Истината ни прави свободни

понеделник, 17 декември 2012 г.

Изречено и написано от Уилиам Шекспир

Ужасно е да бъдеш цивилизован: защото когато стигнеш до края на света няма да има с какво да облекчиш ужаса от самотата.

Да бъдеш цивилизован означава да имаш сложни нужди. А човек, когато е напълно завършен, не трябва да има нужда от нищо.

Без сетива няма чувства. Ако се смееш, когато другите се смеят и плачеш, когато другите плачат, тогава трябва да се приготвиш да умреш, когато те умират, и да живееш, когато те живеят.

Отчаянието е опият, то докарва съзнанието до безразличие.

Стремете се към съвършенство - и без това няма да го постигнете.

Ако ти дадат разчертана хартия, пиши накриво.

Ако бях това, което исках, щях да мечтая да бъда това, което съм.

Познанието е антихуманно, то има свойството да отчуждава.

Човек е свършил, превърнал се е в жив мъртвец не когато престане да обича, а да мрази. Омразата съхранява, в нея, в нейния химически състав, е заложено "тайнството" на живота. Не случайно тя си остава най-могъщият стимулатор, изнамерен някога, при това добре понасян от всеки организъм, дори от най-изнемощелия.

Да, остарял съм. Ето ме, отпуснат в някой стол, затънал до шия в живота си, седя и не вярвам в нищо...

... Никога не искай да знаеш толкова много. Колкото по-малко знаеш, толкова по-просто живееш. Знанието те прави свободен, но нещастен.

Единствен глупавият побеждава в живота; умният вижда твърде много пречки и се разколебава още преди да започне...

Наивната душа още не е разядена от скептицизъм и свръхинтелигентност...

... Има звезди, които още светят, всяка нощ, макар да са се пръснали преди десетки хиляди години!

Който е бил сред бурята, не знае какво да прави с една електростатична машина.
Проклета да е бурята!

Светлината не сияе сред светлина, сияе само в тъмнина. Наздраве за тъмнината!

Само нещастният познава щастието. Щастливият е манекен на жизнеността. Той само я показва, не я притежава.

Хората трудно намират общ език със себе си, може би защото е трудно да си добър разказвач и търпелив слушател едновременно.

‎Лудият си мисли, че е мъдрец, а мъдрецът си признава, че е луд!

ЗАБЕЛЕЖКА: Взаимствах цитатите от ТУК.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ