Истината ни прави свободни

неделя, 16 декември 2012 г.

Клуб или Орден трябва да е организацията АРИСТОКРАТИ НА ДУХА?

Мина почти месец от момента, в който написах и публикувах ето този текст: Нещо като "манифест" с апел за учредяване на Клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА. Разбира се, тя беше приета, както и подобава за нещо наистина ново и оригинално, с гробно мълчание, с пълна тишина. Което за мен е знак, че наистина идеята си заслужава, че наистина е безценна. Малцина бяха ония, които някак реагираха и откликнаха, което по косвен път показва, че инициативата за основаване на такъв клуб е толкова по-необходима. Тази нощ съм получил съобщение от един човек, който живее в Израел, понеже не съм го питал да публикувам кореспонденцията ни, ще запазя неговото инкогнито. Ето какво си казахме като начало:

D.M. каза: Добър вечер (или, може би, вече, утро), г-н Грънчаров! Преди всичкото, благодаря Ви, че сте приел моята покана за приятелство във Фейсбука! Като че ли отдавва сме запознати и странно е, че двама сме държим на едната и същата идеология и не сме още приятели! Днес, като съм видял вашето NB в дневника Ви за аристократия на духа, за пореден път съм се зарадвал, че не съм самотен с тази идея. Много пъти съм вече мислил за това, че с народът, с цялото ми уважение, не може да управлява сам със себе си, за това необходима е аристократия и то аристократия на духа - наистина благородни хора!

За разлика от Вас пък аз не мисля, че това трябва да бъде Клуб, а повече следва да прилича на Орден (нещо като рицарските ордени) и основната му идея да бъде възпитание на аристократия. Като при приемането на кандидатите ще се вземе предвид и генеологията: какво са направили в областта на духа и благородство прародителите им. Каквото се отнася за парите, не мисля, че задължително трябва да бъдат богати хора, обаче такова съобщество може и да помогне на благородни хора да забогатеят, нали?

Това е в общият план което съм мислил. Понеже нямам много время да пиша, щото на работа съм, на нощната смяна.

Всичко хубаво!

Д.

Ангел Грънчаров каза: Здравейте, г-н M., благодаря Ви за съобщението, много се радвам, че имаме такава близост в разбиранията и ценностите! Това е една добра основа за истинско приятелство. Сега виждам съобщението Ви, нощес не съм го забелязал, сега и отговарям.

Вие сте първият, който реагира на тази идея, ако изключим един студент, който сякаш ме разбра и дори подкрепи, а после изчезна, сякаш уплашен от нещо Аз възприемам Вашето разбиране, че организацията трябва да е нещо като Орден, а не просто като Клуб, това може да се преосмисли и коригира. Важното е да се намерят хора, които имат подобни идеи, които да приемат присърце самата инициатива. Много се съмнявам, ала все пак имам някаква надежда, че ще се намерят такива хора и сред нас, българите.

Прочее, една такава организация може да бъде и международна, защото духът не знае граници. Аз също съм доста зает човек, но винаги ще намеря време и за тази идея за аристократите на духа, защото я смятам за хубава и ценна, за потребна най-вече.

Добре сте го казал, трябва и генетически, генеалогически да се търсят корените на автентичните духовни аристократи. Духът се пренася като нещо най-свидно и в рода. Той има и история в някакъв смисъл, въпреки, че е причастен на вечността. Тъй че ще ми е приятно да поддържаме връзка и да се помъчим заедно да направим нещо реално. Да не си останем само до фазата на добрите намерения - и толкоз. Както обикновено става у нас, имам предвид в България. На приказките сме добри, но като опре работата до правене, всичко замира...

Всичко добро Ви желая! Пишете пак! Бъдете здрав!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ