По моята статия със заглавие Консуматори или творци - или как училището осакатява душите на младите се получиха доста отзиви във Фейсбук, ето най-интересното по моя преценка от тях; тия коментари са твърде важни според мен, понеже са написани от колеги, от университетски и училищни преподаватели:
Петя Перпериева: Абсолютно вярно: "Учениците у нас са научени да получават всичко наготово. Учителите им дават и сервират в "смлян", "сдъвкан", в готов за поглъщане вид, подобно на "кашица" - сякаш те самите нямат зъби, сякаш са беззъби старци! - онази информация или "духовна храна", която преди това им е била поднесена в учебниците." И колкото повече учителят дъвче, толкова по-несамостоятелни и нерешителни стават децата. Дори и добрите ученици са неуверени в мислите си, страх ги е да не "сгрешат". Такъв бе теста на НВО в 4-ти клас. Децата изразиха свои мисли и мнения в свободните отговори, но мислите им бяха "грешни" и отразени в статистиките като невежество.
Bohem Demeshko: "Сам избирай какво да бъдеш! От теб зависи всичко! Твоя е и пълната отговорност!"... адмирации за автора! Според мен пътят е през колегията, дано има повече учители (забележете: не преподаватели!), които се стремят към собственото си духовно израстване, а не се вкопчват в закони, наредби и указания на МОН. Винаги има и друга гледна точка и не винаги нашата е правилната. Затова тук, в групата, би трябвало да има повече такива дискусии.
Margarita Georgieva: Много хубава статия! То едно ли е в нея да го коментираш... Тя е написана за българския контекст, но като я чета все едно виждам страната, в която работя. И тук във Франция е така с учениците - чакат смляно да им поднесеш и като им го поднесеш, не полагат усилие да го научат. Тоест, и аз не знам защо идват в час... Може би по задължение за пред родителите или просто, защото не знаят какво друго да правят и часът е просто още едно място за мотане, като кафенето или улицата...
Има един редовен коментар, който ме съпровождаше още от студентските ми години тук... Колегите, когато критикуваха преподавател, казваха "Лекциите му не са достатъчно пълни": какво значи достатъчно и пълни с какво? Как да напълниш достатъчно един час? Значи ли, че като излезем след този един час трябва да сме изчерпали всичко, което има да се каже по даден предмет? Това са разсъждения на ограниченото ниво на някой, който не само не знае, но и не осъзнава, че не знае, а и не осъзнава колко не знае.
Проблемът е еднакъв навсякъде! Не знам да ли е глобализацията или нещо друго... може би е естествената "еволюция" на човека?
Stoian Vladov: Хайде да тръгнем от първи клас - учениците се учат на буквите, сричките, думите и изреченията и това продължава докато завършат, я училище, я университет. Сред морето от текстове, факти и събития на тях дали им остава време да ги осъзнаят - за да развият собствено мислене. Да, някои от тях се научават да четат и пишат, но колко формират умения за разбиране на текста на различни нива и умението да го свързват с други науки, области от живота и по този начин да могат да използват неговата база за развитие на собствени мисли? Когато предложих на някои колеги, че от първи до четвърти, дори до осми клас трябва да се работи с максимум 5-6 текста, но да се стигне наистина до ниво разбиране в контекста на цялата словесност, мисловна дейност и практическо приложение, те ме изгледаха така сякаш им предлагах отрова. Е, тогава ще я караме по този начин - учениците ще бъдат едни каци, в които ще се изливат купища факти, едни добри банки за информация, но без необходимите умения за нейното използване.
Елена Петкова: Време остава. Няма кой да им отговори на въпросите, дето задават в това време.
Елена Петкова: Прави впечатление, че използваме безлична форма: да се работи, да се стигне, да се прилага... до абсурда, че училището осакатявало... Всъщност учителите осакатяваме чрез добри пожелания и неумение да действаме. Пак ние насърчаваме и развиваме. Когато има успех - има наградени колеги, верно, че основно покрай празници. Но за илач не съм срещнала наказан учител за лоши резултати и неграмотни ученици години наред... а се знаем. Или поне обявен.
Ангел Грънчаров: Аз не пиша в безлична форма, напротив, понякога се дразнят, че използвам прекалено лична форма...
Елена Петкова: Нищо лично! Другите пишем... в случая визирах заглавието на статията. Не институцията осакатява, а хората, избрали да се прикриват чрез нея.
Енеза Ангелова: Как да избягаш от институцията, която е над училището!!?? И да искаш да промениш нещата, тя те спира с разни правила, написани от хора, които никога не са били учители и нямат представа какво е в българското училище. Тази институция, наречена МОН, има някои твърде остарели схващания за развитие на българското образование.
Елена Петкова: МОН не е над училището. То е училището. Затова казвам, че нямаме реално външно оценяване, нито учителите с нови схващания търсят за партньори прогресивни родители. Моля ако някъде има добър опит в тази област, споделете. С бягане не става. Не само с образованието.
Margarita Georgieva: Навсякъде е едно и също когато политиката и държавата се намесват... това е така, защото образователната система е начин на влизане в системата... Учителите следва да скланят глава и да изпълняват. Всъщност, тук във Франция могат да ви изгонят ако колега подаде сигнал, че не следвате правителствената политика или не поддържате официалните тези за определени неща. Да ви дам сега и един литературен пример, който може би вашите деца харесват, Хари Потър и Министерството на Магията, което праща служители да им преподават глупости.
Енеза Ангелова: Мисля, че университетските преподаватели не знаят какво днес се случва в българското училище. Учителите носят вина заради страха и мълчанието си. Не бива да им се вменяват различни грехове, свързани с положението в образованието. И се чудя къде са тези прогресивни родители!Толкова години търся поне един такъв, но все оставам излъгана.
Нина Борисова: Ха, Енеза, как доктор по педагогика няма да знае какво става днес в българското училище?! А прогресивни родители има, разбира се, само трябва да имаш очи да ги видиш. Учителите изобщо не са жертви...
Dina Netsova: Пресен случай: родител, притежател на джип с четири еднакви цифри на номера, повдигна въпроса, че синът му е несправедливо оценен. Моята прогноза от решаване на тестове за ДЗИ беше оценка 3.80, но в никакъв случай 4, ако момчето не обърне внимание на подготовката си. Резултатът е 3.65, но претенцията беше за 6 като текуща. Така че университетските преподаватели, с моите уважения към тяхната работа, изобщо нямат ни най-малка представа за родителите. Примерът от "Под игото" не трябва да се тълкува, че онези възрожденски българи са били прости хора, а хора без образование, които са осъзнавали необходимостта от него за своите деца.
Нина Борисова: С моите уважения към работата на учителите, но не виждам никаква връзка между родителя с джипа (с номер еднакви цифри) и университетските преподаватели. Нали като пораснат учениците стават студенти.
Нина Борисова: Вземете махнете от групата всички, които не са съгласни с учителите, всички, които имат различно от вашето мнение. Тогава ще сте най-добре. Ако някой не е съгласен с вас и веднага не разбира от работата в училище. Хайде сега, доктор от педагогика не разбира как се пишат оценки и някакви истории с джипове....
Margarita Georgieva: Много често в университета е като в гимназията и ние пишем отсъствия, и ние правим контролни, и нашите студенти правят бели... дори се стреснах първата година и си казах, че не е нормално да е като в гимназията, но уви... Става все повече като в гимназията и едва в магистърска степен става по-различно.
Margarita Georgieva: ... а понякога, ако попаднеш при добър учител, гимназията е като университет...
Елена Петкова: Никой преподавател не твърди, че родителите са перфектни колкото учителите. Зададох два пъти друг въпрос - потретвам го - защо читавите учители не се намерят със читавите родители и да преборят системата? Не приемам "не става" и "няма такива" за отговор!!! ПОМНЕТЕ 2007, колеги - тогава на площадите заедно с вас излязохме и родители, и преподаватели. Не много, но достатъчно. Българският учител (учителка) знае как да търси съюзници... отново питам ако има някъде опит в полза на децата? Що се отнася до познаването на родителските амбиции - ами и агресията и ценностната криза отдавна влязоха в университета. В края на първи семестър след като не подписах и отказах на ходатайства, се появи бащата на студентката и се запозна с мен като "..., работя в полицията". Та изяснявахме в коя полиция, защото аз имах роднини в котленското МВР и понастоящем - в София... Учителят не е длъжен да знае какво става в университета, но университетският преподавател трябва да си запуши ушите и да мижи, за да не разбере какво става в училище.
Павлета Дамянова: Адмирации, колега, за статията и за начина ви на мислене и "преподаване"!
Елена Петкова: Дааа, тогава, през 2007 ставахме за съюзници и викахме с учителите по площадите, нямахме право да извеждаме студенти, но ги насърчавахме да подкрепят... знаехме нуждите и проблемите на учителите... предупредихме първи, че делегираните бюджети са временно решение... та кога университетските преподаватели по педагогика забравихме? Учителите нито са виновни, нито са жертва на системата. Поне не докато получават заплата. Просто старателните деца не получават услугата, за която плащаме всички. Частни уроци след пети клас вземат предимно старателните, не безразличните. Не са жертви, нека не драматизираме, но не е честно
Нина Борисова: Крайно време е да се въведе мандатност на училищните директори и ежегодно атестиране на учителите, което да включва и родителска преценка, като от този атестат зависи обновяването на договора за следващата учебна година. Тогава училищното образование ще има качествено нов облик. Учителите работят за учениците, а не ученици и родители за учителите. Вярно е, че има нещо сбъркано в системата, но то е вътре в нея, а не извън нея!
Енеза Ангелова: Каквото е обществото, такава е и системата. И твърдя: трябва да си ежедневно в училище за да знаеш какво става вътре. Другото е повърхностно. Има много учители с добри практики, но е много трудно опитът им да се чуе в огромното публично пространство. Той остава в рамките на общината или областта. Ако сте от родителите, милеещи за образованието, то много други не са като вас. След стачката някои хора бяха подведени под отговорност от такива родители. И да не стоварваме всички неудачи върху здравата глава.
Елена Петкова: Засега е здрава само главата на читавите деца... преди да се откажат да променят нещата. Мандатността на директорите е много-много желателна. Колеги, опитът се чува, има доста конференции и учителите масово публикуват. Но не се вижда ефектът от добрите практики - защо? Може би трябва помощ и сътрудничество на повече хора - затова пиша за съюз с най-заинтересовените от тези практики - родителите.
Dochka Kyuchukova: От години се говори добрите практики, представени на конференциите да се огласяват. Имахме идея да се направи сайт, където да се публикуват материалите и да се коментира опита. Но за съжаление си остана само в сферата на добрите намерения. Издават по един сборник със съкратени публикации и толкова. А опита на колегите наистина е много добър. Ако има гласност, ако има форуми, където наистина да се споделят и коментират тези практики, много неща ще се променят. Едно е да прочетеш доклад, а съвсем друго да го чуеш от автора.
Никола Колев: За мен един от най-добрите начини за квалификация на учителите е запознаването с добрите практики на техни колеги. И вместо да чакаме да ни организират такъв тип обучения, да се хванем и ние да си го направим. Аз се опитвам да вървя по този път!
Елена Петкова: Предлагала съм на колеги-учители да правим група за добри практики... отказват под предлог, че друг колега ще им открадне патента. През 1989-91 приключихме успешно национален експеримент "групова организация на обучението"... години наред предлагаме на колеги да я работят - било много сложно за усвояване... интерактивните методи са ок, но ако няма технология и стратегия, по която се прилагат са нискоефективни... обадете се който има интерес. Консултираме безплатно, ест.
Dochka Kyuchukova: Никой не може да открадне идеите и опита на другия. Дори да копира едно към едно, пак не може да се получи същото. Или ще стане по-лошо или много по-добро. Зависи от личностните качества не всеки учител. Колегата Колев наистина има добър опит в неформални обучения. Търси начин и за обмяна на опит между колегите и работа с родителите, които да подкрепят образователния процес. Дано има повече такива директори в системата.
Елена Петкова: Родителите да подкрепят децата, реда в училище, новите форми или как? Значи има и такива училища! Е, това трябва да се насърчава от държавата.
Dochka Kyuchukova: Има и такива училища, които се стремят да покажат на родителите истинската грижа. Факт е, че голяма част от противоречията се появяват поради липса на комуникация. Когато успееш да покажеш желание да работиш, не се отричаш от грешките, а се стремиш да ги преодолееш, тогава родителите започват да вярват в онова, което правиш. Само когато ти вярват, те ти оказват пълна подкрепа и съдействие, без значение за каква дейност става въпрос. Твърде дълъг и труден е този процес, но си струва.
Никола Колев: Нашата идея е родителите по всякакъв начин да бъдат в училище, да са наши равностойни партньори! Каним ги да бъдат лектори по предмети или да представят своя професия, хоби! Подкрепяме ги да бъдат ръководители на извънкласни форми.
Елена Петкова: Как става с квалифицирането им за извънкласни форми? Или по лична пригодност?
Никола Колев: Проблемът е родителите да пожелаят да работят с децата. След това идва нашата помощ.
Елена Петкова: Това е мн. добра идея. Ето как се появяват родители, които ефективно биха участвали в оценяване на учителите и директора (каквото предложение имаше). А не отново измислени рейтинги...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар