Истината ни прави свободни

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Да си учител не е професия, а призвание, орис, съдба

Международен ден на учителя, 05.10.2011 г.

Скъпи учители,

Приемете нашите най-сърдечни поздрави по случай 5 октомври – Международен ден на учителя!

На този ден отдаваме своята признателност към вас, които сте посветили живота си на обучението и възпитанието на децата - за да станат те достойни граждани на България. Затова за нас е чест и привилегия да ви приветстваме и най-искрено да ви пожелаем здраве, много човешки радости и професионални успехи.

Нека на този ден всички учители преживеят вдъхновението на нашите възрожденски дейци, обичта на нас децата и уважението на обществото ни за непрестанната грижа и внимание към младото поколение, за всеотдайността си, за своя професионализъм и
мъдротърпение!

Този ден е и повод за равносметка на свършеното, за отговор на глобалните въпроси, свързани със смисъла на учителската професия, за професионализма при работата с децата, за обучението през целия живот… Въпросите са много, най-важното на днешния ден е да си спомним за мисията на човека-учител.

Благодарим на всички Вас, които изправени пред трудностите и предизвикателствата на днешното време, успявате с гордост и самочувствие да осъществявате великото дело на просветители!

Да си учител не е просто професия. Да си учител е призвание, орис, съдба. Защото учителят трябва да създаде от малкото неуко дете личност.

Колко голямо сърце е нужно да поведеш по необозримите пътеки на науката децата на България?

По този път няма фанфари. Той се извървява с обич и неспокоен дух, които учителят щедро раздава на учениците. Път – мисия с много труд, всеотдайност и вяра, вдъхновен от голямата любов към знанието.

Благодарим ви, уважаеми учители на българско училище „Нов Живот” гр. Чикаго, че ни водите по този път! Пожелаваме ви много успехи, защото вие градите нашето бъдеще, бъдещето на България!

Желаем на всички бивши и настоящи учители здраве, дълголетие, любов и признание от ученици и родители като към съвременни будители и най-вдъхновени пазители на онова наследство, което съхраняваме като история и традиция. Продължавайте да носите в сърцата си огъня на възрожденското родолюбие и да дарявате нас, децата, с образованост, с български дух и с много любов!

Честит празник!

Дежурен репортер, Първа Българска Училищна Редакция в САЩ "Нов Живот"

Ангел Грънчаров: Поздрави и от мен на вас, българските учители в Америка!
Hrisi Perfanova, директор на българското училище "Нов живот", Чикаго, САЩ: Благодаря, колега!


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

Професия е, професия е. Като всяка друга професия. Няма нужда от ирационална патетичност.
Сазбира се, всяка професия може да бъде И призвание.

Infidel

Ангел Грънчаров каза...

Така е. Но при учителството не само може да е призвание, а задължително трябва да е такова. Иначе нищо не се получава, пък е и престъпление спрямо бъдещето на децата и на нацията - да ги възпитават недостойни хора, величаещи се за "учители" без капчица призвание за тази духовна мисия. Това се има предвид в случая. Всяка друга професия може да се работи и без призвание, тази не може...

Ангел Грънчаров каза...

Да, учителството е служене и изпълнение на най-велика духовна мисия. Това тук според мен е същината на проблема. Явява ми се в този момент идеята да напиша нещичко по тази тема, въпреки че много съм писал за тия неща в книгата си "Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България", която все още не е издадена както трябва, а е издадена само в най-малък тираж...

Абонамент за списание ИДЕИ