
Новото гробище над Сливница
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
Иван Вазов,
1885
5 коментара:
Прекрасно стихотворение за прекрасен празник. Поклон пред паметта на нашите войничета!
Поклон не само пред паметта на нащите войници, а и пред паметта на руските !
Поклон пред всички загинали българи, финландци, румънци, белоруси, балтийски войничета, украинци, руси и всички!
Да, ама в София се покланят не пред войничета, загинали в битките, а пред руския император, дето язди коня си, изпъчен пред българското Народното събрание. И също пред паметника на Сталиновата червена армия, дето стърчи в небето на 300 метра по на изток...
Българио, защо ли те за теб умряха... Дали достойни днес сме ний за тях...
Публикуване на коментар