ИДЕИ, КАЗУСИ, АЛТЕРНАТИВИ

ИДЕИ:

(І) “При всеки оригинален мислител стиловата форма е неотделима от смисъла на неговото съчинение.Ние ще изброим само следните:
В зората на мисленето стоят гномите, пословиците – в съседство с различните истории, и басни – върху основата на великите митове. По-нататък следват: опоетизиране на света, наброски на едно съзерцателно всеобхватно знание за съществуващото в профетичен, празничен вид; трактати, описания, студии, наблюдения, диалози; систематични съчинения, които обхващат битието в една единствена книга като едно цяло, като истинско отражение на системата на битието, било като конструктивен проект на битието, света и събитията, било като сума от знания от знания в рационален порядък на цялото предадено наследство, което трябва да бъде обединено в едно непротиворечиво цяло. По-нататък следват учебниците… Във времената на известна разпуснатост и свобода отново има връщане към писмата и афоризмите.” (Карл Ясперс)

(ІІ) “… разбрах, че не би могло да се измисли нещо толкова странно и невероятно, което да не е било вече казано от някой философ.” (Рене Декарт)

(ІІІ) “… във философията се пробужда безгранична откритост и в нея става явно собствено човешкото… Философът там, където той се появява първоначално и в личностен вид, е нещо чуждо в света.” (Карл Ясперс)

(ІV) “Истинската форма, в която съществува истината, може да бъде единствено научната й система. Задачата, която съм си поставил, е да съдействам философията да се доближи до формата на наука, до целта да може да се откаже от името си на любов към знанието и да бъде действително знание.” (Георг В. Фр. Хегел)

(V) “Познанието за външния свят няма да ме утеши в мигове на горест за неведението ми в духовния мир, но овладял нравствените закони, винаги ще мога да мина без физическите…

Вечното безмълвие на безкрайните простори ме ужасява…

Сърцето чувства Бога, не умът. Това именно е вярата: Бог, осезаем за сърцето, не за ума.” (Блез Паскал)

(VІ) “Настоявам хората да престанат най-после да смесват философските работници и изобщо хората на науката с философите – тъкмо тук трябва с всичката строгост да се отдаде “всекиму заслуженото”: нито твърде много на едните, нито твърде малко на другите. Може би за възпитанието на истинския философ да е необходимо той сам да е стоял някога на всички стъпала, на които неговите слуги, научните работници на философията остават и трябва да остават… за да обходи кръга на човешките ценности и преценки, за да може да погледне с различни очи и съвест отвисоко – във всяка далечина, отдълбоко – във всяка височина, от ъгъла – във всяка широчина. Но това са само предварителни условия на неговата задача; самата задача изисква нещо друго от него – да създава ценности… Философските работници… имат задачата да направят всичко, което досега е станало и е било преценено, нагледно, понятно, разбрано, подръчно, да съкратят всичко дълго, дори самото “време” и да овладеят цялото минало… Истинските философи обаче са заповедници и законодатели; те казват “Тъй трябва да бъде!”. Те първи определят насоката на човешкия живот… те се залавят с творческа ръка за бъдещето и всичко, което е било, им служи като средство, като пособие, като чук. Тяхното познание е творчество, тяхното творчество е законодателство, тяхната воля за истина е воля за мощ.

Има ли днес такива философи? Имало ли е някога такива философи?

Дали трябва да има такива философи?… “ (Фридрих Ницше)

(VІІ) “Делфийското изречение познай себе си придоби ново значение. Позитивната наука е наука, загубила се в света. Нежно е най-напред да загубим света в epohe, за да го придобием наново в универсалното самоосмисляне. “Noli foras ire, – казва Августин, - in te redi, in interiore homine habitat veritas”. (“Не се стреми към външното, върни се в себе си, във вътрешния човек обитава истината”)” (Едмунд Хусерл)

КАЗУСИ:

(І) Философски е въпросът, на който като започнете да отговаряте, мигом забравяте какво са ви запитали. Философски отговор е този, при който, като започнат да ти отговарят на зададен току-що от теб самия въпрос, скоро забравяш какво сам си запитал.

Какво мислите по повод на тези твърдения?

(ІІ) “Нека да сме лъжливи, зли и несправедливи, ние знаем това, и плачем заради него, и се мъчим за това сами, и изтезаваме себе си, и се наказваме повече, отколкото даже, може би, този милосърден съдия, който ще ни съди и името на когото не знаем. Но ние си имаме наука, и чрез нея отново ще намерим истината, но ще я приемем вече съзнателно. Знанието е по-високо от чувството, съзнанието за живота е по-високо от самия живот. Науката ще ни даде премъдрост, премъдростта ще ни открие законите, а знанието на законите на щастието е по-високо от щастието…
“Съзнанието за живота е по-високо от живота, знанието на законите на щастието е по-високо от щастието” – ето с какво трябва да се борим!” (Фьодор Достоевски, “Сънят на смешния човек”)

● Как възприемате разбирането на Достоевски? Кои са неговите основания? Защо влага тези думи в устата на “смешния човек”?

● Как звучат подобни “смешни мисли” на един абсурден човек в ушите на модерните хора, вярващи безпределно на науката и техниката?

● Лично на вас смешно ли ви, чувайки неговите твърдения? Или, може би, ви е… тъжно?

АЛТЕРНАТИВИ:

(І) Философията губи своето достойнство когато слезе на нивото на разговорния език, когато започне да говори езика на “простолюдието”. Тя не бива да говори така, както се разказват “махленски истории”, тя не е и “лъжица за всяка уста”. Тя не може да се откаже от възвишената езотеричност на науката, за вникването в нейните истини се иска продължителна професионална подготовка, усвояването на сложна философска терминология. Ако всеки профан започне да философства, то тогава философията вече е загинала.

(ІІ) Ако един учен не може да обясни на петгодишно дете своите теории, и то така, че то да го разбере, той не е никакъв учен. Ако един философ не може понятно да разкаже на едно петгодишно дете своите идеи, той не е никакъв философ. При това детето трябва да остане впечатлено, да пожелае да разговаря! (По изказване на А. Айнщайн)

(ІІІ) Когато философ започне да отговаря на твой въпрос скоро забравяш какво си го попитал.

(ІV) Сократ се хвалел, че знае едно нещо: че не знае. Твърдял, че другите и това не знаят. Жрицата на храма на Аполон в Делфи обаче била казала, че “Сократ, син на Софрониск, е най-мъдрия от всички гърци!”. (Тя била попитана от един тогавашен учен кой е най-умния; този очаквал вероятно тя да отговори: ти!, но жрицата казала, че Сократ е най-мъдър!) Самият Сократ, като чул тази история, се засмял и казал: “Представям си каква тогава е мъдростта на цяла Елада щом като “най-мъдрият” от всички гърци знае едно нещо: че не знае!”. Сократ, впрочем, не обичал много-много “учените глави”, а те били направо бесни от него.