Истината ни прави свободни

сряда, 2 юли 2014 г.

О, славна и величава българска бюрокрацио, за твоите подвизи ний ти дължим не само дълбок поклон, но и най-справедливи награди!



Завързва се друга една чудесна, направо възхитителна история в рамките на разплулата се от абсурди административно-командна образователна система: вчера получих отговор от страна на началничката на РИО-Пловдив А.Пакова - виж Дискретният чар на бюрокрацията: възхитителният отговор на РИО-Пловдив на мое възражение - по повод на мое възражение заради недопускането ми за участие в конкурс за директор на гимназия - виж И няма човешко право, писано или неписано, което да може да отмени дълга ни най-напред и преди всичко друго да сме човеци... - а пък бях недопуснат за участие във въпросния конкурс защото директорката на ПГЕЕ-Пловдив по недопустимо волунтаристичен начин ме уволни от същото това училище по смехотворния мотив "пълна некадърност", "абсолютна неспособност да бъде учител" и прочие глупости, които тя дръзна да напише в заповедта за уволнение.

Написа тя тия глупости, но ето, те в момента, в рамките на абсурдната система, се възприемат за нещо като "доживотна присъда", да, излиза, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив все едно си е присвоила правата на съд, щото тя фактически с този свой административен акт все едно ме осъди, а пък системата признава "присъдата" й; а пък това, че тази "присъда" посяга на мои фундаментални човешки и граждански права, гарантирани с Конституцията, именно право на труд, на суверенитет на личността и пр., са потъпкани по недопустим начин, това самозабравилите се администратори изглежда изобщо не могат да го проумеят, видите ли до какви абсурди води прилагането на една безконтролна власт?! Но ние, българите, в мнозинството си търпим и понасяме тия и подобни на тя издевателства и гаври, не реагираме никак, мълчим си, нагаждаме се, подмазваме се на началствата, сиреч, показваме един робски манталитет, не бива така, ако продължаваме така, ако не реагираме като достойни човеци и граждани, гаврите нима някога ще престанат? Е, аз реших да покажа, че човек въпреки всичко трябва да се бори, да не позволява да го унижават, е, боря се според силите си, реагирам, не се оставям да ме тъпчат.

Превъзходен е и този казус, нали, какво ще кажете?! И така, сега значи излиза, че началничката на РИО-Пловдив изцяло застава зад този крайно несигурен аргумент за недопускането ми в конкурса, именно, щото, в крайна сметка, по тази "логика", видите ли, един вид "доказано" съм бил обявен за "некадърен" - нима не е крайно глупаво това, нима това не е смехотворно?! Да, обаче в рамките на системата човешки чувства не са позволени, човешките реакции са забранени; е, понеже като философ и психолог добре знам, че това е ахилесовата пета на системата, ще си позволя тази сутрин да реагирам по един особен, чисто човешки начин, ще напиша един документ, с който ще поставя в сложна ситуация адептите на абсурдната система; ето какво ми хрумна, ето какво сторих:

До г-жа ВАНЯ ЧАВДАРОВА ДОБРЕВА, Председател на Парламентарната комисия по образованието и науката
(и до всяко следващо лице, което ще я наследи на този пост)
До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката
(и до всяко друго лице, което ще я наследи на този пост)
До г-н К. Пенчев, омбудсман на Република България
До доц. д-р Ана Страшимирова - Председател на Комисията за защита от дискриминация
КОПИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ: г-жа А.Пакова, Началник на РИО-Пловдив

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОТДАВАНЕ НА СПРАВЕДЛИВА НАГРАДА НА НЯКОИ ТЪЙ ГЕРОИЧНО ПРОСЛАВИЛИ СЕ ТРУЖЕНИЦИ НА СЛАВНАТА БЪЛГАРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ

Написа: Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование, от гр. Пловдив, адрес: Ж.К.Тракия, бл. , вх. , ап. , тел.: имейл:

Уважаема госпожо Председател на Парламентарната комисия по образованието и науката
Уважаема госпожо Министър,
Уважаеми господин омбудсман,
Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация,

Преди няколко дни със свое ВЪЗРАЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТКРИТО ПИСМО се пожалвах от неправомерни, противозаконни действия на чиновници в РИО-Пловдив; минаха няколко дни и ето вчера получих невероятно интересно писмо, написано от началничката на тези същите провинили се по моя преценка чиновници, с което тя изцяло застава зад провинените и ми "доказва", че те съвсем "справедливо" и "правилно" са се били погаврили с мен; ето, прочетете този невероятен административен шедьовър, който може да се сравни само с най-върховите постижения на абсурдистката литература в лицето на творенията на безсмъртните майстори на този жанр, именно великите писатели Франц Кафка, Йожен Йонеско, Самюъл Баркли Бекет, а в някакъв смисъл много напомня и духа, излъчван от творенията на не по-малко великите Ерик Артър Блеър, известен под псевдонима Джордж Оруел, също Евге́ний Ива́нович Замя́тин, накрая ми се ще също да спомена и името на Андрей Платонович Климентов, обезсмъртил се в световната литература под псевдонима Андрей Платонов; та ето въпросния документ, който може да конкурира творенията на гореизброените гении на литературата:


Публикувах в блога си този шедьовър на изкуството на писане на административни документи без никакъв коментар понеже, както заявих там, пред него човек може само да онемее; и си позволих да възкликна ето как:

О, славна бюрокрацио, ти си тъй величава в своята находчивост, че пред теб ний, простолюдните, стоим само на колене!!! Четете, възхищавайте се, треперете от възторг!

Простете за лиричното отклонение, тъй неподходящо за строг административен документ, предназначен за вниманието на представителите на толкова отговорни институции, но ми позволете да забележа, че и ний, българите, и ний, българските граждани, и ний, жертвите на този толкова изтънчен административен тормоз и терор, на който ни подлагат представителите на славната българска администрация, та значи и всички ний, позволете ми да добавя, сме, представете си, человечески, тоест човешки същества! И ний имаме човешки чувства, когато ни тъпчат, когато се гаврят с нас, когато ни мачкат по толкова абсурдни начини, ний реагираме емоционално, примерно, ядосваме се, нервираме се, треперим от гняв заради униженията и пр. Слава Богу, в случая този документ поражда у нас съвършено ведри чувства на веселие, на смях, на незлоблив хохот, което именно показва, че въпросната администраторка г-жа Пакова, явно, има невероятен литературен талант, щото е успяла да обогати въпросната традиция на световната абсурдистка литература с произведение, което именно да предизвиква такива искрени чувства на възторг, на веселие, на смях и пр. Това, позволете ми да забележа, като ценител на тази литература, е върховно постижение, поради което смирено Ви моля да се възползвате от високото си положение като ръководители на такива отговорни институции и да направите нещо, като издействате някаква що-годе достойна литературна награда за г-жа Пакова; щото, позволете ми да отбележа, ний, българите, сме прочути и с това, че не ценим талантите сред нас, не ги забелязваме, не им обръщаме внимание, а това е несправедливо, това е проява на крещяща несправедливост!

Каква може да бъде наградата за г-жа Пакова оставям да прецените всички вие, ако желаете, можете да обявите и конкурс по повод на това каква именно да бъде нейната заслужена и справедлива награда. Да, нека да се обяви един демократичен конкурс, на който да се реши какви следва да бъдат заслужените награди за всекидневните подвизи за неуморните труженици на нашата тъй всеотдайна родна бюрокрация - които всекидневно бдят над нас, работят за нас, оказват ни какви ли не милост и прочие, виждате, сам съм затруднен да представя по подходящия достоен начин техните,тъй да се рече, всекидневни бабаитщини! Тази същата г-жа Пакова заслужава и награда за това, че в продължение на повече от две години аз комай всеки ден имах добрината да я алармирам за неръкотворните подвизи на друга една исполинка на най-вдъхновените административно-творчески епопеи, именно за подвизите на славната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, ала г-жа Пакова удържа на натиска, успя всичко да замете под килима, не се намеси, не направи нищичко за да угаси творческия плам на въпросната тъй вдъхновена директорка, поради което именно и заслужава още по-голяма награда, за която най-верноподанически Ви моля да благоволите на й отредите, да й изходатайствате и прочие.


Естествено е, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова също заслужава справедлива награда за своите подвизи, ето, тя в крайна сметка успя да ме елиминира от намиращата се в тъй бляскаво състояние образователна система на България, обяви ме за най-зъл неин враг, успя да надуши заплахата, предприе и проведе направо титанични по талантливостта и размаха си мероприятия, с които в крайна сметка успя да отстрани главната пречка пред по-нататъшното още по-бляскаво развитие на българското образование: моя милост се оказа тази главна пречка! Накрая позволете ми да отбележа, че награда заслужава и г-жа Министърката Клисарова, именно за нейния несрещан в историята стоицизъм: простете, г-жа Клисарова, но аз наистина съм удивен пред силата на Вашия стоически непреклонен дух, Вие наистина за тия две години не се трогнахте за нищо, не трепнахте пред вида на безобразията, които се вършат в подведомствената Ви система и сфера; Вашият удивителен стоицизъм заслужава голяма награда! Дано това мое писмо помогне всички вие да бъдете наградени и поощрени, ако трябва, г-жо Добрева, Парламентът може по този повод да учреди и медал "За административна доблест, за беззаветен административен героизъм!", вие там можете да решите как по-сполучливо да наречете този медал, но аз гарантирам, че такъв медал е крайно необходим, ето, като български гражданин ви давам предложение да се поправи една такава крещяща несправедливост!

Толкоз. Да се надяваме, че ще се трогнете, след като прилагам, виждате, невероятни усилия със своята тъй жалка литературна дарбица да ви впечатля, да породя във вашите строги сърца известни приятни емоции и пр. Бъдете здрави! И продължавайте все така всеотдайно да работите за будующето процветание на нашта свидна родина! До нови срещи!

2 юли 2014 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ