Това, което ни прави човеци, на което дължим човечността си, е душата и духът

Публикацията под заглавие Нехаем за най-висшето и истинското, вълнуват ни предимно дреболии е предизвикала интересна и многообещаваща дискусия по важни въпроси. Иска ми се тя да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, тъй като може да се използва за целите на обучението по психология, философия и гражданско образование. Ето какво си казаха събеседниците до този момент:

Infidel каза: Солидаризирам се. Трябва да има колкото повече монаси! Така остават повече свободни жени за хора като мен – имам предвид за плътски удоволствия.

Стоян Стоянов каза: Ето още един, който мисли не с горната, а с долната глава. Истинско животно, следващо нагона си – мисловните процеси явно отсъстват. Затова в Библията казват стадо, а не народ.

Infidel рече: Всички сме животни, Стоенчо. Не си прави илюзии за божествена сътвореност. Примати сме. Бозайници. Нещо против? Нямаш. Добре. Всеки трябва да следва нагона си, макар че за религията това е нещо мръсно и гадно. Предлагам да пораснеш.

Bacho Кольо каза: Да речем, че си прав – и за нагона, и за бозайниците, и за свободните жени, та даже и за плътските удоволствия.

Ама защо си пуснал коментара точно под тази статия – статия за духовното? Малко е неуместно. Нищо повече.

Infidel рече: Ще бъдеш ли така добър да обясниш какво значи „духовно“? Питам, защото това е дума без кой знае какъв смисъл. Тъй като душа, както знаеш, не съществува. Ето, прочети това.

Ангел Грънчаров каза: Зная, че за дадена категория хора душа не съществува, но това съвсем не значи, че душа наистина не съществува. :-) Просто им се струва, че не съществува, дори, в някакъв смисъл, им се иска да не съществува, изгодно им е да не съществува, поради което са си втълпили, че душа, пък и дух, няма; което обаче, за тяхно съжаление, съвсем не е така. :-)

А защо не е така, какво е душа, а също и дух, е друг разговор. Има душа, а пък тия, дето си мислят, че няма, да бъдат първом така добри да опитат да разберат какво означава думата душа. Ако не знаят какво означава, да бъдат също така добри да не твърдят нищо за това, което не знаят какво е, щото душа и мозък съвсем не са едно и също нещо.

Тъй че нещата съвсем не са така прости както на някои им се струва. Това, което не разбирам, не съществува – е, няма що, голяма мъдрост! :-) Приятни размисли!

Също така е много възможно някой индивид сам да няма душа, да е, един вид, съвсем бездушен (и бездуховен), но това, че при него е така, съвсем не значи, че е така при всички, сиреч, че душа изобщо няма. Вижда се, че много трябва да се мисли когато някой дръзне да каже или напише нещо по тия толкова важни и сложни въпроси. Е, те не са сложни за тия, дето разбират, но за неразбиращите, вижда се, проблемите съдържат непреодолима сложност…

Bacho Кольо рече: Не, не мога да ти обясня какво значи „духовно“. Щом сам не си могъл да го разбереш, никой не може да ти го обясни.

Стоян Стоянов каза: Прав е г-н Грънчаров: което не разбираш, не отричай. Ти трябва да пораснеш, ама дали можеш? Дядо ми навремето казваше, че некадърникът трябва да си знае педята - и да не се мъчи да я надскача. Отваряш се на теми, за които не си дорасъл, а и като гледам няма и да дорастеш. Жалките ти познания стигат само до ядене, пиене и някоя сгодна женица. По добре си остани на масата и си плувай в битовизмите. Нищо лично! Когато надскочиш приматното ниво, тогава с удоволствие ще си разменяме реплики…..

Infidel рече: Бачо Кольо, щом не можеш да обясниш какво е духовно, значи сам не знаеш. За жалост. Не ми се оправдавай с хленченето – „ама ти щом досега не си разбрал…“ Ако знаеш нещо, трябва да можеш да го обясниш. Другото е страхливост и/или лицемерие.

Още не съм чул от вас, господа: какво е „духовното“?

Стоенчо, никой от нас не е надскочил приматното ниво. Ти си примат, синко. И аз съм примат. Биологичният ни вид – „човек“ – е клас „примати“. Анъдъмо?

Ангел Грънчаров каза: Драги Infidel, чудесен въпрос задавате:

Още не съм чул от вас, господа: какво е „духовното“?

С най-голямо удоволствие ще опитам да отговоря на този добре формулиран въпрос. В най-близко време. Живот и здраве да е само!

Е, добре де, ще пробвам сега да кажа нещичко, въпреки че нямам достатъчно време. Но да излезе че си премълчавам, щото не "зная", по-скоро не разбирам що е дух, та затова замълчавам, ще отговоря на зададения въпрос, понеже, често казано, дискусията се очертава да стане хубава - и затова, тъй да се каже, ми се иска да валея малко масълце в нейния огън. :-)

Този текст на Infidel, именно В сърцето и душата?! Да, ама не! е направо покъртителен! По-добре не може да се каже и изрази същината на материализма, и то от най-вулгарен тип, поздравления за постижението! Ще използвам текста му за целите на обучението по философия, мерси много!

Човекът чистосърдечно си признава, че не разбира думата "душа", не схваща никакъв смисъл в нея, затова му се чини, че имаме само мозък - и нищо друго. Ето, прочетете, подивете се и вие:

Това, което хората наричат "душа", е всъщност съвкупността от всички химически и електрически процеси, протичащи в мозъка. Мозъкът е телесна маса. Плът. Умре ли мозъкът, спира електрическата дейност, умира и "душата".

Прочее, нашият общ познат Infidel в този си текст е надминал по яснота дори онова, което е писал по тия въпроси не кой да е, а самият... Ленин! Да, оня същият, който при комунизма минаваше за нещо като "философ". Infidel бляскаво се е изразил, а Ленин ряпа да яде в сравнение с него! Честно пиша това, не се подигравам. Класика!

Но проблемът си стои: такива хора наистина не разбират що е душа, да не говорим пък за това що е дух. Все едно чичо Гюрко от село Воняща Трътлица да го питаш що значи английската дума "mind"! Да го убиеш тоя човечец няма да може да обясни що значи тая английска дума. Тъй и някои хора, българи, както изглежда, съвсем не разбират що значи българската дума "душа". Много ми се иска да опитам да помогна на тия хора, защото, предполагам, хич не им е леко да пребивават в такова ужасно невежество. Най-ужасно е невежеството тъкмо спрямо най-важното. А проблемът за душата и за духа е най-важният от всички най-важни за човека проблеми.

Наистина обаче не е лесно да се обясни що е душата. Ще се постарая да бъда ясен. И кратък. Което е особено трудно. Проблемът, повтарям, е труден за обяснение, Бачо Кольо е напълно прав: има неща, неподатливи за обяснение. Или разбираш, или не разбираш. Но все пак как такива хора да разберат що е душата?

Мисля, че трябва да почнем от проблема за приматите. Наистина, маймуна ли е човекът? Да, разбира се, ще рече Infidel, та ний принадлежим на рода или класа "примати"! И това е една необорима научна истина. Тия, дето не разбират що е душа, обикновено са големи поклонници на науката и на научните обяснения. Това не е случайно.

Да допуснем: човекът е маймуна, но само като организъм. Телесно, да речем, сме си едни маймуни или животни, е, не съвсем същите като другите ни маймунски събратя, щото тия последните обикновено са твърде окосмени, а пък ний не сме (е, има и човеци с буйна растителност по тялото, такива нищо чудно да са съвсем примати!). Но има нещо, което ни прави именно човеци, и което ни отличава по коренен начин от животните. Между животните и човека има непреодолима пропаст, ако се вземе предвид това, което ни отличава от животните; животните и човекът затова сякаш живеят в различни светове. Което обаче съвсем не пречи на някои хора да дегенерират до нивото на животни. Животното обаче човек не може да стане. Лесно се пропада надолу, но нагоре да се изкачиш е безкрайно трудно, а и невъзможно. Е, зависи де. Някой човек, ако вече е станал животно, той пък е, тъй да се рече, "човешко животно", сиреч, има шанс да надмогне животинското у себе си и, един вид, да се "очовечи". Трудна работа, но не невъзможна. Нека да бъдем великодушни все пак спрямо тия хора...

Това, което прави човека човек, е именно душата - и духът. Истински човешкото е духовното, без духовното, без духа, който е сърцевина на нашата човечност, човекът не само е животно, той е звяр и хищник. Едно много опасно животно е човекът без душа, човекът без дух. Страшна работа е това! Драги Infidel, ти самият, човече, си човек, знам го добре това, и си човек тъкмо благодарение на духа в себе си! А и душа имаш, прости, че минах на "ти", но тук не върви "вие"-то. Това, което ни прави човеци, на което дължим човечността си, е душата, а пък без душа няма дух. И без дух няма душа. Приеми, че духът е нещо по-висше от душата, сиреч, някои хора имат дух в по-нисша степен, някакъв по-първичен дух, а пък има хора, крайно надарени в духовно отношение, хора, способни на творчество: тия хора са духове в истинския смисъл.

Един Моцарт е дух, да кажеш, че Моцарт просто имал душа, е много малко да се каже. И Сократ е дух, има много такива духове, които с примера си ни показват, че ний, човеците, можем да бъдем нещо много повече от това, което сме; а това, което ни дърпа нагоре, е духът, спотаен в гърдите ни. Дърпа ни нагоре, към светлото, бляскавото, направо сияйно пространство на духа сам по себе си, пространството на Божественото. Бог е дух в екстремна, извънредна, максимална степен; Бог е Дух, да, Абсолютен Дух е Бог. Но да оставим това, да се върнем на душата и на човешкия дух. Прочее, да не пропусна: духът в гърдите ни е нишката, която ни свързва с Бога, с Абсолютно Духовното. Бог е Родината на нашия дух. Има една висша реалност, Духовната, която оживотворява всичко друго. Която е негова "душа".

А пък духовното в гърдите ни е Божията искра, която свети и ни облагородява, осветява живота ни. Излиза, че бездуховният човек пребивава в тъмнина, в която се мержелеят... кебапчета, женски задници, цици, бутилки ракия, бъчви с вино, щракане с пръсти, виене на кючеци, там, в тъмнината, танцуват свински пържолки и се възвисява гласът на Ивана и Азиса. Туйто. Пълна безнадежност. Такива хора съвсем не знаят за какво им е даден животът. Щото нашият живот е само път към нещо друго. Преход е временният живот, който живеем тук. Но да не задълбаваме в тая посока.

Какво е душата, какво е духът, за какво ни е даден животът са вечни човешки проблеми и теми на философията, които не могат току-така да се обсъдят в една дискусийка между скучаещи интернетни дремлювци. Иска се да се положат много усилия от оня, който иска да се добере до истината по тия проблеми. А това, безспорно, са съдбовни проблеми. За всяко човешко същество са съдбовни проблеми. Никой не може да избяга от нашата човешка орис: родил си се човек, Бог ти е дал живота, трябва да го изживееш по достоен за човека начин. И коварни илюзии от рода на тази, че нямало нищо друго в тоя временен живот, а имало само само ухаещи свински пържоли, женски цици и ракийка, са коварни затова, защото показват, такива хора наистина съвсем не знаят за какво им е даден живота.

Такива хора, примерно, няма да разберат що е любов, щото любовта е висше душевно преживяване, изпълнено с огромен духовен смисъл. Няма да разберат и що е щастие. Прочее, Бог е милостив, и затова праща любов и на такива хора, белким се очовечат някак. На такива обаче не им е по силите да изживеят достайно една така възвишена и чиста любов. Обикновено се държат свински и всичко опошляват и съсипват. Любовта е мощна духовна сила, на която всички сме подвластни. Духът е любов - а който не е разбрал що е любов, няма как да разбере и що е дух.

Май трябва да спра дотук, макар че мога да пиша и говоря още много, с часове. Цял живот мисля и пиша по тия въпроси, а животът ми дотук вече съвсем не е кратък. Който иска да разбере повече по проблемите, до които само се докоснахме по-горе, би могъл да се обърне към моите книги, примерно ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА (Психология), или ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (Вечното в класическата и модерната философия), или ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА (Въведение в практическата философия), или ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (Изкуството на свободата) и други. Не се отчайвайте, моите книги са написани на най-човешки и разбираем език; всичко се разбира в тоях от оня, който все пак иска да разбере. Направих си малко реклама, ала Бог ми е свидетел, че не тази ми е била целта; целта ми е да помогна някак на ония, които се лутат. И които търсят.

Съзнавам, че още много трябва да се обсъжда. Приканвам всеки от участниците по-горе да направи своя коментар; може да стане страхотна дискусия. За мен всяко мнение и възприятие е твърде ценно. Ще се опитам и аз да отговоря пак. Имам чувството, че може да стане много хубава дискусия. Аз пък съм човек, който си умира по хубавите разговори и дискусии...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.