Истината ни прави свободни

сряда, 2 юли 2014 г.

Откри се тия дни "Закон на Грънчаров за генезиса и функционирането на таланта и некадърността", с който ще кандидатствам за... Нобелова награда!



Тази сутрин ми се ще да поразсъждавам по една чудесна тема: как и кога човек става... некадърен, става некадърник? Да, наистина, страшно много ме вълнува истината по този въпрос - особено след като преди около месец получих официален документ, в който от официален държавен чиновник (директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова) съм провъзгласен за "пълен некадърник", за "изцяло неспособен да бъде учител" и пр. Нейната тъй любезна и при това изключително... колегиална теза ще бъде оспорвана в съда, тия дни завеждам съдебно дяло, и ето, ще се наложи по съдебен ред да се доказва, аджеба, аз кадърен ли съм или съм некадърен, и ако съм, видите ли, некадърен, кога и как е станало това, щото пък имам други документи, подписани от други държавни органи (университети и пр.), в които се удостоверява, че съм... кадърен. И мен много ме вълнува как съм се, тъй да се рече, онекадърностил, как кадърността ми е пропаднала и пр.

Също не е без значение да се отговори на много други, производни и по-практични въпроси: а какво ще правим сега след като се оказва, че повече от 30 години един "некадърник" е преподавал философия на хиляди ученици, как тъй целомъдрената система изобщо не е разпознала и е търпяла такъв един спотаил се некадърник, излиза, по тази логика, че след като веднъж вече съм бил разобличен най-сетне в некадърността си от една бдителна директорка, то какво става с оценките, които съм писал на всичките тия хиляди мои ученици, те са влезли в дипломите им, нима може оценките, написани от такъв пословичен некадърник, изобщо да имат легитимност, не е ли необходимо да се изобрети начин държавата да поправи аномалията, примерно, да обезсили всичките тия дипломи, а пък учениците, на които съм преподавал през всичките тия години, да бъдат привикани в съответните бдителни държавни органи, да бъдат задължени да бъдат обучени в съответните курсове по "най-правилната философия", проведени от изцяло кадърни и доверени на Системата преподаватели, пък едва след това пред строга комисия следва да защитят свои нови, вече изцяло състоятелни и законни оценки! Обръщам внимание на такъв един логически обоснован извод от тезата на въпросната бдителна директорка, щото наистина когато едно лице, поставено на отговорна държавна длъжност, взема някакви решения, това лице трябва да умее самостоятелно да извежда всички възможни изводи от решението си и ако се стига до подобни абсурди, следва да може да го премисля, да внася корекции в него и т.н. Ясно е априори, че и въпросните отговорни държавни лица трябва да умеят да мислят, щото иначе се стига до непростими аномалии - от рода на тази, за която ми се иска да спомена, та да покажа до какъв абсурд се стига благодарение на едно съвсем непромислено решение. А след това ще се върна на силно заинтригувалата ме тема за това как и кога човек става некадърен - и, респективно, кадърен.

Ще бъда конкретен та да бъда разбран по-добре и от ония, които срещат известни трудности с мисленето. Вчера за кратко посетих в удобно време училището, от което бях изгонен предпразнично (няколко дни преди 24 май) и съответно по един най-безцеремонен начин (това е любим специалитет и патент на въпросната бдителна директорка, която именно разобличи моята безпрецедентна некадърност), та значи вчера посетих училището, проникнах в учителската стая и успях да погледна в дневниците; интересуваше ме как са завършили учениците, на които преподавах философски предмети, това са ученици от 10-ти и 11-ти клас. (Съобщавам това, та директорката да затегне още повече пропусквателния режим в училището - и да забрани влизането в него на "доказани врагове" като моя милост!) Получих по този начин информацията, която ми беше необходима. И във връзка с тази информация сега искам да представя един чудесен казус, който се оформя във връзка с въпросното директорско решение да бъда уволнен месец преди края на учебната година. Този казус има вероятността да бие всички досегашни други подобни шеметни главоблъсканици, които са ни познати от литературната и изобщо световната история - като "Параграф 22", "1984", "Повелителят на мухите", абе има голяма вероятност като опиша този казус името ми да започне да бъде поставяно редом до това на Бекет, Кафка, Йонеско, Джойс и останалите представители на умната литература, която много обича да нищи парадоксите на "правилно организирания живот" - ката, както го разбира нашата тъй умна администрация. Та нека вкратце да се опитам да представя чудния и дивен казус, който се оформи след така умното, повтарям, и най-вече бдително решение на въпросната училищна директорка, която, вярвам, ще ми бъде благодарна: заради прославянето на този неин принос към историята на литературата - понеже самата тя по образование е литераторка, е учителка по литература де, да не си помислите, че самата тя е литераторка, санким, писателка; не, няма такова нещо, нейният гений, както виждате, е в областта на администрирането.

Малко преди края на учебната година - четири седмици само, сиреч, 4 учебни часа преди завършването по тези преподавани от мен предмети - директорката се одързостява да уволни преподавателя, който е работил месеци наред с учениците, именно моя милост, преподавал им е философия и то в едни нечовешки условия, тъй като директорката, с оглед да "докаже" предварително замислената цел (именно моята некадърност), се постара в някои класове, в един клас най-вече, ситуацията да е крайно тежка, именно с оглед да има "илюстративен матр`ьял" относно моята тъй крещяща "некадърност". Както и да е; нека сега обаче да опитаме да проследим по логически път всички ония резултати, произтичащи с безпощадна необходимост от въпросното така умно и проницателно решение на директорката. Тя издаде безпрецедентна заповед за уволнението ми, в която се мъчи да "докаже" въпросната моя "крещяща некадърност" и ето, аз вече съм облагодетелстван, комай единствен в нашето славно отечество (в което комай всички са "специалисти по всичко", от всичко разбират!) да имам официален държавен документ, в който е провъзгласена моята "пълна некадърност"; о`кей, приемаме, че понеже "държавата никога не греши", то моето удостоверение за некадърност е вярно, е съвършено правилно. Да се опитаме сега да извлечем всички възможни изводи от такава една проницателна, изключително бдителна и при това съвършено умна директорска теза.

На първо място учителката, която ме е заместила, е била поставена пред една неизпълнима задача: за 1 месец да успее да попълни празнините във философското образование на учениците, които според въпросната директорска теза са били обучавани до този момент от един "изцяло неспособен" преподавател, от един пълен некадърник. Логично е даже да се запитаме: а могъл ли е един пълен некадърник изобщо на нещо да научи учениците? Разбира се, не, щото ако допуснем, че пълните некадърници могат все пак на нещо да научат учениците, то това ще доведе до разклащане на цялата ни образователна система! А ний, като примерни граждани, такова нещо не можем да допуснем. Тъй че си заслужава да направим извода: учениците месец до края на учебната година не са научени на нищо от изцяло некадърния учител, който ги е обучавал до този момент по философия. И така, стигаме до следното заключение: не, учениците на нищо не са научени от този некадърник, ерго, оценките, които той им е писал, са абсолютно... невалидни! И трябва да бъдат обезсилени - според тъй мъдрото решение на директорката, уволнила въпросния некадърник само месец преди края на учебната година.

Ако сме последователни, трябва да приемем, че според директорската преценка 1 месец преди края на учебната година учениците са били, първо, напълно неподготвени, сиреч, нищо не са научили по философия, и, на второ място, са без основателни оценки, щото тия оценки са били писани от изцяло неспособен преподавател; тук възниква и един трети момент, крайно неудобен за мъдрата директорка, а именно: защо тя така безотговорно е чакала да изтече цялата почти учебна година и не е уволнила въпросния некадърник по-рано, та да не нанесе такива неизчислими направо загуби за учениците? По същата логика тя е трябвало да го уволни веднага с възкачването си на директорския пиедестал, именно с оглед да предпази учениците от загуби, предизвикани от преподаването на въпросния некадърник. Но нека да не бъдем дребнави да задълбаваме чак толкоз. Да вървим напред в описанието на превъзходната оруловско-кафкианска-бекетова и пр. ситуация, с която нищо чудно и ний, българите, да се прославим по целия свят!


Заповедта за уволнението на некадърния преподавател по философия е трябвало да бъде съпровождана от една друга заповед, която мислещата директорка, предполагам, просто е забравила да напише: именно заповед, с която на моя заместник се нарежда изобщо да не признава оценките по тия предмети, по които е преподавал въпросния некадърник, именно моя милост. Дали такава заповед е била написана аз не зная, предполагам, понеже директорката ни е доста напреднала в областта на мисленето, администрирането и съответно логичното администриране да е написала такава една заповед, това трябва да се провери; съответните оторизирани държавни и контролни органи могат да го проверят. И така, да запомним: месец преди края на учебната година учениците от всички 10-ти и 11-ти класове на ПГЕЕ-Пловдив, а това са 13 паралелки (!!!!) по изучаваните философски предмети нямат по нито една законна оценка; те също така и нямат и "капчица знание" по тия предмети, щото е допуснато да бъдат обучавани от един пълен некадърник като моя милост. Любопитно е да помислим как може да се излезе от така и така очерталата се превъзходна абсурдистка ситуация.

Логичността изисква да се почне "начисто", сиреч, оценките, написани от некадърника Ангел Грънчаров, изобщо да не бъдат признавани. Та значи заместващата ме учителница е трябвало за 1 месец хем да обучи учениците по тия философски предмети, хем да ги изпита по поне 4 пъти (както е според разпоредбите, по две изпитвания минимум на учебен срок), хем значи да преподава, хем да изпитва, щото с оглед на създалата си ситуация абсурдите да бъдат предотвратени и учениците в крайна сметка да получат и основателни, и справедливи, и ненадути, и непразни, и некухи, сиреч, законни и прочие оценки по философия. Възможно ли е това да се случи, възможно ли е една такава свръхзадача да бъде изпълнена?

Разбира се, не; защото ако е възможно за 4 учебни часа да се постигне това, което по тъй мъдрите министерски директиви и стандарти трябва и може да бъде постигнато за много повече часове, то тогава възниква логичният, пък макар и крайно неприятен за Системата въпрос, а именно: защо учениците учат философия, да речем, "цели" 36 или 45, или 54 учебни часа, след като на същите знания и умения могат да бъдат научени, по един стахановски маниер, само за някакви си нищо и никакви 3-4 часа?! Ето че заместващата ме учителница е трябвало да осъществи за 3-4 часа един епохален стахановски подвиг в преподаването, да научи учениците за 3-4 часа на тънкостите на философията, да ги изпита, също така да им пише най-обективни и основателни оценки и пр. Е, да приемем, че тя е успяла да осъществи такова едно чудо-невиждано, ето, писала им е хем законни, хем основателни и пр. оценки, като изцяло е елиминирала оценките, писани от некадърника Грънчаров. А ако все пак е била принудена да използва и оценките, писани от некадърника Грънчаров? Тогава какво правим? Излиза, че оценките, писани и в двата случая, и като се използват оценките на въпросния некадърник, и като не се използват, все са подвъпросни - както обичаме да се изразяваме ний, некадърните философи. Подвъпросни, неподвъпросни, тия оценки обаче ще отидат в най-официален държавен документ, именно, в дипломата на всичките тия няколкостотин ученици. Кой трябва да поеме цялата отговорност за цялото това, да го наречем така, "фалшименто"? Колкото и да е неудобен този извод, трябва да го направим все пак: пълната отговорност за всичко случило се носи така проницателната, бдителна, фундаментално мислеща и прочие директорка.

Аз, впрочем, месеци наред я предупреждавах за много неща, в официални писмени доклади, жалби и пр., казвах й да осмисля създалата се ситуация в нейната превъзходна цялост, ала, уви, явно не можах много да постигна; абе фактически все нещо постигнах де: бях уволнен, и това не е малко! И по този начин, оказва се, пострадах всъщност не аз толкова, колкото... въпросната така основателно мислеща директорка! Щото сега на нея ще й се налага да отговаря на куп крайно неудобни въпроси. Примерно, как е допуснала оценките на учениците от въпросните класове да са изцяло "кухи", несъстоятелни, необективни, популистични и пр. Щото, излишно е да казвам, на учениците са им писани такива оценки, които да затвърдят убеждението им, че тъй грижовната директорка е успяла да ги спаси от "лошия Грънчаров", че те самите да са крайно облагодетелствани от този неин героичен подвиг, именно, че са получили завидни оценки и прочие, и так далее, и тому подобное.

Като пиша сега това се сещам как, за да бъде доказана моята долнотия, нищо чудно тия дни, днес-утре, да излезе нещо като официална директорска заповед, в която да пише: ученици, ето, оня негодник Грънчаров е долен дотам, че иска да бъдат обезсилени вашите тъй справедливи оценки по философия, иска и дипломите ви да не бъдат един ден признавани и прочие - виждате ли от какъв злодей ви отървах и спасих като го уволних?! Нищо чудно и такава една прокламация да бъде прочетена на учениците, не знам, всичко е възможно, сами се убедихте, в рамките на разплулата се от недомислия Система. Аз ви дадох само едно нищожно примерче със случващото се в ПГЕЕ-Пловдив, а иначе други примери колкото щеш.

Хайде, да спирам дотук; е, разбира се, налага се да пратя по едно копие от туй мое писание до висшестоящите държавни органи, щото съм дал обет да ги известявам, като ангажиран и съвестен гражданин, за всички недомислия, които се случват в подведомствената им Система. Надявам се че г-жа министърката Клисарова ще има време да се запознае с този документ, пък дори и това да стане на плажа в правителствената резиденция, щото сега, предполагам, министрите, на които им остава още само 1 месец служба, ще прекарат този един месец все по плажовете на нашето свидно отечество, в нашите така кокетни държавни резиденции.

Абе, в скоби казано, дали политиците не дадоха този още 1 месец живот на правителството само и само за да могат нашите морни министри воглаве с титана Орешарски да си поотпочинат по морските ни правителствени резиденции, да се понаядат със сочни правителствени кюфтаци, щото това тяхното живот ли беше: от първия им ден протест след протест, те, горките ни министри, не можаха да си отпочинат по резиденциите, както се полага, те дори не можаха да се отядат на спокойствие с правителствени кюфтаци - е, затова си заслужават още 1 месец управление, нали така, правилно им го дадоха, та и те да имат и добри спомени от пребиваването си във властта! Щото какво е власт без келепир бре, я ги виж ти, ще протестират - ний да не сме някакви шантави аскети бре та да се отказваме от благинките на властта?!


Тъй. Разпрострях се доста. Време е да привършвам. Дали ще мога тук да отговоря на въпроса: как и кога се става некадърник? Този въпрос доста ме вълнува, ще опитам и на него да отговоря. Но не в този текст. Тук ще се задоволя само с въведенийце в проблема. Пък като имам време ще му отговоря по-основателно. Щото ми се ще да го свържа с теми като таланта, творчеството, развитието на личностните ресурси и прочие. Не ми се ще да го претупвам тука. А темата е благодатна. Доказан некадърник като мен, некадърник с атестат - аз съм може би единствен доказан официално некадърник в цялата образователна система на България, в която работят, разбира се, само доказано кадърни хора! - та значи некадърник като мен много се интересува от такива теми; кадърните не знам от какви теми по-точно се интересуват, те, бидейки кадърни и комай съвършени, предполагам, от нищо особено не се вълнуват, но ний, некадърниците, се вълнуваме от какво ли не, щото, предполагам, искаме да победим един ден некадърността си, да се отървем, да се освободим от нея. Дали пък "пълен некадърник" - в разбирането на българската образователна администрация в лицето на такъв бляскав неин представител като директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова - не е тъкмо оня, който много мисли, много търси, много изследва, много обсъжда с учениците си всичко, вълнува се от истината по какви ли не въпроси, много също така пише, провокира другите да мислят, тормози ги да мислят, дразни ги и т.н.? Дали няма да се окаже, че най-некадърни у нас - според вездесъща Система-октопод! - са тъкмо... най-талантливите?! Моля да ме простите, че правя такъв един срамотен извод, но аз в случая нямам предвид себе си, а разсъждавам по принцип (аз, да допуснем, съм особен случай, хем пиша, мисля, търся и пр., хем съм най-истински... некадърник - зер неслучайно имам официален държавен атестат в това отношение!)

А кои са кадърните ли - от гледна точка на Системата и на обслужващата я мислеща администрация? Кадърни са, разбира се, ето кои: изпълнителните, немислещите, незадаващите неудобни въпроси, некритикуващите, послушните, ония, които спазват дума по дума държавните изисквания, ония, които са също така и много обичани от мнозинството ученици, ония, на които това мнозинство мъкне китки когато им дават в края на годината бележниците и също дипломите в края на учението си. И така нататък, темата е дълга, а аз бързам. Как от кадърник се превръща човек в некадърник, от гледна точна на вече казаното, всеки сам може да разсъди. Щом у теб се пробуди, да речем, чувство на достойнство, именно, осъзнаеш, че не си безропотно понасящ издевателствата и гаврите роб на Системата, а си суверенно човешко същество и личност, и хоп, мигновено почваш да се преобразяваш от кадърник в некадърник! Щом кривнеш от "правия път", по който дружно вървят хилядите кадърни... овчици от стадото, ти вече преставаш да бъдеш кадърен и почваш да се преобразяваш в некадърник. Почваш, тъй да се рече - ако трябва да се изразя по-научно - почваш да преживяваш една метаморфоза, в която колкото по-немалодушен ставаш, толкова по-некадърен ставаш, респективно на това и щом почнеш да се отказваш от личността си, сиреч, почнеш да се обезличностяваш, толкова по-силно почва да расте и... кадърността ти! Личността у нас, казано вкратце, е главен признак на некадърност, особено пък свободната, суверенната, търсещата, творческата; ето тук, на този полюс, се намират у нас пълните накадърници! Безличността, сиреч, комуноидността, са признаци на цветуща, руменобузеста и просперираща... кадърност! Успоредно с нарастването на съзнанието и самосъзнанието за личност и свобода у нас хората стават... некадърници, обратното, колкото повече е убито туй съзнание за личност и за свобода, толкова по-кадърни са тия хора, нали така?

Нека тази зависимост да си позволя, нескромно и крайно некадърно казано, да я нарека: закон на Ангел Грънчаров за генезиса и взаимно-допълващото се и ирелевантно функциониране на таланта и на некадърността (или някак по друг, по-подходящ начин ще нарека аз този закон, требва да помисля повечко). С този закон моя милост ще кандидатства за... Нобелова награда, ало, недейте да спите, ами почвайте бързо да създавате комитет за издигането на моята кандидатура, аз ли винаги требва да ви подсещам за всяко нещо?! Крайно време е да почнете да ме признавате. Разбира се, първият българин, който ще получи Нобелова награда, трябва да е абсолютен некадърник, нали правилно разсъждавам, ний, българите, с какво друго ще учудим света ако и ний почнем да издигаме кадърни хора за Нобелови награди?! Полага се най-големият некадърник у нас да стане и пръв наш лауреат на Нобелова награда, простете, но тази чест се полага на мен, справедливо е на мен да се даде въпросната награда, признайте си, че я заслужавам!? Е, знам, че ви е мъчно, но няма начин, логиката изисква да го признаете. За морала да не говорим, че той е още по-голяма и още по-объркана в нашенските родни условия тема.

О`кей, спирам да пиша, край, млъквам! Хубав ден на всички! Не се ядосвайте толкова много заради това, което написах, аз го написах за доброто на... Системата! Карай да върви! А ако Системата вземе да се оправя и такива като мен почне някой прекрасен ден да ги възприема като... кадърни, нали тогава ще настъпи вселенски катаклизъм в нашия доморасъл български свят?! Хайде, чао, мислете му - поне това да ви пожелая! Не е заплаха, а пожелание, не мога да разбера защото това "Мислете му!" у нас звучи като страшна заплаха?! Леле, колко ли нещастни са ония, които почват да мислят, а?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ