Дискусия по темата на предишна публикация: Неравенството между хората е необходимо, справедливо и вечно: в дивния прекрасен свят на Америка не дават нищо даром; прочее, дискусията поставя съвсем други въпроси, но в крайна сметка пак свързани с първоначалния подтик; ето според мен интересния откъс:
Infidel: Чисто информативно, „Инфидел“ означава „неверник“, „невярващ“. „Фидел“ означава „вярващ“. Така че да ме наричате „Фидел“ е твърде обидно. Не че има някакво значение…
Ангел Грънчаров: Знам, знам, но като невярващ ти все пак вярваш, че не вярваш, тъй че първичното все пак е вярването; затуй те нарекох Фидел Фидел Инфиделов мисля че ще ти пасне, а? За да нема обидени, хора сме все пак…
Infidel: Това, че не вярвам, го ЗНАМ. То е ФАКТ. Не го „вярвам“. Нали правиш разлика между „вяра“ и „знание“? Ще рече, не е първичното вярването в случая. Поне по това можем да постигнем съгласие, струва ми се.
Иначе вярвам в много неща – в любовта, в съществуването на добро у хората (в минимална степен), в истината и пр.
Просто не вярвам в НИЩО свръхестествено. Там съм стопроцентов infidel.
Ангел Грънчаров: Именно, именно, има разлика между вяра и знание, по тази причина не може да знаеш за невярването си, а вярваш в него. За неща, касаещи знанията ти, можеш да знаеш или да не знаеш – Сократ дори е казал „Аз знам, че нищо не знам“, но по отношение на вярата, бъди така добър, не намесвай знанията. Бъди поне малко последователен. Не може да се знае за невярването, щото това означава, че знаеш има или няма Бог. А ти може би знаеш, че няма Бог? А опитай да ни го докажеш, щом го знаеш, няма начин да не можеш да го докажеш…
Infidel: На мен ми е ИЗВЕСТНО, че не вярвам. Нещо неясно да има? Няма. Добре.
Моля, направи разлика – не казвам „Знам, че няма бог!“ Казвам следното. „Знам, че не вярвам в бог.“ Чудно как не виждате разликата.
Повтарям: Не твърдя, че няма богове. ТВЪРДЯ, че не вярвам в съществуването им. Знам, че не вярвам. Но не знам дали не съществуват.
Ангел Грънчаров: Правилно, естествено, че разбирам. Но опитайте се да осмислите ето това: там, където свършва знанието, там започва вярата; там, където свършва вярата, там започва знанието; между тях има строга разлика. Има ли разлика между „Знам, че не вярвам“ и „Вярвам, че зная (или не зная)?“ Нещата често не са така прости, както изглеждат…
Infidel: Дали има разлика между „Знам, че не вярвам“ и „Вярвам, че зная“? Да. „Знам, че не вярвам“, е едно напълно естествено твърдение. Човек знае дали вярва или не. Надявам се, че поне с това сме съгласни и двамата. Изречението „Вярвам, че зная“, е до голяма степен лишено от смисъл. Сам казахте, че вярата и знанието не виреят заедно.
„Там, където свършва знанието, започва вярата“. Ето с това вече не съм съгласен. При мен например, там, където свършва знанието, не започва вярата. Започва стремежът към увеличаване на знанието. Ако не мога да си увелича знанието в тази област, оставям го така. Никаква вяра като продължение на знанието няма у мен.
Конкретен пример:
- Знам ли как точно се е зародила вселената (и дали въобще се е зародила)? Отговор – НЕ.
- Това ми незнание поражда ли у мен вяра, че вселената се е зародила по някакъв начин? (примерно, че някакъв бог я е създал)? Отговор – НЕ.
Просто не знам. Няма вяра.
Ангел Грънчаров: В основата на всички знания и построения на науката стоят аксиоми и постулати, приети на вяра, т.е. недоказуеми положения. Вземете предвид и това. Знанието е островче в океана на вярата. Прочее, да вярваш че не вярваш е значително по-логично изказване от изказването „Зная че не вярвам“.
Областта на вярата, както и тази на знанието, са обособени и автономни, независими. Оня, който отхвърля вярата като душевна сила, с това само подрязва корените и на знанието, в което така силно… вярва. Прочее, давате ли си сметка за основанията на своята безгранична вяра в… науката и знанието?! Знаете ли защо така силно вярвате на науката и на знанието или просто го… вярвате?! Какви са основанията на Вашата безгранична вяра в науката и знанието?!
Infidel: У мен няма „безгранична вяра в науката и знанието“. У мен няма безгранична вяра в НИЩО. Съвсем нищо. Включително науката. Учените правят грешки непрекъснато и си ги поправят, когато ги разберат. (За разлика от религията например, която си повтаря щуротиите за говорещите змии, плоската земя, и живеещия в риба човек вече хиляди години). Няма място, нито нужда от никаква вяра в науката.
Науката вече е доказала, че няма нищо по-ценно за достигане до истината от Научния метод (неслучайно го пиша с голяма буква). Той винаги минава като с нож през глупостите и хорските заблуди. Ако въобще мога да имам някаква вяра в нещо (не безгранична!!!), то е именно научния метод. Макар че заниманията са в областта на хуманитаристиката, правя големи усилия да го прилагам, доколкото мога, в дисертацията си. Ще видим колко ще се получи.
А по отношение на нещо, за което няма НИКАКВИ доказателства (като наличието на богове например), нямам никаква вяра. Нула.
Впрочем, радвам се, че вече разговаряме цивилизовано.
Ангел Грънчаров: Сигурен ли сте все пак, НЯМА или ИМА у Вас „безгранична вяра в НИЩО“? „Не вярвам в нищо“ и „Вярвам в нищото“, прочее, са равностойни по смисъл твърдения. Оня, който не вярва в нищо, и оня, който вярва в нищото, и двамата са НИХИЛИСТИ, т.е. за тях тъкмо НИЩОТО (nihil на латински) е основна и водеща ценност.
За вярващия в Бога човек Бог е водеща ценност, за нихилиста такава водеща ценност е НИЩОТО. Казвам тия неща не за да Ви натрапя едно или друго нещо, не Ви се меся, нито Ви давам съвети, просто Ви предлагам да доосмислите нещата, стига да желаете това. Това, че имате такова доверие (или вяра, прочее, думата доверие съдържа за своя корен думата ВЯРА) в научния метод е чудесно, аз също уважавам науката и се прекланям пред нея, но има нещо много важно: научният метод не е панацея, той не може да реши ВСИЧКИ, абсолютно всички въпроси, той има приложение и дава чудесни резултати, но в една все пак ограничена сфера.
Но има сфери, в които научният метод не е приложим и не може да даде никакви резултати. Такава сфера е вярата, такава сфера е сферата на духа, на духовните неща, сферата на свободата и прочие. Именно за решаването на въпросите в тия сфери ни е нужна философия, религия, даже изкуството може много да ни даде за разбирането на духовните проблеми на човека. Науката обаче не може да ни каже нищо смислено, повярвайте ми. Много съм търсил и мислил по тия въпроси.
Давам Ви пример с областта на психологията, с областта, свързана с проблемите на човешката душа. Има една насока, по същество позитивистична, която боготвори чисто научния (позитивен) метод. Такава беше, примерно, материалистическата психология, натрапена ни във времето на комунизма. Такъв е бихевиоризмът в САЩ. И двете школи не доведоха до никакви, до абсолютно никакви съществени резултати, прочее, все пак доведоха до един резултат: показаха с примера си, че пътя, по който вървяха, води до никъде, не води до никъде.
Това именно показва, че трябва да се въздържаме от догматичното преклонение и абсолютизирането на познавателните възможности на науката, изразяващо се в сляпата вяра, че науката може да реши АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ВЪПРОСИ, и то така, че да постигнем някаква пълна илюзорна истина. И още нещо, още великият Кант доказа (по най-убедителен философски начин), че по въпроси от рода на Краен или безкраен е светът?, Има ли свобода или всичко е необходимо?, Смъртна или безсмъртна е човешката душа?, Има ли Бог?, теоретичният разум на човека, на който се основава науката, е безсилен и когато бъде приложен, поражда само антиномии, т.е. затъва в антиномични, неразрешими противоречие. Защо ли?
Ами защото разумът може, подобно на адвокат, най-убедително да ни докаже, примерно, и тезата, и антитезата, и че душата, примерно, е безсмъртна, или пък че безсмъртие няма и не може да има, но не може да постигне онази единствена пълна категоричност, убедителност и доказуемост на едното от двете положения, което е идеал на науката. Което и показва, че тия въпроси са отвъд възможностите на теоретичния разум да съди за неща, които са отвъд неговата компетентност.
За щастие, има така наречен практически разум, свързан именно с вярата на човека, който с лекота решава ония въпроси, в които теоретичният разум се заплита в неразрешими, антиномични противоречия. „Аз вярвам, че има Бог“ или „Аз вярвам, че Бог няма“ са именно положения на практическия разум, които притежават абсолютна и несъмнена истинност, но само за оня, който вярва в едното или в другото. Но няма и не може да има едно-единствено разбиране по този въпрос, което с абсолютна убедителност да важи за всички до един хора или човешки същества. Тъй че въпросът за вярата не може да се реши с научни средства.
Ако някой мисли, че науката може да реши абсолютно всички до един въпроси, т.е. нейната сфера и нейната приложимост е безгранична, то нека такъв познавателен оптимист да се опита да реши с научни средства, да речем, толкова важния за всеки един от нас въпрос Кога ще умра? – или някой друг. Не може да го реши, нали? Нека да си изследва функционирането на всички органи и системи на организма, нека да отчете степента им на „издръжливост“ и виталност, нека да изчисли всичко до последната променлива, нека да използва, ако трябва, висша математика, пак обаче няма да успее научно да реши въпроса за това кога ще умре той самият.
Щото тъкмо ако го изчисли, защото тъкмо по научен път установи, че му остава да живее, примерно, още 5 години, и, зарадван, си тръгне, нищо не пречи на улицата да го блъсне автомобил, или пък някаква саксия от балкона да падне точна на главата му и да му пробие черепа. Искам да кажа, че в тоя живот има фактори, които не се поддават на изчисление, т.е. на научна трактовка, следователно научният подход в някои сфери и неприложим. Примерно проблемът „А какво е животът?“ нима може да се реши научно?
ОК, имаме си наука, наречена биология, която дава свой отговор на проблема за живота. Но нейният отговор нима може да задоволи, и то изчерпателно, нашата потребност от търсене и откриване на човешкия смисъл на живота? Научната дефиниция за живот, а именно „процес на асимилация и десимилация“ Вас лично напълно ли Ви задоволява? Дава ли Ви отговор на всички въпроси? Не вярвам…
Такива ми ти работи. Нещата наистина са доста сложни и трябва да се осмислят цялостно, да се погледнат от всички страни.
Аз също много се радвам, че говорим като разумни и възпитани хора. За мен това е безкрайно ценно постижение в нашите отношения. Показахте за мен че сте един изключително умен и културен човек...
Infidel: Както вече ви казах, вярвам в много неща, просто нямам БЕЗГРАНИЧНА вяра в нищо. Така че не мога да бъда обвинен в нихилизъм. По-горе изброих в кои неща вярвам и списъкът съвсем не е пълен. Просто не вярвам в нищо свръхестествено. Това е.
За голяма жалост, в българския език го няма разграничението между понятията, които на английски са „belief“ и „faith“. У мен има първото, но няма и грам от второто, поне що се отнася до бог.
Така че аз не се числя към нито една от двете групи, описани от вас – вярващи в бог и нихилисти. Нихилизмът за мен е глупост, безотговорност и наивност във висша степен и е нещо, което презирам. Има прекалено много хубави неща в живота, за да не му пука човек за тях.
Естествено, че научният метод не е панацея. Той е просто един полезен инструмент. Нямам представа какво имате предвид, когато говорите за „сферата на духа, на духовните неща“, защото не знам какво разбирате под „дух“. Дух съществува, според мен, само в метафоричния смисъл и аз също употребявам тази дума. Но не я приемам като маркер за нещо съществуващо ОТДЕЛНО от тялото, или като нещо, което остава след смъртта. В този смисъл за мен дух или „душа“ няма.
Ако говорим вече за сферата на морала, изкуството и емоциите, там научният метод наистина няма приложение. То и не му е това целта. Всъщност, за морала това не е съвсем така, но това е друга тема…
Сферата на свободата, както я нарекохте, е една от най-важните сфери, и най-лесно пробиваемите. Там обаче научният метод МОЖЕ да бъде приложен с прекрасни резултати. Често пъти хората губят свободата си поради своята наивност и неспособност да мислят трезво, критично и скептично. А научният метод учи хората именно на тези неща. Ако хората бяха закърмяни с този метод от най-ранна ученическа възраст, по света щеше да има много по-малко диктатури. Разбира се, може и да не съм прав...
„Изкуството може много да ни даде за разбирането на духовните проблеми на човека“. Ето нещо, с което съм напълно съгласен (с уговорката, че „духовните“ се използва в смисъл на „емоционални“, „етични“ и пр.)
В науката винаги има течения и мнения, които не водят до никъде. С течение на времето те си отмират по естествен път. Какво означава „науката не може да ни каже нищо смислено“? Това просто не го разбирам. Науката нищо не казва. Тя просто помага на хората да разбират повече за света, в който живеят (откъдето вече следват дивиденти, спасяване на животи и пр.). Нищо повече. Задачата й не е да „отговаря на въпроси“.
„Догматичното преклонение и абсолютизирането“ на КАКВОТО И ДА БИЛО е против научния метод, против здравия разум, против скептицизма и против свободата. То няма място нито в науката, нито в живота на разумния човек. Аз съм последният, който ще абсолютизира нещо или някого.
Впрочем, това е една от причините за пълното израждане на науката в СССР – преклонението пред авторитети. Кретенизмите на Лисенко и цялата комунистическа псевдонаучна сган, заедно с всички зверства, извършени от тях, нямаше да могат да съществуват, ако не съществуваше преклонението пред бащицата и неговите мнения.
„Теоретичният разум на човека, на който се основава науката, е безсилен и когато бъде приложен, поражда само антиномии, т.е. затъва в антиномични, неразрешими противоречие.“ С това въобще не съм съгласен и ако искате да го обсъждаме, ще трябва да защитите това твърдение, с конкретни примери да речем. Иначе всеки може да твърди каквото си иска.
И накрая най-важното. Това, че не ми харесва, че не знам нещо (например как се е зародила вселената), не ми дава право да слагам в празнината на незнанието си произволен отговор, който ми звучи приятно, например „ами бог я е сътворил“. За мен единственото решение е да се търси повече информация по въпроса. Да не мислите, че не искам да има живот след смъртта? Искам, разбира се! И то много! Но не вярвам, че има, защото вероятността на нещо не се увеличава пропорционално на неговата желателност.
Ангел Грънчаров: В отговора си поставяте много, някои от тях и твърде важни въпроси. Ако трябва да Ви отговоря изчерпателно и основателно, това би ме отвело далеч. Ще се пострая, по тази причина, да вметна нещичко, което поне да загатне за позицията ми.
Проблемът за вярата е нерешен и безкрайно сложен, това, прочее, е въпрос, който съвсем не може да се реши с научни средства. Особено предпазливи в правенето на опити да го решат трябва да са ония хора, чиито ум е изцяло под властта на т.н. "научна парадигма", т.е. не само са подвластни на т.н. научна методология, но и на 100% и се доверяват. Ако бяха поне малко честни, щяха да признаят, че този въпрос е извън тяхната компетентност и щяха да го оставят на други учени, предимно на философите, щото това е въпрос тъкмо от тяхната сфера.
За жалост в наше време и огромната част от философите са се оказали в положението да са жертва на научния модел и стереотип, което пък означава, че като философи са пожертвали най-главното, което имат, за да деградират на нивото на коне с капаци. Кант за такива пише известното си положение за т.н. "циклопско мислене", т.е. мисленето на ония, които сами са извадили (т.е. са се самолишили от) едното си око, окото на философията. Прочее, понеже казахте, че сферата на Вашите интереси е хуманитаристиката, искам да Ви кажа нещо важно: без философска подготовка едва ли ще можете да постигнете нещо съществено в тази сфера. Тъй че: залягайте над философията. За да прогледнете с "другото си око"...
Тъй че въпросът за вярата, а наред с него и други такива "хлъзгави" въпроси, изплъзващи се на научното третиране, като този за духа, също оня за свободата, пък дори и въпроса за истината в нейния всеобемен смисъл, си остават нерешени - а те дори може би са и по принцип нерешими. Те изглежда са нещо като вечна загадка или тайнство. Защото представяте ли си какво би станало, ако, примерно, въпросът за Бога бъде решен окончателно и изчерпателно, и то с научни средства, т.е. изцяло бъде елиминирана другата възможност; примерно, представяте ли си какво ще стане с нашия живот ако се докаже, сиреч, ако всички вече положително знаят, че Бог няма - или пък също така се докаже, и то неоспоримо, че "Има Бог!"? Помислете над този казус, аз лично смятам, че тогава ще изчезне самият смисъл на живеенето: та нима ние не живеем само заради това да търсим? Ето защо Бог е постъпил много мъдро, като е турил предели, непроходими за нашето познание граници: та да остане загадката, та да има смисъл усилието да търсиш, за да не се обезсмисли живота ни.
Представете си, да речем, че в ето този миг небето се отвори и всички хора, цялото човечество, види с очите си - тия дето вярват толкова на науката, всъщност не вярват ли предимно на очите си?! - не друго, а самия Бог в цялото му великолепие! Да оставим това, че очите на огромната част от хората няма да издържат на блясъка на цялата тази картината на Божието великолепие, т.е. най-вероятно тия хора ще ослепеят (нашето око е устроено така, че може да възприема нещата само от този ето тук свят, не от някой друг).
Но и за останалите унищожаването на великата загадка ще обезсмисли всичко: тогава вече няма да има смисъл да търсиш Бога, и в това търсене да каляваш духа си; тогава ще се обезсмисли и човешката свобода, защото нали тъкмо изборът между двете положения, между "има Бог" и "няма Бог" е възможен само ако ние не знаем за безусловното му съществуване, е то по най-битийно изпълнената му форма и потенция: Бог по идея е абсолютното битие. На вас Ви се иска да знаете отговора на тази загадка, нещо повече, Вие сте си втълпили, че "Бог няма", Вие сте толкова убеден в това, че си мислите, че сякаш знаете отговора на загадката, защото ако не знахте, нали само тогава щеше да Ви се налага да вярвате или да не вярвате в това дали Бог съществува или не съществува. Но, повтарям, нещата са устроени много модро по начин, че ние няма как да знаем за всичко това: и това е добро, защото поддържа безпокойствата на духа ни, което пък са предпоставка за неуморното търсене, което и обуславя смисъла на живота ни.
От позицията на току-що казаното сам преценете какво означава Вашето твърдение, че научният медот бил могъл да доведе до "прекрасни резултати" не в друга област, ами тъкмо в сферата на свободата. За да Ви помогна малко ще подхвърля само това: научната парадигма се основава на търсенето на причини, изразяващи една безусловна и твърдо налагаща се необходимост. Наука има само там, където има причини, има необходимост, има доказуемост, като доказването е всъщност посочване на точната причина на някакво следствие. А какво е свободата ако има строга предопределеност на нашия избор? Защото без такава научният метод наистина е безсилен и неприложим. Оказва се, ако човек осмисли по-пълно и по-задълбочено тази ситуация, няма как да не го признае, значи, оказва се, че там, където има свобода, там науката е неприложима; науката бяга от свободата така, както даволът, твърдят, бягал от тамяна. Или от чесъна.
Това особено добре си личи в сферата на душевния живот на личността, или в науката, опитваща се да го изучава, именно в сферата на психологията. Всички чисто "научни" психологически школи дават изключително мизерни резултати и общо взето повтарят някакви изтъркани научни тавтологии. Докато психологическите школи, изхождайки от презумпцията, че душевният живот на човека е спонтанност и свобода, ни дават прекрасни резултати. Прочее, нима не тъкмо изкуството, а не науката, в тази област, както Вие я наричате, на емоциите (душата обаче не са само емоциите), а всъщност областта на целокупния душевен живот, не ни дава най-богатите по смисъл резултати? А пък по въпроса какво е духът, който е нещо много повече от душата, науката немее и не може да ни каже нищичко. Философията обаче може. Религията също. Изкуството, също. Защо така ли? Ами защото те сякаш имат нещо като "рецептори" за тази област, докато науката няма. А пък няма, защото, ако имаше, тя тогава вече нямаше да бъде наука. За жалост, твърде много хора съвсем не разбират що е дух, а мнозина даже и не искат да разберат - в което и се състои тяхната екзистенциална трагедия...
Прочее, по всичките тия въпроси на млади години, когато бях 25-28 годишен, съм писал специално изследване (дисертация), която носи заглавието "Учението за човека и формите на духа". Някъде съм я публикувал в интернет, да се чете от интересуващите се, а тия дни се опитвам да я оформя по-красиво и непременно ще я публикувам наново, тъй че, ако желаете, можете да се зачетете, вярвам, ще научите много от нея.
"Информация" по въпроса как е възникнала Вселената ние, прочее, имаме предостатъчно. Само дето тази информация не е по силите на науката да бъде обработена така, че да даде на всички хора "най-убедителното" тълкуване, именно научното. Философите обаче са разработили теория за тълкуването, която именно ни дава разбирането, че просто няма как всички да тълкуваме дадени неща по един и същ начин. И слава Богу че това е така. Ако всичко тълкувахме само по един и същ начин, и то научен, тогава ние, простете, нямаше да бъдем човешки същества, ние щяхме да бъдем машини или роботи.
Впрочем, т.н. "свръхестествени" неща, в които, както казвате, не вярвате, са същите като естествените, а това "свръх", което им прибяваме, се дължи на обстоятелството, че са по-съвършени (идеални). Вие и в съвършенството не вярвате, така ли?
Но това, което именно ни прави човеци, то именно е извън сферата на науката и е неподатливо за нейния познавателен устрем. Това са области като тази на живота, духът, свободата, вярата, доброто, красотата, светостта. Науката там немее и мълчи, а когато се осмели да проговори, с говореното си само показва, че нищичко не схваща и не може да обясни. Науката се е отказала от разбирането заради самонадеяното и често съвсем банално обяснение. Науката и учените (да не говорим за техните поклонници!) са изпаднали в манията, че всичко може да бъде обяснено - ако не сега, то поне някога. А има необясними неща, което тя не иска да признае. Има и просто разбираеми неща, за които обяснение не ни е необходимо. Работата е там, че на науката просто не й стигат силите (потенциала, ресурса, с който разполага) да обясни твърде много неща. Особено от т.н. човешка и духовна сфера.
И това е добро. Нали запомнихте. Защото ако науката можеше всичко да обясни, тогава ние вече нямаше да сме човеци. А щяхме да сме роботи, компютри или... богове? Нима го искате всичко това? Нима то Ви се нрави - особено пък последната от изброените алтернативи? :-)
Infidel: Чисто информативно, „Инфидел“ означава „неверник“, „невярващ“. „Фидел“ означава „вярващ“. Така че да ме наричате „Фидел“ е твърде обидно. Не че има някакво значение…
Ангел Грънчаров: Знам, знам, но като невярващ ти все пак вярваш, че не вярваш, тъй че първичното все пак е вярването; затуй те нарекох Фидел Фидел Инфиделов мисля че ще ти пасне, а? За да нема обидени, хора сме все пак…
Infidel: Това, че не вярвам, го ЗНАМ. То е ФАКТ. Не го „вярвам“. Нали правиш разлика между „вяра“ и „знание“? Ще рече, не е първичното вярването в случая. Поне по това можем да постигнем съгласие, струва ми се.
Иначе вярвам в много неща – в любовта, в съществуването на добро у хората (в минимална степен), в истината и пр.
Просто не вярвам в НИЩО свръхестествено. Там съм стопроцентов infidel.
Ангел Грънчаров: Именно, именно, има разлика между вяра и знание, по тази причина не може да знаеш за невярването си, а вярваш в него. За неща, касаещи знанията ти, можеш да знаеш или да не знаеш – Сократ дори е казал „Аз знам, че нищо не знам“, но по отношение на вярата, бъди така добър, не намесвай знанията. Бъди поне малко последователен. Не може да се знае за невярването, щото това означава, че знаеш има или няма Бог. А ти може би знаеш, че няма Бог? А опитай да ни го докажеш, щом го знаеш, няма начин да не можеш да го докажеш…
Infidel: На мен ми е ИЗВЕСТНО, че не вярвам. Нещо неясно да има? Няма. Добре.
Моля, направи разлика – не казвам „Знам, че няма бог!“ Казвам следното. „Знам, че не вярвам в бог.“ Чудно как не виждате разликата.
Повтарям: Не твърдя, че няма богове. ТВЪРДЯ, че не вярвам в съществуването им. Знам, че не вярвам. Но не знам дали не съществуват.
Ангел Грънчаров: Правилно, естествено, че разбирам. Но опитайте се да осмислите ето това: там, където свършва знанието, там започва вярата; там, където свършва вярата, там започва знанието; между тях има строга разлика. Има ли разлика между „Знам, че не вярвам“ и „Вярвам, че зная (или не зная)?“ Нещата често не са така прости, както изглеждат…
Infidel: Дали има разлика между „Знам, че не вярвам“ и „Вярвам, че зная“? Да. „Знам, че не вярвам“, е едно напълно естествено твърдение. Човек знае дали вярва или не. Надявам се, че поне с това сме съгласни и двамата. Изречението „Вярвам, че зная“, е до голяма степен лишено от смисъл. Сам казахте, че вярата и знанието не виреят заедно.
„Там, където свършва знанието, започва вярата“. Ето с това вече не съм съгласен. При мен например, там, където свършва знанието, не започва вярата. Започва стремежът към увеличаване на знанието. Ако не мога да си увелича знанието в тази област, оставям го така. Никаква вяра като продължение на знанието няма у мен.
Конкретен пример:
- Знам ли как точно се е зародила вселената (и дали въобще се е зародила)? Отговор – НЕ.
- Това ми незнание поражда ли у мен вяра, че вселената се е зародила по някакъв начин? (примерно, че някакъв бог я е създал)? Отговор – НЕ.
Просто не знам. Няма вяра.
Ангел Грънчаров: В основата на всички знания и построения на науката стоят аксиоми и постулати, приети на вяра, т.е. недоказуеми положения. Вземете предвид и това. Знанието е островче в океана на вярата. Прочее, да вярваш че не вярваш е значително по-логично изказване от изказването „Зная че не вярвам“.
Областта на вярата, както и тази на знанието, са обособени и автономни, независими. Оня, който отхвърля вярата като душевна сила, с това само подрязва корените и на знанието, в което така силно… вярва. Прочее, давате ли си сметка за основанията на своята безгранична вяра в… науката и знанието?! Знаете ли защо така силно вярвате на науката и на знанието или просто го… вярвате?! Какви са основанията на Вашата безгранична вяра в науката и знанието?!
Infidel: У мен няма „безгранична вяра в науката и знанието“. У мен няма безгранична вяра в НИЩО. Съвсем нищо. Включително науката. Учените правят грешки непрекъснато и си ги поправят, когато ги разберат. (За разлика от религията например, която си повтаря щуротиите за говорещите змии, плоската земя, и живеещия в риба човек вече хиляди години). Няма място, нито нужда от никаква вяра в науката.
Науката вече е доказала, че няма нищо по-ценно за достигане до истината от Научния метод (неслучайно го пиша с голяма буква). Той винаги минава като с нож през глупостите и хорските заблуди. Ако въобще мога да имам някаква вяра в нещо (не безгранична!!!), то е именно научния метод. Макар че заниманията са в областта на хуманитаристиката, правя големи усилия да го прилагам, доколкото мога, в дисертацията си. Ще видим колко ще се получи.
А по отношение на нещо, за което няма НИКАКВИ доказателства (като наличието на богове например), нямам никаква вяра. Нула.
Впрочем, радвам се, че вече разговаряме цивилизовано.
Ангел Грънчаров: Сигурен ли сте все пак, НЯМА или ИМА у Вас „безгранична вяра в НИЩО“? „Не вярвам в нищо“ и „Вярвам в нищото“, прочее, са равностойни по смисъл твърдения. Оня, който не вярва в нищо, и оня, който вярва в нищото, и двамата са НИХИЛИСТИ, т.е. за тях тъкмо НИЩОТО (nihil на латински) е основна и водеща ценност.
За вярващия в Бога човек Бог е водеща ценност, за нихилиста такава водеща ценност е НИЩОТО. Казвам тия неща не за да Ви натрапя едно или друго нещо, не Ви се меся, нито Ви давам съвети, просто Ви предлагам да доосмислите нещата, стига да желаете това. Това, че имате такова доверие (или вяра, прочее, думата доверие съдържа за своя корен думата ВЯРА) в научния метод е чудесно, аз също уважавам науката и се прекланям пред нея, но има нещо много важно: научният метод не е панацея, той не може да реши ВСИЧКИ, абсолютно всички въпроси, той има приложение и дава чудесни резултати, но в една все пак ограничена сфера.
Но има сфери, в които научният метод не е приложим и не може да даде никакви резултати. Такава сфера е вярата, такава сфера е сферата на духа, на духовните неща, сферата на свободата и прочие. Именно за решаването на въпросите в тия сфери ни е нужна философия, религия, даже изкуството може много да ни даде за разбирането на духовните проблеми на човека. Науката обаче не може да ни каже нищо смислено, повярвайте ми. Много съм търсил и мислил по тия въпроси.
Давам Ви пример с областта на психологията, с областта, свързана с проблемите на човешката душа. Има една насока, по същество позитивистична, която боготвори чисто научния (позитивен) метод. Такава беше, примерно, материалистическата психология, натрапена ни във времето на комунизма. Такъв е бихевиоризмът в САЩ. И двете школи не доведоха до никакви, до абсолютно никакви съществени резултати, прочее, все пак доведоха до един резултат: показаха с примера си, че пътя, по който вървяха, води до никъде, не води до никъде.
Това именно показва, че трябва да се въздържаме от догматичното преклонение и абсолютизирането на познавателните възможности на науката, изразяващо се в сляпата вяра, че науката може да реши АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ВЪПРОСИ, и то така, че да постигнем някаква пълна илюзорна истина. И още нещо, още великият Кант доказа (по най-убедителен философски начин), че по въпроси от рода на Краен или безкраен е светът?, Има ли свобода или всичко е необходимо?, Смъртна или безсмъртна е човешката душа?, Има ли Бог?, теоретичният разум на човека, на който се основава науката, е безсилен и когато бъде приложен, поражда само антиномии, т.е. затъва в антиномични, неразрешими противоречие. Защо ли?
Ами защото разумът може, подобно на адвокат, най-убедително да ни докаже, примерно, и тезата, и антитезата, и че душата, примерно, е безсмъртна, или пък че безсмъртие няма и не може да има, но не може да постигне онази единствена пълна категоричност, убедителност и доказуемост на едното от двете положения, което е идеал на науката. Което и показва, че тия въпроси са отвъд възможностите на теоретичния разум да съди за неща, които са отвъд неговата компетентност.
За щастие, има така наречен практически разум, свързан именно с вярата на човека, който с лекота решава ония въпроси, в които теоретичният разум се заплита в неразрешими, антиномични противоречия. „Аз вярвам, че има Бог“ или „Аз вярвам, че Бог няма“ са именно положения на практическия разум, които притежават абсолютна и несъмнена истинност, но само за оня, който вярва в едното или в другото. Но няма и не може да има едно-единствено разбиране по този въпрос, което с абсолютна убедителност да важи за всички до един хора или човешки същества. Тъй че въпросът за вярата не може да се реши с научни средства.
Ако някой мисли, че науката може да реши абсолютно всички до един въпроси, т.е. нейната сфера и нейната приложимост е безгранична, то нека такъв познавателен оптимист да се опита да реши с научни средства, да речем, толкова важния за всеки един от нас въпрос Кога ще умра? – или някой друг. Не може да го реши, нали? Нека да си изследва функционирането на всички органи и системи на организма, нека да отчете степента им на „издръжливост“ и виталност, нека да изчисли всичко до последната променлива, нека да използва, ако трябва, висша математика, пак обаче няма да успее научно да реши въпроса за това кога ще умре той самият.
Щото тъкмо ако го изчисли, защото тъкмо по научен път установи, че му остава да живее, примерно, още 5 години, и, зарадван, си тръгне, нищо не пречи на улицата да го блъсне автомобил, или пък някаква саксия от балкона да падне точна на главата му и да му пробие черепа. Искам да кажа, че в тоя живот има фактори, които не се поддават на изчисление, т.е. на научна трактовка, следователно научният подход в някои сфери и неприложим. Примерно проблемът „А какво е животът?“ нима може да се реши научно?
ОК, имаме си наука, наречена биология, която дава свой отговор на проблема за живота. Но нейният отговор нима може да задоволи, и то изчерпателно, нашата потребност от търсене и откриване на човешкия смисъл на живота? Научната дефиниция за живот, а именно „процес на асимилация и десимилация“ Вас лично напълно ли Ви задоволява? Дава ли Ви отговор на всички въпроси? Не вярвам…
Такива ми ти работи. Нещата наистина са доста сложни и трябва да се осмислят цялостно, да се погледнат от всички страни.
Аз също много се радвам, че говорим като разумни и възпитани хора. За мен това е безкрайно ценно постижение в нашите отношения. Показахте за мен че сте един изключително умен и културен човек...
Infidel: Както вече ви казах, вярвам в много неща, просто нямам БЕЗГРАНИЧНА вяра в нищо. Така че не мога да бъда обвинен в нихилизъм. По-горе изброих в кои неща вярвам и списъкът съвсем не е пълен. Просто не вярвам в нищо свръхестествено. Това е.
За голяма жалост, в българския език го няма разграничението между понятията, които на английски са „belief“ и „faith“. У мен има първото, но няма и грам от второто, поне що се отнася до бог.
Така че аз не се числя към нито една от двете групи, описани от вас – вярващи в бог и нихилисти. Нихилизмът за мен е глупост, безотговорност и наивност във висша степен и е нещо, което презирам. Има прекалено много хубави неща в живота, за да не му пука човек за тях.
Естествено, че научният метод не е панацея. Той е просто един полезен инструмент. Нямам представа какво имате предвид, когато говорите за „сферата на духа, на духовните неща“, защото не знам какво разбирате под „дух“. Дух съществува, според мен, само в метафоричния смисъл и аз също употребявам тази дума. Но не я приемам като маркер за нещо съществуващо ОТДЕЛНО от тялото, или като нещо, което остава след смъртта. В този смисъл за мен дух или „душа“ няма.
Ако говорим вече за сферата на морала, изкуството и емоциите, там научният метод наистина няма приложение. То и не му е това целта. Всъщност, за морала това не е съвсем така, но това е друга тема…
Сферата на свободата, както я нарекохте, е една от най-важните сфери, и най-лесно пробиваемите. Там обаче научният метод МОЖЕ да бъде приложен с прекрасни резултати. Често пъти хората губят свободата си поради своята наивност и неспособност да мислят трезво, критично и скептично. А научният метод учи хората именно на тези неща. Ако хората бяха закърмяни с този метод от най-ранна ученическа възраст, по света щеше да има много по-малко диктатури. Разбира се, може и да не съм прав...
„Изкуството може много да ни даде за разбирането на духовните проблеми на човека“. Ето нещо, с което съм напълно съгласен (с уговорката, че „духовните“ се използва в смисъл на „емоционални“, „етични“ и пр.)
В науката винаги има течения и мнения, които не водят до никъде. С течение на времето те си отмират по естествен път. Какво означава „науката не може да ни каже нищо смислено“? Това просто не го разбирам. Науката нищо не казва. Тя просто помага на хората да разбират повече за света, в който живеят (откъдето вече следват дивиденти, спасяване на животи и пр.). Нищо повече. Задачата й не е да „отговаря на въпроси“.
„Догматичното преклонение и абсолютизирането“ на КАКВОТО И ДА БИЛО е против научния метод, против здравия разум, против скептицизма и против свободата. То няма място нито в науката, нито в живота на разумния човек. Аз съм последният, който ще абсолютизира нещо или някого.
Впрочем, това е една от причините за пълното израждане на науката в СССР – преклонението пред авторитети. Кретенизмите на Лисенко и цялата комунистическа псевдонаучна сган, заедно с всички зверства, извършени от тях, нямаше да могат да съществуват, ако не съществуваше преклонението пред бащицата и неговите мнения.
„Теоретичният разум на човека, на който се основава науката, е безсилен и когато бъде приложен, поражда само антиномии, т.е. затъва в антиномични, неразрешими противоречие.“ С това въобще не съм съгласен и ако искате да го обсъждаме, ще трябва да защитите това твърдение, с конкретни примери да речем. Иначе всеки може да твърди каквото си иска.
И накрая най-важното. Това, че не ми харесва, че не знам нещо (например как се е зародила вселената), не ми дава право да слагам в празнината на незнанието си произволен отговор, който ми звучи приятно, например „ами бог я е сътворил“. За мен единственото решение е да се търси повече информация по въпроса. Да не мислите, че не искам да има живот след смъртта? Искам, разбира се! И то много! Но не вярвам, че има, защото вероятността на нещо не се увеличава пропорционално на неговата желателност.
Ангел Грънчаров: В отговора си поставяте много, някои от тях и твърде важни въпроси. Ако трябва да Ви отговоря изчерпателно и основателно, това би ме отвело далеч. Ще се пострая, по тази причина, да вметна нещичко, което поне да загатне за позицията ми.
Проблемът за вярата е нерешен и безкрайно сложен, това, прочее, е въпрос, който съвсем не може да се реши с научни средства. Особено предпазливи в правенето на опити да го решат трябва да са ония хора, чиито ум е изцяло под властта на т.н. "научна парадигма", т.е. не само са подвластни на т.н. научна методология, но и на 100% и се доверяват. Ако бяха поне малко честни, щяха да признаят, че този въпрос е извън тяхната компетентност и щяха да го оставят на други учени, предимно на философите, щото това е въпрос тъкмо от тяхната сфера.
За жалост в наше време и огромната част от философите са се оказали в положението да са жертва на научния модел и стереотип, което пък означава, че като философи са пожертвали най-главното, което имат, за да деградират на нивото на коне с капаци. Кант за такива пише известното си положение за т.н. "циклопско мислене", т.е. мисленето на ония, които сами са извадили (т.е. са се самолишили от) едното си око, окото на философията. Прочее, понеже казахте, че сферата на Вашите интереси е хуманитаристиката, искам да Ви кажа нещо важно: без философска подготовка едва ли ще можете да постигнете нещо съществено в тази сфера. Тъй че: залягайте над философията. За да прогледнете с "другото си око"...
Тъй че въпросът за вярата, а наред с него и други такива "хлъзгави" въпроси, изплъзващи се на научното третиране, като този за духа, също оня за свободата, пък дори и въпроса за истината в нейния всеобемен смисъл, си остават нерешени - а те дори може би са и по принцип нерешими. Те изглежда са нещо като вечна загадка или тайнство. Защото представяте ли си какво би станало, ако, примерно, въпросът за Бога бъде решен окончателно и изчерпателно, и то с научни средства, т.е. изцяло бъде елиминирана другата възможност; примерно, представяте ли си какво ще стане с нашия живот ако се докаже, сиреч, ако всички вече положително знаят, че Бог няма - или пък също така се докаже, и то неоспоримо, че "Има Бог!"? Помислете над този казус, аз лично смятам, че тогава ще изчезне самият смисъл на живеенето: та нима ние не живеем само заради това да търсим? Ето защо Бог е постъпил много мъдро, като е турил предели, непроходими за нашето познание граници: та да остане загадката, та да има смисъл усилието да търсиш, за да не се обезсмисли живота ни.
Представете си, да речем, че в ето този миг небето се отвори и всички хора, цялото човечество, види с очите си - тия дето вярват толкова на науката, всъщност не вярват ли предимно на очите си?! - не друго, а самия Бог в цялото му великолепие! Да оставим това, че очите на огромната част от хората няма да издържат на блясъка на цялата тази картината на Божието великолепие, т.е. най-вероятно тия хора ще ослепеят (нашето око е устроено така, че може да възприема нещата само от този ето тук свят, не от някой друг).
Но и за останалите унищожаването на великата загадка ще обезсмисли всичко: тогава вече няма да има смисъл да търсиш Бога, и в това търсене да каляваш духа си; тогава ще се обезсмисли и човешката свобода, защото нали тъкмо изборът между двете положения, между "има Бог" и "няма Бог" е възможен само ако ние не знаем за безусловното му съществуване, е то по най-битийно изпълнената му форма и потенция: Бог по идея е абсолютното битие. На вас Ви се иска да знаете отговора на тази загадка, нещо повече, Вие сте си втълпили, че "Бог няма", Вие сте толкова убеден в това, че си мислите, че сякаш знаете отговора на загадката, защото ако не знахте, нали само тогава щеше да Ви се налага да вярвате или да не вярвате в това дали Бог съществува или не съществува. Но, повтарям, нещата са устроени много модро по начин, че ние няма как да знаем за всичко това: и това е добро, защото поддържа безпокойствата на духа ни, което пък са предпоставка за неуморното търсене, което и обуславя смисъла на живота ни.
От позицията на току-що казаното сам преценете какво означава Вашето твърдение, че научният медот бил могъл да доведе до "прекрасни резултати" не в друга област, ами тъкмо в сферата на свободата. За да Ви помогна малко ще подхвърля само това: научната парадигма се основава на търсенето на причини, изразяващи една безусловна и твърдо налагаща се необходимост. Наука има само там, където има причини, има необходимост, има доказуемост, като доказването е всъщност посочване на точната причина на някакво следствие. А какво е свободата ако има строга предопределеност на нашия избор? Защото без такава научният метод наистина е безсилен и неприложим. Оказва се, ако човек осмисли по-пълно и по-задълбочено тази ситуация, няма как да не го признае, значи, оказва се, че там, където има свобода, там науката е неприложима; науката бяга от свободата така, както даволът, твърдят, бягал от тамяна. Или от чесъна.
Това особено добре си личи в сферата на душевния живот на личността, или в науката, опитваща се да го изучава, именно в сферата на психологията. Всички чисто "научни" психологически школи дават изключително мизерни резултати и общо взето повтарят някакви изтъркани научни тавтологии. Докато психологическите школи, изхождайки от презумпцията, че душевният живот на човека е спонтанност и свобода, ни дават прекрасни резултати. Прочее, нима не тъкмо изкуството, а не науката, в тази област, както Вие я наричате, на емоциите (душата обаче не са само емоциите), а всъщност областта на целокупния душевен живот, не ни дава най-богатите по смисъл резултати? А пък по въпроса какво е духът, който е нещо много повече от душата, науката немее и не може да ни каже нищичко. Философията обаче може. Религията също. Изкуството, също. Защо така ли? Ами защото те сякаш имат нещо като "рецептори" за тази област, докато науката няма. А пък няма, защото, ако имаше, тя тогава вече нямаше да бъде наука. За жалост, твърде много хора съвсем не разбират що е дух, а мнозина даже и не искат да разберат - в което и се състои тяхната екзистенциална трагедия...
Прочее, по всичките тия въпроси на млади години, когато бях 25-28 годишен, съм писал специално изследване (дисертация), която носи заглавието "Учението за човека и формите на духа". Някъде съм я публикувал в интернет, да се чете от интересуващите се, а тия дни се опитвам да я оформя по-красиво и непременно ще я публикувам наново, тъй че, ако желаете, можете да се зачетете, вярвам, ще научите много от нея.
"Информация" по въпроса как е възникнала Вселената ние, прочее, имаме предостатъчно. Само дето тази информация не е по силите на науката да бъде обработена така, че да даде на всички хора "най-убедителното" тълкуване, именно научното. Философите обаче са разработили теория за тълкуването, която именно ни дава разбирането, че просто няма как всички да тълкуваме дадени неща по един и същ начин. И слава Богу че това е така. Ако всичко тълкувахме само по един и същ начин, и то научен, тогава ние, простете, нямаше да бъдем човешки същества, ние щяхме да бъдем машини или роботи.
Впрочем, т.н. "свръхестествени" неща, в които, както казвате, не вярвате, са същите като естествените, а това "свръх", което им прибяваме, се дължи на обстоятелството, че са по-съвършени (идеални). Вие и в съвършенството не вярвате, така ли?
Но това, което именно ни прави човеци, то именно е извън сферата на науката и е неподатливо за нейния познавателен устрем. Това са области като тази на живота, духът, свободата, вярата, доброто, красотата, светостта. Науката там немее и мълчи, а когато се осмели да проговори, с говореното си само показва, че нищичко не схваща и не може да обясни. Науката се е отказала от разбирането заради самонадеяното и често съвсем банално обяснение. Науката и учените (да не говорим за техните поклонници!) са изпаднали в манията, че всичко може да бъде обяснено - ако не сега, то поне някога. А има необясними неща, което тя не иска да признае. Има и просто разбираеми неща, за които обяснение не ни е необходимо. Работата е там, че на науката просто не й стигат силите (потенциала, ресурса, с който разполага) да обясни твърде много неща. Особено от т.н. човешка и духовна сфера.
И това е добро. Нали запомнихте. Защото ако науката можеше всичко да обясни, тогава ние вече нямаше да сме човеци. А щяхме да сме роботи, компютри или... богове? Нима го искате всичко това? Нима то Ви се нрави - особено пък последната от изброените алтернативи? :-)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
15 коментара:
Понякога има повече от две възможности. Полюсното едномерно мислене не ми допада. В една безкрайност, в едно безкрайно като пространство , мерност , енергия и информация битие вероятно е невъзможно и безсмислено да се локализира център, нито да се управлява с пирамидална структура на върха на която стои нещо. Тази представа произтича от стадният инстинкт на човека и йерархичният му нагон, който създава пирамидални обществени структури. Очевидно библейските представи за бог са отражение на социалната реалност в която възникват, на човешкият опит и практика.
Димитър Димитров
Ангел Грънчаров Да, така е: има повече от две възможности; например между лъжата и истината има и толкова много полуистини, заблуди, грешки и т.н. Но полюсите на лъжата и истината обособяват мерната система в това отношение и без тях всичко отива по дяволите. Същото е и с доброто и злото, красивото и безобразното и т.н. Нашият разум е така устроен, че повече от двузначна мерна система ни обърква и поражда усещанеза пълен хаос...
А представа Ви за Бог е твърде схематична и бедна, сякаш е почерпана от учебник па научен атеизъм, така че съвсем не ме трогна :-)
"Да унищожиш предразсъдаците е по трудно,отколкото да разделиш атома на частици""Аз виждам образа, но моето въображение не може да ми нарисува художника на този образ. Виждам часовника, но не мога да си представя часовникаря. Човешкият ум не е в състояние да си представи четирите измерения. Как може тогава да си представи Бога, пред Когото хилядите години и хилядите измерения са като едно?""Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности""Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа.""Колко жалък е физикът-теоретик, когато се изправи пред Природата — и пред студентите си!"-Алберт Айнщайн
Когато някой забие погледа си в пръстите на краката иди му доказвай,че "такова животно има".-Румен Бърцов.
Не искам да пиша много, защото темата е много сложна и не съм убеден, че ще успея да изразя ясно мислите си, защото не съм философ, но ще опитам.
Главното е, че науката работи с факти. А бог не е факт. Докажете, че бог съществува с рационални средства, с мислене, с "научния метод". Не можете. Но можете да го докажете с ненаучни, нерационални, нелогични методи. Добре. Но "научният метод" се справя чудесно с реалността. Не би имало причина да не може да се приложи при бог, освен ако разбира се бог не е извън реалността. А щом е извън реалността, то той не съществува, реалността е всичко съществуващо. Стои въпросът защо хората не желаят да приемат, че няма бог, а вече толкова години се опитват да докажат съществуването му? Защото тази реалност не им е изгодна, не им харесва. И те са способни да направят и приемат абсолютно всичко, само не и че това е единственият свят, а в него те са се провалили. Защо хората предпочитат да се молят, вместо да мислят? Защото ако помислят как имат много по-голям шанс да получат желаното, отколкото ако просто седнат да се молят.
Ако всички положително разберат, че няма Бог животът няма да изгуби своята ценност, дори напротив. Защото хората ще знаят, че имат този прекрасен свят и нищо друго. И че ако искат да постигнат нещо, сега е моментът и вместо сега да се туткат по църкви, очаквайки следващия живот, в който ще им е по-лесно да се реализират, ще се вземат в ръце и ще впрегнат потенциала си тук и сега. Нима това няма да е един по-добър живот?
И не, тогава няма да се изгуби стремежът към знание. Съществува ли или не бог не е единственият неизвестен проблем, по чието разрешаване хората работят. Има още много, а с тяхното решаване ще се появяват още. Имайте предвид и че сега повечето учени се определят като атеисти (или не се определят, но са), и изглежда това не им пречи да правят открития, дори напротив.
И философията ще има с какво да се занимава. Ще трябва да обяснява нещата на хората, ще трябва да борави с духовния живот, но не със средствата на вярата. Философията е наука, не религия. Духовен живот не означава вяра, религия. И именно философията ще е науката, която ще се занимава с живота, духа, свободата, доброто и т.н., но рационално, не основавайки се на вярата, а на постиженията на науката.
"И още нещо, още великият Кант доказа (по най-убедителен философски начин), че по въпроси от рода на Краен или безкраен е светът?, Има ли свобода или всичко е необходимо?, Смъртна или безсмъртна е човешката душа?, Има ли Бог?, теоретичният разум на човека, на който се основава науката, е безсилен и когато бъде приложен, поражда само антиномии, т.е. затъва в антиномични, неразрешими противоречие. Защо ли?" Какво му е великото на Кант? И какво значи убедителен философски начин? Използвайки неговата философска система? Като да доказваш истинността на библията със самата нея - невалидно. Не всичко, което е логично е вярно.
Сега имам въпрос към Infidel, на които искрено се надявам да ми отговори, а бих се радвал и ако се свърже с мен по някакъв начин, мисля, че ще е интересно да си поговорим. Казвате "Ако говорим вече за сферата на морала, изкуството и емоциите, там научният метод наистина няма приложение. То и не му е това целта. Всъщност, за морала това не е съвсем така, но това е друга тема…" Стана ми много интересно това за морала, кажете повече!
Поздрави, надявам се да чуя още нечие мнение, дискусията е много, много интересна! Това е една от любимите ми теми.
"Блаженни са вярващите" защото техните мозъци са подготвени от родителите им с любов.За неподготвените е Библията.Библията е най доброто помагало за желаещият да си обяснява нещата логично.Когато на някой докато порасне му е втълпявано "такова животно нема"мозъка му блокирва при срешата с това животно и отказва да приеме факта.Господ има ,факти доказващи това навсякъде,но и малко подготвени мозъци.Най великите учени са го проумяли,защото са развили мозъците до нужното ниво.Разбира се не е задължително да станеш велик учен.-Румен Бърцов (прост селяндур полагащ усилие и знаещ ,че има Господ от фактите)
"Вечната загадка на света е неговата познаваемост.""Ако не можете да обясните нещо на едно дете на 6 години, то това значи, че вие въобще нямате понятие какво означава това нещо."-Алберт Айнщайн(1879-1955)(велик учен)
В по нови времена да обясниш нещо на 6 годишно дете никакъв проблем .На 30-се и повече годишен "Мисията невъзможна".Виртуална реалност !- селяндурският ми коментар.
Здравейте, г-н Георгиев,
Признавам, възхитен съм от това, което сте написал. Чудесно сте го казал, при това бие на очи, че мнението Ви е един вид "изкристализирало", и то до степен, че явно изцяло вярвате на това, което пишете. Еин вид, струва ми се, изразявате свое най-съкровено убеждение. Точно такива мнения са безкрайно интересни за философите, понеже обикновено в основата им стои цяла една система от непремислени положения, другояче казано, от догми. Повдигате страшно много проблеми, които могат да са предмет на цяла една дискусия, за която Ви приканвам. Смятам, че всички ние бихме имали полза от една такава дискусия. Ето какво ми се хструва за уместно да отбележа сега, като начало.
Да почнем оттук, да тръгнем от следното; за да ни е пред очи, го цитирам дословно:
Главното е, че науката работи с факти. А бог не е факт. Докажете, че бог съществува с рационални средства, с мислене, с "научния метод". Не можете. Но можете да го докажете с ненаучни, нерационални, нелогични методи...
Върху твърде несигурна основа поставяте изходното положение на твърденията си. Употребявате думата "факти", тя звучи солидно, ала запитайте се какво е фактът. Нещо напълно достоверно и несъмнено, това ли е фактът? Ако е така, то Бог също е факт, и то най-непосредствен и най-достоверен, той е факт на сърцето - за сърцето на вярващия в Бога човек. Излиза, че има факти от най-различен вид и род, и една малка част от тях са фактите на науката, които, прочее, са съвсем безинтересни за оня, който иска да разбира. Дайте ми един "научен" факт за това, че не Бог е създал света? Има ли такъв факт? Приемете, че т.н. научни факти са от една твърде ограничена сфера, а пък има много други факти, които са извън тази сфера. Ето защо обясненията на науката никога няма с нищо да докосват ония въпроси, базиращи се на фактите, намиращи се извън сферата на научната "фактология". Примерно положението "2 + 2 = 4" научен факт ли е? Факт на опита ли е? (Прочее, такива факти са емпирични, науката именно естествената, природната, се базира предимно на този род факти.) Но има и друг род факти, този на чистата мисъл, логическите "факти", базиращи се на допускания, на постулати, приемани на вяра, чисто интуитивно. Математическите положения са от този род, те се базират на недоказуеми, сиреч, приемани на вяра положения: аксиомите. Има и факти на сърцето, и прочие, и така нататък. Явно нещата стоят съвсем иначе и доста по-сложно от това как Ви се е сторило.
Бог е факт, но за неговото констатиране трябва да имаш "сетиво" - и то се нарича "сърце", "вяра", "дух". У някои хора това ситево явно е закърняло и затова без замисляне категорично твърдят "Бог не е факт, следователно Бог не съществува!". Имат ли право да мислят така? Не. Естественото е да допуснат, че е възможно да има "факти" от особен род, факти, касаещи съществуването на Бога, до които те просто нямат допир или контакт. Факти, които им убягват. Ето че по съвсем рационален и логически коректен начин се доказва, че изходните Ви положения висят във въздуха, т.е. са неоснователни и несигурни. Какво да говорим за цялата сграда, която строите върху толкова несигурна основа? Явно се клати, а?
Термините "научен" и "рационален" не са тъждествени. Терминът "естествен" също не означава същото, което и предишните два. Налага се сериозно осмисляне когато се употребяват едни или други термини. На това нещо учи философията. Тя е враг на празното говорене, от което мнозина не могат да се отърват до края на живота си. Причината е, че не са се занимавали сериозно с философия. Пропуснали са да се преборят с нейна помощ с празното говорене и нищонеказването, от което страдат толкова много хора. Немислещият човек се познава по това, че безкритично употребява разни термини, без да е вникнал в тях. Вие сте млад човек, този недъг е характерен за Вашата възраст. Постепенно младите хора откриват, че не всичко, което хвърчи, се яде. Простете, но казвам това не за да Ви обидя, а за да Ви помогна. Тъй че, надявам се, няма да ми се разсърдите.
Да продължаваме ли по останалите Ви твърдения? Хайде да разгледаме още един пасаж от Вашето, да признаем, твърде патетично изказване:
Но "научният метод" се справя чудесно с реалността. Не би имало причина да не може да се приложи при бог, освен ако разбира се бог не е извън реалността. А щом е извън реалността, то той не съществува, реалността е всичко съществуващо.
Поразително е как с няколко изречения успявате да поставите толкова много проблеми, но без замисляне да претендирате, че сте ги едва ли не решили. Просто не съзнавате проблемите, по които уж се изказвате. Ето, ще се опитам да Ви подтикна да осъзнаете за какво всъщност става дума тук.
Темата за "реалното", за съществуващото, за родовете съществуване, е огромна и то най-фундаментална тема на философията, която не бива да се претупва - както Вие правите. Аз тук не бих си позволил да Ви обяснявам основните моменти, с които се сблъсква онтологията - учението за съществуващото, за родовете реалности, за битието. И трябва да Ви разочаровам: науката, нито пък "научният метод", нямат никакъв допир с тия проблеми. Те са извън неговата сфера на приложение. Учените, имам предвид сериозните учени, а не спекуланти като Доукинс, изобщо се въздържат да говорят по тия проблеми, съзнавайки, че те са извън тясната научна сфера. Също сега нямам тази възможност да ви изяснявам с какво всъщност се занимава науката и какво можем да очакваме от нея. Това е огромна тема. Философията на научното познание е добре развит дял на съвременната философия. Иска се много време, за да се обучите в основните й положения.
Тъй че, надявам се, успях да поразклатя вярата Ви, че "научно" и "реално" са тъждествени, че няма "реално" извън "научното". Ще Ви разочаровам още повече като Ви кажа, че Бог не просто е реалност, той е най-реалното. Това ще установите сам ако се опитате поне малко да вникнете в понятието "Бог". Бог по идея, сиреч, по реалност, е Абсолютната реалност, основа на всички други реалности. Бог е Свръхбитие, пораждащо всяко останало битие. Тъй че, простете, пълна глупост е някой да каже, че Бог, представете си, не... съществувал. Такъв човек просто се изказва по нещо, което не полага и минимално усилие да разбере за какво, всъщност, става дума. Изказва се, както се казва, "съвсем неподготвен". Бълва глупости, празнослови. Не за това обаче ни е дадено Словото. Вие изобщо някога мислил ли сте върху ето това велико положение:
В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог...
Оня, който поне малко се е опитал да вникне за какво става дума, изтръпва от невероятната бездна, която откриват тия думи; други пък, като ги чуят, се прозяват. Надявам се, че не се от тия последните. Срамно за Вас е ако сте от тази категория хора. Вярвам, че не сте от тях. Нещо повече, зная че не сте от тях. Употребих любимата Ви научна терминология, за да ми повярвате :-)
Как пък от "всичко съществуващото" успяхте да изключите истински съществуващото, щото Бог е точно това?! Да, Бог е истински съществуващото, и това се разбира от всеки, който се е опитал да постигне смисъла на тази дума. Да не излезе, че щом от "всичко съществуващото" изключвате тъкмо "истински съществуващото", то Вие сте привързан само и единствено към... "неистински съществуващото"?! Това обаче е много лошо. И тук вече никаква наука няма да Ви помогне...
Да продължаваме ли още? Хайде още малко, защото в един момент Вие така се увличате в изяваването на своята... вяра, че достигате едва ли не поетически нотки; и това превъзходно си личи от ето тия думи:
Ако всички положително разберат, че няма Бог животът няма да изгуби своята ценност, дори напротив. Защото хората ще знаят, че имат този прекрасен свят и нищо друго.
Чудесно сте го казал, Вие, прочее, опитвал ли сте да пишете стихове? Убеден съм, че в поезията в момента бихте имал повече успехи, отколкото във философията...
За щастие, хората никога няма да разберат, че Бог "положително не съществува". Щото ако го разберат, животът ни ще стане същински кошмар. Убие ли се загадката, разруши ли се тайнството на мирозданието, изчезва цялото очарование от живота. Животът тогава ще стане, да речем, "програмно прогнозируем" или "компютърно моделируем", не знам как точно да го кажа, а сега е една вдъхновяваща мистерия, същинско велико тайнство. Няма ли Бог, всичко отива по дяволите. Защо е така няма да Ви обяснявам. Вие сам можете да сторите това, стига да надмогнете надъхаността си срещу тази дума, която, прочее, съвсем не разбирате. Опитайте се да постигнете поне отчасти смисъла й, постарайте се да се докоснете до идеята за Бога, т.е. до неговата истина. Защото хората, които стичат за своя дълг да ваюват срещу Бога, уви, са твърде нещастни хора. Най-жалкото е, че не съзнават своята нещастност. Вие обаче сте млад, Вам всичко се прощава. Защото животът е пред Вас. Моля само сам да не ощетявате пълнотата на живота си. Животът е невероятно богатство. Запитайте се да откриете защо е така. Прочее, това, което придава импулсите, поддържащи огнището на живота, е... толкова недолюбвания от Вас Бог. Вие, прочее, за момента, поради младостта си, просто не разбирате Бога, постарайте се обаче неразбирането Ви в един момент да не прерасне в озлобеност. Защото тази дива озлобеност срещу Бога е точен показател за личностна непълноценност. И за кошмарен екзистенциален вакуум. Става дума за зрелите хора, не за Вас, не за младите.
Спирам дотук, въпреки че още много може да се каже. Ще се радвам в нови дискусии да обсъдим всички ония проблеми, които прозират във Вашия текст. Желая Ви нови успехи по пътя на истината и живота!
Здравейте отново, г-н Грънчаров.
Радвам се, че ми отговаряте, бях загубил надежда почти. Ще почна и аз подред.
" Точно такива мнения са безкрайно интересни за философите, понеже обикновено в основата им стои цяла една система от непремислени положения, другояче казано, от догми". Може и така да е, не се обявявам за непогрешим, но няма да се съглася с вас, докато не оборите твърденията ми. Надявам се не възразявате?
Колкото до въпросите, които повдигам и дискусиите, които могат да възникнат, мисля, че от упоритото ми писане става ясно, че посрещам с разтворени обятия всяка покана за дискусия, стига темата да ми е интересна и да мога да говоря по нея. :)
Сега по същество. "Ако е така, то Бог също е факт, и то най-непосредствен и най-достоверен, той е факт на сърцето - за сърцето на вярващия в Бога човек.". Не. Не забравяйте, вече го казах, чувствата не са инструмент за придобиване на познание. Аз мога да чувствам каквото си искам, колкото силно си искам, но това няма да направи от чувствата ми необорими факти. Колкото и да чувствам, най-идиотският пример, че гравитацията не съществува, това няма да ми позволи да летя.
"Дайте ми един "научен" факт за това, че не Бог е създал света?" Това не се ли наричаше аргумент от незнание? Или бъркам терминологията. При всички положения, невъзможността за доказване на дадена теза не я прави вярна. Нали така?
"Но има и друг род факти, този на чистата мисъл, логическите "факти", базиращи се на допускания, на постулати, приемани на вяра, чисто интуитивно." Това не са факти. Допускания, предположения - може би, но не и факти. Във математиката съм много зле, не ме вкарвайте в полета, които са ми непознати, моля ви. :D
"У някои хора това ситево явно е закърняло и затова без замисляне категорично твърдят "Бог не е факт, следователно Бог не съществува!". Имат ли право да мислят така? Не." Вече изясних въпроса с чувствата, те не са извор на знание и факти. И ако бяха тази дискусия нямаше да се води. Защото как обясняваш на един човек, който ти заявява "Чувствам това!", че ти чувстваш съвсем друго и той е или не е прав? Разграничавайте чувствата от мислите си.
Като изяснихме тези неща излиза, че не моята основа е несигурна и неоснователна. Моята "основа" е фактът, че мислите се обосновават логически и че чувство и мисъл са две коренно различни неща, че мислите трябва да следват закона на логиката, в противен случай спор не е възможен. Дори да не го осъзнавате, щом спорим вие приемате моите "аксиоми". Дано не звуча много арогантно, наистина не искам да звуча така, но помислете мъничко върху последното ми твърдение. Вие, от друга страна, стоите върху твърдението, че чувствата водят до факти. Чия сграда се клати сега?
"Термините "научен" и "рационален" не са тъждествени. Терминът "естествен" също не означава същото, което и предишните два". Но науката е рационална. Къде ползвам естествен, не намерих думата в нито едно мое мнение?
Не се сърдя, че ме обвинявате в празно говорене, но не мисля, че сте прав. Досега мисля, че се справих добре със защитата на изказванията си, макар вие да подходихте малко припряно в оборването им.
"Темата за "реалното", за съществуващото, за родовете съществуване, е огромна и то най-фундаментална тема на философията, която не бива да се претупва - както Вие правите. Аз тук не бих си позволил да Ви обяснявам основните моменти, с които се сблъсква онтологията - учението за съществуващото, за родовете реалности, за битието." Да, не съм философ, а и не претендирам да имам познанията на дипломиран философ. И все пак, представете убедителни контрааргументи, да изтъквате пропуските в знанията ми не е аргумент, още пък по-малко изтъкването името на Доукинс (за него пък знам само, че е написал тази прословута книга "Делюзията Бог", която никога не съм и разгръщал).
И все пак нека да опитам да се доизясня. Какво е реално (какво аз имам предвид щом кажа реално(може и да бъркам, поправете ме))?Реалността е това, което възприемаме. Да, ако вземем, например, Кант можем преспокойно да изкараме половин ден в обяснения, че това, което възприемаме не е реално, защото живеем във феноменалния свят, а той е колективна илюзия, а пък ноуменалния свят бил същинското съществуване, но ние пък нямаме каквато и да е връзка с него и т.н. и т.н. Но, ето ви аксиомата, на която почиват моите размисли: реално е това, което възприемам. Разбира се много по-абсурдно е да приемем, че това което съществува е реалността, вместо да приемем, че тя е именно това, което не съществува.
"Бог е Свръхбитие, пораждащо всяко останало битие." Но не е ли по-разумно да вземем това битие, с което разполагаме и да се заемем с него? Ако трябва да обясняваме създаването му се впускаме в една безкрайна верига Кой кой е създал. Бог е създал Вселената. А кой е създал Бог? И т.н.
Нататъшните ви думи няма да оборвам, защото няма какво да се оборва. Г-н Грънчаров, аз дори и за момент не загатнах каквито и да било чувства към вас, заради убежденията Ви. Нито намекнах, че поради тях трябва да се чувствате виновен, незначителен, незнаещ и т.н. Нито за момент не се опитах да ви давам консултации по професионално ориентиране. Поетичните ми опити не струват, повярвайте ми. Нека запазим, добрия тон и се придържаме към установените методи за дискусия, умолявам ви, защото обожавам да споря на такива теми, а нямам с кого и този блог е нещо като спасителен остров, където мога да правя опити и където знам, че мога да науча нещо. Оборете ме и ще се съглася с вас, оставете ме без и едно необорено твърдение и ще се съглася с вас. Но моля ви, придържайте се към средствата на убеждаването. Ако желая да чуя, че трябва да открия Бог, ще отида на църква и ще ви спестя писането. Но не искам. Защото там не мога да заявя мнението си и да очаквам някой да ми каже нещо смислено по него. Очаквах във философски блог да мога.
Дано не ми се сърдите, макар че нещичко ми подсказва, че не съм ви много лицеприятен вече. Дано не е така. Но не мисля, че съм ви обидил по какъвто и да е начин. Ще се радвам и занапред да участвам в дискусиите в блога ви, но ако не желаете да го правя, уведомете ме, за да не пиша напразно.
Желая ви лека вечер! :)
Май наистина проблемът е тъкмо в чувствата :-) Бъдете спокоен, не сте ми "нелицеприятен" - не ме подценявайте чак толкова. Само глупак ще вземе да нелицеприятства, да се обижда и пр. когато разговаря с мислещ човек. Ако смятате, че разговаряте с глупак, да прекъснем разговора веднага.
Прочее, онова, което не разбираме, винаги сме склонни да го определяме като глупост. Да не избързваме, бъдете напълно спокоен, лично на мен ми е много приятно да разговаряме и да спорим. Истината е важна при споровете, а не нечии чувства. Толкоз.
Ще Ви отговоря най-внимателно, само че се питам не е ли по-добре да изменим формата на дискусия, от обмяна на "писма", на дълги съобщения да я трансформираме в диалог, при който се обменят реплики, да речем, не по-дълги от 5-10 изречения максимум. Щото обмяната на писма не е много ефективен начин на спорене, има опасност дълго време да тъпчем на място, пък и за читателя дискусията ще стане отегчителна. Живият диалог е нещо съвсем друго. Разбира се, ще има време за осмисляне на отговора. Пак можем да го водим тук или на друго място, но да бъде наистина жив диалог, а не обмяна на поучителни и дълбокомислени "трактати". Какво ще кажете? Да почнем да обсъждаме един по един повдигнатите въпроси, като обсъдим един въпрос, едва тогава да минаваме към следващия, а? Така не е ли по-добре? Щото ако караме така, в един момент ще ни омръзне и ще се откажем. А иначе можем да имаме ясно забележим напредък.
Понеже съм сложил опция за проверка на коментарите по старите публикации по една единствена причина - да мога да ги забележа - Вашите съобщения излизат едва след като ги намеря. Тоест, по-късно. Не се притеснявайте, няма да се загубят, но веднага няма да ги виждате излезли. На мен лично в Скайпа, писменото общуване и дискусия ми се вижда по-подходящ начин, там пак всеки може да отговори когато има готовност и е премислил нещата, така става ли, да пренесем дискусията там и тя по този начин да стане по-аналитична, по-жива? Всеки ще отговаря когато реши, а не да водим разговора в реално време? Това ми са предложенията. Не бягам от отговор по този начин, само ми се иска диалога ни да стане по-жив и ползотворен. Това ми е идеята. Като ми отговорите как гледате на проблема, тогава ще продължим, но под друга, по-ефективна форма. Преглеждали ли сте "Диалози" на Платон? Ето разговор от такъв род ми се иска да опитаме да проведем. За момента нека да не привличаме други събеседници, а да се постараем да решим някои от повдигнатите проблеми. Прочее, по такъв род проблеми разговорите никога не могат да имат край, тоест те остават открити за нови и нови обсъждания; няма "окончателни решения", задоволяващи всички. Това трябва да го имаме предвид още отсега. При такива дискусии няма как да се "докаже" нещо съвсем безспорно. Но това е отделна работа. Чакам отговора Ви. Бъдете напълно спокоен, няма никакви проблеми, с удоволоствие участвам в разговора. Смятах, че това личи, но явно не е било така...
От само себе си се разбира, че като проведем дискусия по една група от въпроси, ще я публикуваме в блога и там вече чрез коментари ще се проведе вторична дискусия с участието и на други хора. Какво ще кажете? Добавям това, щото ми се струва, че Ви се е сторило, че ще си говорим в Скайпа ей-така, без дискусията ни да бъде съхранена и подложена на публично обсъждане...
Аз нямам нищо против и сегашната форма на дисуксия, дори я намирам много удобна, но съм съгласен да опитаме нещо ново. Не знам кога ще имам възможност за жива дискусия, тази вечер май че нямам ангажименти. Мога да бъда намерен на скайп alexandar_777.
Публикуване на коментар