тогава бяха хубави времена, имаше свобода. Откакто директор е Анастасова хората ги е вече страх да идват в Клуба, той замря заради липсата на подходяща атмосфера в училището. Без свобода нищо добро не вирее в живота на една училищна общност. Ти да ми станеш свидетел на делото искаш ли? Идва ли ти се до Пловдив по такава работа? Само за едно заседание на делото става въпрос?

Жак Асса каза: Ще видим. Дискусията беше на високо ниво, тези коментари, плюс тези които имаш в интернет можеш отново да публикуваш в блога, което ще ти бъде и подходящо доказателство затова че си "центрован", а не си "откачалка" - както твърди многоуважаемата настояща директорка.

Ангел Грънчаров каза: Щото си идвал на дискусии, пък и в мои часове, имаш погледа, пък си и авторитет. Твоето мнение тежи. Г-н Паунов и г-н Калин Христов вече се съгласиха да ми бъдат свидетели на делото. От тия, дето работят още в училището обаче никой не прие: разбираемо е, хората не щат да си създават нови главоболия с директорката.

Жак Асса каза: Можеш да публикуваш дословно този наш диалог, пък и намери самия видеозапис, ако го намериш ще бъде чудесно.

Ангел Грънчаров каза: Този сега дето водим диалог ли ми разрешаваш да публикувам?

Жак Асса каза: Да, но без думите за многоуважаемата директорка - под тези думи не мога да се подпиша.

Ангел Грънчаров каза: Аз тия думи за "многоуважаемата директорка" не мога да ги намеря. Кой ги е казал?

Жак Асса каза: Вече намери ли думите "многоуважаемата настояща директорка"? Колкото до свидетелстване пред съда - Иванка би дошла. Кога е насрочено делото? Тя може да потвърди мнение и от мое име, и собственото си мнение, почерпено от лични наблюдения и моите разкази. И нейната фамилия е Асса, тъй че разлика няма да има.

Ангел Грънчаров каза: Намерих нашата дискусия, пак, наново я публикувах - виж: Една дискусия за вярата и Бога с участието на Жак Асса, проведена в Дискусионния клуб на ПГЕЕ-Пловдив през 2009 г.. А "многоуважаемата" се подразбира, че е в кавички, тъй да се рече :-); пък нека да бъдем любезни все пак към дамата.

Жак Асса каза: А сега публикувай и разговора ни сега по скайпа, като потвърждение че дискусията е протекла добре. Допълни също, че потвърждавам, че съм присъствал и в много други твои часове, когато аз самият съм нямал часове. Те също преминаваха много добре.

Ангел Грънчаров каза: Да, непременно, много съм ти задължен, че ме подсети за тази хубава дискусия за вярата и Бога; непременно ще публикувам и този наш разговор, само че утре сутринта; днес много се преуморих, от 5 часа сутринта съм в интернет! :-(

Жак Асса каза: Тогава нямаше кампания срещу тебе, никой не настройваше учениците и не ги плашеше, предполагам съм попадал на такива класове, където мнозинството са били мислещи, а не страхуващи се - и нагаждащи се към някого.

Ангел Грънчаров каза: Да, тогава имаше нормална за спокойни занимания атмосфера, аз даже я определям като "оксфордска", така писах преди време в блога; ето това мое определение най-много ядоса, направо вбеси въпросната администраторка. Тя много пъти язвително е процеждала тази дума ("оксфордска") през зъби в разговор с мен. Този инспектор също участва в дискусията ни тогава, вземаше думата; видеозаписът има голямо значение, показва как по начало сме общували и помежду си, и с учениците. Там дори присъства, забелязва се в кадър Камелия Стоянова, на която след една година й предстои да стане първа и най-вярна помощница на новата директорка. Камерата я е хванала, тя обаче още не е помощник-директорка, властта не я е опиянила все още. :-)

Жак Асса каза: Тъй като обвинението й е и че си правил записи часове с ученици без съгласието им, адвокатът ти може да използва и да поиска и тези записи в интернет да се приемат за доказателства. А и съвременното обучение изисква именно такива новаторски уроци. А това са предимства на твоята методика. И това трябва да бъда подчертано от твоя адвокат. Иванка също ще го изтъкне на делото. Но ти не ни каза за кога е насрочено то? Явно си уморен - ще продължиш с Иванка за по-нататъшната линия на защитата.

Ангел Грънчаров каза: Делото още не е насрочено, тия дни внасяме исковата молба и завеждаме делото, а след това ще чакаме поне месец за насрочването му. За да може другата страна да се запознае с исковата молба и да даде своя отговор.

Жак Асса каза: Хайде лека нощ! За днес стига, добре знам какво е 15 часа да си на компютър.

Ангел Грънчаров каза: Болят ме очите, хайде лека нощ - утре пак ще може да си поговорим.

Жак Асса каза: Лека! :-)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Пътят към постигане на човека у човека

Мило дете, пораснало или не, правителството те иска невеж, църквата - смирен, фирмите - пречупен, банките - длъжник, правосъдието - затворник. Единственото, което не могат да ти отнемат, е знанието и фантазията ти, а знанието те прави свободен. Сега погледни книжките край теб и реши искаш ли друг да мисли и решава вместо теб? Или можеш да извървиш пътя към това да си свободен.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Това, което прави човека свободен, не е собствено знанието, а... истината, а пък знание и фантазия (плюс чувствата), взети заедно, правят онова, което наричаме душа и дух на човека, сърцевината, истинската същност на човека. Тъй че не друго, а духът прави човека свободен, а знанието, възпитанието и прочие са нещо като средствата, за да освободим духа си, да развием духовната си същност, сиреч, да станем личности в собствения смисъл: личност и свобода са неразделни, несвободният е безличник, жалко подобие на човек, но не човек в истинския смисъл. Тази е моята добавка. Просто да знаеш не е всичкото, към което следва да се стремим, заниманията с наука (област на чистото знание и познание) директно не ни прави свободни, тия неща не бива да се бъркат и смесват. Онова обаче, което развива цялостния потенциал на човека и неговите творчески сили е философията. Занимаващият се само с науки и с добиване на знания е нещо като едноок човек - как се наричаха тия еднооки същества в митологията? - да, циклопи се наричаха, та самоцелното знание на човека без развиване на неговите чувства може да доведе до погубване на човечността му, но балансът и синхронизирането на тия две съществени страни поражда именно онова, което наричаме творчески дух на човека или накратко духовност на човека.

Човекът по идея е духовно същество, същество, способно да има дух, сиреч, да е развито в пълния си потенциал. И прочие. Такава ми е само забележката към горното твърдение, което открих във филма. Иначе то само по себе си има значение, стига да не подвежда обаче някои хора. Заниманията с науките и знанията сами по себе си не ни правят човеци, иска се нещо друго, нали така? И това друго не бива да го забравяме или пренебрегваме, щото в противен случай ще пострада човечността ни; оттук ще загубим и свободата си - ще станем, следователно, античовеци. Това вече се е случвало в историята, случаят с комунизма - "най-научната доктрина" - е показателен в това отношение. Затова не бива да допускаме нови деформации в тази посока...

Толкоз! Хубав ден ви желая! малко философия никога няма да Ви е излишна, нали така? Убедихте ли се в това?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Първата в България модерна творческа стая за ученици и учители

Първата творческа стая за учители и ученици вече е факт

Учителите ще се мотивират за работа с нови методи на преподаване

ГПАЕ „Гео Милев“ – Бургас (Английската гимназия) изпълниха пионерен проект в образованието на национално ниво. Училището се сдоби с модерна Творческа стая. Тя ще стимулира обогатяването на учебната програма, ще даде свобода на учебния процес, учителите ще се мотивират за работа с нови методи на преподаване, а в учениците ще бъде провокирано нестандартното мислене.

Пространствената организация на творческата стая по своя замисъл онагледява структурата на креативния процес и спомага за неговата реализация. Отделните зони подтикват учениците към самообучение, изследователска дейност, скоростно генериране и филтриране на идеи, както и към осъществяване на тези идеи чрез екипна работа.

Целта на Креативната стая е да стимулира учениците да създават нещо ново, а не само да следват установените класически модели на процеса преподаване – усвояване на знания. Проектът е замислен и реализиран съвместно с директора на бургаската гимназия – Милена Андонова. Автор на концепцията е архитект Галина Милкова. Автори на дизайна са арх. Галина Милкова и дизайнерът Недко Николов.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Доколко е първа тази творческа стая е отделна работа, понеже още преди три години в ПГЕЕ-Пловдив бях създал кабинет по философия, който доста наподобяваше тази "първа творческа стая", имаше си в нея кътове за самостоятелни занимания, за четене, голяма обща маса за обсъждане на проблемите, по стените учениците сами слагаха идеи, мисли, цитати и пр., които са ги впечатлили (отпечатани на принтер), цялата стена беше осеяна в такива мисли; имаше много портрети на философи, картини от изобразителното изкуство и пр.; но всичкото това беше съсипано (тъй като на директорката й хрумна да ликвидира кабинетите); както и да е. Радващо е, че в Бургас има вече такава творческа стая, дано подобни неща се появят във всяко едно училище! И не само по една да е тази творческа стая, а творчески да станат в един момент всички учебни стаи и кабинети, ето това да си пожелаем, ама кога ще стане, то изобщо не се знае - за жалост...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

О, славна и величава българска бюрокрацио, за твоите подвизи ний ти дължим не само дълбок поклон, но и най-справедливи награди!

Завързва се друга една чудесна, направо възхитителна история в рамките на разплулата се от абсурди административно-командна образователна система: вчера получих отговор от страна на началничката на РИО-Пловдив А.Пакова - виж Дискретният чар на бюрокрацията: възхитителният отговор на РИО-Пловдив на мое възражение - по повод на мое възражение заради недопускането ми за участие в конкурс за директор на гимназия - виж И няма човешко право, писано или неписано, което да може да отмени дълга ни най-напред и преди всичко друго да сме човеци... - а пък бях недопуснат за участие във въпросния конкурс защото директорката на ПГЕЕ-Пловдив по недопустимо волунтаристичен начин ме уволни от същото това училище по смехотворния мотив "пълна некадърност", "абсолютна неспособност да бъде учител" и прочие глупости, които тя дръзна да напише в заповедта за уволнение.

Написа тя тия глупости, но ето, те в момента, в рамките на абсурдната система, се възприемат за нещо като "доживотна присъда", да, излиза, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив все едно си е присвоила правата на съд, щото тя фактически с този свой административен акт все едно ме осъди, а пък системата признава "присъдата" й; а пък това, че тази "присъда" посяга на мои фундаментални човешки и граждански права, гарантирани с Конституцията, именно право на труд, на суверенитет на личността и пр., са потъпкани по недопустим начин, това самозабравилите се администратори изглежда изобщо не могат да го проумеят, видите ли до какви абсурди води прилагането на една безконтролна власт?! Но ние, българите, в мнозинството си търпим и понасяме тия и подобни на тя издевателства и гаври, не реагираме никак, мълчим си, нагаждаме се, подмазваме се на началствата, сиреч, показваме един робски манталитет, не бива така, ако продължаваме така, ако не реагираме като достойни човеци и граждани, гаврите нима някога ще престанат? Е, аз реших да покажа, че човек въпреки всичко трябва да се бори, да не позволява да го унижават, е, боря се според силите си, реагирам, не се оставям да ме тъпчат.

Превъзходен е и този казус, нали, какво ще кажете?! И така, сега значи излиза, че началничката на РИО-Пловдив изцяло застава зад този крайно несигурен аргумент за недопускането ми в конкурса, именно, щото, в крайна сметка, по тази "логика", видите ли, един вид "доказано" съм бил обявен за "некадърен" - нима не е крайно глупаво това, нима това не е смехотворно?! Да, обаче в рамките на системата човешки чувства не са позволени, човешките реакции са забранени; е, понеже като философ и психолог добре знам, че това е ахилесовата пета на системата, ще си позволя тази сутрин да реагирам по един особен, чисто човешки начин, ще напиша един документ, с който ще поставя в сложна ситуация адептите на абсурдната система; ето какво ми хрумна, ето какво сторих:

До г-жа ВАНЯ ЧАВДАРОВА ДОБРЕВА, Председател на Парламентарната комисия по образованието и науката

(и до всяко следващо лице, което ще я наследи на този пост)

До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката

(и до всяко друго лице, което ще я наследи на този пост)

До г-н К. Пенчев, омбудсман на Република България

До доц. д-р Ана Страшимирова - Председател на Комисията за защита от дискриминация

КОПИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ: г-жа А.Пакова, Началник на РИО-Пловдив

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОТДАВАНЕ НА СПРАВЕДЛИВА НАГРАДА НА НЯКОИ ТЪЙ ГЕРОИЧНО ПРОСЛАВИЛИ СЕ ТРУЖЕНИЦИ НА СЛАВНАТА БЪЛГАРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ

Написа: Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование, от гр. Пловдив, адрес: Ж.К.Тракия, бл. , вх. , ап. , тел.: имейл:

Уважаема госпожо Председател на Парламентарната комисия по образованието и науката

Уважаема госпожо Министър,

Уважаеми господин омбудсман,

Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация,

Преди няколко дни със свое ВЪЗРАЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТКРИТО ПИСМО се пожалвах от неправомерни, противозаконни действия на чиновници в РИО-Пловдив; минаха няколко дни и ето вчера получих невероятно интересно писмо, написано от началничката на тези същите провинили се по моя преценка чиновници, с което тя изцяло застава зад провинените и ми "доказва", че те съвсем "справедливо" и "правилно" са се били погаврили с мен; ето, прочетете този невероятен административен шедьовър, който може да се сравни само с най-върховите постижения на абсурдистката литература в лицето на творенията на безсмъртните майстори на този жанр, именно великите писатели Франц Кафка, Йожен Йонеско, Самюъл Баркли Бекет, а в някакъв смисъл много напомня и духа, излъчван от творенията на не по-малко великите Ерик Артър Блеър, известен под псевдонима Джордж Оруел, също Евге́ний Ива́нович Замя́тин, накрая ми се ще също да спомена и името на Андрей Платонович Климентов, обезсмъртил се в световната литература под псевдонима Андрей Платонов; та ето въпросния документ, който може да конкурира творенията на гореизброените гении на литературата:

Публикувах в блога си този шедьовър на изкуството на писане на административни документи без никакъв коментар понеже, както заявих там, пред него човек може само да онемее; и си позволих да възкликна ето как:

О, славна бюрокрацио, ти си тъй величава в своята находчивост, че пред теб ний, простолюдните, стоим само на колене!!! Четете, възхищавайте се, треперете от възторг!

Простете за лиричното отклонение, тъй неподходящо за строг административен документ, предназначен за вниманието на представителите на толкова отговорни институции, но ми позволете да забележа, че и ний, българите, и ний, българските граждани, и ний, жертвите на този толкова изтънчен административен тормоз и терор, на който ни подлагат представителите на славната българска администрация, та значи и всички ний, позволете ми да добавя, сме, представете си, человечески, тоест човешки същества! И ний имаме човешки чувства, когато ни тъпчат, когато се гаврят с нас, когато ни мачкат по толкова абсурдни начини, ний реагираме емоционално, примерно, ядосваме се, нервираме се, треперим от гняв заради униженията и пр. Слава Богу, в случая този документ поражда у нас съвършено ведри чувства на веселие, на смях, на незлоблив хохот, което именно показва, че въпросната администраторка г-жа Пакова, явно, има невероятен литературен талант, щото е успяла да обогати въпросната традиция на световната абсурдистка литература с произведение, което именно да предизвиква такива искрени чувства на възторг, на веселие, на смях и пр. Това, позволете ми да забележа, като ценител на тази литература, е върховно постижение, поради което смирено Ви моля да се възползвате от високото си положение като ръководители на такива отговорни институции и да направите нещо, като издействате някаква що-годе достойна литературна награда за г-жа Пакова; щото, позволете ми да отбележа, ний, българите, сме прочути и с това, че не ценим талантите сред нас, не ги забелязваме, не им обръщаме внимание, а това е несправедливо, това е проява на крещяща несправедливост!

Каква може да бъде наградата за г-жа Пакова оставям да прецените всички вие, ако желаете, можете да обявите и конкурс по повод на това каква именно да бъде нейната заслужена и справедлива награда. Да, нека да се обяви един демократичен конкурс, на който да се реши какви следва да бъдат заслужените награди за всекидневните подвизи за неуморните труженици на нашата тъй всеотдайна родна бюрокрация - които всекидневно бдят над нас, работят за нас, оказват ни какви ли не милост и прочие, виждате, сам съм затруднен да представя по подходящия достоен начин техните,тъй да се рече, всекидневни бабаитщини! Тази същата г-жа Пакова заслужава и награда за това, че в продължение на повече от две години аз комай всеки ден имах добрината да я алармирам за неръкотворните подвизи на друга една исполинка на най-вдъхновените административно-творчески епопеи, именно за подвизите на славната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, ала г-жа Пакова удържа на натиска, успя всичко да замете под килима, не се намеси, не направи нищичко за да угаси творческия плам на въпросната тъй вдъхновена директорка, поради което именно и заслужава още по-голяма награда, за която най-верноподанически Ви моля да благоволите на й отредите, да й изходатайствате и прочие.

Естествено е, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова също заслужава справедлива награда за своите подвизи, ето, тя в крайна сметка успя да ме елиминира от намиращата се в тъй бляскаво състояние образователна система на България, обяви ме за най-зъл неин враг, успя да надуши заплахата, предприе и проведе направо титанични по талантливостта и размаха си мероприятия, с които в крайна сметка успя да отстрани главната пречка пред по-нататъшното още по-бляскаво развитие на българското образование: моя милост се оказа тази главна пречка! Накрая позволете ми да отбележа, че награда заслужава и г-жа Министърката Клисарова, именно за нейния несрещан в историята стоицизъм: простете, г-жа Клисарова, но аз наистина съм удивен пред силата на Вашия стоически непреклонен дух, Вие наистина за тия две години не се трогнахте за нищо, не трепнахте пред вида на безобразията, които се вършат в подведомствената Ви система и сфера; Вашият удивителен стоицизъм заслужава голяма награда! Дано това мое писмо помогне всички вие да бъдете наградени и поощрени, ако трябва, г-жо Добрева, Парламентът може по този повод да учреди и медал "За административна доблест, за беззаветен административен героизъм!", вие там можете да решите как по-сполучливо да наречете този медал, но аз гарантирам, че такъв медал е крайно необходим, ето, като български гражданин ви давам предложение да се поправи една такава крещяща несправедливост!

Толкоз. Да се надяваме, че ще се трогнете, след като прилагам, виждате, невероятни усилия със своята тъй жалка литературна дарбица да ви впечатля, да породя във вашите строги сърца известни приятни емоции и пр. Бъдете здрави! И продължавайте все така всеотдайно да работите за будующето процветание на нашта свидна родина! До нови срещи!

2 юли 2014 г.

Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Свободата не е страшна, страшна е несвободата - щото тя ражда само чудовища

Г-н Явор Ганчев, лидер на Националната мрежа на родителите, е написал във фейсгрупата‎ Учители следната реплика, по която се е наченала дискусия; помествам по-долу само моето изказване по повод на дискусията, понеже по правилата на затворените групи не било трябвало да се изнася информация от тях, едно изискване, чиито смисъл аз не разбирам, но се налага да спазвам (вече веднъж бях изключван заради неспазване на тази глупост):

Образованието не е присъда със срок на изтърпяване. Не и в 21 век. Все едно ще е дали основното образование е седем или осем класа, дали ще се повтарят класове, дали ще има единствен учебник и целодневно обучение, какъв ще е хорариумът. Това са мюрета, след които учителството охотно плува, само и само да не мисли за необходимостта от фундаментална промяна в системата (от "структурирана около учебника" към "структурирана около ученика").

А ето сега моето изказване по повдигнатия проблем:

Подкрепям становището на г-н Ганчев. Промяна в доказано банкрутиралата образователна система означава свобода за участниците в нея, а свобода означава отделната личност да избира всичко онова, което засяга живота и бъдещето й. Не чиновниците да решават за всички, а учениците, родителите, учителите всичко да решават. Нима е толкова трудно да се разбере това?!

Свободата не е страшна, страшна е несвободата, щото тя ражда само чудовища. На тия, на които свободата им се вижда страшна, трябва да им се помогне да разберат, че страховете са им напълно неразумни. Свободата освобождава творческия потенциал на всички, и на учителите, и на учениците, и на образователните мениджъри даже, на директорите. Сега, в съществуващата система, всички - учители, ученици, родителите даже - са роби или поне слуги, лакеи, прислужници на всемогъщата система и на всевластния държавен чиновник (на когото, впрочем, не му пука изобщо за качеството на образованието на нашите деца, на него му пука само за едно нещо: властта му да не бъде накърнена!).

Коренната промяна означава всички реални участници в процеса на образованието и възпитанието просто да станат човешки същества; да си човек и да си несвободен е невъзможно, човекът е човек когато е свободен - и носи пълната отговорност за всичко, което го касае.

Всички неразрешими в рамките на системата проблеми - лоша дисциплина на учениците, неангажираността им с ученето, отвращението им от училището и пр. - ще бъдат решени мигновено ако свободата стане водещ принцип: свободата наистина е онова магическо нещо, което всички проблеми решава и всички загадки разгадава: тъй като всичко вече ще бъде поставено на вярната, на точната основа. А в момента всичко е поставено на невярна основа, поради което всичко е извратено, изкривено, изопачено, невярно, объркано и пр., ето затова и всички в системата са недоволни, всички страдат. (А тия, дето са доволни от системата, тяхното положение е безнадеждно: те вече са станали истински роби - щом не желаят свобода!).

Простете, че написах толкова дълъг коментар (аз и по-дълъг коментар мога да напиша, но сега се ограничих само с това!), но смятам, че тия толкова прости неща трябва да се повтарят дотогава, докато се осъзнаят от всички; а да си учител и да не ги съзнаваш пък е направо непростимо...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Откри се тия дни "Закон на Грънчаров за генезиса и функционирането на таланта и некадърността", с който ще кандидатствам за... Нобелова награда!

Тази сутрин ми се ще да поразсъждавам по една чудесна тема: как и кога човек става... некадърен, става некадърник? Да, наистина, страшно много ме вълнува истината по този въпрос - особено след като преди около месец получих официален документ, в който от официален държавен чиновник (директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова) съм провъзгласен за "пълен некадърник", за "изцяло неспособен да бъде учител" и пр. Нейната тъй любезна и при това изключително... колегиална теза ще бъде оспорвана в съда, тия дни завеждам съдебно дяло, и ето, ще се наложи по съдебен ред да се доказва, аджеба, аз кадърен ли съм или съм некадърен, и ако съм, видите ли, некадърен, кога и как е станало това, щото пък имам други документи, подписани от други държавни органи (университети и пр.), в които се удостоверява, че съм... кадърен. И мен много ме вълнува как съм се, тъй да се рече, онекадърностил, как кадърността ми е пропаднала и пр.

Също не е без значение да се отговори на много други, производни и по-практични въпроси: а какво ще правим сега след като се оказва, че повече от 30 години един "некадърник" е преподавал философия на хиляди ученици, как тъй целомъдрената система изобщо не е разпознала и е търпяла такъв един спотаил се некадърник, излиза, по тази логика, че след като веднъж вече съм бил разобличен най-сетне в некадърността си от една бдителна директорка, то какво става с оценките, които съм писал на всичките тия хиляди мои ученици, те са влезли в дипломите им, нима може оценките, написани от такъв пословичен некадърник, изобщо да имат легитимност, не е ли необходимо да се изобрети начин държавата да поправи аномалията, примерно, да обезсили всичките тия дипломи, а пък учениците, на които съм преподавал през всичките тия години, да бъдат привикани в съответните бдителни държавни органи, да бъдат задължени да бъдат обучени в съответните курсове по "най-правилната философия", проведени от изцяло кадърни и доверени на Системата преподаватели, пък едва след това пред строга комисия следва да защитят свои нови, вече изцяло състоятелни и законни оценки! Обръщам внимание на такъв един логически обоснован извод от тезата на въпросната бдителна директорка, щото наистина когато едно лице, поставено на отговорна държавна длъжност, взема някакви решения, това лице трябва да умее самостоятелно да извежда всички възможни изводи от решението си и ако се стига до подобни абсурди, следва да може да го премисля, да внася корекции в него и т.н. Ясно е априори, че и въпросните отговорни държавни лица трябва да умеят да мислят, щото иначе се стига до непростими аномалии - от рода на тази, за която ми се иска да спомена, та да покажа до какъв абсурд се стига благодарение на едно съвсем непромислено решение. А след това ще се върна на силно заинтригувалата ме тема за това как и кога човек става некадърен - и, респективно, кадърен.

Ще бъда конкретен та да бъда разбран по-добре и от ония, които срещат известни трудности с мисленето. Вчера за кратко посетих в удобно време училището, от което бях изгонен предпразнично (няколко дни преди 24 май) и съответно по един най-безцеремонен начин (това е любим специалитет и патент на въпросната бдителна директорка, която именно разобличи моята безпрецедентна некадърност), та значи вчера посетих училището, проникнах в учителската стая и успях да погледна в дневниците; интересуваше ме как са завършили учениците, на които преподавах философски предмети, това са ученици от 10-ти и 11-ти клас. (Съобщавам това, та директорката да затегне още повече пропусквателния режим в училището - и да забрани влизането в него на "доказани врагове" като моя милост!) Получих по този начин информацията, която ми беше необходима. И във връзка с тази информация сега искам да представя един чудесен казус, който се оформя във връзка с въпросното директорско решение да бъда уволнен месец преди края на учебната година. Този казус има вероятността да бие всички досегашни други подобни шеметни главоблъсканици, които са ни познати от литературната и изобщо световната история - като "Параграф 22", "1984", "Повелителят на мухите", абе има голяма вероятност като опиша този казус името ми да започне да бъде поставяно редом до това на Бекет, Кафка, Йонеско, Джойс и останалите представители на умната литература, която много обича да нищи парадоксите на "правилно организирания живот" - ката, както го разбира нашата тъй умна администрация. Та нека вкратце да се опитам да представя чудния и дивен казус, който се оформи след така умното, повтарям, и най-вече бдително решение на въпросната училищна директорка, която, вярвам, ще ми бъде благодарна: заради прославянето на този неин принос към историята на литературата - понеже самата тя по образование е литераторка, е учителка по литература де, да не си помислите, че самата тя е литераторка, санким, писателка; не, няма такова нещо, нейният гений, както виждате, е в областта на администрирането.

Малко преди края на учебната година - четири седмици само, сиреч, 4 учебни часа преди завършването по тези преподавани от мен предмети - директорката се одързостява да уволни преподавателя, който е работил месеци наред с учениците, именно моя милост, преподавал им е философия и то в едни нечовешки условия, тъй като директорката, с оглед да "докаже" предварително замислената цел (именно моята некадърност), се постара в някои класове, в един клас най-вече, ситуацията да е крайно тежка, именно с оглед да има "илюстративен матр`ьял" относно моята тъй крещяща "некадърност". Както и да е; нека сега обаче да опитаме да проследим по логически път всички ония резултати, произтичащи с безпощадна необходимост от въпросното така умно и проницателно решение на директорката. Тя издаде безпрецедентна заповед за уволнението ми, в която се мъчи да "докаже" въпросната моя "крещяща некадърност" и ето, аз вече съм облагодетелстван, комай единствен в нашето славно отечество (в което комай всички са "специалисти по всичко", от всичко разбират!) да имам официален държавен документ, в който е провъзгласена моята "пълна некадърност"; о`кей, приемаме, че понеже "държавата никога не греши", то моето удостоверение за некадърност е вярно, е съвършено правилно. Да се опитаме сега да извлечем всички възможни изводи от такава една проницателна, изключително бдителна и при това съвършено умна директорска теза.

На първо място учителката, която ме е заместила, е била поставена пред една неизпълнима задача: за 1 месец да успее да попълни празнините във философското образование на учениците, които според въпросната директорска теза са били обучавани до този момент от един "изцяло неспособен" преподавател, от един пълен некадърник. Логично е даже да се запитаме: а могъл ли е един пълен некадърник изобщо на нещо да научи учениците? Разбира се, не, щото ако допуснем, че пълните некадърници могат все пак на нещо да научат учениците, то това ще доведе до разклащане на цялата ни образователна система! А ний, като примерни граждани, такова нещо не можем да допуснем. Тъй че си заслужава да направим извода: учениците месец до края на учебната година не са научени на нищо от изцяло некадърния учител, който ги е обучавал до този момент по философия. И така, стигаме до следното заключение: не, учениците на нищо не са научени от този некадърник, ерго, оценките, които той им е писал, са абсолютно... невалидни! И трябва да бъдат обезсилени - според тъй мъдрото решение на директорката, уволнила въпросния некадърник само месец преди края на учебната година.

Ако сме последователни, трябва да приемем, че според директорската преценка 1 месец преди края на учебната година учениците са били, първо, напълно неподготвени, сиреч, нищо не са научили по философия, и, на второ място, са без основателни оценки, щото тия оценки са били писани от изцяло неспособен преподавател; тук възниква и един трети момент, крайно неудобен за мъдрата директорка, а именно: защо тя така безотговорно е чакала да изтече цялата почти учебна година и не е уволнила въпросния некадърник по-рано, та да не нанесе такива неизчислими направо загуби за учениците? По същата логика тя е трябвало да го уволни веднага с възкачването си на директорския пиедестал, именно с оглед да предпази учениците от загуби, предизвикани от преподаването на въпросния некадърник. Но нека да не бъдем дребнави да задълбаваме чак толкоз. Да вървим напред в описанието на превъзходната оруловско-кафкианска-бекетова и пр. ситуация, с която нищо чудно и ний, българите, да се прославим по целия свят!

Заповедта за уволнението на некадърния преподавател по философия е трябвало да бъде съпровождана от една друга заповед, която мислещата директорка, предполагам, просто е забравила да напише: именно заповед, с която на моя заместник се нарежда изобщо да не признава оценките по тия предмети, по които е преподавал въпросния некадърник, именно моя милост. Дали такава заповед е била написана аз не зная, предполагам, понеже директорката ни е доста напреднала в областта на мисленето, администрирането и съответно логичното администриране да е написала такава една заповед, това трябва да се провери; съответните оторизирани държавни и контролни органи могат да го проверят. И така, да запомним: месец преди края на учебната година учениците от всички 10-ти и 11-ти класове на ПГЕЕ-Пловдив, а това са 13 паралелки (!!!!) по изучаваните философски предмети нямат по нито една законна оценка; те също така и нямат и "капчица знание" по тия предмети, щото е допуснато да бъдат обучавани от един пълен некадърник като моя милост. Любопитно е да помислим как може да се излезе от така и така очерталата се превъзходна абсурдистка ситуация.

Логичността изисква да се почне "начисто", сиреч, оценките, написани от некадърника Ангел Грънчаров, изобщо да не бъдат признавани. Та значи заместващата ме учителница е трябвало за 1 месец хем да обучи учениците по тия философски предмети, хем да ги изпита по поне 4 пъти (както е според разпоредбите, по две изпитвания минимум на учебен срок), хем значи да преподава, хем да изпитва, щото с оглед на създалата си ситуация абсурдите да бъдат предотвратени и учениците в крайна сметка да получат и основателни, и справедливи, и ненадути, и непразни, и некухи, сиреч, законни и прочие оценки по философия. Възможно ли е това да се случи, възможно ли е една такава свръхзадача да бъде изпълнена?

Разбира се, не; защото ако е възможно за 4 учебни часа да се постигне това, което по тъй мъдрите министерски директиви и стандарти трябва и може да бъде постигнато за много повече часове, то тогава възниква логичният, пък макар и крайно неприятен за Системата въпрос, а именно: защо учениците учат философия, да речем, "цели" 36 или 45, или 54 учебни часа, след като на същите знания и умения могат да бъдат научени, по един стахановски маниер, само за някакви си нищо и никакви 3-4 часа?! Ето че заместващата ме учителница е трябвало да осъществи за 3-4 часа един епохален стахановски подвиг в преподаването, да научи учениците за 3-4 часа на тънкостите на философията, да ги изпита, също така да им пише най-обективни и основателни оценки и пр. Е, да приемем, че тя е успяла да осъществи такова едно чудо-невиждано, ето, писала им е хем законни, хем основателни и пр. оценки, като изцяло е елиминирала оценките, писани от некадърника Грънчаров. А ако все пак е била принудена да използва и оценките, писани от некадърника Грънчаров? Тогава какво правим? Излиза, че оценките, писани и в двата случая, и като се използват оценките на въпросния некадърник, и като не се използват, все са подвъпросни - както обичаме да се изразяваме ний, некадърните философи. Подвъпросни, неподвъпросни, тия оценки обаче ще отидат в най-официален държавен документ, именно, в дипломата на всичките тия няколкостотин ученици. Кой трябва да поеме цялата отговорност за цялото това, да го наречем така, "фалшименто"? Колкото и да е неудобен този извод, трябва да го направим все пак: пълната отговорност за всичко случило се носи така проницателната, бдителна, фундаментално мислеща и прочие директорка.

Аз, впрочем, месеци наред я предупреждавах за много неща, в официални писмени доклади, жалби и пр., казвах й да осмисля създалата се ситуация в нейната превъзходна цялост, ала, уви, явно не можах много да постигна; абе фактически все нещо постигнах де: бях уволнен, и това не е малко! И по този начин, оказва се, пострадах всъщност не аз толкова, колкото... въпросната така основателно мислеща директорка! Щото сега на нея ще й се налага да отговаря на куп крайно неудобни въпроси. Примерно, как е допуснала оценките на учениците от въпросните класове да са изцяло "кухи", несъстоятелни, необективни, популистични и пр. Щото, излишно е да казвам, на учениците са им писани такива оценки, които да затвърдят убеждението им, че тъй грижовната директорка е успяла да ги спаси от "лошия Грънчаров", че те самите да са крайно облагодетелствани от този неин героичен подвиг, именно, че са получили завидни оценки и прочие, и так далее, и тому подобное.

Като пиша сега това се сещам как, за да бъде доказана моята долнотия, нищо чудно тия дни, днес-утре, да излезе нещо като официална директорска заповед, в която да пише: ученици, ето, оня негодник Грънчаров е долен дотам, че иска да бъдат обезсилени вашите тъй справедливи оценки по философия, иска и дипломите ви да не бъдат един ден признавани и прочие - виждате ли от какъв злодей ви отървах и спасих като го уволних?! Нищо чудно и такава една прокламация да бъде прочетена на учениците, не знам, всичко е възможно, сами се убедихте, в рамките на разплулата се от недомислия Система. Аз ви дадох само едно нищожно примерче със случващото се в ПГЕЕ-Пловдив, а иначе други примери колкото щеш.

Хайде, да спирам дотук; е, разбира се, налага се да пратя по едно копие от туй мое писание до висшестоящите държавни органи, щото съм дал обет да ги известявам, като ангажиран и съвестен гражданин, за всички недомислия, които се случват в подведомствената им Система. Надявам се че г-жа министърката Клисарова ще има време да се запознае с този документ, пък дори и това да стане на плажа в правителствената резиденция, щото сега, предполагам, министрите, на които им остава още само 1 месец служба, ще прекарат този един месец все по плажовете на нашето свидно отечество, в нашите така кокетни държавни резиденции.

Абе, в скоби казано, дали политиците не дадоха този още 1 месец живот на правителството само и само за да могат нашите морни министри воглаве с титана Орешарски да си поотпочинат по морските ни правителствени резиденции, да се понаядат със сочни правителствени кюфтаци, щото това тяхното живот ли беше: от първия им ден протест след протест, те, горките ни министри, не можаха да си отпочинат по резиденциите, както се полага, те дори не можаха да се отядат на спокойствие с правителствени кюфтаци - е, затова си заслужават още 1 месец управление, нали така, правилно им го дадоха, та и те да имат и добри спомени от пребиваването си във властта! Щото какво е власт без келепир бре, я ги виж ти, ще протестират - ний да не сме някакви шантави аскети бре та да се отказваме от благинките на властта?!

Тъй. Разпрострях се доста. Време е да привършвам. Дали ще мога тук да отговоря на въпроса: как и кога се става некадърник? Този въпрос доста ме вълнува, ще опитам и на него да отговоря. Но не в този текст. Тук ще се задоволя само с въведенийце в проблема. Пък като имам време ще му отговоря по-основателно. Щото ми се ще да го свържа с теми като таланта, творчеството, развитието на личностните ресурси и прочие. Не ми се ще да го претупвам тука. А темата е благодатна. Доказан некадърник като мен, некадърник с атестат - аз съм може би единствен доказан официално некадърник в цялата образователна система на България, в която работят, разбира се, само доказано кадърни хора! - та значи некадърник като мен много се интересува от такива теми; кадърните не знам от какви теми по-точно се интересуват, те, бидейки кадърни и комай съвършени, предполагам, от нищо особено не се вълнуват, но ний, некадърниците, се вълнуваме от какво ли не, щото, предполагам, искаме да победим един ден некадърността си, да се отървем, да се освободим от нея. Дали пък "пълен некадърник" - в разбирането на българската образователна администрация в лицето на такъв бляскав неин представител като директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова - не е тъкмо оня, който много мисли, много търси, много изследва, много обсъжда с учениците си всичко, вълнува се от истината по какви ли не въпроси, много също така пише, провокира другите да мислят, тормози ги да мислят, дразни ги и т.н.? Дали няма да се окаже, че най-некадърни у нас - според вездесъща Система-октопод! - са тъкмо... най-талантливите?! Моля да ме простите, че правя такъв един срамотен извод, но аз в случая нямам предвид себе си, а разсъждавам по принцип (аз, да допуснем, съм особен случай, хем пиша, мисля, търся и пр., хем съм най-истински... некадърник - зер неслучайно имам официален държавен атестат в това отношение!)

А кои са кадърните ли - от гледна точка на Системата и на обслужващата я мислеща администрация? Кадърни са, разбира се, ето кои: изпълнителните, немислещите, незадаващите неудобни въпроси, некритикуващите, послушните, ония, които спазват дума по дума държавните изисквания, ония, които са също така и много обичани от мнозинството ученици, ония, на които това мнозинство мъкне китки когато им дават в края на годината бележниците и също дипломите в края на учението си. И така нататък, темата е дълга, а аз бързам. Как от кадърник се превръща човек в некадърник, от гледна точна на вече казаното, всеки сам може да разсъди. Щом у теб се пробуди, да речем, чувство на достойнство, именно, осъзнаеш, че не си безропотно понасящ издевателствата и гаврите роб на Системата, а си суверенно човешко същество и личност, и хоп, мигновено почваш да се преобразяваш от кадърник в некадърник! Щом кривнеш от "правия път", по който дружно вървят хилядите кадърни... овчици от стадото, ти вече преставаш да бъдеш кадърен и почваш да се преобразяваш в некадърник. Почваш, тъй да се рече - ако трябва да се изразя по-научно - почваш да преживяваш една метаморфоза, в която колкото по-немалодушен ставаш, толкова по-некадърен ставаш, респективно на това и щом почнеш да се отказваш от личността си, сиреч, почнеш да се обезличностяваш, толкова по-силно почва да расте и... кадърността ти! Личността у нас, казано вкратце, е главен признак на некадърност, особено пък свободната, суверенната, търсещата, творческата; ето тук, на този полюс, се намират у нас пълните накадърници! Безличността, сиреч, комуноидността, са признаци на цветуща, руменобузеста и просперираща... кадърност! Успоредно с нарастването на съзнанието и самосъзнанието за личност и свобода у нас хората стават... некадърници, обратното, колкото повече е убито туй съзнание за личност и за свобода, толкова по-кадърни са тия хора, нали така?

Нека тази зависимост да си позволя, нескромно и крайно некадърно казано, да я нарека: закон на Ангел Грънчаров за генезиса и взаимно-допълващото се и ирелевантно функциониране на таланта и на некадърността (или някак по друг, по-подходящ начин ще нарека аз този закон, требва да помисля повечко). С този закон моя милост ще кандидатства за... Нобелова награда, ало, недейте да спите, ами почвайте бързо да създавате комитет за издигането на моята кандидатура, аз ли винаги требва да ви подсещам за всяко нещо?! Крайно време е да почнете да ме признавате. Разбира се, първият българин, който ще получи Нобелова награда, трябва да е абсолютен некадърник, нали правилно разсъждавам, ний, българите, с какво друго ще учудим света ако и ний почнем да издигаме кадърни хора за Нобелови награди?! Полага се най-големият некадърник у нас да стане и пръв наш лауреат на Нобелова награда, простете, но тази чест се полага на мен, справедливо е на мен да се даде въпросната награда, признайте си, че я заслужавам!? Е, знам, че ви е мъчно, но няма начин, логиката изисква да го признаете. За морала да не говорим, че той е още по-голяма и още по-объркана в нашенските родни условия тема.

О`кей, спирам да пиша, край, млъквам! Хубав ден на всички! Не се ядосвайте толкова много заради това, което написах, аз го написах за доброто на... Системата! Карай да върви! А ако Системата вземе да се оправя и такива като мен почне някой прекрасен ден да ги възприема като... кадърни, нали тогава ще настъпи вселенски катаклизъм в нашия доморасъл български свят?! Хайде, чао, мислете му - поне това да ви пожелая! Не е заплаха, а пожелание, не мога да разбера защото това "Мислете му!" у нас звучи като страшна заплаха?! Леле, колко ли нещастни са ония, които почват да мислят, а?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...