Истината ни прави свободни

събота, 29 юни 2013 г.

Много талантливи хора от най-различни области са били свързани от едно - те не са обичали училището


Основната задача на традиционната образователна система не е обучението, а идеологическата обработка и възпитанието в лоялност към властта

Интервю с американския психолог Питър Грей, публикувано в полското издание Uwazam Rze

В новата си книга "Свободата да учиш" (Free to learn: Why unleashing the instinct to play will make our children happier, more self-reliant, and better students for life) пишете, че училището е затвор. Доста смело твърдение. Можете ли да го обосновете?

Затворът е всяко място, където хората се чувстват лишени от свобода и са държани против тяхната воля. Учениците нямат избор: те са длъжни да ходят на училище, дори и да искат да правят нещо различно, да се развиват в друга насока. В повечето страни те са задължени да го правят, дори ако родителите им ги подкрепят да се занимават с нещо друго.

Наистина ли не виждате разлика между училището и затвора?

И на двете места наказват за неизпълнение на заповеди. Разликата, например е, че атворниците прекарват много по-малко време в изпълнението на присъдата. Докато в затворите попадат само някои, в училището "осъдено" е всяко дете, а единственият критерий тук е неговата възраст.

Значи учителите са аналог на надзирателите в затворите. Не е ли малко прекалено?

Този факт е обществена тайна, за да не се засегнат чувствата на учителите. Защото ще излезе, че тези прилични хора с добри намерения отговарят за ограничаването на свободата за нашите деца. На обществото няма да му е никак приятно да осъзнае този факт и затова предпочита да си затваря очите.

А не мислите ли, че ограничаването на свободата е от полза за децата?

Преди няколко години психолозите Михай Чиксентмихайи и Джереми Хънтър провеждат изследване с участието на 800 ученици от 33 американски училища. Децата трябвало да си водят дневник, в който да описват своето настроение по часове. Оказало се, че най-малко щастливите мигове за тях били именно в училището, а рязко влошаване на настроението се забелязало в неделя вечерта, когато почивните дни завършвали и децата знаели, че утре трябва отново да бъдат на училище.

Искате да кажете, че образованието води децата до депресия?

През последните години в САЩ рязко нарасна броя на часовете в училище. За същия период се увеличи и броят на децата с психически проблеми. През 1948-а година едва 4,1% от подрастващите между 14 и 16 години отговорили на въпроса "Как се чувствате?" със "струва ми се, че ще полудея", докато през 1989-а те са вече 23,4% - почти всеки четвърти. От 1950-а година броят на самоубийствата при тинейджърите е нараснал четири пъти.

Откъде сте сигурен, че това съвпадение не е случайно?

За същия период период процентът на самоубийства сред 25-40-годишните е нараснал незначително, а при хората над 40 дори е намалял. Депресии на нервните разстройства все по-често се появяват при хора, които усещат, че не могат да контролират живота си. И как да стане това, след като в училище по цял ден изпълняваш инструкциите на учителите, а после се връщаш вкъщи, за да правиш домашни. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ