ИДЕИ, КАЗУС, АЛТЕРНАТИВИ

ИДЕИ:

(І) “… и преди, и сега, изумлението подтиква хората да философстват… ” (Аристотел)

(ІІ) “Едва след като се погрижили да задоволят своите жизнени нужди, хората започнали да философстват” (Аристотел)

(ІІІ) “Да преценим дали си струва или не да бъде живян животът означава да отговорим на основния въпрос на философията. Останалото – дали вселената има три измерения, дали духът има девет или дванадесет категории – идва по-късно. То е само забава; най-напред трябва да се даде този отговор.” (Албер Камю)

(ІV) “Философията, собствено казано, е носталгия, копнеж навсякъде да сме си у дома” (Новалис)

КАЗУС:

Веднъж философът Талес, разхождайки се привечер с поглед, отправен към звездите, се спънал и паднал в един ров. Наблизо минавала възрастна жена, която, като видяла това, започнала да се смее и при това казала нещо твърде остроумно: “Как ти, който не виждаш онова, което е пред краката ти, ще видиш онова, което е на небето!”. Оттук-нататък хората започнали да се надсмиват не само на първия философ, но и на всички философи; казвали, че те няма да познаят “небесните неща” щом не виждат “това, което е под носа им”, т.е. съвсем близо.

● Можете ли да кажете нещо за “оправдание” на Талес и на философите след него? Бихте ли се наели да изтъкнете нещо в тяхна защита?

● Или и вас лично ви “прихваща смях” и веселие когато разбрахте за любопитната случка?

● Не смятате ли, че “нищо не може да ги оправдае”, т.е. те си заслужават присмеха?

Две хиляди и петстотин години след злополучната история с Талес (недобро начало на философията изобщо!) немският философ Хегел “адвокатства” в полза на първия философ така: “Народът се надсмива над подобни неща и има предимството, че философите не могат да му се отплатят със същото. Но хората не разбират… че с тях самите не може да се случи нещо такова, т.е. да паднат в рова, защото те веднъж завинаги лежат в него – тъй като не поглеждат към по-висшето!”.

● Как възприемате аргумента на Хегел?

● Промени ли се вашето първоначално мнение за станалото с Талес, сметнато за “прокоба” спрямо философите изобщо?

АЛТЕРНАТИВИ:

(І) Философията е един вид “излишен лукс”, тъй като и без нея може прекрасно да се живее. От друга страна погледнато, размишляващият за живота забравя за по-важното – самият живот – тъй като докато размишлява, животът си тече и изтича. Философията значи е чиста загуба на време: по-добре е да живеем, отколкото само да философстваме.

(ІІ) За човека не подобава просто “да живее” (това правят и животните!). Човекът трябва, вероятно, да живее човешки и пълноценно, истински. Как тогава да го прави щом като не е наясно с истината на живота, “посилна” за човека? И може ли точно това да бъде постигнато без философия? Ако живеем “слепешката”, “налучквайки пътя”, “учейки се от грешките”, то няма ли да стане така, че да пропилеем живота си, да живеем напразно? Как да живея без ориентири, бе посока, без свободно избран път? И мога ли да ги постигна без да се добера до своята философия?

(ІІІ) Защо ни е философия, щом си имаме наука?! Науката ще ни даде “законите на живота”, ние ще ги научим и ще ги прилагаме, а в резултат ще бъдем щастливи. Всичко е толкова ясно! Защо ни е философия, която всичко обърква?