Нравствен казус: Направи добро, пък стани... кръгъл идиот!

Тия дни ми се случи една случка, за която искам да разкажа - за да не я забравя. А иначе бях твърде впечатлен, да не кажа нещо по-силно: бях потресен. А случката е съвсем обичайна, дори, бих казал, всекидневна:

В едно магазинче в центъра на града си купих една стока, няма значение каква, не е и скъпа. Като попитах колко струва, ми казаха, че струва изгодно, абе, оказа се, че струва 2.20 (за да схванете смисъла на историята тая подробност има значение). Като чух тоя отговор, рекох да ми дадат два броя от стоката (наистина не е интересно за каква именно стока става дума). Платих, сложих рестото в джоба си и си тръгнах.

В къщи обаче установих, че продавачката се е заблудила и ми е хванала стойността само на единия брой от стоката, а аз купих два. Няма да скрия, мина ми през акъла следната обичайна мисъл за в такъв случай, която няма как да не мине през ума на небогат и скромен (в парично отношение) човек като мен: ами като не може да смята, проблемът си е неин, на продавачката! Рекох си това и сякаш се успокоих.

Да, ама не - както се казва. През нощта се събудих, сетих се за станалото и съвестта ми си взе своето. Пишман се видях, че не съм погледнал парите та веднага да й кажа за грешката и да й дам излишните пари. На сутринта станах с решението да ида непременно и да върна взетите в повече пари.

Отивам вчера в същото магазинче. За късмет виждам, че е същата продавачка, която, както се казва, "се мина" с 2 лева и 20 стотинки. Приближих се и с известно неудобство й рекох:

- Вчера, оказва се, е станала грешка: върнали сте ми в повече пари. Ето, днес идвам да ви ги върна, заповядайте! - рекох това и сложих парите пред нея.

Женицата стоеше като сащисана. Тя явно не можеше да проумее факта, че на тоя свят може да има чак такива идиоти като мен. Тая мисъл прочетох на лицето й. На свой ред аз се почувствах крайно неудобно. Стана конфузна ситуация: тя не знаеше какво да каже. Чак такъв глупак, явно, не й се беше случвало да среща. И затова с нескривано изумление, мълчейки, с някакво научно любопитство разглеждаше удивителния случай, поднесен й от съдбата: кръгъл идиот да застане пред нея. Аз все пак очаквах да каже нещо от сорта: "Ами благодаря Ви!" и пр., ала тя дори и това не се сети да каже! Явно толкова голямо трябва да е било изумлението й, че у нея блокира всяка разсъдъчна способност. И тя излезе от конфуза като прибързано се обърна към следващия клиент, а пък моя милост си тръгна с пребити крака...

Почувствах се пълен идиот. Жената явно не можа да разбера как е възможно тази земя да търпи още чак такива идиоти като мен. Аз си бях приготвил да й кажа фраза от рода на тази, в случай, че поне ми беше благодарила: "Ами сега е Страстната седмица, трябва да бъдем поне малко по-добри!" или нещо такова, но и аз нищичко не можах да кажа в появилия се неочакван конфуз. Обаче, признавам си, май никога досега в живота си не се бях чувствал по-голям глупак...

Защо разказвам тази случка ли? Ами защото тя показва нещо. Няма да кажа какво тя показва. Днес ще разкажа случилото се на учениците си. Интересна ми е тяхната реакция, искам да чуя техния коментар. Дали и те ще разберат какво точно е станало? Или и те ще ме гледат с нескриван естественонаучен интерес, че пред тях стои тякава рядка птица: абсолютен идиот?! Не знам, ще видя. Надявам се тук-там някой ученик да загрее за какво намеква тая случка. И какво показва. Но няма да се изненадам никой да не разбере защо разказвам случката. Нещата в областта на нравите у нас са направо плачевни. Толкова. Не ща нищо повече да обяснявам сега, щото ми е неудобно.

Пък и щото ще излезе, че се оправдавам - за глупостта и идиотизма си...