Идеята Гимназията по електроника в Пловдив да получи името на Стив Джобс не срещна подкрепа сред "учителското тяло"

Вчера се проведе заседание на Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив, на което моя милост постави въпроса за наименуването (кръщаването) на това училище на името на Стив Джобс. Опитах се накратко да аргументирам предложението си; появи се обаче шум, хората сякаш се развълнуваха от внезапно овладели ги бурни чувства, бях прекъснат, след това продължих, но останах с впечатлението, че не бях разбран.

Отвърна ми се, че процедурата за узаконяване на такава промяна в името била бавна; не можело да стане тази година; опонирах, като заявих, че щом е бавна процедурата, това само означава, че в спешен порядък трябва да я започнем, да я задвижим, та някога изобщо да свърши. Не можело, ала не се разбра по-точно защо не можело. Никой не стана да ме подкрепи. Пак се почувствах във вечната си битност: да предлагам някакви си там "екстравагантни идеи", а народът да ме възприема като луд и учтиво да мълчи. Крайно разочарован съм; имам чувството, че само аз сякаш искам да се уреди този въпрос, а други заинтересовани няма. Излиза, че повечето хора ги устройва името "ТЕТ-Ленин"; аз другояче не мога да си обясня такава една многозначителна реакция.

Някои учители даже почнаха да ми се подиграват, наричайки ме "Стив Джобс"; казват ми: "Ей, Стив Джобсе, накъде си се запътил?!"; намекват ми се, че единственото, което ще стане в резултат, е че най-много да ми излезе прякор; да ме нарекат "Стив Джобс"; типично българска психология; а някои, оглеждайки се страхливо, ми казват: "С теб сме, прав си!", ала внимават някой да не чуе, че са ми го казали; живеем в ХХI век, обаче ми се струва, че сякаш живеем в 50-те години на ХХ-ия век; ето ви пример каква огромна власт над умовете имат някои кошмарни умрели идеологии; страшна работа; обезсърчен съм, понеже ми се даде да разбера, че няма да бъда подкрепен; но понеже съм по темперамент борец, няма да се откажа. Какво изобщо ли може да се направи в една такава нелека ситуация?

На мен надеждата ми е в младите, в учениците. Ако някой изобщо може да разбере огромния смисъл на идеята училището ни да бъде наречено на името на Стив Джобс, то това са само те; те не се обременени от кошмарния товар на мъртвите идеологии и догми. Ще се обърна към тях; ще трябва с тяхна помощ да принудим инстанциите да се задвижат; ще трябва и с помощта на медиите да популяризираме идеята, та масовото съзнание да узрее за приемането й. Много е добра и идеята, предложена от един ученик: да се организира демократична процедура за избор на име и патрон на училището; да се направи нещо като референдум; това ще бъде за младите една чудесна школа по демокрация; трябва да разберат, че нещо зависи и от тях; в техните дипломи ще пише един ден "Гимназия СТИВ ДЖОБС", не в моята. Аз съм на мнението, че не бива по никой начин да се отказваме от плодотворни и напредничави (авангардни) идеи само защото инертното "обществено съзнание" не било узряло до необходимата степен на освободеност, та да ги приеме.

А пък тази сутрин, мислейки върху нелеката ситуация, пак ми хрумва една щура идея: да напиша кратко писъмце до корпорацията на Стив Джобс, именно до Аpple, като ги информирам за идеята, като помоля за тяхното съгласие, като им предложа да влезем в международни отношения помежду си, като си сътрудничим за по-качествено и модерно образование на младите. Убеден съм, че ако не другаде, то поне в Аpple, ако нещо е останало от духа на Стив Джобс там, ще ни разберат и ще ни подкрепят. Разбира се, няма да пиша писмото от мое име, а ще дам да го подпишат всички, които смятат, че не трябва да се изоставя насред път една великолепна идея - и учители, но най-вече ученици.

Българин, ако иска нещо да постигне с щурите си идеи, трябва да опита по-напред да бъде признат в странство, и ако там го признаят, едва тогава ще го признаят с половин уста и у нас. Прочее, допускам една грешка: ако го признаят в чужбина, у нас първом ще изчакат да умре, и едва тогава може и да го признаят. Това е положението. Спирам дотук.

Мъчно ми е, че една чудесна и способна да вдъхнови младите идея бива задушавана в зародиш по една най-българска причина: заради прословутия нашенски инат! Няма обаче да допусна това. Няма да мирясам, но ще изпълня мисията си на философ: философът съществува за това да насърчава, да помага добрите идеи да си пробият път - защото тъкмо те могат да променят живота ни...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.