Дивата озлобеност срещу Бога е най-точен показател за личностна непълноценност

Ето интересен отзив по дискусията, публикувана под надслов За да остане загадката, за да е упорито усилието ни да търсим, за да не се обезсмисли живота ни, отзив, който дава нов импулс на самата дискусия; прочее, интересно е, че авторът на текста, който ще прочетете, е на 16 години, а името му е Александър Георгиев:

Не искам да пиша много, защото темата е много сложна и не съм убеден, че ще успея да изразя ясно мислите си, защото не съм философ, но ще опитам.

Главното е, че науката работи с факти. А бог не е факт. Докажете, че бог съществува с рационални средства, с мислене, с "научния метод". Не можете. Но можете да го докажете с ненаучни, нерационални, нелогични методи. Добре. Но "научният метод" се справя чудесно с реалността. Не би имало причина да не може да се приложи при бог, освен ако разбира се бог не е извън реалността. А щом е извън реалността, то той не съществува, реалността е всичко съществуващо.

Стои въпросът защо хората не желаят да приемат, че няма бог, а вече толкова години се опитват да докажат съществуването му? Защото тази реалност не им е изгодна, не им харесва. И те са способни да направят и приемат абсолютно всичко, само не и че това е единственият свят, а в него те са се провалили. Защо хората предпочитат да се молят, вместо да мислят? Защото ако помислят как имат много по-голям шанс да получат желаното, отколкото ако просто седнат да се молят.

Ако всички положително разберат, че няма Бог животът няма да изгуби своята ценност, дори напротив. Защото хората ще знаят, че имат този прекрасен свят и нищо друго. И че ако искат да постигнат нещо, сега е моментът и вместо сега да се туткат по църкви, очаквайки следващия живот, в който ще им е по-лесно да се реализират, ще се вземат в ръце и ще впрегнат потенциала си тук и сега. Нима това няма да е един по-добър живот?

И не, тогава няма да се изгуби стремежът към знание. Съществува ли или не бог не е единственият неизвестен проблем, по чието разрешаване хората работят. Има още много, а с тяхното решаване ще се появяват още. Имайте предвид и че сега повечето учени се определят като атеисти (или не се определят, но са), и изглежда това не им пречи да правят открития, дори напротив.

И философията ще има с какво да се занимава. Ще трябва да обяснява нещата на хората, ще трябва да борави с духовния живот, но не със средствата на вярата. Философията е наука, не религия. Духовен живот не означава вяра, религия. И именно философията ще е науката, която ще се занимава с живота, духа, свободата, доброто и т.н., но рационално, не основавайки се на вярата, а на постиженията на науката.

"И още нещо, още великият Кант доказа (по най-убедителен философски начин), че по въпроси от рода на Краен или безкраен е светът?, Има ли свобода или всичко е необходимо?, Смъртна или безсмъртна е човешката душа?, Има ли Бог?, теоретичният разум на човека, на който се основава науката, е безсилен; и когато бъде приложен, поражда само антиномии, т.е. затъва в антиномични, неразрешими противоречие. Защо ли?"

Какво му е великото на Кант? И какво значи убедителен философски начин? Използвайки неговата философска система? Като да доказваш истинността на библията със самата нея - невалидно. Не всичко, което е логично е вярно.

Сега имам въпрос към Infidel, на които искрено се надявам да ми отговори, а бих се радвал и ако се свърже с мен по някакъв начин, мисля, че ще е интересно да си поговорим. Казвате "Ако говорим вече за сферата на морала, изкуството и емоциите, там научният метод наистина няма приложение. То и не му е това целта. Всъщност, за морала това не е съвсем така, но това е друга тема…" Стана ми много интересно това за морала, кажете повече!

Поздрави, надявам се да чуя още нечие мнение, дискусията е много, много интересна! Това е една от любимите ми теми.

Това пише младият човек. Нямах намерение веднага да отговарям на изразеното от него становище, но се налага. Ето какво написах като свой коментар там, в наченалата се нова дискусия:

Здравейте, г-н Георгиев,

Признавам, възхитен съм от това, което сте написал. Чудесно сте го казал, при това бие на очи, че мнението Ви е един вид "изкристализирало", и то до степен, че явно изцяло вярвате в това, което пишете. Един вид, струва ми се, изразявате свое най-съкровено убеждение. Точно такива мнения са безкрайно интересни за философите, понеже обикновено в основата им стои цяла една система от непремислени положения, другояче казано, от догми. Повдигате страшно много проблеми, които могат да са предмет на цяла една дискусия, за която Ви приканвам. Смятам, че всички ние бихме имали полза от една такава дискусия. Ето какво ми се струва за уместно да отбележа сега, като начало.

Да почнем оттук, да тръгнем от следното; за да ни е пред очите, го цитирам дословно:

Главното е, че науката работи с факти. А бог не е факт. Докажете, че бог съществува с рационални средства, с мислене, с "научния метод". Не можете. Но можете да го докажете с ненаучни, нерационални, нелогични методи...

Върху твърде несигурна основа поставяте изходното положение на твърденията си. Употребявате думата "факти", тя звучи солидно, ала запитайте се какво е фактът. Нещо напълно достоверно и несъмнено, това ли е фактът? Ако е така, то Бог също е факт, и то най-непосредствен и най-достоверен, той е факт на сърцето - за сърцето на вярващия в Бога човек. Излиза, че има факти от най-различен вид и род, и една малка част от тях са фактите на науката, които, прочее, са съвсем безинтересни за оня, който иска да разбира. Да постига един по-богат смисъл на нещата. Дайте ми един "научен" факт за това, че не Бог е създал света? Има ли такъв факт?

Приемете, че т.н. научни факти са от една твърде ограничена сфера, а пък има много други факти, които са извън тази сфера. Ето защо обясненията на науката никога, и то с нищо, няма да докоснат ония въпроси, които се базират на фактите, намиращи се извън сферата на научната "фактология". Примерно положението "2 + 2 = 4" научен факт ли е? Факт на опита ли е? (Прочее, такива факти са емпирични, или опитни, науката именно естествената, природната, се базира предимно на този род факти.) Но има и друг род факти, тези на чистата мисъл, логическите "факти", базиращи се на допускания, на постулати, приемани първоначално на вяра, чисто интуитивно. Математическите положения са от този род, те се базират на недоказуеми, сиреч, приемани на вяра положения: аксиомите. Има и факти на сърцето, и прочие, и така нататък. Явно нещата стоят съвсем иначе и доста по-сложно от това както Ви се е сторило първоначално.

Бог е факт, но за неговото констатиране трябва да имаш "сетиво" - и то се нарича "сърце", "вяра", "дух". У някои хора това сетиво явно е закърняло и затова такива без замисляне категорично твърдят: "Бог не е факт, следователно Бог не съществува!". Имат ли право да мислят така? Не. Естественото е да допуснат, че е възможно да има "факти" от особен род, факти, касаещи съществуването на Бога, до които те просто нямат допир или контакт. Факти, които им убягват. Разумният човек винаги трябва да има съмнение за наличието на една такава евентуалност. Ето че по съвсем рационален и логически коректен начин се доказва, че изходните Ви положения висят във въздуха, т.е. са неоснователни и несигурни. Какво да говорим за цялата сграда, която строите върху толкова несигурна основа? Явно се клати, а?

Термините "научен" и "рационален" не са тъждествени. Терминът "естествен" също не означава същото, което и предишните два. Налага се сериозно осмисляне когато се употребяват едни или други термини. На това нещо учи философията. Тя е враг на празното говорене, от което мнозина не могат да се отърват до края на живота си. Причината е, че не са се занимавали сериозно с философия. Пропуснали са да се преборят с нейна помощ с празното говорене и нищонеказването, от което страдат толкова много хора. Немислещият човек се познава по това, че безкритично употребява разни термини без да е вникнал в тях. Вие сте млад човек, този недъг е характерен за Вашата възраст. Постепенно младите хора откриват, че не всичко, което хвърчи, се яде. Простете, но казвам това не за да Ви обидя, а за да Ви помогна. Тъй че, надявам се, няма да ми се разсърдите.

Да продължаваме ли разсъждението си по останалите Ви твърдения? Хайде да разгледаме още един пасаж от Вашето, да признаем, твърде патетично изказване:

Но "научният метод" се справя чудесно с реалността. Не би имало причина да не може да се приложи при бог, освен ако разбира се бог не е извън реалността. А щом е извън реалността, то той не съществува, реалността е всичко съществуващо.

Поразително е как с няколко изречения успявате да поставите толкова много проблеми, и при това, без замисляне, да претендирате, че сте ги едва ли не решили. Просто не съзнавате проблемите, по които уж се изказвате. Ето, ще се опитам да Ви подтикна да осъзнаете за какво всъщност става дума тук.

Темата за "реалното", за съществуващото, за родовете съществуване, е огромна и то най-фундаментална тема на философията, която не бива да се претупва - както Вие правите. Аз тук не бих си позволил да Ви обяснявам основните моменти, с които се сблъсква онтологията - учението за съществуващото, за родовете реалности, за битието. И трябва да Ви разочаровам: науката, нито пък "научният метод", нямат никакъв допир с тия проблеми. Те са извън сферата на приложение на същинските онтологични проблеми. Учените, имам предвид сериозните учени, а не спекуланти като Доукинс, изобщо се въздържат да говорят по тия проблеми, съзнавайки, че те са извън тясната научна сфера. Също сега нямам тази възможност да Ви изяснявам с какво всъщност се занимава науката и какво можем да очакваме от нея. Това е огромна тема. Философията на научното познание е добре развит дял на съвременната философия. Иска се много време, за да се обучите в основните й положения.

Тъй че, надявам се, успях да поразклатя вярата Ви, че "научно" и "реално" са тъждествени, че няма "реално" извън "научното". Ще Ви разочаровам още повече като Ви кажа, че Бог не просто е реалност, той е най-реалното. Това ще установите сам ако се опитате поне малко да вникнете в понятието "Бог". Бог по идея, сиреч, по реалност, е Абсолютната реалност, основа на всички други реалности. Бог е Свръхбитие, пораждащо всяко останало битие. Тъй че, простете, пълна глупост е някой да каже, че Бог, представете си, не... съществувал. Такъв човек просто се изказва за нещо, при това не полагайки и минимално усилие да разбере за какво, всъщност, става дума. Изказва се, както се казва, "съвсем неподготвен". Бълва глупости, празнослови. Не за това обаче ни е дадено Словото. Вие изобщо някога мислил ли сте върху ето това велико положение:

В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог...

Оня, който поне малко се е опитал да вникне за какво става дума, изтръпва от невероятната бездна, която откриват тия думи; други пък, като ги чуят, се прозяват. Надявам се не се от тия последните. Срамно за Вас е ако сте от тази категория хора. Вярвам, че не сте от тях. Нещо повече, зная че не сте от тях. Употребих любимата Ви научна терминология, за да ми повярвате :-)

Как пък от "всичко съществуващото" успяхте да изключите тъкмо истински съществуващото, щото Бог е точно това?! Да, Бог е истински съществуващото, и това се разбира от всеки, който се е опитал да постигне смисъла на тази дума. Бог е безкрайно мощното по битийния си потенциал битие. Как в такъв случай тъкмо Бог да не съществува?! Да не излезе, че щом от "всичко съществуващото" изключвате тъкмо "истински съществуващото", то Вие самият сте привързан само и единствено към... "неистински съществуващото"?! Това обаче е много лошо. И тук вече никаква наука няма да Ви помогне...

Да продължаваме ли още? Хайде още малко, защото в един момент Вие така се увличате в изяваването на своята... вяра, че достигате едва ли не до поетически висоти; и това превъзходно си личи от ето тия думи:

Ако всички положително разберат, че няма Бог животът няма да изгуби своята ценност, дори напротив. Защото хората ще знаят, че имат този прекрасен свят и нищо друго.

Чудесно сте го казал; Вие, прочее, опитвал ли сте да пишете стихове? Убеден съм, че в поезията в момента бихте имал повече успехи, отколкото във философията...

За щастие, хората никога няма да разберат, че Бог "положително не съществува". Щото ако го разберат, животът ни ще стане същински кошмар. Убие ли се загадката, разруши ли се тайнството на мирозданието, изчезва цялото очарование от живота. Животът тогава ще стане, да речем, "програмно прогнозируем" или "компютърно моделируем", не знам как точно да го кажа, а сега е една вдъхновяваща мистерия, същинско велико тайнство. Няма ли Бог, всичко отива по дяволите. Защо е така няма да Ви обяснявам. Вие сам можете да сторите това, стига да надмогнете надъхаността си срещу тази дума, която, прочее, съвсем не разбирате.

Опитайте се като начало да постигнете поне отчасти смисъла й, постарайте се да се докоснете до идеята за Бога, т.е. до неговата истина. Защото хората, които считат за свой дълг да воюват срещу Бога, уви, са твърде нещастни хора. Най-жалкото е, че не съзнават своята нещастност.

Вие обаче сте млад, Вам всичко се прощава. Защото животът е пред Вас. Моля само сам да не ощетявате пълнотата на живота си. Животът е невероятно богатство. Запитайте се да откриете защо е така. Прочее, това, което придава импулсите, поддържащи огнището на живота, е... толкова недолюбвания от Вас Бог. Вие, прочее, за момента, поради младостта си, просто не разбирате Бога, това е понятно; постарайте се обаче неразбирането Ви в един момент да не прерасне в озлобеност. Защото тази дива озлобеност срещу Бога е точен показател за личностна непълноценност. И за кошмарен екзистенциален вакуум, в който някои самонадеяни хора са попаднали. Зъагубили са смисъла и посоката. Става дума за зрели хора, не за Вас, не за младите.

Спирам дотук, въпреки че още много може да се каже. Ще се радвам в нови дискусии да обсъдим всички ония проблеми, които прозират във Вашия текст.

Желая Ви много успехи по пътя на истината и живота!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.