Вълнуващ досег със субстанцията на народния живот и дух

Днес изобщо няма да пиша за избори; прочее, вече ходих до училището, където се гласува, за да закарам рано сутринта с колата съпругата, която е застъпник. Спомних си духа, който витаеше на изборите в ония романтични години от началото на демокрацията; сега, разбира се, няма и капчица от онзи патос; това, което ми направи впечатление тая сутрин са "застъпниците" на разни мутри-кандидати, все момчета с дебели вратове и походки на биячи; което по очебиен начин показва израждането на "демокрацията" ни. Но да спра дотук, щото отплесна ли се, свършено е.



Искам да пиша сега за нещо друго. Вчера в близкия МОЛ случайно попаднах на нещо като концерт послучай Димитровден, на който млади хора - от деца до младежи и девойки - играха по великолепен начин български народни танци. Не зная защо, но извънредно много се развълнувах; първо, в сърцето ми възкръсна духа на отдавна отминалия български живот, щото танците и народната музика успяват да съхранят този дух в един изкристализирал, чист вид; на второ място понеже се впечатлих от това какви чудни плодове ражда свободата; мислех си, ето, тия млади хора, деца, юноши, без никой да ги кара, без принудата на специални младежки организации, каквито имаше едно време и пр., единствено по порива на сърцето, и при това съвсем самодейно, са се научили така красиво да играят и пеят; тази мисъл особено силно ме развълнува, дотам, че в един момент усетих, че очите ми се навлажниха; невероятно силно чувство ме обзе; накрая, някак си необичайно много ме впечатли силно и контраста между свръхмодерния и бляскав МОЛ и вълшебната субстанциална архаичност на народния дух, който носят в себе си музиката и танците, които с такова вдъхновение играеха и пееха децата и младежите.



Наистина не знаех за себе си, че съм станал толкова чувствителен, но наистина се чувствах невероятно развълнуван, гледайки как усмихнатите млади хора пеят и танцуват с вдъхновение; имаше от най-малки, две-три годишни дечица, до младежи и девойки около 20-годишната възраст; пред мен сякаш оживя духа на едно безвъзвратно отминало време, който обаче народната музика и народните танци успяват да съхранят; ония млади хора, които преди десетилетия и векове са играли и пели същата тази музика по същия вдъхновен начин, вече ги няма, те отдавна са под земята, ала ето, че нещо велико е останало от тях, и то носи в себе си, да употребя пак този засукан философски израз, субстанцията на народния живот и дух. Не зная на вас какво ви говори този израз, но според мен само по този начин може да се предаде грандиозния смисъл, който откриваме в народните песни и танци; и този смисъл именно така силно вълнува душите, разбира се, душите на ония от нас, които не са закърнели откъм чувствителност спрямо истинското, щото музикалната помия, именувана чалга, е способна да убие чувствителността ни към истинското, към истински вдъхновяващото.



В средата на МОЛ-а, на едно пространство като на сцена играеха младите хора, а пък отстрани, на три или четири етажа, в кръг, се беше разположила публиката, именно купувачите в МОЛ-а, все със засмени лица, млади и стари; а пък танцьорите и танцьорките играеха с необичайно вдъхновение, което зарази публиката, в това число и мен, стария, занимаващ се предимно с абстракции философ. Интересно беше, че и тия, които се движеха отстрани, по ескаваторите, също бяха отправили погледи надолу в ниското, където бушуваше фиестата, пиршеството на народния дух - и се усмихваха, и се радваха, личеше, че като мен са необичайно развълнувани. Случи се чудото на истинското изкуство, което умее да заразява всички души, което не може да остави безразлична нито една душа. Не зная дали успях с тромавите си дума поне да загатна какво видях и преживях вчера в един от МОЛ-овете на хилядолетния град Пловдив, в който, както съдбата е отредила, живея - и най-вероятно тук ще и умра.



Това е за тази сутрин. Хубав ден ви желая! Днес е ден за избори. Гласувайте умно, с мисъл за България! Не се поддавайте на тъпи емоции, които манипулаторските медии насаждат в душите ви. Мислете като гласувате, та после да не съжалявате.

Нека Бог да ви даде разум в последния момент поне!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...