Истината ни прави свободни

вторник, 4 юни 2013 г.

Младите трябва да бъдат обучавани не на това какво да учат и какво да мислят, а как да учат и как да мислят


Необходимо е да сменим фокуса от това какво да се учи и какво да се мисли към това как да се учи и как да се мисли. Трябва е да преминем към компетентностен модел на интегриране на знания, умения, ценности и нагласи с практически натрупан опит и поведения за постигане на качествени реални резултати. Когато определим новите цели и изисквания за образователната система, трябва измерваме реалните компетентности на учениците, учителите и образователните организации като цяло, за да преценяваме доколко те се постигат...

... Когнитивно-емоционалните компетентности са подробно описани в документа – определили сме 18 базови компетентности (като постоянство, мислене, комуникативност и творчество) и 28 комплексни компетентности, групирани като личностно-социални, комуникационни, интерперсонални, за моделиране, за решаване на проблеми и процесно-организационни.

В известна степен част от тези компетентности се изграждат и в момента при най-добрите учители в най-добрите училища - въпреки утвърдената система. За съжаление повечето учебни програми, съдържание и педагогически методи в момента са толкова тесни и ограничени като поглед към света, че обричаме децата си на нищета. Информационна, мисловна, културна, емоционална, социална и сетивна нищета, която в крайна сметка води до цялостна духовна нищета. Ако малките деца учеха език по този начин, никога нямаше да проговорят. А ние принуждаваме нашите деца, използвайки всякакви насилствени методи – оценки, страх, подкупи и награди – да възпроизвеждат тази нищета и въобще не трябва да се учудваме, че се бунтуват или просто потъват в непукизъм. По този начин обричаме собственото си бъдеще...

... Ако целим да изграждаме универсални компетентности, няма толкова значение какво конкретно знаят децата. Важното е то да е достатъчно интересно и сложно, за да служи за среда за изграждане и практикуване на универсалните компетентности. Дори е по-добре е да се знаят различни неща и да има различни погледи върху света. Така, когато после се реализират професионално, те ще могат творят и да съзидават заедно. А това е един от ключовете към икономика на знанието.

... Изключително важно е да върнем ролята на учителя като професионалист, защото той в момента е в голяма степен администратор. Учителят трябва да катализира и подпомага личностното развитие на учениците и да е подпомогнат в този сложен процес от системата, а не обратното.

Това налага да преодолеем много насложени разбирания, като например: само някои деца са талантливи и заслужават внимание; оценките (добри и лоши) мотивират ученето; класирането на децата на отличници, средни и слаби подпомага ученето; конкуренцията и състезанията са добри за качественото учене – въобще трябва да преодолеем нагласите за елитарност на образователната система.

Интересно, че при прилагане на метода Jump Math първоначално наблюдаваме съпротива именно от отличниците. Разклаща се статуквото им, те разбират, че отличник не означава само да изпълняваш инструкциите на учителя и да отговаряш "вярно", а да започнеш да мислиш. Нещата се оправят за 1 – 2 месеца и после разбират, че тази концепция не е адекватна – няма "отличници" и "слабаци", а има равноправни хора с различни идеи, които могат да решават заедно проблеми, да им е интересно и да изпитват радост от това. Разбират, че е по-удовлетворително да помогнеш на другия и така самия ти научаваш повече.

Друга нагласа, която трябва да променим е, че ученето е процес, изискващ външен натиск, принуда и контрол. Има достатъчно много педагогически практики, които доказват, че вместо това е възможно да се създадат условия за вътрешна мотивация за учене. И когато се създаде т. нар. оптимално преживяване у децата, те започват да искат да учат и да изследват активно света, защото ангажират мисловните, емоционални и сетивните си способности, придобивайки увереност и ентусиазъм. Разбират, че могат да управляват живота си. Kогато го разберат, не можем да ги спрем да се стремят напред и нагоре, нито можем да ги върнем към предишния конформизъм и заучаване.

... Добре работещите образователни системи в света са егалитарните - които осигуряват условия за качествено образование и търсят високи резултати от всички деца, учителите са уважавани професионалисти и творци, а училищата и университетите са учещи се организации, които непрекъснато търсят подобрение.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ