Истината ни прави свободни

събота, 1 юни 2013 г.

Нашата абсурдна образователна система има за свой център едно нещо: ненавистта към свободата

Тия дни, още от днес, събота, пък и, ако се наложи, и в неделя, решавам да посветя на писането на едно голямо ОТКРИТО ПИСМО до новия министър на образованието и науката проф. Анелия Клисарова. Стана нещо като традиция да пиша такива писма на всеки нов министър още от Фандъкова насам; полза някаква от тях, разбира се, няма, но аз гледам поне съвестта ми да е чиста: работя в тази сфера, имам погледа каква е точната ситуация, искам с нещичко да помогна и да допринеса да се започне да се търси изход, да се очертаят крайно належащите промени, та белким нещата почнат да се подреждат малко по малко. Другояче казано, считам за свой нравствен дълг да не мълча, а да поставям крещящите въпроси, както се казва, ребром, директно, без никакво усукване.

А пиша на министъра не за да ме забележи, а по необходимост: щото т.н. "образователна система" е устроена йерархически, сиреч, в нея всичко зависи от "главата", от "най-висшето началство", каквото е министърът и министерството; те имат пълната власт, а от всички други звена, за жалост, нищо не зависи. Е, щом не зависи от нас, от тия, дето работим в тази наша анахронична образователна система - тя е командно-директивна и административна, а също и тоталитарна и недемократична! - то ний, дето сме от "нисшите звена", ще бомбардираме безспир "върха", та белким се събуди от сладкия бюрократичен сън - и белким се разтревожи. Да, добре знам, че бюрокрацията у нас няма да се откаже от всевластието си ей-така, за едното нищо, без никаква борба, знам, че ще се наложи здравата да се поизпотим докато изтръгнем това всевластие от ръцете на всемогъщата сега бюрокрация, илюзии нямам, реалист съм, имам идеи откъде да се тръгне, какво следва да се направи, как да потръгнат работите и т.н. И съм описал своите разбирания в ти последователно излезли през последните години книги, които също, разбира се, ще подаря като подарък на новия министър, в случая министърка. Та ей за тия неща ще ми се наложи да попиша в тия "почивни дни", здравата ще ми се наложи да попиша и поработя.

Разбира се, ще трябва да очертая актуалната обстановка, щото има и по-лесен вариант: да намеря и да копирам писмото до Фандъкова или до С.Игнатов и с леки козметични поправки да го редактирам и препратя на проф. Клисарова; но не, тоя път ще ми се наложи да напиша изцяло нов текст, а към него ще прикрепя (сега решавам това) всички мои писания, жалби и пр., които съм пращал до последните няколко министъра на образованието и науката; да, така ще направя, това е най-доброто, защото ми се ще новата министърка да има възможността да възприеме по-цялостно ситуацията според това както аз съм я видял. Няма да крия, ще давам конкретни примери от моето непосредствено битие на български учител, от историите, в които на мен ми се налага да се забърквам, щото на мен тук от две години ми се наложи да встъпя в отчаяна битка с някои местни административни величия, които видяха в мое лице една огромна заплаха за всевластието си - и ми обявиха безпощадна война. Влязох в принудителна битка защото тия величия запретнаха ръкави да ме дискредитират по всички линии, да ме извадят от равновесие и да ме изритат от системата - е, не им се удаде тоя късмет, ала те успяха поне да ми съсипят здравето. И за това ще пиша, щото примерът е крайно драстичен: показва на какво е способна бюрокрацията когато някой застраши всевластието й. Способна е на всичко. Бюрокрацията има нечовешко лице. Тя е сила, насочена срещу прогреса на човечеството.

Не съм анархист, привърженик съм на свободата - и от свободата си няма да се откажа. За нейното тържество съм способен на всичко. Нека никой не си прави илюзия, че ще дезертирам от призванието да бъда деец на образованието в неговия автентичен смисъл, а не да бъда службогонец в една абсурдна образователна система, която има за свой център едно нещо: ненавистта към свободата. От мен такъв службогонец не става, щото такова едно нещо е на смъртта подобно - според моето възприятие. И е дори по-лошо от смъртта, то е равностойно на духовна смърт. Образованието пък е духовна дейност, която е невъзможна без свобода, и то не като пожелание, а автентична, истинска, действена, плодоносна свобода.

На нас, българите, този ни е проблемът: не разбираме свободата, лесно се отказваме от нейната вдъхновяваща кауза. Да си човек означава да си свободен. Как е възможно тогава да си учител, без да чувстваш свободата винаги при себе си?! Ония, които лесно жертват свободата си заради удобството и спокойствието нямат моралното право да са учители. Учителят е гордо същество. Той не трябва да възпитава мизерници, а свободни и достойни човешки същества. Отказалият се от свободата си не е способен на това. Той вреди на младите, вместо да помага. Той е спирачка на прогреса.

Сега сфащате ли защо работите у нас съвсем не вървят? Всичко тръгва от началото на всички начала: какво става в родното училище, какви са ни учителите, каква е атмосферата там, където се градят характери, личности, души, където се коват идеи, убеждения, чувства, където се ражда свободната и суверенна личност, където се "произвежда" човешкият потенциал на нацията. Ей тия неща ще се опитам да обясня на новата министърка, щото ми се чини, че тя съвсем не ги разбира. Основание за това ми дават ей-тия нейни думи при церемонията по встъпването й в длъжност, които, не крия, силно ме обезпокоиха:

„Всичко хубаво започнато дотук ще бъде продължено. Това е, което искам да си обещая и да си го поставя като задача... Трябва да работим заедно, за да постигнем добри резултати. Работата ми ще бъде прозрачна, искрена и откровена. Мисля, че трябва да бъдем достатъчно отговорни, защото образованието е и трябва да бъде приоритет не само на това правителство, но и на държавата... В работата си ще се съобразявам с това, което е поставено на дневен ред и ще се старая да давам нови идеи”, подчерта министър Клисарова и обеща, че ще разчита на екипите от експерти в министерството.

Това последното, именно, че ще разчита на "екипите от експерти в министерството" ми показа, че нещата съвсем не са й ясни. Н съвсем друго трябва да разчита оня министър, който иска нещо, и то най-значимо, да промени. Явно тя не вижда в задачата си този момент: нещо съществено да променя. Аз пък ще й покаже, че сега не е време сладко да се министерства, а е време за битки, за борби, за сътресения, за земетресения даже, време е за революция, не просто за реформа. Сривът е огромен, нещата са изпуснати, времето тече безследно, агонията е страшна. Не може кротко да се министерства, а трупът на "образователната система" да си гние и да излъчва отровни изпарения наоколо.

Тъй че, госпожо министър, забравете за идилията. Ще Ви се наложи да се поизпотите. Няма да мирясам докато не Ви покажа, че сте се захванала с крайно тежка и отговорна работа. Бъдете спокойна: спокойно министерстване пред Вас съвсем не се очертава. Няма да Ви позволим това. Забравете за веруюто на бюрокрацията, именно ненавистта към свободата, ще ви се наложи да я обикнете. И запомнете тия мои думи: сега съвсем не е време кротко да се министерства, а е време за битки, за борби, за сътресения, време е за революция, не просто за реформа. Така ще бъде! Всички илюзии и предразсъдъци ще ни се наложи да ги изкореним без остатък и без капчица жалост - за да потръгнат най-после работите. И да спре най-после агонията, продължаваща десетилетия.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ