Предлагам кратък 5-дневен курс за обучение на кандидат-президента Росен Плевнелиев в тънкостите на държавното изкуство

И тъй, ето, и тия избори минаха: у нас винаги всяко чудо е за три, най-много за четири дни. Знаете ли, на мен най-чудното напоследък ми е ето това, моля да вникнете в затруднението ми: не мога да разбера как става така, че народът успява да разпредели гласовете си точно и именно така, както са предрекли социологическите питии или оракули?! Не е ли чудно как става това, а, моля ви да ми помогнете, да ми обясните, че сам не мога да го разбера.

По същия начин навремето Ницше, ако не се лъжа, умуваше над това как става така, че всеки ден се случват толкова събития, че точно да запълнят страниците на вестниците, от първата до последната! Не е ли загадка това, как ще кажете? Но да оставим Ницшевото затруднение, а да обърнем внимание, моля ви много, да се концентрираме върху моето: как пък при това положение, когато много наши съграждани бяха насила отказани да гласуват поради дългите опашки пред избирателните секции, народът въпреки всичко успя да гласува абсолютно така, както вещаеха социологическите оракули, т.е. ний, гражданите, успяхме бляскаво да потвърдим онова, което предрекоха нашите така щедро платени социологически весталки?!

Страшен народ сме, няма спор: въртим, сучем, ала предсказанията на социологическите врачки успяваме да потвърдим до последната запетайка! Грешка немаме! Пак смаяхме света. Снощният резултат от изборите може да се охарактеризира с поговорката: "Пито - платено!", толкоз! Колкото са ни платили, толкова и така сме гласували - няма да се излагаме я?! Ний, дами и господа, явно сме най-лесния за управляване народ, и това потвърдиха снощните резултати. Колкото си плати Боко на врачките, толкова му и гласувахме, ний сме изпълнителни, ний сме послушни, ний сме кротки и хрисими. Ний сме народ-мечта!

А сега да почна малко по-сериозно, щото много ми е накипяло. Всичките ми приятели, особено колегите ми философи, ме съветват да зарежа политическите коментари и да се съсредоточа върху заниманията си с философия, с писането по философски теми, ала ето че явно нещо съм повреден щом не мога да се откажа: ако не напиша това, дето ме мъчи, ще се пръсна от нерви! Вярно, че губя, вярно, че доста мои философски текстове заради тая моя гражданска страст ще си останат ненаписани, но нямам сили да се възпра. Не мога да мълча като кютюк когато около мен се вършат такива безобразия. Това ми е явно проблемът, но майната му; човек тъкмо себе си явно съвсем не може да смени.

И тъй, за следващата неделя ни се оформи твърде сложен казус: за кой да гласуваме все пак на балотажа? Плевнелийчето снощи се хилеше като ненормално, верно, казали са му пиарите постоянно да държи дежурната си усмивка на устата, ама чат-пат требва и да я затваря тая уста, мама му стара! За Калфин какво да се каже, всичко е ясно: гоцев човек, сиреч, човек на гоцевите московски господари, ако за тоя гласувам, нищо чудно и да ми изсъхне ръката. Кунева обаче снощи съвсем точно го каза: и в двата случая разумният човек няма как с чиста съвест да гласува. Ако гласува за Калфин и за майор Деянов, това значи, че гласува за трети мандат на Гоце Първанов, ако сторя това, по-добре земята да се отвори и направо да ме погълне!

Ако пък гласуваш за Плевнелийчето, тогава все едно гласуваш за Боко, он с двете си ръце да държи и двете най-важни кормила в държавата, т.е. да направиш така, че Боко да ни стане нещо като фюрер - или диктатор, тиранин, пълен господар, както искаш го наречи. Ако човек все пак държи на демокрацията, особено пък на непрокопсалата наша родна демокрация, не може да си тури такъв позор на сърцето, т.е. да стане неин гробокопач, както обичат да казват комунистите, за тях тая дума е много любима, не знам дали сте го забелязали. Те доста гробове, прочее, изкопаха, сега остава с дружни усилия, вместе с Боко, дружно да изкопаят и гроба на България, та да му друснат после там, върху нейния гроб, един казачок!

Аз на Боко не мога да повервам; просто тоя човек някак си органически ме отблъсква, не знам защо е така, но се държи като селски дерибей, а това силно ме дразни. За самото Плевнелийче обаче не мога да си представя, че може по некой въпрос да се опре на самия дон Боко, иначе може и да е свестен човек, ала е лишен от най-важното за един политик: собствена и то свободна воля! Като пиша това ето в този момент ми хрумва една мисъл: дали да не опитам да проведа в оставащите 5 дни един кратък курс специално за наший будущий президент, в който да му обясня с каква именно работа се е захванал и какви са моите, като български гражданин, изисквания към него - ако все пак иска да го подкрепя. Най-важното тук е да покаже, че има силата на характера да удари по масата пред Боко и да рече: "Тая твоята няма да я бъде, щото е вредно за България!". Можете ли да си представите нещо такова да направи туй възпитано момче пред тоя пословичен нахалник Боко? Аз лично, ако Плевнелиев ме убеди, че може да направи нещо такова, т.е. да удържа диктаторските попълзновения на тартора си, ще гласувам за него. Но как да му повярвам, как може да ме убеди да му повярвам, ето в това е въпросът?!

Мога да му напиша "Открито писмо"; може всеки ден, в оставащите 5 дена, да му пращам нещо като пореден "урок", а пък в събота да го изпитам, да видим дали си е научил урока, така може ли да стане? Все пак моя милост е преподавател по гражданско образование на младежта, а Плевнелиев явно е имал по тоя предмет калпав учител, който на нищо не го е научил; е, аз мога да го науча, ама как да стане така, че да ме чуе?! Разбира се, нито една медия няма да обърне внимание на моите претенции към Плевнелиев, та нали аз за медиите, както и всеки друг български гражданин, сме нещо като гнида, която не заслужава и капчица внимание?! Както и да е де, аз ще направя длъжното, пък да става каквото ще!

Ето, да речем, и този текст мога да му го пратя като начало, а, какво ще кажете? Той в оставащите 5 дена трябва да се опита да спечели не само моя глас, но и гласа на още много български граждани. Ето, аз имам претенции към него и съм придирчив, мен не може да ме залъгва с общи приказки. Аз намирам много пропуски в неговото политическо образование, липсва му потребната квалификация за да може да изпълнява ролята на успешен държавен глава, ето, аз мога да му помогна, да му разясня, да му разтълкувам, да му покажа, че хич не е лесна тая, с която се е захванал. А главната му задача е да намери сили да се противопостави на абсолютистките мераци на дон Боко. Дали изобщо е способен на това, вервате ли? Аз много не вервам, ама какво друго ни остава при това положение, а?

И тъй, готов съм, въпреки съмненията си, да опитам да го обуча, да му покажа смисъла на институцията държавен глава и прочие; даже тая Попова не може да му разясни нещата, и тя ми се вижда лековата, нищо че е юристка, но тук се иска не просто правни познания, тук се иска схващане на философията на правото, на държавното право особено, а от опит знам, че нашите юристи са много слаби в това отношение. На мен пък тук ми е силата, щото от много години преподавам тоя предмет, и книги съм писал и издавал по него. Пък съм и български гражданин, който смята, че ний, гражданите, не трябва да сме овце или жертвени агнета, а трябва да се държим подобаващо, ако не искаме да затрием държавата си. Както сме затрили и Първата, и Втората, и Третата (Царство България до 1944 г.) българска държава.

И тъй, завършвам с това, което трябваше да започна, ама не се бях сетил тогава: да се обърна лично към Росен Плевнелиев; смятам за нужно да му кажа като начало следните думи:

Г-н Плевнелиев, здравейте, поздрави за успеха вчера!

Моля, като начало, прочетете внимателно този текст. В него има една оферта към Вас - като най-вероятен следващ български държавен глава. Важно е, не го отминавайте, опитайте се да се вглъбите в това, което следва, което искам да Ви кажа.

Аз, като български гражданин, преживях 10 унизителни години, в които трябваше да търпя недоразумението Гоце Първанов да бъде български президент! Знаете ли какво ми е коствало това да гледам как на поста държавен глава на България стои един любител на стрелбата по забранени от закона животински видове, един лъжльо, който толкова лъга, че не е бил агент на ДС, а после си призна, ала не се покая, а каза, че бил горд; който за тия 10 години има, по собственото му признание, една-единствена заслуга, а безброй вреди; заслугата му, прочее, както е известно, е че е първият жител на нашата планета Земя, който е успял в домашни условия да опитоми вълчица! Моля да ме разберете, драги г-н Плевнелиев, че нямам сили да издържа още 5 години на унижения, в които Вие пък да бъдете нещо като сянка на Бойко Борисов, което при това е твърде опасно за държавата, за демокрацията ни. В тази връзка Ви предлагам следното:

Всеки ден оттук-нататък до неделя публично, в блога си, ще отправям своите претенции към Вас, а също и ще Ви обучавам в тайнствата на занаята, към който Ви се налага да привиквате. Смятам, че имате крещящи пропуски в своето политическо образование, които правят невъзможно успешно да изпълнявате сложната функция на държавен глава. Напротив, много е важна и трудна тази функция. Дебнат Ви много опасности. Примерно, като държавен глава няма да се вредите, гарантирам Ви го, да отрежете и една лента, без г-н Борисов да е до Вас, он да държи ножицата, а пък Вий да го галите по ръката му - или да я целувате. Аз такъв резил не мога да издържа.

Както и да е, мога много да Ви помогна. Ще Ви преподавам някои най-лесни уроци, и ако ме послушате, ще задоволите не само моите претенции, ами и претенциите на много български граждани, от гласовете на които крещящо се нуждаете. В събота ще Ви изпитам. Ако издържите тоя курс поне с оценка "добър 4", ще гласувам за Вас. Ако се провалите, ако се заинатите, ако почнете да се държите арогантно, не само че няма да гласувам за Вас, ами и ще се наложи... да гласувам за опонента Ви, т.е. ще пожертвам дясната си ръка, щото тя непременно ще изсъхне като гласувам за Калфин и майор Деянов, но както и да е, една ръка, майната й! Има и по-важни неща в тоя живот от една ръка. Прочее, сега се сещам дали да не проведа паралелно обучение и на Калфин, и нему да дам съответстващите претенции? Ще видя, днес ще реша. Но Вам давам първия шанс. Какво ще кажете, съгласен ли сте?

С поздрав: Ангел Грънчаров, български гражданин и преподавател по философия

И тъй, предлагам кратък 5-дневен, интензивен и безплатен курс за обучение на кандидат-президента Росен Плевнелиев в тънкостите на държавното изкуство. Призовавам всички щатни интернетни служители на ГЕРБ, които в този момент четат този важен текст, да информират съответните органи от щаба на г-н Плевнелиев и да помогнат текстът да стигне до него, та евентуално да се завърже диалог. Медиите няма какво да призовавам да помогнат; те да помагат не обичат, те са специализирани в това да вредят...

Ако не се завърже диалог с Плевнелиев, аз пак ще си напиша претенциите, та да ми е чиста съвестта. Прочее, ако имат малко акълец, ще се съгласят. Превъзходна кампания в оставащите решаващи дни може да се получи около тия мои претенции и уроци към Плевнелиев, стига някому в неговия щаб да му прищрака в мозъчния компютър колко е ценна идеята, която предлагам. Да видим. Всичко ще се види.

Това е. Спирам дотук, че стана дългичко. Пък и ще трябва да седна и да обмисля кой и какъв да бъде първият ми урок до нашия кандидат-президент. И каква да бъде най-важната ми претенция към него. Ще трябва да бъда кратък, та да ме разбере всеки, а това е трудно. Но съм длъжен да опитам.

Аз смятам, че този е пътят: не кандидатите да ни се мазнят и усмихват, а ний, гражданите, да почнем да изискваме от тях, смело да казваме претенциите си! За това е дадено времето преди изборите, а пък те, политиците, мераклиите за властта, следва да слушат, щото политиците, управниците, властниците не са нещо друго, а слуги нам, т.е. на гражданите, на хората, на народа. Виждате, това са все прости работи, ала до такава степен не ги спазваме, че у нас всичко е станало тъкмо наопаки. И ето, примерно, Бойко Борисов си мисли, че ни е нещо като чорбаджия, а пък държавата ни, санким, му е нещо като бащиния...

Ето по тия въпроси, примерно, може да ми е първият урок; забелязвам, че Плевнелиев не е наясно с най-базисни неща. Той не виновен, в съвсем друга област му е образованието и квалификацията. Аз мога да му помогна; пък ако ще да се възползва. Спирам дотук. Точка.

Лек ден на всички и хубава седмица! Изборите отминаха, но животът, както и да го погледнеш, си продължава...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)