
НЕ „ЗЛОВЕЩА НЕГРАМОТНОСТ”, А ЗЛОВЕЩО ЕХО ОТ ОТРЕЧЕНО ВРЕМЕ
Автор: Иван Григоров, легионер, Бургас
Във в. ”Уикенд” от 30 юни т.г. г-н Георги Атанасов в статията си „Зловеща неграмотност” занимава читателите с отречени от европейците събития. В яростта си, че съвременниците ни не носят неговите идеологически стереотипи, той обвинява в „жестока неграмотност” така нареченото „демократично стадо”.
Г-н Атанасов може да се засилва колкото си иска отдалеч, за да прескочи въображаемата си сламка, но да говори за неграмотност в държава, в която средното образование е задължително и всеки втори гражданин има диплома от някой местен или чужд университет, говори за грубо пристрастие.
„Имало ли е въобще Втора световна война?” – пита авторът. Имало е и тя избухна заради един град – Данциг, както преди това другата избухна, заради убийството на един принц. За дребни поводи се дадоха милиони жертви. Затова отдавна вече новите поколения в Европа заличиха от паметта и ежедневието си разделящото ги минало и не е съвременно г-н Атанасов да размахва стари омразни плашила.
Явна е тенденцията на г-н Атанасов да възкреси спомена за Втората световна война, за де раздуе лъжата за освободителната роля на Съветския съюз и червената армия на фона на трезвата оценка за нейното нахлуване в България. А щом като освободителната роля на червената армия е била толкова спасителна за народите, защо в края на войната Европа се оказа разделена на „свободен свят” и такъв зад „желязната завеса”? И защо между тях 45 години се водеше „студена война”? Каква свобода донесе червената армия, като окупира трите Балтийски държави, Финландия, Източна Германия, чието население се разбунтува още на 17-18 юни 1953г. и на Унгария, където народът направи революция през октомври 1956г., на Чехословакия с разгромяването на Пражката пролет през 1968г. и на Полша с отнемането на територия, с масовите разстрели в Катин и Виница и с хроничните борби на профсъюза „Солидарност”.
Не било важно – пише г-н Атанасов – кой какво е сторил на мирното население на Полша, Чехословакия, Югославия и пр. Защо да не е важно, нали то се е отразявало на живота и свободата на хората им. А Съветският съюз е правил на земята на тези народи това, което е правила и Хитлерова Германия – окупация, грабеж, терор и убийства за протестиращите. Защо стореното от Съветския съюз на тези народи да „не е важно”, а да е важно само стореното им от Германия. За българския народ например е важно, че безпричинно червената армия окупира България, вкара я във войната и за три години окупация изяде на българския народ храни за 80 милиарда лева, а той гладуваше и ходеше голи бос през това време.
„Ревизирахме Нюрнберг” – вайка се г-н Атанасов по повод положителните оценки за Богдан Филов и ген. Хр. Луков. И това не е вярно, защото нито Филов, нито Луков бяха съдени от Нюрнбергския международен съд. Богдан Филов бе осъден от комунистическа сбирщина, самоназвала се съд, и то народен. Имало ли е избори или допитване за този съд, както навремето направи Стамболийски? А след години присъдата на Б.Филов бе отменена от Върховния съд на Република България, както стана с присъдите на хиляди хора след ХХ конгрес на КПСС. Към Луков се извърши поредното комунистическо „чудо” – той беше убит на 13 февруари 1943 г. и беше съден мъртъв през април 1945г. В Нюрнберг, на който г-н Атанасов се позовава, подобно правосъдие към мъртвец не приложиха дори към мъртвите Хитлер и Гьобелс.
Щом г-н Атанасов е толкова грамотен, навярно знае, че дълго време след Освобождението на България, заради руските стремежи да я направят „задунайская губерния”, русофилите са наричани „черни души”. Би трябвало да знае, че Балканската война и всички усложнения са дело не на Кобурга, а на русофилските правителства – на Иван Евст. Гешов и на д-р Стоян Данев заради сляпата им вяра в „царя батюшка”. Въпреки това в страната ни има над 400 паметници на признателност за освобождението ни от Русия. Непочтено е от страна на г-н Атанасов да плаши, че след паметника на Червената армия идва ред за отричане и на паметника на Цар Освободител, още повече, че пет години Хитлеровият пълномощен министър в София Адолф-Хайнц Бекерле минаваше край него и не направи даже намек за премахването му. Защото този паметник не е фалшификат - като онзи на червените лъжеосвободители.
Факт е, че политиката на Цар Борис ІІІ ни предпази от войната и че придобихме като плод на тази политика Южна Добруджа без никакви жертви. Факт е също, че Цар Борис е спасил чрез помилване живота на стотици комунисти, че разреши на интербригадистите да се завърнат във България след рагрома на каузата им в Испания. Иначе ги грозеше германски плен и смърт. А как постъпиха комунистите със скромния гроб в Рилския манастир и останките на този заслужил и за тях цар?! Унищожиха ги.
Г-н Атанасов си позволява да дава оценки и преценки, но явно не е толкова „грамотен”, за да разбере, че военната целесъобразност да осуети откриването на втори Солунски фронт накара Хитлер да премине през България и че повече за нея неутралитет не беше възможен. Пред участта на Гърция и Югославия Филов и правителството му избраха най-подходящия вариант. По повод апелите към България да спре германците Данаил Крапчев написа в „Зора” следната кратка статия: „А защо не ги спряхте вие в Австрия? Защо не ги спряхте в Чехословакия? Защо не ги спряхте в Полша? Защо не ги спряхте във Франция? Сега искате ние да ги спрем! И с какво да ги спрем? Нали ни взехте оръжието през 1919 г. И за какво да се бием с германците – за границите, които ни определихте в Ньой ли?”
Вярно е, че генерал Луков е бил готов да поведе българската армия на Източния фронт, но ако Царят му заповяда. Нали този е дълга на един генерал! Но не е вярно, че е вербувал доброволци за Източния фронт. Нека г-н Атанасов посочи едно вербовъчно място за записване на доброволци. Разбира се, в България имаше десетки хиляди младежи националисти и антикомунисти, готови да се сражават срещу болшевизма, но властите не разрешаваха. Тогава беше гордост да се сражаваш срещу болшевизма. В германската армия имаше доброволци в СС-частите от 42 страни на Източния фронт. Малка Белгия даде най-храбрите, а Франция – последните защитници на Райхстага на 08 май 1945 г. И три милиона руски доброволци в РОА – руската освободителна армия на генерал Власов.
Непристойни са нападките на г-н Атанасов спрямо младежите, участници в „Луков марш” днес. Те не са „фашизоиди”. А дали са от „ъндърграунда” се доказва с факти, а не по маршировката им по улицата. Това е родолюбива младеж, която тачи генерал Луков като национален герой, като патриот, като обновител на българската армия и водач на легиопенрската младеж. А комунистите, като не можеха да излязат срещу него с идеи и аргументи, избраха куршумите, както по-късно като управляващи, аргумент срещу всеки им беше: „дайте го в мазето”.
След речта на Чърчил във Фултон съветската пропаганда го обяви за водач на международната реакция. Един журналист тогава го запита какво значи реакционер и Чърчил отговори: „Един въоръжен комунист те напада, ти реагираш, следователно си реакционер”.
Това е водещото в ненавистта на г-н Атанасов към маршируващите младежи-родолюбци.
Иван Григоров, легионер, Бургас
2 коментара:
Георги Атанасов - ГА е некадърен футболен коментатор и съм смаян, че се изживява и като некадърен политически такъв. Този човек е позор за homo sapiens.
Ужасно е че постоянно се връщаме в онова време и дори и малка крачка да направим в своето развитие все се връщаме 10 на зад. Това,което пишете. че факт е също, че Цар Борис е спасил чрез помилване живота на стотици комунисти, че разреши на интербригадистите да се завърнат във България след рагрома на каузата им в Испания може и така да е. Все пак..." Иначе ги грозеше германски плен и смърт. А как постъпиха комунистите със скромния гроб в Рилския манастир и останките на този заслужил и за тях цар?! Унищожиха ги. .....' това е достатъчно и показателно за това кой за какво се бори и по какъв начин най вече.
Публикуване на коментар