Истината ни прави свободни

неделя, 30 декември 2012 г.

Отново за корените на нашата съвременна българска трагедия

Продължавам диалога си с г-ца E.I. - виж предишната публикация от поредицата: Налюбувах се на прелестите на комуналния, на презрения общиннически живот, в който личността е същинско проклятие! - като този път тя започва писмото си със споменаване на един мой клип, на един мой видеокоментар на тема Моето възхищение от един "външен българин"; ето го този коментар, който иска може да го чуе, а пък по-долу, както си му е реда, публикувам нейното писмо до мен от тази нощ, заедно с моя отговор, който написах в ранната утрин на предпоследния ден на 2012 година:



“МОЕТО ВЪЗХИЩЕНИЕ ОТ ЕДИН “ВЪНШЕН БЪЛГАРИН!“

Здравейте отново, г-н Грънчаров! Днес разгледах ваши публикации и интервюта - останах много доволна от това, което чух и видях! Вие наистина сте човек с различен и буден ум, стараещ се и бунтуващ се да подскаже на обществото липсите и недостатъците им, които имат - и които така са занемарили и пренебрегнали, че са забравили какво е всъщност осъзнаване на ИСТИНСКИ ПРОБЛЕМ! За преодоляването му е излишно да споменавам, ако първо не са го осъзнали, знаете! :-)

Заглавието, с което започнах, е Ваш клип, в който всяка ваша дума е така добре преценена и констатирана! Наистина ми направи впечатление как рационално и в същото време спокойно се опитвате да обосновете проницателността си относно това как българите, заминавайки в чужбина и придобивайки чуждестранния манталитет с времето, стават като че ли малко по-отделени овце от общото стадо! Придобиват като че ли звънче, което пробужда мисълта им, държанието им, възприятието им по съвсем друг стереотип! За жалост тук, в България наистина личностите са често пренебрегвани и мачкани! Харесвам това:

“... добре знам, че западната цивилизация на свободната индивидуалност се крепи на това, че там са успели да създадат безотказно действащи механизми, благодарение на които в крайна сметка всеки си получава заслуженото; обществото им е умно, т.е. разбрали са, че ако не потискат своя личностен потенциал (най-скъпия капитал, с който общността изобщо разполага), от това печелят и са облагодетелствани всички.“

Толкова точно го казвате… и всъщност, човек, който не е пребивавал там поне за кратко - това не би могъл да го разбере! Аз имах възможността да бъда там, сред различния манталитет на чужденците и разбирам за какво говорите! Но ми се струва, че България в сравнение с тях е като все едно да се опиташ от Марс да стигнеш до Юпитер!!! (Тук внасям вид символизъм, който се надявам ще разберете!) Пишете:

“Боже, колко много погубени нахалост сили отидоха в тази абсурдна борба! Колко много бих могъл да направя ако съм бил в една що-годе нормална среда, където околните просто те оставят на мира да се изявиш, да работиш любимата си работа, не ти се месят, не си врат носа в работите ти, не те обезсърчават и пр.“

Хора, които тъпчат личността… Аз ще направя едно сравнение, с извинение, но тук ще си позволя да бъда малко груба: тези хора са като въшките, които нападат главата на човека, именно - защото е глава, а не нещо друго! И гнидите, които тези въшки изплюват, ще бъдат унищожени! Както и самите въшки няма да проживеят дълго - защото главата отдавна е измислила метод за премахването им! :)

Вашата борба, колкото и дълга, тежка, може би на моменти непоносима, не е време, погубено нахалост! Жалко наистина, че сте останал в България!!!

Г-н Грънчаров… хаххаха, пак ме накарахте да се засмея… за държавните ръководители на Народна Република България! Няма да коментирам… мисля, че добре го подсказахте и аз откликнах с искрена усмивка на това, което написахте, понеже споделям… абсурдизма на всичко това, което усещате - и се опитвате да кажете!

Мисля, че сте стаили много насъбрана обида във времето от всички злобни хора, които са Ви нападали - понеже са се чувствали слаби спрямо Вас! За тях това е лесният вариант да се самоизтъкнат, премахвайки съперника, в чието лице усещат заплаха и сила! И Вие това много добре го знаете! Мечтаели сте да живеете в среда и място, сред различен манталитет и хора, където, както споменавате „личността не би се възприемала като прокоба!“

Звучи страшно… нали??? Прокоба… проклятие, обреченост на нещо лошо… когато не е заслужено, обаче сме подложени на това… в името на какво??? На тези, които не осъзнават, в името на тези, които точно вегетират и не им пука, в името на тези, които искат да се “нагушат с пари“, в името на тези, които се преструват, а са такива тарикати… в името на тези, които се мислят за “най-великите“, в името на тези, на които се опитвате да покажете мъдрата скала на поведение и разбиране… в името на………… на КОГО???

Вие изразявате себе си и то по много точен, свръхинтелигентен начин, прецизен и обоснован! Вникнали сте отдавна дълбоко в същността на психологията и се опитвате да им я обясните, това Ви е “калило“, както казвате, но от друга страна болката от факта, че няма промяна, Ви е настървило - още по-обстойно да искате да им покажете правилния начин… пускайки клипове в Ю-тюб с надеждата да преобърнете тази закостеняла българска мисъл. Мисля, че е нещо безвъзвратно… определен кръг от хора би Ви разбрал - защото ВИЖДАТ И УСЕЩАТ! Времето, което сте насочили към вашата кауза и амбиция - не е пропиляно, а истински преживяно!

И най-важното, което споделям изцяло с Вас - когато човек пише, той изразява душата си, себе си… Това е свръхсензорно поле, на което излагаме на подсъзнателно ниво нашите вътрешни битки, желания, стремежи, мечти… абсолютно всичко се концентрира в писанията на даден човек! В словото и написаното е ядрото на същността! Поне така мисля (Ако е искрено, разбира се, а не изкуствено и по задължение)

“Както и да е, ще си умра с отворени очи - защото така и не можах да поживея в една нормална и културна западна страна, поне малко да поживея, да се порадвам на прелестите на свободата, на свободния и достоен живот.“

))))))))))))))))) Не за първи път споменавате думата достойнство, която явно има достойно заето място във вашия Мироглед! Браво!!!! Бъдете спокоен, г-н Грънчаров… Вие сте един от най-достойните българи!!!!!!!!!!!!!!!!

“… нашата съвременна българска трагедия: гоним всичко, що е талантливо и кадърно, и правим живота невъзможен на онова, което напук на всичко реши да остане тука, в резултат на което гинат нахалост жизнените му сили, пилее се напразно енергията му, а пък общността става все по-бедна, унизена и озлобена.“

Честно Ви казвам - по-точни думи не могат да се напишат относно това!

Вие имате желанието да се роди едно по-различно съзнание и възприятие… било то и публикувайки това, което си пишем с Вас… като едно малко зрънце……

Всичко ще бъде окаляно и потъпкано - потвърждавам вашите думи! За псетата, които ще ръфат не се и съмнявайте - хаххахаахх!!!! Предайте им даже много сърдечни поздрави от мен!!! И им кажете, че намордниците ще си ги получат рано или късно и тогава ще осъзнаят в какви окови всъщност съществуват, милите! Нека все така настървено хапят, а Вие се радвайте и бъдете това, което сте!!! Нито една ваша битка не е загубена, губят само те - в мисълта си, в която мислят, че Ви побеждават, а всъщност затъват и губят!

Аз тези дни, въпреки че съм много ангажирана, ми стана интересно да беседвам с вашата личност, но ще помоля да ми пишете по-кратки писма - за да мога по-концентрирано да изложа мисълта си, а то като видя дълго изложение… колкото и правилно да е и точно, и да ми се иска да отговоря на всяко изречение - нямам това време и възможност! Така че се надявам да ми пишете по-кратко, моля Ви!

С уважение: Е.И.

Здравейте, г-це И.,

Благодаря Ви за писмото; много се радвам, че нашият диалог засяга такива наистина важни теми на българския живот, а това, че имаме близки разбирания за мен е твърде знаменателно: показва ми, че щом млад човек като Вас мисли в същата посока - а пък младите, както и да го погледнем, винаги са съвременни, винаги са мерило за съвременност! - то явно и аз не съм изостанал от своето време и от неговите съществени потребности. Понеже у нас, в нашите български условия е пълно с всякакви мърморковци, с разните му там дървени "философи", всеки от които си живее в плен на представите на отдавна отминалото, в представите на невъзвратимо отминалото време. Философията явно ми е дала този усет, за което съм й благодарен; всъщност философът трябва да умее да чувства нещата според мирогледа на всички времена, та да успее благодарение на тази гъвкавост да извлече есенцията, онова, което има отношение към вечността, към истинното само по себе си. И също така да разбира нещата според мирогледа на всички хора, понеже само на тази основа ще успее да открие както заблудите, така и илюзиите, изкривяванията в разните мирогледи, които иначе са неустановими, недостижими.

Както и да е, винаги има смисъл да се беседва, да се разговаря, искам да Ви кажа, че ми е много приятно да обменям мисли с Вас, а иначе простете, че съм толкова обстоятелствен; докато не успея да изразя някаква мисъл възможно най-пълно и цялостно, не мирясвам! Вярно, увличам се, но този дефект е неизбежен: много години от живота ми изминаха в това да се мъча да обяснявам на младите какви ли не сложни теми и проблеми, и то не толкова аз всичко да им обяснявам и давам наготово, ами да ги предразположа, да успея да ги направя съпричастни на подобаващата познавателно-ценностна (мирогледна) ситуация, в рамките на които да се роди тяхната особена, личностно преживяна мисъл и позиция. И по тази причина имам тоя кусур: много говоря, много пиша, много съм детайлен, ще ми се всичко да го изразя в пределната пълнота и цялостност; а така не бива. Но това е обичаен дефект на философите: погледнете какви "тухли" са написали моите любимци, философите, които са пример за мен: Кант, Хегел, Шопенхаеур, Ницше...

Наистина е хубаво човек да успее да е кратък, да пише афористично, като казах Ницше, се усетих, че макар и той да е голям приказливец, но поне е успял да се изразява кратко, синтетично, без много-много да обяснява, с мисли-светкавици, мисли-мълнии, с афоризми; той се старае, по неговите думи, с една-единствена мисъл да каже това, което всеки друг ще успее да каже в цяла една книга; пишейки това, слага тиренце и добавя: "По-скоро което всеки друг няма да успее да каже в цяла една книга!". Ницше наистина е велик и е добре да се взема пример от него, от Платон също.

Та за да не разпилея и този път, както вече се очертава съвсем реално тази възможност, ще завърша този път със следната идея, която ми хрумна: аз отдавна се опитвам да си намеря събеседник, с който в диалогична форма да обсъждаме всички ония най-горещи български пък и човешки въпроси на нашето време; много диалози съм провел, постоянно споря и беседвам, в списанието, което издавам, в списание ИДЕИ, съм публикувал такива диалози по какви ли не въпроси: за Бога, за мисленето и пр. Ето, с Вас също започнахме чудесен диалог по важни въпроси. Ако имаме търпението, въпреки ангажиментите си, да продължим диалога си известно време, все в този дух, засягайки обаче нови и то все така важни въпроси, ще се получи хубава поредица. Да се надяваме, че и други хора ще се включат и ще се породи дискусия.

Та има смисъл да се мисли, да се работи, да се пише, да се обсъжда; съгласен съм, че това не е загубено време. И споделям изцяло това, с което завършвате: да се стремим към краткост, да не се разпиляваме, да говорим по същество и то само за един проблем, а не всеки път за всичко, което води в един момент до досада. Тъй че съм готов да водя такъв разговор, само дето предлагам Вие да поставяте проблема, който да обсъждаме, което е интересно на Вас, а пък аз ще казвам каквото мисля, стараейки се да бъда кратък. Ако имаме търпение да поговорим в този стил известно време, може да се получи хубав диалог. Аз съм готов за това.

А засега чао, желая Ви хубав ден!

С уважение: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ