Свободата не е страшна, страшна е несвободата - щото тя ражда само чудовища

Г-н Явор Ганчев, лидер на Националната мрежа на родителите, е написал във фейсгрупата‎ Учители следната реплика, по която се е наченала дискусия; помествам по-долу само моето изказване по повод на дискусията, понеже по правилата на затворените групи не било трябвало да се изнася информация от тях, едно изискване, чиито смисъл аз не разбирам, но се налага да спазвам (вече веднъж бях изключван заради неспазване на тази глупост):

Образованието не е присъда със срок на изтърпяване. Не и в 21 век. Все едно ще е дали основното образование е седем или осем класа, дали ще се повтарят класове, дали ще има единствен учебник и целодневно обучение, какъв ще е хорариумът. Това са мюрета, след които учителството охотно плува, само и само да не мисли за необходимостта от фундаментална промяна в системата (от "структурирана около учебника" към "структурирана около ученика").

А ето сега моето изказване по повдигнатия проблем:

Подкрепям становището на г-н Ганчев. Промяна в доказано банкрутиралата образователна система означава свобода за участниците в нея, а свобода означава отделната личност да избира всичко онова, което засяга живота и бъдещето й. Не чиновниците да решават за всички, а учениците, родителите, учителите всичко да решават. Нима е толкова трудно да се разбере това?!

Свободата не е страшна, страшна е несвободата, щото тя ражда само чудовища. На тия, на които свободата им се вижда страшна, трябва да им се помогне да разберат, че страховете са им напълно неразумни. Свободата освобождава творческия потенциал на всички, и на учителите, и на учениците, и на образователните мениджъри даже, на директорите. Сега, в съществуващата система, всички - учители, ученици, родителите даже - са роби или поне слуги, лакеи, прислужници на всемогъщата система и на всевластния държавен чиновник (на когото, впрочем, не му пука изобщо за качеството на образованието на нашите деца, на него му пука само за едно нещо: властта му да не бъде накърнена!).

Коренната промяна означава всички реални участници в процеса на образованието и възпитанието просто да станат човешки същества; да си човек и да си несвободен е невъзможно, човекът е човек когато е свободен - и носи пълната отговорност за всичко, което го касае.

Всички неразрешими в рамките на системата проблеми - лоша дисциплина на учениците, неангажираността им с ученето, отвращението им от училището и пр. - ще бъдат решени мигновено ако свободата стане водещ принцип: свободата наистина е онова магическо нещо, което всички проблеми решава и всички загадки разгадава: тъй като всичко вече ще бъде поставено на вярната, на точната основа. А в момента всичко е поставено на невярна основа, поради което всичко е извратено, изкривено, изопачено, невярно, объркано и пр., ето затова и всички в системата са недоволни, всички страдат. (А тия, дето са доволни от системата, тяхното положение е безнадеждно: те вече са станали истински роби - щом не желаят свобода!).

Простете, че написах толкова дълъг коментар (аз и по-дълъг коментар мога да напиша, но сега се ограничих само с това!), но смятам, че тия толкова прости неща трябва да се повтарят дотогава, докато се осъзнаят от всички; а да си учител и да не ги съзнаваш пък е направо непростимо...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)