Против чревоугодничеството

Тази стара дума почти не се употребява в днешно време, та младите може и съвсем да не са я чували: както самата дума ни казва, "чрево-угодник" е оня, който угажда на червото си. Тия стари думи са твърде изразителни и с тях е възможно да се постигне голям смисъл. Такива думи не бива обаче да бъдат забравяни от философите, чиято мисия е да са преследвачи на смисъла. Иска ми се да поразсъждавам върху тази дума, опитвайки се да осмисля съвременната ситуация по повод явлението, което тя обозначава.

Да, чревоугодникът угажда на червото си, но не излиза ли, че ние, хората, освен всичко друго, сме преди всичко едно черво. Едно черво с два края. От тази гледна точка погледнато е съвсем разбираемо, щом човекът е черво, да стане чревоугодник. Да угажда на себе си, сиреч, на червото си. Не помня кой, но някакъв мислител беше се изразил в още по-екстремна форма, пишейки ето тая дефиниция: "Човекът не е нищо друго освен една торба с... лайна!" (с извинение за думата!). Е, не само това е и може да бъде човекът, но е, може да бъде и това. Ето защо е съвсем обяснимо, че чревоугодничеството, според моето възприятие, е твърде разпространено явление сред човешката природопопулация в днешно време. Ето защо е и съвсем оправдано да се помъчим да осмислим явлението и да му дадем подобаващата оценка.

Отидете пред някой хипермаркет и се вгледайте какво става. Огромни тълпи чревоугодници, въоръжени с колички, щурмуват във всеки миг хипермаркета, а от другата врата излиза унил поток от чревоугодници с пълни, с препълнени колички, страдащи от това, че трябва да изчакат още малко, докато могат да се нахвърлят със зъби и нокти на плячката си. Особено пък когато има "намаление", примерно, хипермаркета им предлага евтинко, да речем, развалена кайма, чревоугодниците ще се изтрепят да се награбят, та после да се налапат с кюфтета, а пък сред това да се посерат (пардон!) в нужниците от сполетялото ги стомашно разстройство.

Аз съм ходил в западноевропейски хипермаркети още преди това чудо на търговията да се появи в нашите земи, но такова нашествие на гладници с препълнени със стоки колички там изобщо не съм наблюдавал; хората, както е и нормално, си купуват нещичко, а пък в магазина е съвсем пусто и тихо; а тук, у нас, откакто се появиха пустите му хипермаркети, народът сякаш подивя, и се отприщи апетитът му. Като гледа човек се влачат пустите му чревоугодници с тия препълнени колички няма как да не си помисли, че тия хора явно компенсират страшния световноисторическия глад, който им се наложи да преживеят по време на комунизма с неговите празни и унило-тъжни магазини, по рафтовете на които се мъдреха предимно ориз, боб, каменна сол и бутилки оцет.

А днес сякаш е настъпило онова така мечтано тогава "комунистическо изобилие", та народът лапа ли лапа, без да е в състояние някога да се насити или пресити. Навремето залъгваха хората, че като издържим неизбежните лишения на социализма "като първи, незрял стадий на комунизма", ще дойде в един прекрасен ден на светлото бъдеще така бленуваното нашествие на „нескончаемия поток от блага“ - и тогава ще плюскаме, ще лапаме, ще гълтаме, ще се задавяме в неописуемо щастие! Ето, този поток от блага дойде и народът плюска. Станали сме сякаш нация от чревоугодници, от пуряци! Има една дума "пуряк", която е синоним на чревоугодник, не знам дали я знаете. Идва тая дума от "пурячене", т.е. от плюскане. Тя също е, както забелязвате, една изразителна дума.

И тъй, хората днес масово угаждат на червото си. Други пък са се превърнали, пак с извинение, в нещо като интензивно работещи "фабрики за лайна". Налага ми се да употребявам тия думи заради същината на описваното явление. Примерно, лайнарът не е ли най-ясното и изразително наименование на чревоугодника? Темата изисква да употребя някои не съвсем добре изглеждащи и миришещи думи, та белким всички почувстваме даже и с кожата си същината на описваното отвратително явление. Превърнали сме се в нация от лайнари, сиреч, по-културно казано, превърнали сме се в нация от материалисти. Материалистът е чревоугодникът, не някой друг. Оня, който няма някакво що-годе по-висше понятие за себе си, няма начин да не дегенерира до нивото на чревоугодник-материалист, т.е. няма начин да не се преобрази един ден в завършен лайнар. При това лайнарството в такива страни и народи не трябва да се разбира единствено в прекия, в буквалния му смисъл, а по-широко. Примерно, у нас сме се изхитрили да имаме, примерно, културни лайнари, или лайнари в областта на литературата, изкуството, даже поезията, да не говорим за журналистиката и прочие. Понякога някой виден лайнар ни става, примерно, министър на културата или на просвещението. Няма да споменавам имена, щото всички знаят за кои става дума и е излишно да споменавам имената им.

Прочее, като стана дума, нека накратко да представя т.н. "духовен лайнар", т.е. лайнаря в сферата на духа, който е нещо като герой на нашето време в тая сфера. Не зная дали сте забелязали, но у нас в тази сфера се подвизават предимно лайнари, но не в прекия смисъл на думата, т.е. не единствено тлъсти лакомници и чревоугодници, слуги на червото си, а в един по-друг смисъл. Т.н. "духовен" лайнар прави същото, което прави обикновеният чревоугодник; а обикновеният чревоугодник какво прави: ами поглъща разни там неща за ядене, пълни си червото до спукване, а пък след това горкото черво смила всичкото това, та да се получи в крайна сметка добре известният уханен продукт. Прочее, май Волтер беше написал тия мъдри думи: "Всекиму най-приятно мирише собственото говно.".

Та значи "духовният" лайнар поглъща вече не материални благинки, а духовни продукти, лапа ненаситно, а след това всичко смила и т.н., произвеждайки в сферата на духа предимно екскременти, фекалии (хайде да пиша вече по-културно, да употребявам по-културни и поносими думи!). Примерно, нетворческите натури, да речем, псевдоучените, които у нас са на такава почит, са предимно лайнари; некадърните цапачи с четки, работещи предимно за пари, минаващи у нас за "художници", не може да са нещо друго, освен "духовни" лайнари. За жалост, вижда се, езикът се съпротивлява, и културна дума в тази сфера, примерно "екскрементаджия", съвсем не върви. Ницше се изразява, пишейки за същото, съвсем изискано; той казва за тия (предавам по смисъл): "Тия безплодни учени са нещо като мелниците: подхвърляй им жито, те ще ти го направят на прах!", а пък на друго място ги определя като "преживящи овце". Но Ницше е живял преди повече от век, тогава тия явления, предполагам, не са били така масовидни, ето защо аз днес не мога да пиша за "преживящи овце" и "празнословни мелници", а ми се налага да пиша за лайнари. Дано не ми излезе име, че съм извратен, който обича тия думи, който се е пристрастил към тях. Не, аз съм много културен и възпитан човек, който избягва такива думи, но ето сега самото явление необходимо предопределя изразните ми средства - и против волята си ми се налага да пиша по пищния начин, по който, както забелязахте, пиша тоя път.

Да се оставиш да се превърнеш в черво, което постоянно се тъпче и неуморно произвежда упоменатите екскременти, т.е. да допуснеш да се превърнеш в торба с лайна, е израз на крайно ниско и обидно приложение на понятието човек. Лайнарят - а е пълно с лайнари и в нравствената сфера на живота! - е жестока деформация, е извратеност на понятието човек; малко е да се каже, че е скот или животно, щото дори и животните не са станали толкова самоотвержени и страстни чревоугодници; прочее, животното чревоугодник не може да бъде, щото си употребява съвсем естествени природни продукти за да си задоволи глада. Но напоследък, изглежда, ний, хората, и предимно животновъдите, както чувам, се грижат и животните, които гледат, да станат чревоугодници, хранейки ги с разните му там хранителни смески, т.е. правим нужното и цялата природна популация да бъде развратена в областта на храненето. А го правят, та животните по-скоростно да се угояват, та да има ний какво да плюскаме. Такова едно плюскане обаче може да ни излезе на носа: чревоугодникът, понеже е станал само черво, е мъртвец в областта на човешкото, на духа, той е умъртвил и душата си, което е прелюдия към пълната смърт. Чревоугодниците, предполагам, умират както заслужават: умират потънали в лайна.

Чревоугодничеството е разврат по отношение на един нагон, който е не по-малко мощен, властен и коварен от сексуалния. Чревоугодникът е презрян развратник, който обаче стои по-долу от отдалия се на сексуален разврат, щото заниманието на сексуалните развратници е сякаш малко по-малко материално; сексуалният развратник е роб на сексуалното удоволствие, едно удоволствие, което може да бъде по-възвишено, докато чревоугодникът е просто роб на червото си. И единият, и другият вид развратници обаче наистина са роби на нагона, понеже не са съумели да поставят под съзнателен контрол стихията на тия толкова долни страсти. Да се живее разумно означава да се живее умерено, трябва да правим така, че да не губим мярата във всичко, а да я пазим и съблюдаваме. Развратникът на червото, подобно на развратника на сексуалния нагон, сиреч, на половия си орган и на присъдружните му ерогенни зони, няма сили да спазва никаква мярка или умереност; той е безсилен спрямо нагона си е се е оставил на неговата изпепеляваща страст или стихия.

Излиза, че нещо уж съвсем безобидно - да прекаляваме с яденето! - изразява една коварна екзистенциална непълнота и непълноценност: не за това, именно, да преяждаме и да се тепчем, ни е даден животът! "Човек яде, за да живее, а не живее, за да яде!" - ето с тази максима на Сократ беше украсени едно време столовата на общежитието на Философския факултет на Санкт-Петербургския университет, който завърших преди вече толкова години. Запомнил съм от тази столова още един лозунг: "Мясо вредно!", т.е., месото е вредно. Ето как другарите, оставили народа на терора на глада - най-страшен, между другото, терор! - подготвиха почвата за днешната вакханалия на чревоугодничеството, на разврата на червото. Много страшна и опасна е диктатурата на едно самозабравило се, на едно пощръкляло за плюскане черво; това е една, струва ми се, най-опасна тирания. И това е една гибелна тирания. Някога природата е регулирала човешката популация чрез болестите; днес, при разцвета на медицината, нищо чудно чревоугодничеството, и съпровождащите го по принцип нелечими болести, да е станало този природен регулатор. Чревоугодникът руши най-безпощадно организма си, превръщайки червото си в упоменатата фабрика за лайна. При това у нас, като капак на всичко, масата от хора прелюбодейства с най-нискокачествени, съвсем вредни стоки и храни. Даже месото на животните, които отглеждаме по неприроден начин, вече не е месо, а "културен", сиреч, неестествен продукт. Другояче казано, е отрова. Неприродното е отрова за един природно устроен организъм, какъвто е нашия, човешкия.

Ние сме безжалостни спрямо телата си, тероризираме ги, тормозим ги, издевателстваме се над тях - а как ли в такъв случай се отнасяме към душите си? Аз вече писах по-горе за "културните" и "духовните" лайнари, тъй че тук не ми се налага да се разпростирам. Но ми се иска да кажа, че неподобаващият начин на отношение към душата е още по-разрушителен от крайно неразумното, лайнарско отношение към тялото. Да се руши природната, естествена хармония на свободната, на непринудено съществуващата душа е предпоставка за истинската, за невъзвратимата разруха. Чревоугодничеството на чревоугодника започва или израства на почвата на едно неподобаващо отношение към собствената душа; ако душата на този или онзи човек водеше един богат и пълноценен душевен и духовен живот, тя никога нямаше да допусне тоя човек да дегенерира до така жалкото ниво на чревоугодника. Ето че първопричината за тая природна аномалия, каквото е развратът на червото, е в бедния, неподобаващ за човека живот на душата му, на която сякаш са пресъхнали живителните извори на духа. И ето че такава една душа попада в примката на чревоугодничеството, на разврата от всякакъв вид и форма, тоест, в крайна сметка, попада в примката на безсмислието.

Иска се страшно много духовна сила за да може един чревоугодник да победи чревоугодничеството си, т.е. лайнарът да се избави от лайнарството си; толкова много духовна сила се иска, че е много съмнителна дали това изобщо е възможно, щото страстта на червото, веднъж отприщила се, едва ли може да бъде спряна и поставена под контрол. Всеки съвременен човек има всички необходими условия и фактори да дегенерира до нивото на завършения лайнар-чревоугодник. Безсмислието на живота им тласка мнозина към тая най-нисша и презряна форма на съществуване - съществуването на издутото от толкова много храна черво. Сред нации като нашата, чиито девиз е добре известното "Ранътъ прави борбътъ!" ("Храната прави борбата!"), положението направо е печално: у нас за две-три кебапчета можеш да купиш съвестта на един "човек", примерно, да го накараш да гласува за един-коя си партия. Отчайващо е положението и съвсем небляскаво е бъдещето на нации като нашата след като обикновеният отруден масов човечец всъщност не прави друго, освен да работи единствено за средства за жалкото си съществуване, т.е. работи предимно за червото си. Тук у нас нямаме средства за култура, за книги, за духовни дейности; нищо на този свят не е безплатно, даже свободата си има цена. А унизеният посткомунистически човечец си има една мечта: да напълни шкембето си и да се оригне на евтини кюфтета! Жалка работа! Направо трагедия!

Ний сме станали шопенхауерова цивилизация, т.е. цивилизация, която боготвори тялото и въплътената в него воля за живот. Това съм го писал отдавна в своите по-ранни книги, но ето, че се налага да го припомня и тук. Човешкото тяло е съвършено Божие творение и ако прославяме тялото си, всъщност прославяме и своя Велик Създател. Е, разбира се, не следва да допускаме тялото да придобие абсолютен приоритет, а пък душата ни да бъде потискана, да бъде тормозена от една тирания на тялото и на телесното. Кое тяло обаче боготвори съвременният човек - фактически, реално, на дело? Ами погледнете, огледайте се и ще видите какви тела преобладават. Неприятна гледка, нали? Ако духът овладее едно тяло, ако волята тържествува в своята първозданна форма, такова тяло ще бъде стегнато и красиво. Но какво е тялото на разплулия се чревоугодник? Жалко картинка. Грижата за тялото е грижа и за душата, но първо за духа си трябва да се погрижим, та и тялото ни да бъде дисциплинирано. Чревоугодникът има едно недисциплинирано и тиранично тяло, т.е. такъв човек, както казах, е роб на червото и на стомаха си. Не за това обаче е роден човекът, не за това и следва да живее...

Да спра дотук, а? Казах нещичко, още много може да се пише и обсъжда, но моята цел беше друга: не да опиша изчерпателно този феномен, а да подбудя повече хора да се позамислят и да направят нещичко да победят собствените си наклонности към чревоугодничество. Май всички сме чревоугодници, нали така? Чревоугодничество е да предпочетеш една паста пред една ябълка. Чревоугодничество е да лапаш хамбургери, хот-доци или дюнер-кебапи, след като можеш да задоволиш глада си и с една супичка от коприва. Или с един-два печени картофа със сиренце и масълце. Да усетиш първичната прелест и благоуханието на такова свято нещо, каквото е хлябът. Ние, съвременните хора-чревоугодници, пуряци и лайнари сме забравили сладостта, прелестта и очарованието на простата храна, на природно дадената ни храна.

Бог ни е дал всичко, ето, примерно, пчелите правят мед, ала ний лапаме захар и захарни изделия. Божиите създания или природните "продукти" като ягодите, ябълките, портокалите и какво ли не още са несравними по богатството на вкуса си с човешките "културни" произведения като сладоледите, пастите, тортите, сладкишите и пр. Човешките произведения, не знам дали сте го забелязали, изначално са белязани с печата на чревоугодничеството. Чревоугодникът е загубил възможността да се наслади на сладостта и чара на природната, на естествената храна. В това е неговата трагедия: като не може да се задоволи изискано и естетично, по един природен начин, той е обречен все повече и повече да се тъпче и да преяжда. Чревоугодникът е вече отвратен от всяко ядене и продължава да се тъпче, не усещайки никаква сладост на храната - защото сладостта на храната може да се усети при "празно черво", именно, след очистителната и оздравителната роля на здравия глад.

Както обездвиженият не може да се радва на радостта от движението, както оня, който не се е изморил, не може да усети сладостта на почивката и на съня, така и развратникът няма да усети сладостта на храната. Сладостта, примерно, на хляба. Той затова и преяжда: щото е загубил тия първични и така естествени усещания. Бичът на чревоугодничеството ще продължава безжалостно да плющи по лицата и телата на чревоугодниците. Нито една страст и нито един разврат в този живот не остава ненаказани. И това е справедливо и разумно. Оня, който има в душата си искрици разум, ще се стресне и ще отрезвее. А останалите ще погинат, и то от най-жалката и презряна смърт: смъртта на едно претъпкано с лайна черво, което в един момент се е пукнало и е изпръскало всичко наоколо в лайна. Простете за последен път, че ми се наложи да употребя тия толкова противна дума, която обаче беше неизбежна и необходима - защото точно такъв беше предметът на разсъждението ми...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...