Публикацията ми от снощи със заглавие Прочее, какво щеше да стане със Стив Джобс ако съдбата го беше проклела да се роди не в Америка, а в България?! вече предизвика, както се казва, "кратка, но плодотворна дискусия"; ето основното от нея, може да е поучително; пък приканвам и други хора да вземат отношение по обсъждания проблем:Стойчо възрази: Малко по-добре, ако се беше родил в Сирия или Чечения ;)
Нали това е поантата: страната, в която визионерите стават милиардери, а милиардерите са визионери
Малко по-добре, отколкото ако се беше родил в Сирия и т.н.
Ангел Грънчаров каза: Не е сигурно, че щеше да е по-добре ако се беше родил у нас - в сравнение със Сирия, Чечня и пр. Едва ли има страна в света, която така безжалостно да убива талантите и даровитите си хора - както е у нас. Не зная дали си давате сметка за това. Смятам, че и в Сирия, и в Чечня, че дори и в Сомалия хората повече ценят даровитите си хора, отколкото у нас...
Стойчо каза: Е, не ми се спори много – не съм бил в Сомалия да пробвам ;)
Ангел Грънчаров каза: Но за сметка на това в България си бил и би следвало до насита да си пробвал... :-)
Стойчо каза: Все ми се чини, че съм по-добре отколкото в Сомалия... ;) Не че в и Щатите ще ми е по-зле ;)
Ангел Грънчаров каза: Ще Ви кажа част от основанията си да мисля, че в Сомалия нищо чудно да е и по-добре. Говорим за това как ценят или биха оценили талантите си, а не изобщо къде се живее по-добре. Пък и понятието "по-добре", отнесено към живота, е твърде относително и зависи от ценностите на човека. Човек може да гладува, но да живее по-добре от преяждащия...
Та основанието ми е: навсякъде по света, където има разумни същества, т.е. човеци, тия разумни същества ценят и използват таланта на даровитите си личности. Противното е глупост.У нас обаче най-много мразим най-талантливите си хора. Докато не ги убием, не мирясваме. Притесняваме ги по всевъзможни начини. Казвам го това не аз, а най-известни наши мислители, писатели, психолози. Това е органична част от нашия манталитет.
Джон Атанасов, ако бе живял в България, щеше ли да открие компютъра?
Освен у нас, само в Русия по подобен потресаващ начин не се цени личността.
Ний затова сме и толкова прокопсали: пилеем най-ценния капитал, който като нация имаме. Пилеем неоценимото си богатство: личностите и техните таланти.
Казано просто: убиваме ги сякаш с наслада. Това е един от изворите на нашата българска трагедия...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар