Истината ни прави свободни

четвъртък, 30 май 2013 г.

Да пази Господ в нашенските условия да си личност, то си е същинска прокоба: докато не те разкъсат и ликвидират не мирясват!

Вчера получих писмо от мой бивш ученик. Отговорих му обаче твърде провокиращо, интересна ми е реакцията му на моя отговор, искам нещо да науча относно нашия прословут "български характер"; позволих си да си направя един интересен според мен тест. Ето сега началото, "постановката" на това изследване, а пък публикацията му тук, в блога, е оправдана, както се казва, за науката се искат някои жертви. И не само за науката де, щото този тест касае нещо много по-голямо и значимо: нашите ценности, отношението ни към морала, към свободата, личността, духовното и прочие все такива базисни, кардинално важни неща. Ето сега самото писмо, изпратено ми от Лондон, и по-долу е моят отговор; от само себе си се разбира, че бях длъжен да запазя анонимността на този човек, тъй като той няма как да знае какво съм замислил - а и защо съм го замислил така; но вярвам, няма да възрази като узнае, щото има неща, за които следва да сме способни да направим всичко:

Здравейте, с интерес изгледах едно от видеа-та Ви в YouTube и със задоволство си спомних, че такъв умен и талантлив човек ми е преподавал по философия в ТЕТ-а в Пловдив. Мисля че беше между 9-ти и 10-ти клас. Аз съм от випуск 2006 - Съобщителна техника!

И след като изгледах няколко от видеата с Вашите размисли, много от тях много ми допаднаха и презрях моментите, в които сме бягали от часовете по Философия, а сега съжалявам за това - но всеки плаща грешките си на младостта. Сега с удоволствие бих заплатил дори за да присъствам на някоя от Вашите лекции.

В момента работя като програмист в Лондон и само мога да се гордея, че преди години съм бил обучаван от личност като Вашата! :-) Нямам нищо специфично за казване - просто исках да изкажа уважението си към Вас.

Все още ли преподавате в ТЕТ-а?

Това е личния ми сайт - ...

Отвърнах му ето как:

Здравейте, драги г-н К.,

Не мога да скрия, че Вашето писмо ме накара да се почувствам изключително приятно; всъщност ние, хората, които сме се отдали на образованието, на личностното изграждане на младите хора, разбираме, че сме полезни и че правим нещо добро едва в минути като току-що преживяната, в която някой човек ето като Вас изказва благодарността и признателността си; такива минути показват, че ненапразно работим, че има някакъв ефект от усилията ни, които иначе нашето неблагодарно общество сякаш съвсем не цени. Както и да е, исках просто да кажа, че ми стана много приятно, че сте ми написал това писмо, благодаря Ви за добрите думи и за доставената радост!

Да, аз все още работя в гимназията, в която Вие сте учил - да видим докога ще е, защото напоследък хем съм доста често болен, хем, от друга страна, оказа се, новото ръководство на гимназията, кой знае защо, в последните години сякаш видя като своя основна задача по всякакви, дори и най-недостойни начини или да ме уволни, или да ме принуди сам да си взема шапката и да си тръгна. Или пък да ме разболее, да ме доведе до състояние да не съм годен да изпълнявам служебните си задължения. Да, знам, невероятно е, знам, че Ви звучи крайно чудато, но наистина аз в последните две години бях подложен на невиждан тормоз от това ново ръководство; то не можа да оцени нито една от моите иновации, насочени към това щото обучението по философия, което провеждам, да бъде на нивото на най-съвременните и също така световни изисквания и постижения. Бях наказван с дисциплинарни наказания, бях принуден да пиша безброй обяснения, бях подложен на такъв административен тормоз и дори терор, какъвто не съм си представял, че е възможен в наше време; ала ето, уви, това било възможно. В резултат така рязко се влоши моето здраве, че много пъти постъпвах в болница, а пък в последните месеци даже преживях тежка, черепно-мозъчна операция (аз съм писал за това в блога си, а скоро ще излезе като книжка и моят БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК, в който съм събрал записките си в болницата), слава Богу, тъй да се рече, засега "прескочих трапа", но тепърва ще бъда в продължителен отпуск по болест за възстановяване от операцията.

Извинявайте, че Ви занимавам с това, но наистина съм много обиден от едно такова отношение на това ново ръководство (директорка стана една бивша колежка, преподавателка по български език, която няма начин да не познавате, тя е много възможно и да Ви е преподавала навремето!), затова и, тъй да се рече, си "изплаках" мъката пред Вас. Разбира се, аз съм борбен човек, целият ми живот мина в борба с такива самозабравили се администратори и смятам, че особено в днешни условия едно такова волунтаристично и антихуманно поведение по никакъв начин не трябва да бъде оставяно без противодействие. Да пази Господ в нашенските условия човек да е личност, това е същинска прокоба: докато не го разкъсат и ликвидират не мирясват! Както и да е, много е жалко, че се получи така, но това са, явно, явления на нашето болно време - и също така са феномени на нашето болно общество, което все още не е овладяно от толкова потребното ни съзнание за безбрежните хоризонти на свободата, поради което и все още толкова си страдаме. Чудесно сте направил, че работите и живеете в Англия, желая Ви да постигнете там мечтите си!

Ситуацията в нашето училище и в образованието в страната като цяло е твърде тежка, но това е отделна голяма тема, по която също много пиша в блога си. Заповядайте, идвайте в него, коментирайте, вярвам, че ще можем да сме си взаимно полезни! За мен, като жертва на административния произвол, за който Ви писах по-горе, в момента само гласността, пълната публичност е единственото оръжие, от което без никакви скрупули се възползвам; понеже, знайно е, само истината ще ни направи свободни - по думите на Спасителя.

Желая Ви много успехи не само в живота като цяло, но и във Вашата професионална и личностна реализация! Бъдете все така дързък в битката за пълноценен живот!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ