Продължавам диалога си с моята нова познайница и толкова приятна събеседница от Фейсбук г-жа E.I. - виж Бъдете все този вятър на истината и свободата, г-н Грънчаров! - и понеже ми се струва, че обсъждаме важни не само за нас двамата теми, решавам отново да публикувам в блога си най-новите ни писма; ето какво си казахме тази нощ и тази сутрин:
Здравейте отново, г-н Грънчаров! Много се радвам, че вземате под внимание моята оценка и за Вас тя е по-истинска и по-ценна отколкото тази на чиновниците, които “курират“, както пишете - а аз бих казала “кукуригат“, защото им е малко сложно да вникнат и да си обяснят основата на по-задълбочените понятия в житейски план! - българското образование. Иначе с руския произход на думата съм запозната, имам руско в кръвта си; Все още не съм родител, не съм и госпожа, аз съм госпожица на 26 години.
Видях, че сте публикувал нашата дискусия изцяло, което не очаквах, въпреки че ме предупредихте за това; но аз предположих, че избирате само определени фрази, а не цялостна публикация; но поне Ви благодаря, че сте запазил анонимността ми, предпочитам да остане така! Прощавам Ви това… наистина своеволие! Пишете:
“Твърде много се радвам, че не само от няколко думи разбрахте смисъла, идеята на всичко онова, което правя в своята дългогодишна преподавателска практика, но и ме подкрепихте, имате доблестта да ме подкрепите; до този момент нито един ръководен кадър (ако изключим един наистина напредничав директор на гимназия, името му е Венелин Паунов!) не ме е подкрепил, не се е постарал да разбере смисъла на моята лична философия и стратегия на образованието.“
Честно казано останах леко втрещена, прочитайки това, защото ми е странно - толкова обезумяло слепи ли са всички и затворени към по-истинските и правилни, дори и неутвърдени методи за вникване в същинската психология на човека?! И как е възможно така настървено и в обединение да Ви нападат… ето тук ще вмъкна понятието конформистко поведение… понеже ми се струва, че един е тръгнал срещу Вас, а другите отговарят хорово: “Да, така е!“… дори и да мислят другояче; нали се сещате, че щом вече голяма група е срещу вас, те няма да имат смелостта да застанат на Ваша страна и да Ви защитят, напротив - именно конформизмът ще ги сплоти със “заблудените им събратя“! По повод тези Ваши думи към мен:
“Вашите думи на съпричастност и подкрепа за мен наистина имат огромен стимулиращ, насърчаващ смисъл! Искрено Ви благодаря за тази безценна за мен подкрепа!“
Г-н Грънчаров, не съм написала това, което сте прочели в предното ми писмо към Вас с мисълта за съпричастност, аз просто видях в мисълта Ви един различен и много по-правилен подход, което е факт. Факт, който другите не оценяват - защото не ги интересува и не искат да поглеждат на живота философски! Подкрепям Ви определено! Вашата мисъл съвпада с моите разбирания и съм уверена, че много други хора с проницателно мислене биха подкрепили това, което правите! Съпричастие ще изразя само в това, че… как да кажа… изтърпявате ненужни и язвени нападки от не искащи да разберат другояче нещата хора! Явно сте много търпелив и силен човек!
Ще Ви кажа, т.е. Вие го знаете: винаги гениите, можещите, различните в позитивна насока хора биват нападани и осъждани! Това е кръстът на страданието и препятствията, който трябва да понесат!
За мен е истинско удоволствие, че по един много внезапен и неочакван начин видях будна мисъл у някого! Не спирайте!!! Дори само заглавията на трудовете Ви говорят много! Как смеят да пишат така безразсъдно!!! Подкрепям Ви, казвам го повторно и съм сигурна, че ако бяхте извън България Вашето мислене би било разбрано и оценено на висока степен!
С уважение: Е.И.
Здравейте, г-це E.I., благодаря Ви за отговора и за добрите думи! Наистина е така: ние тук, в България, съвсем не ценим личностите, ония, които проявяват едно нетипично, нестандартно отношение към нещата, които се отличават с нещо по-значимо; за жалост, стигнали сме дотам, че не ценим истински добрите и талантливите хора сред нас; говоря по принцип, да оставим настрана моя случай, който въпреки всичко илюстрира по някакъв начин горната констатация.
Аз не съм живял в нормална западна страна, въпреки че съм привързан към западния манталитет, към манталитета на свободния и търсещ човек, привързан съм към западния мироглед и култура, средоточие на които е свободата, а също и индивидуалността. И добре знам, че западната цивилизация на свободната индивидуалност се крепи на това, че там са успели да създадат безотказно действащи механизми, благодарение на които в крайна сметка всеки си получава заслуженото; обществото им е умно, т.е. разбрали са, че ако не потискат личностния потенциал на нацията (най-скъпия капитал, с който общността изобщо разполага), от това печелят и са облагодетелствани всички.
Ний пък, българите, правим точно обратното на онова, което трябва да се прави, и не мирясваме докато не съсипем живота и съдбата на най-даровитите сред нас; ние сме едно типично комунално общество, което не търпи личностите; не зная дали Ви е известно, но в Русия докъм началото на ХХ век думата личност е била... ругателна, обидна дума! "Я го виж ти, ще ми се прави на личност!", да ти кажат това е било крайно обидно, представяте ли си?! У нас и досега е така, да си личност е клеймо, дамга, лоша прокоба, уви, така е... Ние затова и сме така бедни и унизени като нация: защото не ценим личностите и талантите си.
Аз не съм маниак, да се смятам за не знам какъв си, да се самовеличая, за себе си обаче знам, че съм работил дълго в една посока, много съм търсил, много съм грешил, издържал съм доста години в една тежка сфера, каквато е образованието, направил съм нещичко, е, никакво признание не съм получил, но не към това съм се стремял, а съм имал съзнанието, че човек трябва да си върши работата съвестно, да е полезен, пък да става каквото ще. И ето, от моя пример, си правя много изводи: хора, които нищо особено не са постигнали, хора дребнави, завистливи и пр. си позволяват да игнорират моите постижения, нещо повече, да тъпчат личността ми, което, разбира се, води дотам, че ми се налага вечно да водя една битка за самосъхранение, за защита на свободата и на достойнството си; и така, общо взето, мина живота ми.
Боже, колко много погубени нахалост сили отидоха в тази абсурдна борба! Колко много бих могъл да направя ако съм бил в една що-годе нормална среда, където околните просто те оставят на мира да се изявиш, да работиш любимата си работа, не ти се месят, не си врат носовете в работите ти, не те обезсърчават, не те обиждат и пр. Не съм имал тази възможност, много сили дадох за разни битки, в които съм се борил за едно-единствено нещо: да ме остави проклетата комуна на мира, да си върша работата, да се отдам на любимите си занимания.
И от моя личен житейски пример си правя много изводи - за общността ни като цяло. Обикновено у нас признаваме хора посредствени, арогантни, нахални, безскрупулни, подлизурковци, нагаждачи и пр., а всичко, което е неконформистично, всичко, което презира конформизма и вегетирането, бива гонено, подлагано на остракизъм, тъпкано, дори в крайна сметка убивано. Е, така не може да се живее, в резултат всички страдаме. Погледнете какви и кои са ни държавните лидери и първенци: Боко, Гоце, кой ли не още, все мерзавци и наглеци от класа, това все нещо говори, нали така?
Та мисълта ми беше, че щях много повече да съм постигнал ако имах късмета да живея в нормална страна, където да си личност не е зла прокоба. Погубих много енергия и сили за безсмислени битки, е, вярно, не са съвсем безсмислени, щото калиха духа и личността ми, пък и повлияха на творчеството ми, на книгите ми. Щото човек, както и да го погледнеш, като прави нещо, като пише, в крайна сметка изразява себе си, най-съкровеното от себе си, своята душа, своя дух, своите ценности, своята философия. Ние и като живеем, с живота, който сме избрали, пак изразяваме себе си, изразяваме личността си, и, изразявайки я, я формираме, укрепваме и пр.
Както и да е, ще си умра с отворени очи, защото така и не можах да поживея в една нормална и културна западна страна, поне малко да поживея, та да се порадвам на прелестите на свободата, на свободния и достоен живот. За сметка на това се налюбувах на прелестите на комуналния, на презрения общиннически живот, в който личността, както казах, е същинско проклятие.
Както и да е, такава, както се казва, ми била съдбата. И не само моята съдба е такава, а на милиони. Там обаче е проблемът. То затова, не за друго, всичко кадърно избяга от България и се запиля нейде по света да търси успеха си, да се бори за успеха си; мнозина от тия хора ще успеят там, където са, и ще бъдат оценени по достойнство, а ако бяха останали тука, нямаше да бъдат оценени, нямаше и да постигнат кой знае какво. До това според мен се свежда нашата съвременна българска трагедия: гоним всичко, що е талантливо и кадърно, и правим живота невъзможен на онова, което напук на всичко реши да остане тука, в резултат на което гинат нахалост жизнените му сили, пилее се напразно енергията му, а пък общността в резултат става все по-бедна, все по-унизена и все по-озлобена.
Аз много съм писал по тия теми в книгите си, но ето, Вие успяхте да ме накарате отново да се впусна в разсъждения по тия немаловажни въпроси. Публикувайки разговора ни в блога ми ми се ще и други хора да се позамислят малко, дано пък това спомогне да се роди едно по-различно съзнание, което ни е съдбовно необходимо: така повече наистина не може да се живее. Видя се, че така доникъде няма да стигнем, ако продължаваме да правим все едни и същи грешки, ако се примиряваме с вековните си дефекти и кусури, които даже не съзнаваме като такива, а, напротив, все се мислим за велики, дори за най-великите... бабаити и дори... пичове!
Вчера гледах по телевизията едно интервю на Лили Иванова. Останах втрещен: тя говореше все за същото, все за тази изстрадана българска съдба и философия! За "лошите хора", както тя ги наричаше, за завистниците, които през целия й жизнен и творчески път са я ръфали, за това как човек, въпреки ужасните обстоятелства, трябва все пак, стиснал зъби, да върви към успеха си, как не бива да се разпилява и да води напразни битки с посредствеността, с ония, които не мирясват, докато гледат възхода на един друг, по-талантлив от тях човек.
Разбрах едно, защото тази все пак велика жена дава с живота си един чудесен пример, който е добре да го премислят по-младите: човек трябва да се отдаде изцяло на работата си, да я върши с вдъхновение и цялостно самоотдаване, да не обръща по възможност капчица внимание на завистливците ("Ако някой ден се роди български гений, то това ще е геният на завистта!", думи на Елин Пелин), да се спука от работа, да е постоянно активен и неуморен, и тогава дори и в ужасните български условия все пак може да се успее. Ала ще успеят малцина, ще успеят само най-силните; да, сила е онова, което се иска, за да се победят ужасните нашенски обстоятелства.
Е, най-накрая със скърцащи от злоба зъби общността ще признае успеха ти, но пак ще има мрънкала, които ще процеждат през стиснатите зъби:
"Е, какво толкоз пък, баба Лили, тя нещичко е постигнала, но пък за сметка на това е толкова злобна, себична, егоистична, нахална, ще ми пее тя докато е жива! Епа не разбра ли, че е крайно време да се оттегли, да даде път на младите?! Не, не отстъпва, егати нахалството, тя все да е най-отпред, не се ли умори от тази слава, от тия пусти пари, не пресекна ли на старческите й години тая пуста лакомия по парите?!"
Нали това ще каже някой нашенски кумир, някой загрижен за "общото благо" Слави Трифонов, а пък народът ще въздъхне и ще рече:
"Да, прав е нашият Слави, евала, как хубаво го каза! Точно такава е истината за баба Лили!"
Ето, такива сме: все да окаляме всичко добро и свястно, що изобщо имаме. И ето, това става за Лили Иванова, за "примата на българската музика и естрада" и прочие; а какво в такъв случай да кажем за такива като някакъв си там Ангел Грънчаров?! Юруш, тоа поне можем да го унищожим, и дори никой няма да разбере за това как хубавичко сме го смазали и смачкали, как хубаво сме му отмъстили!
Такива ми ти работи, г-жо (в духа на европейските директиви използвам обръщението "госпожо", щото "г-це" било дескриминиращо!) Е.И., да спра дотук тоя път, за да не стана досадник. Зная, че трябва да прецизирам това, което по-горе написах, ала не съм такъв педант, ще го публикувам както е излязло, нека да има за какво да се хванат псетата, нека да има къде да ме ръфат. Те за това живеят, да им доставим поне това удоволствие...
Прощавайте ако има нещо. Пишете пак! Приятно ми е да беседвам с Вас и да обсъждаме разни въпроси! Хубав ден Ви желая!
Няма коментари:
Публикуване на коментар