Истината ни прави свободни

събота, 28 юни 2014 г.

И няма човешко право, писано или неписано, което да може да отмени дълга ни най-напред и преди всичко друго да сме човеци...



Кой каквото и да прави, аз кажи-речи всяка сутрин пиша някаква... жалба или някакво отворено писмо до нехаещите институции - и разказвам за злоупотребите с власт на разплулата се в порочно самодоволство безнаказана образователна администрация. Всеки човек си има съдба, моята явно е тази: да се боря с тия, които са така вредни за българското образование, че повече едва ли е възможно. Ако обаче нещо постигнаха тия... не знам вече как да ги нарека, всяка обидна дума е слаба за тях, затуй ще се въздържа от каквато и да е било крещящо обидна дума... та ако постигнаха все пак нещо спрямо мен тия... лица от образованието, с които ми се налага да се боря всеки ден, то е че успяха да навредят по най-ефективен начин на моя творчески процес: в предишните години аз сутрин пишех с любов и увлечение своите книги, а сега от три години насам не съм написал нито ред от книгите си, за сметка на това обаче почти всяка сутрин пиша своите революционни доклади, открити писма и жалби срещу злоупотребите на самодоволната образователна администрация!

Виждате ли колко са вредни те специално за мен, виждате ли колко е гадно "постижението" им? Всъщност те и за мен са вредни поне толкова, колкото са вредни и за всички, които се занимават с образование, а най-вече са вредни за учениците, за младите хора, вредни са най-много за българската младеж. За жалост обаче това все още не се разбира. Е, правя каквото мога да се разбере. От колкото се може повече хора. Правя това, което е по силите ми. Чудеса не мога да правя, но нещичко все пак правя. Не стоя със скръстени ръце - като повечето...

И ето, тази сутрин пак ми се налага да зарежа всичките си идеи за писане по най-различните творчески теми, които ме вълнуват, теми от областта на философията, психологията, човекознанието и човекоразбирането и т.н., и, за жалост, пак ще трябва да напиша един строг административен документ; аз вече даже и... "административни романи" започнах да пиша вече, не се шегувам, не помните ли, че издадох един такъв сборник с подобни текстове? Той се нарича тъкмо "Административен роман", напишете това в търсачките, ще видите какво ще се появи. Ето това ще се появи, да ви помогна, да не си губете време да го търсите. Както и да е, виждате, пиша тия неща не защото съм станал... извратен, а защото се налага. Защото трябва да се пише. Защото не мога да си позволя да замълча когато се правят какви ли не безобразия.

Да, не мога да мълча. Няма да замълча. Има време да мълча когато вече съм умрял, но докато съм жив ще роптая, ще се боря - няма никога да замълча. Няма никога също така да стана покорен - и послушен. Тая с мен няма да се случи: малодушието ми е органически противно. Та значи ето днес ми се налага да пиша едно решително възражение против така фриволното решение на комисията на Регионален инспекторат по образованието в Пловдив за провеждане на конкурс за директор на Езикова гимназия "Пловдив", решение, с което тя не ме допусна до участие в този конкурс. Е, налага се да възразя. И не защото толкова съм се засилил да ставам директор, а защото тук са нарушени най-базисни принципи на правото - и на човещината. Няма да станем никога нормално и човешко общество ако ние, хората, ако ние, гражданите продължаваме да си мълчим и да си затваряме очите пред злоупотребите и зулумите на нашата пълновластна и самозабравила се, на нашата разплула се от разврат и от самодоволство администрация. Е, с оглед все пак някога да станем нормално и човешко (европейско, демократично, свободно) общество аз пиша тази сутрин с такъв загрижен вид на лицето си своето поредно открито писмо-жалба до Министерството на образованието и науката; ето какво се получи в крайна сметка:

До г-жа ВАНЯ ЧАВДАРОВА ДОБРЕВА, Председател на Парламентарната комисия по образованието и науката
(и до всяко следващо лице, което ще я наследи на този пост)
До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката
(и до всяко друго лице, което ще я наследи на този пост)
До г-н К. Пенчев, омбудсман на Република България
До доц. д-р Ана Страшимирова - Председател на Комисията за защита от дискриминация
КОПИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ: г-жа А.Пакова, Началник на РИО-Пловдив

ВЪЗРАЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТКРИТО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование, от гр. Пловдив, адрес: Ж.К.Тракия, бл. , вх. , ап. , тел.: имейл:

Уважаема госпожо Председател на Парламентарната комисия по образованието и науката
Уважаема госпожо Министър,
Уважаеми господин омбудсман,
Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация,

Длъжен съм да Ви известя, че ситуацията в т.н. система на българското образование вече е безобразно и направо нетърпимо тежка, катастрофална даже. Изцяло порочната и неотговаряща на нуждите на времето командно-административна и директивна система е парализирала и задушила, подобно на зъл отровен октопод енергията, творческите сили на всички участници в реалния образователен процес. Отдавна е дошло време за решителни, дори революционни по естеството си промени. Защото ексцесиите, до които се стига, са наистина нетърпими. Ще дам един крещящ, дори екстравагантен пример в тази посока.

Като радетел и дори поборник за едно ново, отговарящо на нуждите на младите хора и съвременно образование от години работя в тази посока, именно за изнамиране на нови образователни подходи и технологии в преподаването, за написване на подходящи, на добри учебни помагала, за утвърждаване на нов, съвременен и човеколюбив тип отношение между учител и ученици и т.н. Преподавател съм по философия и гражданско образование, притежавам най-висшата учителска квалификация, т.н нар. „I-ви клас” по философия. Също така съм един от най-активните блогъри в България, поддържам образователни блогове, също блогове за дискусии и пр. От 6 години заедно с група философи издаваме философското списание ИДЕИ, което излиза три пъти в годината, неговата цел е да подпомага духовното, ценностното, идейното и личностното укрепване най-вече на младите хора. От две години списанието поддържа и международно многоезично научно-теоретично издание (приложение), което издаваме в сътрудничество с философи от Украйна и други страни. Автор съм на много учебници и учебни помагала по философия, на философски и психологически книги, издадени от най-авторитетни издателства.

В своята преподавателска работа винаги съм се стремял да изпълнявам задълженията си на най-съвременно методологическо ниво, използвайки авангардни, нестандартни подходи - с цел да направя философията близка на младите хора, с цел да им помогна да развият у себе си така ценните качества, свързани със способността за самостоятелно и критично осмисляне на проблемите. В последните няколко години, работейки по осмислянето на тежките проблеми в образователната ни система, обобщих изводите си в няколко книги, примерно в книгата ми със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, също книгата ми Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование), книгата ми ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, имаща за предмет ситуацията в университетското образование, накрая последната ми книга под заглавие Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот). Но да спра дотук, моите виждания за ситуацията в българското образование съм ги представил изчерпателно в посочените книги, а ето сега вкратце и екстравагантната история, с която искам да Ви запозная. Впрочем, аз и друг път съм Ви писал по тия проблеми, би следвало да сте запознати с тази направо чудовищна история - стига моите жалби и доклади изобщо да са стигнали до вашите бюра. С оглед на това този път ще бъда пределно кратък.


От три години училището, в което съм работил 14 години, а именно ПГЕЕ-Пловдив има нов директор: г-жа Стоянка Анастасова, назначена на този пост от министър Сергей Игнатов. За тия три години въпросното административно лице си позволи да встъпи в недопустимо остър конфликт с мен по всички възможни линии, прибегна до какви ли не "техники" и подходи за административен терор и тормоз, за дискредитирането ми като личност и като преподавател, случиха се наистина чудовищни, направо немислими, непостижими от разсъдъка и дори шеметни истории (които аз като съвестен хроникьор описах в детайли в своя блог и им придадох нужната гласност и публичност, щото такова едно... богатство за науката не бива в никакъв случай да бъде загубено или погубено!), това, че не си мълчах, а изобличавах всички действия на въпросната администраторка засилваха жаждата й за отмъщение, тя опита какви ли не начини, кой от кой по-недопустими, да ме сплашва, да ме тормози, да ме наказва, стигнахме до съдилища (съдът, примерно, отмени нейна заповед "Предупреждение за уволнение" и на трите възможни инстанции, стигнахме заради обжалванията й дори до Върховен касационен съд!), бях обруган, оклеветен (заведох дело и по този случай, щото г-жа директорката собственоръчно в моя характеристика ми вписа любопитна "диагноза", именно "податлив на чести нервно-психологични разстройства", тази "диагноза" беше отхвърлена от оторизираните медицински органи!), а най-накрая, като същински апотеоз, характерен за древно-гръцките трагедии, г-жа Анастасова успя да подготви и да осъществи и заветното, тъй мечтаното от нея уволнение и то по възможно най-смехотворните причини: "пълна негодност", "абсолютна неспособност да бъде учител", "изцяло некадърен" и пр. (прилагам въпросния административен шедьовър, който аз, разбира се, ще обжалвам в съда); да, от няколко седмици аз вече съм уволнен, а тя, предполагам, е неизмеримо щастлива че вече ме няма в подведомственото й училище. Ох, сякаш успях с едно изречение даже (наистина дългичко, "километрично"!) да изразя есенцията на случилата се прелюдия на тази "малозначителна" история, която сега ми се налага да представя - за да изпъкне още по-релефно цялата абсурдност на случващото се в административната система а българското образование.

Г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив ме уволни на 19 май т.г., съвсем предпразнично, под формата на "подарък" непосредствено преди празника 24 май, тя тия неща ги умее, старае се според силите си да унизи колкото се може повече поредната си жертва. (Излишно е да споменавам, че други уволнени по-рано от нея по същия безцеремонен начин вече я осъдиха и им предстои да се завърнат в скоро време на работа!) Та аз имам правото, според закона, да обжалвам заповедта й за уволнение в двумесечен срок, скоро ще бъде заведено такова дело, квалифицирани адвокати ми помагат за подготвянето на исковата молба. Преди няколко дни обаче реших да подам документите си за участие в обявен конкурс за директор на ЕГ-Пловдив, за мен беше много интересно как ще реагира системата предвид положението, в което се намирам. Както и очаквах, РИО-Пловдив реагира ето как:


Не съм допуснат до участие в конкурса. На "основание" защото съм бил уволнен по този крайно "компрометиращ" ме параграф: като "неспособен", "некадърен", "не умеещ да се справи" и пр. Значи ли това, че мои най-фундаментални човешки и конституционни права - като право на труд, на упражняване на професията, като право да заемам различни държавни длъжности и т.н. - са отменени и то именно по повод на един волунтаристичен административен акт на самозабравил се администратор от най-низшето ниво?! Да, заповедта за моето уволнение е налице, но тя е под въпрос, предстои обжалването на нейната правомерност пред законен съд, този съд още не се е произнесъл, аз, според презумпцията за невиновност съм невинен; да, но ето системата вече ме наказва, отнема ми и то не какви да е права, а най-фундаментални - каквото е правото на труд! Разбира се, нека онзи умен чиновник, който е включил такова изискване в една наредба за провеждане на конкурс да се опита да обясни как е възможно административен акт от най-низше ниво да спира действието на предписания на самата Конституция - тия хора дали изобщо имат най-елементарна представа за смисъла на правото?! Както и да е, явно в рамките на абсурдната, на доказалата своята абсурдност система всичко е възможно! И ето, мои най-фундаментални и конституционни права са ми отнети по безцеремонно грозен начин! Разбира се, комисията, дето се казва, си е "оплела работата", във формалния юридически смисъл нещата са вързани - и нека жертвата да си роптае колкото си иска. Важното е до конкурса, в който и моя милост пожела да участва, да бъде допуснат един-единствен, именно "правилният", "нашият" кандидат! Нека пародията на конкурс да бъде пълна! Ний срам от нищо нямаме! Ще си правим каквото искаме - та нали цялата власт е наша!!!

Моята заповед за уволнение е в срока за обжалване, тя не е влязла в законна сила и не е юридически факт - да, ама ето, посечен съм, недопуснат съм за участие в конкурс, а най-вероятно на това "законно основание" аз вече няма да мога и изобщо да си намеря работа оттук-нататък в образователната система?! Значи ли това, че абсурдният и смехотворен административен акт на една самозабравила се директорка с един замах ме лишава завинаги от моите конституционни, фундаментални, човешки, граждански и професионални права?! Давате ли си сметка какво означава това?! Ще търпите ли такова безобразие?! Възможно ли е такива неща да се случват в нашето мило отечество, дали случващото се пък не е някакъв кошмарен сън? Или у нас вече всичко е възможно да се случи?!

Разбира се, че съм възмутен! Такова безобразие, такъв идиотски административен волунтаризъм не съм предполагал дори и аз че е възможен! И най-интересното е, че целия апарат на РИО-Пловдив, който е в течение на епохалната по характера си разпра на лицата Грънчаров и Анастасова и добре знае какво се е случило (и от чиито състав е комисията за провеждане на този директорски конкурс), без замисляне е застанал изцяло на страната на директорката Анастасова, потъпквайки по най-грозен, по недопустимо екстравагантен начин моите права. С което де факто показва, че насърчава нейния произвол - щом признава, че стореното, видите ли, било имало "законна сила" даже и за комисията по провеждане на въпросния конкурс!!! Кажете ми, при това положение аз дали някога изобщо ще мога да си намеря работа като преподавател по философия в някое училище? Дали някой директор на училище ще се осмели да ме вземе на работа след като висшестоящ органи като РИО-Пловдив дава на директорите такъв пример за най-безобразно потъпкване на моите човешки и професионални права?!


Най-решително протестирам срещу произвола и беззаконието! Няма да търпя тази гавра! Направете нещо за да спрете терора над моята личност! В противен случай, ако проявите безразличие и безотговорност, това ще означава не само че се солидаризирате с тия, които тъпчат моите права, но и че поемате пълната отговорност за всичко онова, което може да се случи оттук-нататък. Не чувствате ли, че поставяте човек като мен, който 30 години от живота си е отдал на българското образование, в състояние на пълна безизходица - и на пълно отчаяние?! Нима може да се постъпва по такъв грозен начин с един човек - бихте ли били добри да ми отговорите поне на този въпрос?!

В моето състояние по-слаба личност може да изпадне в пълно отчаяние, което би могло да доведе в крайна сметка до непоправими последици. Аз като капак на всичко съм инвалид, инвалидизиран съм с 62% инвалидност, но съм с право на работа. Способната на всичко директорка, за да ме уволни, успя кой знае по какъв начин да си осигури и разрешение от Инспекцията по труда (!!!), за нея изглежда няма невъзможни неща; тя малко прилича на Азис, умее да прави така, че всичко, което пожелае, то се случва! Тия гаври, които преживях в последните три години и особено пък в последните няколко месеца, нанесоха непоправими вреди на здравето ми. Да, обаче безчовечната административна система и нейните безжалостни цербери явно не знаят що е човечност, що е съчувствие, що е доброта; властта явно понякога е нещо като наркотик, който е способен така да омайва нечии съзнания, че даже и "моралните скрупули" вече да не действат, да отпадат безследно.

Аз пък си позволявам да кажа и напиша, че така с човека не бива да се постъпва! Аз така мисля. Аз така виждам нещата. Нека да не съм "прав". Аз от разбирането си няма да се откажа: да, не е човешко да се постъпва по такъв начин с един човек! И няма човешко право, писано или неписано, което да може да отмени дълга ни най-напред и преди всичко друго да сме човеци...

Ще очаквам с интерес реакцията Ви, уважаеми дами и господа - депутати, министър, омбудсман, председател на Комисия за защита от дискриминация. Много ми е интересно дали сте в състояние с нещо да ме изненадате. Иначе зная как ще ми отговорите - ако изобщо благоволите да отговорите. Административният подход за мен вече не крие никакви тайни - след като изпитах жилото му до насита. Безчовечната администрация обаче не просто е изменила на функцията си, тя е станала противоестествена - и противочовечна. Вместо да служи на хората, тя е стигнала дотам без капчица съжаление да им вреди. Да им причинява зло. Да се гаври с тях. Да ги мачка, да ги тъпче, да ги смазва, да ги унищожава...

Но така не бива да се прави. Така е грозно да се прави. Казвам ви тия неща като философ. Философите имаме това право да казваме директно в очите онова, за което всички мълчат - с което всички са се примирили. И кога в такъв случай, позволете ми да Ви запитам, уважаеми г-н омбудсман, ще имаме държава, която да е близо до, а не да е срещу човека - и гражданина?! Нека и другите длъжностни лица, и г-жите и г-дата депутати, и г-жа Министъра, и нейния приемник ако искат да се замислят по тия въпроси. Стига да имат добрината да го сторят...

27 юни 2014 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ