Четвъртото издание на моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА (Психология) вече е факт; вчера бях в София и получих част от тиража, за да го докарам в Пловдив, а една чест от тиража пък замина за книжната борса в София. Специални благодарности за излизането на книгата изказвам тук на г-н Любен Козарев, собственик и мениджър на издателство ИЗТОК-ЗАПАД, който откликна на молбата ми книгата да излезе по-скоро, предвид това, че се използва за нуждите на училищното образование по психология.Да, книгата е адаптирана и представлява учебно помагало за гимназиите, пък и за университета, но може да бъде използвана с успех от всеки, които се интересува от психология. Изобщо не съм се опитвал да "елементаризирам" текста "като за ученици", напротив, изцяло съм го запазил, като просто съм го структурирал по по-различен начин. Това е важно да се отбележи; моето разбиране е, че философията, пък и психологията, трябва да намери път към съзнанието на всеки, независимо от това млад или стар е този човек. Езикът, на който съм написал тази книга, е разбираем от всички, тя наистина е на едно популярно ниво, което, според мен, е признак на истинската научност и дори философичност.
Тук в тази връзка ми се иска да припомня известните думи на Айнщайн: "Ако един учен не може да обясни на едно петгодишно дете с какво се занимава, и то така, че детето да го разбере, такъв учен не е никакъв учен." Прочее, отвратителни са нашите учебници, в които авторите, от една страна, хем пишат на един изкуствено сложен псевдонаучен език, за да покажат своята ученост, хем пък същевременно, подценявайки читателя, елементаризират по недопустим начин проблемите. За мен най-висока оценка на учебника е тази, че много пъти родители на мои ученици са ми заявявали, че с удоволствие изчитали помагалото - след като им попадало в ръка; питат децата си "Какво учите по психология?", детето им им подхвърля помагалото и казва "Ето какво!", а пък родителят, разлиствайки книжката, се зачита тук-там, в един момент му става интересно (а в нея наистина има много интересни теми) и в крайна сметка изчита цялото помагало "като книга". Това са ми го заявявали много пъти родители, което го приемам като висока оценка; същевременно и учениците общо взето смятат, че учебника им е напълно разбираем.
Ако някои преподаватели по психология, които са се намъчили да преподават по другите учебници, реши да пробва по моя, би могъл да ми пише по имейла, ще му изпратя и подаря един екземпляр да се убеди сам какво представлява. Зная положително, че в гимназии в София, Пловдив, Стара Загора, Варна се преподава по моите помагала; самите учители са ми го заявявали. Държа да отбележа, че и учебното помагало по психология, което сега представям, и останалите написани от мен учебни помагала (по етика, логика, философия на правото, философия, гражданско образование) са алтернативни на официалните "министерски" учебници, т.е. те са явление на едно ново образование - в толкова мухлясалата наша образователна система.
Преди 14 години излезе първото издание на книгата ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА (Психология). Знаменателно е, че това е първата моя отпечатана книга, също така знаменателно е, че я хареса и я издаде същият издател Любен Козарев, собственика на авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД. Оттогава насам книгата беше издавана още няколко пъти (общо четири) и по този начин се превръща в най-издаваната моя книга. Тя, прочее, единствената в нашите условия книга от т.н. "философска психология"; смятам, че стандартната "научност" в сферата на хуманитарното познание и познанието, касаещо духовните неща, е вредна и неплодоносна.
Приятно четене на ония, които ще се докоснат до книгата ми! Ще се радвам да получа и нови отзиви за нея, каквито иначе често получавам.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар