Мой текст под заглавие Как се пише и как се защищава дисертация у нас?, писан преди много време, гледам, че тия дни е предизвикал интересен коментар; ето по-долу този коментар заедно с моя отговор:Чета статията и… плача! Мен ме чака защита, но съм от тези, които нямат протекция! Какво да правя като съм се хванала на хорото, а около мен само „вълци“ с големи титли – разделени на лагери и всеки се чуди каква гнусотия да направи на другия?! Нямам никаква представа как ще се подготвя – вече година и половина ме мотаят ръководителите ми (само ме лъжат и подбутват – „ела днес… ела утре…), даже не помня кога за последно сме се срещали – за да проверят развитието на труда ми, от който и те имат облаги.
Вече съм се отчаяла и наистина не мисля, че ще се справя, а дори и да успея – дали ще издържа на цялото това напрежение, безразличие, лицемерие и грандоманщина!!! Отчаянието ми става все по-голямо!
Оцеляването ми в такава „мъжка“ среда е почти = на „0″, а да не говорим и за подхвърлените намеци и страха ми от безцеремонни учени, които и с поглед ти казват „ако не ми пуснеш – гориш“!
Кажете ми, моля, какво да направя, как да се справя?!
С уважение към автора! М.М.
Здравейте, г-жо (г-це) М.,
Благодаря Ви за въпроса! Ще опитам да Ви дам оптимистично "наставление". В наше време да защити човек дисертация става по два начина: да си намери връзки (протекции) или... да си плати. Ако имате пари, платете си където трябва и ще станете доктор. Морални компромиси, предполагам, също ще Ви се наложи да направите. А пък животът в една нашенска "научна" или "академична" общност съм го живял и още изпитвам тръпки на погнуса - въпреки че вече цели 19 години съм извън бюрократичните институции на това, което минава за наука и академичност у нас.
Прочее, тия дни срещнах един мой студент, с който години наред бяхме приятели, после още повече години не се бяхме срещали. Наистина отдавна не се бяхме виждали. Поговорихме си. Между другото и той ми разказа като Вас за свои опити да защити дисертация и да спечели конкурс за асистент. И ми каза нещо, което звучи като анекдот, но, уви, е самата истина. Не знам как да употребя автентичната цинична дума, не обичам да употребявам такива думи, но за автентичност, а също и да проличи "духа", витаещ в тия общности, съм принуден да напиша точните думи на моя приятел:
Та значи, явил се на конкурс за асистент по филологическите специалности. Разбира се, не го издържал. Отишъл да разговаря с един от доцентите, член на комисията. Доцентът, който минава за "свободолюбец", му казал директно ето тия думи:
- Виж какво бе, мой човек, искаш да станеш асистент, е, хубаво, асистент, асистент, ама ако вземем теб, ний кого ще... ебем?! А?!
Това му казал. Хиляди извинения за грозната дума, която ми се наложи да употребя за автентичност. Така се изразил нашият "авторитетен учен". Няма да кажа кой е той. Знам кой е, но не ща да споменавам името му. Гнусно ми е...
Това е положението в нашата наука, такъв "дух" витае из наште "академии". Млъквам. Нямам повече думи. Пълна мизерия... нравствена мезирия, упадък, простотия... както и навсякъде другаде... какво повече да каже човек?
Затуй моят съвет към Вас е: бягайте от България! Вървете да търсите шанса си в науката някъде по света, в Европа, в Америка, от тази нашенска клоака бягайте. Непростимо е, ако имате талант, да се погубвате тук.
Както сторихме ний, от по-старото поколение...
Желая Ви успех!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар