
Представяте ли си следната картина...
Удря, бие или звъни, приемете го според вашия вкус, Негово Величество Първият Звънец! При нас Първият звънец е Четвърти. Не, това не е чудото... Четвърти е защото училището ни е на 4 години, но винаги Първият звънец си е първи, и звънът му е тъй мощен и красив, че учениците ни с летящ старт политат към учебните стаи...
Но не-е-е! Този път всички бяха предупредени да задържат малко на старта!
Имаше и втори главен герой в Първата картина на Първото действие от нашата Нова учебна година. Беше едно свежо и красиво, изваяно и изписано медно менче, окичено по стар български народен обичай със здравец и босилек... И това безстрашно Менче, заради тази наша Нова учебна година, току-що бе прелетяло през планини и океански простори 8 352 (осем хиляди триста петдесет и два!) километра – от България до Чикаго, само и само за да лиснат от него свежата кристална водица от Мичиган пред нозете на стариращите наши юначни момчета и момичета в своята Нова учебна година!
Е, не е ли това истинско чудо? И геройство даже от страна на нашето скъпо гостенче - менче, което става чикагски жител, беше записано като член на нашето училище и отсега-нататък ще стои на много почтено място в една от нашите стаи...
Не знам дали и вие бяхте на нашето тържество в Дес Плейнс, където на едно много лесно място се намира нашето училище „Нов Живот”. Улицата е голяма и позната на всички – Октън, номерът е 1480 и се вижда отдалече... И паркингът ни е удобен и върши много добра работа за колите на всички родители... Но ако не сте били – пропуснали сте нашата специална и единствена по вкус питка с мед! Догодина се дръжте по-близко до нас и няма да сбъркате.
Пропуснали сте и словото на осмокласника Венци, който понапълни очите на всички ни със спотайвани сълзици, когато ни припомни
„България, любима и копняна,
България, единствена страна,
С най-гордата осанка на Балкана,
С най-свидната Тракийска низина,
България, разкъсвана, нещастна,
Измъчена понякога страна,
Но винаги оставаща си Наша
Най-хубава Родина на света!”
Откриването на Българската учебна година в БУ„Нов живот” беше мило и тържествено. Българският трикольор, балони в бяло, зелено и червено, прекрасни цветя и ленти украсяваха залата, където се състоя празненството.
Директорката на училището Хриска Перфанова поздрави всички с добре дошли и благодари на родителите, които помогнаха този ден да остане наистина незабравим за всички нас. След химна на България децата запяха Вазовото „Аз съм българче”. Най-младата бодра гвардия бе поздравена с песента „Първокласник”. А те, млади, но не и зелени, също се отличиха.
Алекса ни каза, досущ като малка звездичка от сцената:
„Българско училище любимо
Към тебе се стремя.
Щастлив съм аз, че теб те има
на нашата земя”.
А Виктор се провикна от сърце:
Здравей, училище любимо
Запей, звънче, със ясен глас!
Пораснах в детската градина,
а днес съм вече в първи клас.
На сцената оживяха любими герои от детски вълшебни приказки. С прекрасни костюми бе представена Пепеляшка (Мария), Пипи Дългото Чорапче (Никол), Червената шапчица(Ани). Децата трябавше да разпознаят по костюмите всички герои. Можеше да им завиди дори Шерлок Холмс: разкриха ги до един!
Беше забавно и неповторимо изживяване.
„На добър час” пожела на този пъстър и красив рояк български ученици Хриска Перфанова, след нея и всички пораснали, които се юрнаха и те към училищните стаи, но навреме се усетиха, че не са вече с панделки, а мнозина вече имат и мустаци...
Е, освен прелетялото от България до Чикаго цели 8 352 километра медно менче не сме ли свидетели и на второ чудо? Чудото на първия учебен ден!?
Дежурен репортер,
Първа Българска Училищна Редакция "Нов Живот"
Чикаго
САЩ

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар