Подготовката на исковата молба, чрез която ще дам под съд ПГЕЕ-Пловдив, представлявана от директорката Стоянка Анастасова (заради издадена от нея на 19 май 2014 г. заповед за моето уволнение като преподавател по философия и гражданско образование), та значи тази подготовка вече стигна до завършващия си етап. По нея работи мой адвокат, комуто доверих това мое съдебно дяло; изразявам се така, щото водя и друго дело, от частен наказателен характер, именно дяло за клевета - тъй като същата административна особа благоволи в официален документ да ми даде... "диагноза", т.е. да напише, че съм бил, видите ли, "психично болен", тя писа в документ до ТЕЛК, че Ангел Грънчаров "често изпада" в някакви "нервно-психически разстройства"; тази директорска "диагноза" беше отхвърлена, разбира се, от психиатрите, но за преживените унижения се наложи да отново да съдя така чевръстата директорка. (Преди това пък спечелих и на трите инстанции друго едно дяло, за отхвърляне на нейна заповед за мое дисциплинарно наказание!) Но това е относно другото дяло, което вече е заведено и сега вече очакваме откриването му. А по дялото за отхвърляне от съда на заповедта за моето уволнение (като не можа да ме изкара "луд" и на това основание да ме уволни, на директорката й се наложи да ме изкара... "некадърник" - и на това основание пак ме уволни, щото тя ни е като Азис: каквото поиска, то непременно става!), та значи по новото дяло, което тия дни ще заведа, се получи един много точно аргументиран, направо перфектен в правно отношение документ, на когото аз сега, разбира се, не мога да придам публичност или гласност по разбираеми причини. Подготвяме също така и доказателствата в потвърждение на моята теза, именно, че съм бил уволнен незаконно, несправедливо, в резултат на един грозен акт на административен произвол - като "основанията" за уволнението ми са били натаманени след провеждането на една преднамерена, злоумишлена (недобронамерена) кампания по моето дискредитиране като личност и преподавател с оглед да се "докаже" абсурдната теза на директорката, а именно, че съм бил, видите ли, "напълно некадърен", "абсолютно неспособен да бъде учител", "изцяло несправящ се със задълженията си" и прочие, и так далее, и ала-бала.
Тук възниква и сюблимният въпрос: а как моя милост ей-така, изведнъж, неизвестно защо, един вид внезапно "изгуби" своите качества? И то именно качества, многократно изявени и доказани и то по един обективен, при това категоричен начин, регистрирани в официални документи на оторизирани за това институции и пр., и то не от вчера, а от десетки години наред - примерно аз от 20 години имам призната най-висша учителска квалификация, която малцина учители притежават, именно т.н. "Първи клас-квалификация"! Оказва се, че в наши условия, в условията на административната командна система в образованието, в условията на пълно директорско всевластие (което е урегулирано по сега действащия анахроничен закон), е възможно субективната преценка на един директор да елиминира всички ония обективно налични качества, удостоверени при това в съответните документи, което пък означава, че тук е налице един съвсем непозволителен административен волунтаризъм и диктат - диктат, характерен за едни отдавна отминали, ала изглежда още живи в нечии съзнания времена. И най-вече удостоверява живостта на някакви рудиментарни, анахронични нрави, отговарящи на ония уж отминали времена. Аз вече писах свое разсъждение по този интересуващ ме въпрос, именно как един доказал се човек се преобразява, видите ли, в "пълен некадърник" - а сега ме интересува доколко противната страна ще успее убедително да докаже пред съда, че такова едно "преображение" е възможно.
Навремето Сократ, и то в прекланящата се пред философията и философите Атина, е бил осъден на смърт от съдебен процес, пред съда се пожалвали част от учениците на Сократ, те го обвинили за някакви "вреди", Сократ, видите ли, бил "развращавал младежта", именно такива екзистенциални вреди той им бил нанесъл (а другото обвинение било, че не признавал съществуващите богове и си измислял нови); две хиляди и петстотин години по-късно на същия този наш Балкански полуостров пак философ, вярно, не от ранга на Сократ (А пък знае ли се какъв ми е точно моят ранг, то тия неща се разбират след време?! Тази шега я казвам само за да ядосам някои от моите приятели, дето дремят в блога - и рипват като ужилени като напиша нещо такова, почват истерично да ме плюят, което и една умилително-весела гледка, разнообразяваща ежедневието ми на затрупан с работа философ), та значи две хиляди и петстотин години след процеса на Сократ аз, също като него философ, съм изправен пред потребността пред съда да защитя делото на целия си живот, като тук не мои ученици, а една администраторка е запретнала ръкави да доказва колко съм, видите ли, "некадърен" и пр., сиреч, пак съм бил, излиза, вреден за учениците си, щото нима може да не е вреден един такъв "непостижимо некадърен" философ като мен - както ме възприема, предполагам, тъй усърдната администраторка, която покрай мен също е застрашена да се прослави в историята, щото ако не се беше случило това, което се случи покрай мен, за нея в големия свят едва ли някой изобщо щеше да знае нещо.
Да, но има едно леко неудобство пред тезата на директорката досежно моята тъй крещяща "некадърност" - и това са някои факти, че същата тази особа, но преди да стане директорка, съвсем не ме е възприемала по този крайно негативен начин, да, истина е, и има много свидетели за това, че преди аз да й стана тъй ненавистен - а аз й станах ненавистен, първо, защото не пожелах да коленича пред директорския й пиедестал, второ, защото дръзнах да не я хваля, а да я... критикувам, и то публично, открито! - та значи преди да й стана по указаните причини тъй ненавистен, аз в нейните очи бях съвършено друг, сякаш тя ме гледаше с други, не със своите очи. Ето няколко факта в тази посока, които са любопитни и които тъй любезната директорка, вярвам, няма да отрече (пък и да отрече, аз съм се погрижил да си намеря съответните свидетели):
- Преди да стане директорка, като колеги, ние с г-жа Стоянка Анастасова имахме съвсем близки и дори, смея да кажа, любезни колегиални отношения; опиумът на властта още не й беше повлиял и тя ме възприемаше иначе, гледаше на мен с други очи; тя ме ценеше и като колега, и като човек, и не криеше това; сближи ни и това, че тя преподаваше литература на моя син; в един момент даже сякаш имахме едни най-чисти приятелски отношения (по времето на предишния директор Паунов, който се отнасяше към нас съвсем приятелски, и ние, учителите, помежду си се отнасяхме приятелски, ето колко е важна ролята на съответния мениджър!); та смятам, че ако призова самата нея да свидетелства пред съда за това как тя ме е възприемала преди да стане директорка, тя ще потвърди тия мои констатации; аз също я възприемах най-доброжелателно и дори приятелски - и се отнасях по този начин към нея; един вид взаимно се ценяхме - и като човеци, и като колеги, като специалисти в съответната, всеки в своята област; много сме разговаряли и то в задушевна обстановка и настроение за различните творчески иновации, които предприемахме, аз в оня спокоен и творчески период издавах книга след книга, тогава в блога си дори пишех новите си книги (!), а не пишех разни жалби и доклади, дори почнах да издавам философско списание (в 2009 г.), то излиза още, става дума за списание ИДЕИ, тя ме е насърчавала и пр.; даже си спомням, че по нейна покана аз ходих на една конференция в Дома на техниката, в която участва неин бивш научен ръководител, както тя го представи, професор... еди-кой си, не помня за жалост името му, тя била работила в ръководена от него Лаборатория или нещо подобно; тия неща са факти, които не вярвам и тя да отрече, дори и пред съда;
- Спомням си един друг епизод, малко преди да стане директорка: нейна приятелка, работеща в Търговската гимназия, и се наложило, за да си допълва часовете, да преподава предмета "Свят и личност", който се учи в 12-ти клас; тази дама, мисля по специалност икономистка, се беше доста уплашила, щото ето й се налага да преподава съвършено нов и то "философски" предмет. Та г-жа Анастасова, приятелката й, ме помоли да се срещнем с тази дама от Търговската гимназия, е, съгласих се, срещата беше в едно кафене наблизо до същата гимназия, там аз й бях представен като "голям спец" по тия предмети, бях помолен да я консултирам как се преподава този предмет, нали така беше, г-жо Анастасова, аз зная добре, че Вие всеки ден четете блога ми, вярвам, няма да отречете, че точно така беше? Аз тогава си спомням, че извадих лаптопа си и показах на загрижената колежка разни мои разработки по този предмет, които съм сложил в блога си, мои помагала, програми, списъци с теми, с въпроси и пр., които са предостатъчни да се води един интересен и полезен за учениците курс по този предмет; дълго разговарях с тази дама и, чини ми се, успях да й вдъхна увереност, че ще се справи; г-жа Анастасова тогава по време на разговора ни повтаряше "колко голяма работа сме ний, в нашето училище", "колко много сме напреднали" и т.н., все от този сорт бяха възклицанията й; можем да повикаме, ако г-жа Анастасова иска, тази дама, да ни бъде свидетел пред съда, нали истината все пак е важна, а не нещо друго? факт е обаче, че тази среща се проведе и че тя протече в този дух. Възниква логичният въпрос: а как тогава г-жа Анастасова допусна да бъде консултирана по този важен предмет нейната собствена приятелка от такъв един... "пълен некадърник" като мен?! Или тя тогава не ме е смятала за "пълен некадърник", аз лично бих желал да чуя с огромно любопитство отговора й на такъв един въпрос, зададен обаче пред съда!
- Е, стана най-накрая г-жа Анастасова директорка, седна на директорското кресло. През първата година на директорстването й, когато властта, изглежда, не й се беше толкова много отразила, тя беше изключително любезна с мен, приятелските ни отношения продължаваха, аз тогава също бях във великолепни отношения и с нейната най-доверена помощник-директорка и приятелка г-жа Камелия Стоянова, на която аз помогнах да стане... синдикален лидер на секцията на "Подкрепа" в училището, въпреки че не беше редно помощник-директор и пръв приятел на директорката да е синдикалния лидер; е, за този мой грях аз ще си платя съвсем скоро цялата цена, всичко в този живот се плаща. Както и да е, да остави това, но е факт, за който може да свидетелства всеки един учител от училището, че през първата година на директорстването на Анастасова моя милост беше от най-приближените и доверените й хора, аз от нея бях предложен и влязох във всички най-важни комисии, примерно тази за Правилника, другата, още по-важна, за диференцираното заплащане (!!!), дори в Етичната комисия мисля влязох, спомням си че като директорката четеше състава на тия комисии, аз изпитах неудобство, че ме е сложила комай във всяка една комисия! Аз съм такъв човек, изпитах неудобство, други може би се пъчат като ги тикат напред, ала аз съм скромен човек, то си ми е от характера. Мисля, че това нещо няма да го отрече уважаемата г-жа директорка, даже ако стане дума за него пред съда, а се знае, че пред съда всички са длъжни да говорят само истината; но това няма как да го отрече, щото има много свидетели, то стана пред целия учителски съвет, пък и има съответните документи в архива, където лесно може да се провери бил ли съм аз в толкова много комисии или не съм бил. И тук възниква сюблимният въпрос: знаела ли е вече тогава, че аз съм такъв "пълен некадърник", квалификацията, която тя дръзна да напише в моята заповед за уволнение две-три паметни годинки по-късно?! Ако е знаела, как така е допуснала да вкара толкова некадърен човек в такива важни комисии? Ако не е знаела, че съм чак такъв голям некадърник, как е станало така, че да се остави да бъде толкова много подведена, и то тъкмо от толкова некадърен човек като мен? Или аз по-късно съм се онекадърностил, тъй да се рече, ако позволите да се изразя малко по-философски? Аз, признавам си, си умирам от желание да чуя отговорите на г-жа Анастасова на тия сюблимни въпроси, отправени й пред съда.
- Интересно е, че между предишните възприятия на г-жа Анастасова спрямо моята личност и тези от последно време, които в нейната заповед за уволнение получиха, тъй да се рече, своя апотеоз, е налице същинска пропаст; много е любопитно как се е получил този срив, на какво се той дължи, може ли тя достоверно и убедително да обясни пред съда коя е точната причина за тази коренна и дълбинна промяна в собствените си възприятия? Вярно, г-жа Анастасова е дама, но ми се чини, че промяната на настроенията, която е така характерна за женската душа, едва ли може да бъде достатъчно убедителна мотивация, която да убеди съда, че тая промяна има съществен, значим, основателен, а не чисто капризен характер. Вярно, странностите на женската душа, които са вечна загадка за мъжа, са фактор, от това не можем да се абстрахираме, аз като психолог съм длъжен да отчитам всеки един фактор, но ето, че за съда нещата би следвало да имат една съвършено друга и то твърда, обективна обосновка, в противен случай всичко пропада. Същото може да се каже и за преценката на моята личност, пък и на мен самия като специалист от страна на инспекторката по философия г-жа А.Кръстанова, която години наред, откакто тя е инспектор (щото аз съм учител по философия доста преди тя да се възцари на това кресло, познавам много други инспектори преди нея), имаше за мен едно възприятие, което я правеше напълно спокойна, тя в училището, факт е, не се появи да ме проверява за повече от 10 години нито веднъж (!!!), но ето, изведнъж, успоредно с нарастването (кой знае защо?) на недоверието към мен от страна на директорката, и самата инспекторка почна доста да се безпокои и да изпитва съмнения относно моята работа и квалификация, та се стигна дотам, че изведнъж, по покана на директорката, тя започна да ме посещава едва ли не всеки месец, да не кажа ден; в един момент, съвсем неясно защо, проверките й зачестиха така, че сякаш е започнал да идва края на света, знам ли как де се изразя? То тия въпроси ми е много интересно какво убедително обяснение за същинската мотивация за коренната промяна на отношението си ще дадат пред съда както директорката, така и, особено, инспекторката, която, предвид участието й в моята екзекуция като преподавател по философия, сама би следвало да прояви желание да дойде в съда и да заяви открито позицията си (стига да не изпитва известни угризения на съвестта, някакви ненадейни морални скрупули, знам ли, човешката душа също е голяма загадка за нас, философите?!). Е, тя може да бъде призована като свидетел и от страната на ответницата Анастасова, но ето виждате, че процесът има всички шансове да стане доста интересен, да получи, респективно, и подобаващото медийно внимание - което да доведе до шумотевица, наближаваща по интензитет онази, на която се дължи славата на съдебното дяло на самия Сократ.
Ще видим де, този процес за мен е важен, защото в оформящия се съдебен процес на карта е поставено делото на целия ми живот, който аз отдадох на философията - и на българското образование. Отдадох всичките си сили, много работих, много постигнах, но ето, изведнъж се намери една администраторка, която по изцяло субективни причини, свързани със собствения й характер (и най-вече свързани с неумението й да работи с хора, с човешки същества) и с оглед да ми отмъсти, да се саморазправи с мен, да се отърве от мен, дръзна да ме обяви за какъв ли не, именно за "народен враг", за "злодей", в един момент даже за "луд", а накрая, в заповедта си за уволнение, дори се сети да предложи най-смешната и изцяло неубедителна мотивация, именно, обяви ме за... "пълен некадърник", за "вреден за младежта", "за изцяло неспособен да бъде учител" и прочие. Налице е крещящ пример за пълна злоупотреба със служебно положение и с власт в угода на изцяло субективни, личностни капризи, а такива неща, знайно е, са съвсем непозволени в една нормална и правова държава, където човешката личност е суверенна и дори свята; не, така не е позволено да се отнасят към човек в наше време дори и у нас: стига да не сме станали вече една изцяло тиранична, дива, варварска мутренска държава, в която всеки си прави каквото му скимне - и е способен, ей-така, за разнообразие, да гръмне по какъвто си иска начин и да застреля оня, който му се изпречил пред погледа.
Не, така, както си позволи да постъпи тази особа в тия паметни три години, към мен не са си позволявали да се отнасят дори и във времето на най-първосортния комунизъм, което аз имах злата участ да живея, така обаче да се отнасят с човешко същество пък съвсем не е позволено в страна, която е в Европейския съюз, именно сред най-цивилизованите, най-културни и най-човеколюбиви страни в целия свят. И аз, като човек, имащ европейско съзнание, ще направя нужното, за да докажа на въпросните самозабравили се администратори, че така към човешко същество те нямат правото, не могат да се отнасят дори и у нас, в страната с толкова недопустими нрави и табиети.
Ще каже някой: абе, Ангеле, защо си губиш времето да пишеш всички тия неща бе, човече, зарежи, съди я, но не го преживявай толкова надълбоко всичко това?! Има всякакви хора и всякакви мисли минават през главите им. Защо пиша това ли? Защото, първо, случаят е важен и показва нещо много характерно и значимо за съвременните нрави, а аз като изследовател не мога да не се интересувам най-живо от такива човешки, нравствени и психологически, казуси. На второ място защото такова едно безчовечно отношение към мен, не крия, ме обиди най-дълбоко, ето, дръзнаха да ме обявят за "пълен некадърник", аз бидох изритан от образователната сфера по недопустимо грозен начин - нищо че отдадох целия си живот на делото на образованието и възпитанието на младите, на делото на тяхното личностно и духовно израстване. Нека всеки да опита да се постави на мое място и да опита да почувства какво ми е. На трето място аз силно съм заинтересован и по философски подбуди да участвам в разнищването на този великолепен казус до установяването на истината по него. Пиша си по тия неща, щото за тях, признавам, ще издавам нова книга; философска, психологическа, свързана с образованието ни, историческа даже, за историята на нашите съвременни нрави: това е моята "златна мина", а кой няма да копае всеки ден ако е намерил своята "златна мина"?
Кой знае дали съдбата не ми е приготвила това изпитание за да изпита и провери колко наистина струвам като личност - и ми е дала шанса да докажа най-сетне себе си, щото аз заради своята пословична скромност до този момент никъде не съм се навирал; е, сега самата съдба ме тика в някакъв грандиозно, фрапантно скандален случай, та да ме изтика до заслуженото място; всеки си получава заслуженото в крайна сметка, това, предполагам, важи и за самозабравили се и опиянени от наркозата на властта властници, независимо на какво място в нея се намират. На съдбата ний, смъртните, не можем да се противим, аз затова се старая да спазвам правилото: прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Това и правя, това съм правил през целия си живот, правил съм каквото съм длъжен, е, поех и известни рискове, щото, оказва се, да се живее подобаващо в наши условия често е дразнещо за околните. Раздразних достатъчно хора, е, те се опитаха да ми отмъстят, но прекалиха: поискаха да ме унищожат не само физически (отнеха ми здравето, съсипаха ми здравето!), но и морално, именно, дръзнаха да потъпчат в калта престижа ми. Да убият самочувствието ми. Е, няма да позволя това. Те отдавна да бяха го разбрали, ама не би.
Тяхна воля. Всеки сам е ковач на съдбата си, както го е казал Клавдий, аз също приемам тази максима; заради нея се имам за човек, държащ най-много на свободата си, на истината също, а в крайна сметка и на достойнството си. Достойнството си няма да позволя да ми го тъпчат безнаказано някакви си там опиянени от власт... самодържци: не са познали, имаха неблагоразумието да ударят на твърд камък. Да, но май пак прекалих с думите, те са моето единствено оръжие, аз пари нямам, нито пък към власт се стремя, имам и разполагам само с думите. Тъй че простете, че не оставям оръжието си, ами го размахвам подобно на оня смахнат симпатяга... Дон Кихот. Е, намерих си подходяща компания, няма що...
А сега да ви оставя на размислите ви, нека денят да ви е плодотворен! До нови срещи! Не си мислете, че тия, моралните проблеми, на които аз наблягам, са "пълни измишльотини", "фантасмагории", "разтягане на локуми" и пр., както ме наруга наскоро една оправна даскалица във фейсбук; не е така; горко ви ако си мислите, че е така: за нищо не ставаме, не сме човеци, а уроди - ако потъпчем и си позволим да се погаврим с морала, сиреч, с най-святото; това поне признавате ли го?! А най-святото за нас, човеците, е че сме човеци, сиреч, Божии твари, имащи души; нашата духовна същност е най-святото; затова трябва да бъдем и да си останем човеци - на всяка цена! Е, аз в това вярвам, за това работя - и то не от вчера, а откакто се помня; винаги за това съм работил и за това съм се борил. То е моето верую. Затова от него няма да се откажа докато дишам...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар